Правилната църква ли посещавам?

Правилната църква ли посещавам?

01.07.2009

от Явор Русинов

Днес всяка група изповядваща някакъв вид поклонение към Бога се самоопределя като църква. Нещо повече, тя винаги се самоопределя като единствената правилна църква, притежаваща знанието за Бога.

Църквите в България не са изключение. Аз повярвах в Петдесятна църква и там учението винаги беше следното: ако си представим, че Християнството е като чаша пълна с вода, то при Петдесятниците тя прелива. Всяка църква, естествено, подържа високо мнение за себе си. Как тогава при такова голямо разнообразие на църкви като Петдесятни, Баптистки, Методистки, Конгрешански, Православни, Католически, Реформистки, и т.н. (ще са нужни цели страници, за да изпишем всички течния, деноминации и техните подразделения) можем да разберем, дали сме попраднали в правилната? Още повече, че всяка една от тях претендира да бъде единствено правилната, определяйки останалите като секти. Естествено не всяка една определя останалите като секти, но като цяло в България тенденцията е такава.

Тук ще се опитам да дам белезите на една здрава църква според Писанието и всеки сам може да реши за себе си, дали посещава правилната църква. Към всеки белег ще дам и неговото практическо следствие. Тоест, не е все едно дали посещаваме каква да е църква. Всяка църква има свои идеи и разбирания за основните неща в Писанието като, спасение, изкупление, оправдание, святост, господство, Божието Царство и т.н. Идеята или разбирането за тези неща водят неизбежно до определен начин на живот или с други думи, идеите имат последствия, а последсвията биват доведени до съд:

Откровение 20:12-13  Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.  (13)  И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.

Имат пет основни белега за здрава църква според Писанието. Защо пет, а не петнадесет например? Защото църквата не е поредното частно сдружение като фирма или клуб по интереси, например, но заветна институция, чиито произход е от Бога. Това означава, че църквата има определени наложени стандарти от Бога за своето съществуване. И според тези стандарти, тя бива съдена. Тези законови стандарти, определящи нейното съществуване и връзката й с Бога се наричат завет. Завета не е някакво мистично понятие, обвито в тайнственост, но той има ясно изразена структура. И точно тази структура се състои от пет точки, които за целта ще наричаме белези. Група от хора събрани в името на Господа с видимо присъстващи белези спокойно може да се нарече църква.

Кои са белезите на истинската църква?

  1. Върховенство на Бога.

Попитайте един Християнин вярва ли в пълният суверинитет на Бога и принципният отговор ще бъде, да. Когато, обаче, този отговор бъде приложен към вярванията му на практика, тогава виждаме, че има разминаване.

А) Бъдете много внимателни, когато вашия пастор ви каже, че Бог е Бог само на доброто и всичко лошо идва от Сатана. Бог изрично казва за себе си: Второзаконие 32:39 Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми. И Исая 45:7  Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това. Сатана е само инструмент в ръката на Бога и неговите действия се ограничават единствено до разрешената от Бога зона за действие (Йов). Нещо повече, Писанието ни казва, че по време на Старият Завет Сатана имаше пряк достъп до Бога клеветейки Божиите избрани (Йов). С идването на Исус, Сатана падна като светкавица от небесата (Лука 10:18) и достъпа му до Бога беше отнет (Отк. 12:10). Никъде в Писанието няма да намерите самоволни действия от страна на Сатана. Той винаги беше използван от Бога както срещу враговете на своите избрани, така и срещу своите си избрани (за временно наказание и поправление), когато те отказваха да следват заповедите на Бога (Виж точка 3 по-долу) или за изпитание на вярата им (Йов).

Практически последствия:

Когато Християните положат вярата си в такава ерес техните дела стават неадекватни на реалните житейски ситуации. Да предположим, че беднотия и недоимък е връхлетял върху нечий християнски живот. Вместо християните да се съсредоточат върху плащане на десятъка (Мал. 3:7-12) и здрава работа (Притчи 6:10-11) те започват да гонят демони на беднотия, да разчупват проклятия с магически думички, да правят положителни изповеди, да извикват положителни картини в ума си и други неща, които няма да срещните в Писанието. Виждате, как полагане на вяра в подобни ереси, води до отслабване на личности, семейства и църкви.

Б) Второто важно нещо свързано с върховенството на Бога е спасението. Днес широко разпространена в църквите е ереста на Арминианизма. Зад тази сложна думичка се крие следното схващане: човек сам избира дали да се спаси или не. Бог в случая е само ответна страна, която действа само при желание или нежелание на човека, като автомат за напитки например. Или друга добра илюстрация е Бог седнал с гума над книгата на живота и пише, трие, пише, трие. Така де, всеки момент човек може да изгуби спасението си или да си го върне обратно. Писанието ясно ни казва, че Бог е върховен и единствено предопределящ съдбата на всяко живо същество (Рим 9). Там където той призове човек, той се спасява. Там където отхвърли човек, неговата съдба е огненото езеро. Бог е Бог и нито дявола, нито човешката воля могат да направят нещо. Всички те са покорени на Бога.

Практически последствия:

Когато християните положат вярата си в тази ерес те самите се превръщат в безплодни същества сковани от страха да загубят спасението си. Човек беше създаден да упражнява господство над земята (Бит. 1:26) по определен модел – шест дни работа, седмият почивка. Християнин, който има увереността, че спасението му е в ръката на Господа (Йоан 10:28-29) е дръзновен да работи и покорява земята, а в Неделният ден да се поклони на Господа. Неговата отправна точка, неговата начална позиция на което е застанал е спасението му в Господа, а негова цел е упражняване на господство (Мат. 25:15-30). При християнина, който вярва, че спасението се дължи на него самия и всеки момент може да го изгуби реда е нарушен. Неговата цел не е господство, a спасение. Затова той търси увереност в църквата, като я посещава всеки ден или възможно повече време. Той поставя на заден план работата, дългосрочните планове, добиване на нови умения и други неща свързани с упражняване на господство като ги заменя със служби, пророчества, песни и други духовни упражнения подклаждащи неговата съзнателност. Не случайно техническият напредък идва от Запада и Реформацията. Именно защото Реформаторите и отците на Църквата са стъпили на своята увереност за спасение, са променили драстично света.

2. Дисциплина

Вторият белег за здрава църква е дисциплината. Бог е Бог на реда (Изх. 20). Божието Царство не е хаос. Божието Царство е царство, защото има Цар (Господ Исус Христос), има конституция (Божият Закон), има Царски представители (власти) и има народ (църквата). Целият този ред се поддържа с дисциплина. От църквата се изисква покорство към открития Божи закон (Вт. 29:29), а от властите в църквата се изисква да съблюдават за неговото спазване. За да упражняват праведна власт църковните власти трябва да познават Божият закон и съответно мерките, които трябва да предприемат, когато някой член на църквата го наруши. Днес, мнозина пастори отказват да предприемат каквито и да са санкции срещу църковни членове поради две основни причини: а) тяхната вяра в скъпоценността на човешката душа (хуманизъм) и б) финансова зависимост от съгрешилият.

Практически последствия:

Отказа да се предприемат санкции срещу грешника водят до няколко неща:

А) Натрупване на жар на главата на съгрешилия, или увеличаване на неговото наказание пред Бога (Отказа на Израел да завладее обещаната земя удължи живота на Ханаанците, но и „чашата с греховете им преля”).

Б) Господ сам ще предприеме санкции както срещу съгрешилия, така и срещу властите отказали да упражнят своята власт като техните църкви обикновено биват разрушавани от Бога във времето (Мат. 5:13).

3. Божият Закон

Третият белег за здрава църква е проповядването на Божият Закон (Изх.20). Мойсей каза на Израел, че външният белег по който ще ги познаят, че са Божий народ, е Божият Закон (Вт. 4:6). Исус потвърди същото (Йоан 13:35). За разлика от еретичното противопоставяне „закон срещу любов”, Писанието твърди, че любовта се дефинира в рамките на закона. Исус потвърди и продължаващата валидност на закона днес (Мат. 5:17-19). Закона има две основни функции: морал и господство. Тоест, чрез Божият Закон научаваме, как да се отнасяме към другите хора и природата. Към Закона има прикачени неизбежни благословения и проклятия (Вт. 28).

Практически последствия:

Закона е неизбежен. Въпроса не е, „живот с или без закон?”, въпроса винаги е, „чии закон?” Чии закон ще управлява нашият живот? Закона на Бога или закона на Сатана? Когато пасторите отричат валидността на Закона днес, те неизбежно проповядват друг Сатанински закон. Когато вярващият постави живота си под друг закон той неизбежно навлича проклятия в живота си. Днес Християните и църквите в България са слаби, не защото живеем в последните времена, а защото Християните са бунтовни. Християните са неадекватни към реалният свят, защото са изхвърлили Библейските отговори за семейството, държавата и бизнеса.

4. Тайнствата

Четвъртият белег за здрава църква са тайнствата – водно кръщение и господна трапеза. Както вече споменахме връзката между Бога и човека е заветна. Двете страни (Бог и църквата) се задължават да спазват определени условия (Божият закон) и при тяхното нарушаване или изпълнение има прикачени санкции (проклятия и благословения). Естествено, Бог е винаги верен в своят завет. Началото на влизане в завет с Бога е чрез водно кръщение. Вярващите са длъжни да доведат целите си домове в завет с Бога, включително и невръстните бебета. Макар Бог да е постановил вечен завет, Той изисква неговото обновяване всяка седмица. Това става чрез Господната трапеза. Всеки Неделен ден (деня на Господа) в официално богослужение църквата трябва да раздава хляба и виното. Пасторите са длъжни да осигурят достъп на целите семейства включително и децата. По този начин ние засвидетелстваме нашата вярност към завета, както и Бог засвидетелства своята вярност към него. Тези действия не са просто символични. Те носят след себе си реалността на завета със всички свои благословения и проклятия.

Практически последствия:

Както вече споменахме, завета е реален и всеки поел върху себе си белега на този завет (водното кръщение) е под определение благословения и проклятия. Отказа на вярващите да доведат децата си под завета най-често резултира в отпадането на младите хора от църквата и вярата при завършване на училище. След като родителите са непокорни, защо Бог трябва да бъде верен към техните деца? Отказа да се раздава Господна трапеза всеки Неделен ден, както и отказа да се допуснат децата до нея води до две неща: а) Неделната служба не е официално поклонение пред Бога при която става обновяването на завета, а е просто част от неформално събиране; б) родителите сами отрязват благословенията на своите деца.

5. Победа на Божието царство

Петият белег е вярата във видимата победа на Божието царство, както и неговата всеобхватност. Многобройни са притчите описващи Царството и неговото развитие. Царството започва като малко семе, което се разраства и обхваща цялата земя. Бог работи чрез своите представители на тази земя (църквата), за да установи царството. Не е нужно физическото присъствие на Христос, за да установи земно, милениално царство, както не е нужно физическото присъствие на Сатана, за да установи своето царство. И Бог, и Сатана работят чрез представители на тази земя. Когато Християните се покоряват на Божият закон Бог им подарява царството (Лука 12:32).

Практически последствия:

Днес болшинството църкви вярват не в победата, а в поражението на царството. Както наскоро един „библейски” учител каза, „църквата е пред евакуация”, нищо че в Библията пише, че портите на ада няма да надделеят над църквата (Мат. 16:18). Практическите последствия за тази предателска вяра във врага са опустошителни. Християните са лишени от всякакви дългосрочни планове (нали помните: църквата е пред евакуация), производителност, липса на покорство към закона, а оттам и навличане на проклятия върху себе си. Огледайте се и вижте мъжете в църквата. Все още мъже на 30 и кусур години ходят на младежки събирания (!) и си говоря небивали приказки за последното време, като, Звяра от Отквовение компютър ли е или личност, вместо да са създали семейства и да са направили състояние зад гърба си. Това е жалката картинка на жалката теология, наречена „живот в последното време”.

Каква е днешната църква?

На практика имаме пред себе си следното описание: църквата поставя на трона на управлението ВЕЛИКИЯ ЧОВЕК. Изритала е Бог в ъгъла и го е приравнила с автомат за кафе; пускаш стотинката (човек решава да се спаси или не) и чашката с кафе излиза (Бог се подчинява). Дисциплината липсва или ако я има някаква, то е като сладникава боза (тихо, да не чуят другите). Проповядва се ню ейдж, сладникави приказки за 3 годишни деца, научна фантастика, чипове, софтуер, хардуер, антихристи, анимационни герои и тем подобни. Децата за изключени от завета и благословенията на Бога, Господна трапеза се обслужва веднъж в месеца при това в пълно незнание. Очаква пълно поражение; грабване което винаги ще се случи ей сега; Христос, който винаги се връща ей сега; евакуация, която винаги ще се случи ей сега; Антихрист, който винаги ще се възкачи ей сега;

Това е жалката картинка на църквата в България без да споменаваме много други ереси, които са следствие на нарушаване на която и да е от по-горните точки на Божият завет.

Означава ли, че като посещавам неправилната църква не съм спасен?

Не, не означава. Въпреки, жалката ситуация, в която е изпаднала църквата днес, тя продължава да бъде съпруга на Бога. Християните знаят, че тяхното спасение се дължи на жертвата на Христос на кръста. Но, Християните не знаят и отказват да повярват, че спасението и изкуплението не е само индивидуално, но обществено (цели нации) и всеобхватно (цялата вселена) – (Рим. 8:19-22).

Какво да направим?

Ако си част от такава жалка църква, която вече е дала своите плодове (виж примера по-горе с мъжете на 30 и повече години) и не желаеш да трупаш Божият гняв и проклятие на гърба си направи следното:

  1. Започни да четеш. Не говоря за книги, които ограбват Славата на Бога и Неговото Върховенство. Говоря ти за стойностни, практични книги. Книги, които ще ти покажат, реалните Библейски отговори на реалните ти проблеми в живота. Тук ще намериш голямо количество такива книги заедно с препоръчителна програма за четене. Аз лично бих започнал с Безусловна Капитулация и Възстановеният Рай. Не бих отминал и 75 библейски въпроса, които вашите учители се молят да не зададете, както и Чули сте че е било казано.
  2. Помнете, че вашето задължение в църква е да изисквате закона да се проповядва от устата на вашият пастор (Малахия 2:7). Ако той откаже, което е най-вероятно, не правете революции, с мотива, че ще промените църквата. Ако пастора започне да ви угнетява и да ви заповядва да престанете с вашето „ново” учение, най-добре напуснете църквата. Живота ви е твърде ценен, за да бъде унищожен от ересите. Освен това, вашият живот ще бъде доведен до съд (Отк. 20:12-13). Съдът ще е според изискванията на Божият закон (Мат. 25:14-33).
Advertisements

11 thoughts on “Правилната църква ли посещавам?”

  1. Драги Яворе,

    Сбъркал си църквата и определението за църква. Основният критерий за нея е непрекъснатата историческа приемственост с първата йерусалимска община, основана от Христос и апостолите. Петдесетническите секти не отговарят на този критерий, защото са съвсем нови и маниакално се съсредоточават само върху едно – дара на езици, който при внимателен анализ се оказва, че изобщо нямат. Истинската църква е православната. Запознайте се с нея.

    В Христа,
    о. Павел

  2. Те монофизитите и католиците нямат ли същата приемственост, отче Павле?

    Защо тогава, като говорим за Една, Света, Вселенска и Апостолска църква, нямаме предвид и тях? Дали няма и нещо повече от физическото приемство, на което едно Събрание трябва да отговаря, за да е Църква? В този смисъл „тринадесетия“ апостол (или четиринадесети след Матиа) Павел от кого получи ръкоположение? Не пише апостолите да са полагали ръце на него, за да го „легализират“. Те просто разпознаха Същата сила Божия и в него да действа, подадоха му, казва се, ръка за общение. Нищо повече от това, извън кръщението му.

    Аз самия съм далеч от мисълта, и че Учението е достатъчно (доктрините, както биха ги нарекли тук), стига да е изрядно в главните пунктове, за да се припознае едно събрание като Църква… Мисля трябва да има епископ, вярно преподаващ словото на истината и събиращ верните около Христос. Това събрание да бъде пък в нормално общение с други подобни. Ето ти Вселенска църква. Нито католиците, нито протестантите изпълняват всички условия едновременно. И ние не сме съвършени, но поне се стараем. Значи те не са църкви… Друг е въпросът, че някои се приближават, а други отдалечават от истинската идея за църква, според течения, моди, личности, настроения…

  3. Драги Павел,

    Първо, ще се въздържа да те нарека „Отче’ поради някои съображения като Матей 23:9 както и не намирам подкрепа в Писанието за подобни титли. Но това, в случая, не е важно.
    Второ, добре е човек преди да напише подобно твърдение, поне да се запознае с теологичната позиция на отсрещната страна. Защото в този случай е все едно аз да ти пиша, че мормоните не отговарят на правилните критерии за църква, поради което би трябвало да се запознаеш с Реформираната църква. Смешно, нали? Но така и така си почнал, нека да дойдем до третото, „непрекъснатата историческа приемственост“.

    Приемам много от практиките на източноправославната църква (както и се противя на много такива като молене на икони, литургии за мъртви и тем подобни), но иронията в случая, е, че най-слабата страна на източноправославната църква е нейната …. ОТСКОРОШНОСТ. Писанието ни казва, че истинската църква е тази при която праведният се оправдава чрез вяра, както в Старият, така и в Новият Завет. Един от първите членове на тази църква е Авел. Та именно на тази църква аз съм приемник през вековете. Добре би било да се запознаеш с нея.

    В Христа,

    Явор

  4. Здравей, Яворе,

    Интересен постинг, добре структуриран, систематичен, положил си усилия да го напишеш. Има доста неща, с които съм съгласен с теб, напр. за еженеделното приемане на Господнята трапеза, което за зъжаление в повечето петдесятни църквi не се практикува, а би трябвало да е задължително.

    Иначе от останалите точки, за които говориш искам само да се спра на Арминианството и по-специално на „изгубването на спасението“ и човешката воля и т.н. Първо, ако не знаеш, почти всички петдесятници са арминианци особено църквите към Асамблеи на Бога, но и голяма чсаст от останалите. Петдесятни-калвинисти е по-скоро изключение, ти доколкото разбирам май си точно такъв 🙂 Причина за това е, че Методизмът на Джон Уезли, който силно е повлиял петдесятното учение, е всъ]ност модерната форма на Арминианството. Но стига толкова за историческите причини за това.

    Ето какво казват от Асамблеи на Бога за спасението:
    Смъртта на кръста на Господ Исус Христос, чрез която нашите грехове са изкупени, прави спасението достъпно за всеки човек, но не автоматично, а само при условие, че човек сам избере да приеме и да повярва в Исус Христос като Господ и Спасител, защото БОг в милостта си е дал свободата на човек да избира.
    Спасението се дава от Господ по благодат, но новоповярвалият може да не приеме тази благодат или ако продължава да живее в постоянен грях без да се покайва, тогава загубва спасението си. Ако живееш праведно и без гряхи пазиш заповедите на Господа, или ако се покайваш за греховете си, няма за какво да се тревожиш, че ще изгубиш спасението си. Ти доста едностранчиво си представил нещата, или на теб някой, който няма знание за Арминианството ти го е представил погрешно. Според мен е по-погрешно да се смята, че спасението е предопределено и че каквото и да вършиш спасенеито си остава, „Once saved, always saved“ казват американските протестанти, но аз не съм съгласен с това. Както и да е, не споря, нито се заяждам, просто уточнявам някои неща, надявам се да са ти от полза.

    Ако смяташ, че Арминианството е ерес, то тогава ще ти е трудно да останеш в петдесятна църква, защото както казах, повечето са арминианци. Ако споделяш калвинизма, по-добре потърси друга църква, която споделя тези виждания. Не знам каква е ситуацията в БГ с калвинизма и не мога да дам съвет, но съм сигурен, че ако потърсиш, ще намериш. Имай предвид, че баптистите, методистите, петдесятните и конгрешаните споделят вижданията на арминианството. Може би дори Лутеранска църква би била по-добре за теб. Това е от мен, продължавай да се просвещаваш. Хубав ден 🙂

  5. петдесятни,мормони,католици и 1000 още много бих искал всички църкви да се съберем в 1 обща църква не сме ли всички християни? какви са различията ни едни от други? всички сме под 1 небе молим се на 1 наш бог отец не е ли по важно спасението от властта? аз мисля че е по добре да сме никои но да сме спасени… съгласен съм че трябва да има някакво управление
    има една поговорка никои не може да ти направи по голямо зло от самия теб така че ако не слушаме ще живеем зле! толкова ли е трудно да сме добри едни с други дали си мормон или католик или православен не се ли бори всеки за спасение ето някои църкви имат нещо което на други им липсва а ако се съединим в 1 църква няма да има липси всичко ще е както трябва разбира се ще трябва доста труд да се положи за тази цел но ще си заслужава 🙂

  6. Това много ми допадна. Като цяло съм добрпнамерен към вас. Но се въздържайте от крайни твърдения.
    Ще чакам да се чуем на тел. 0878470011

  7. Важно е една црква да изповядва Св Троица. Останалото са свободни интерпретации.

  8. Не мислиш ли Яворе че десятъка е за Старият завет. Ние сме под благодат а не под закон?

  9. Коя е истинската църква?

    Според мен истинската църква е православната. Защо?
    За православната църква най-важното е Божието откровение. Самият библейски текст не е последна инстанция на истината.

    Началото на православната църква е Иисус Христос.
    Библията се явява една част от Свещеното предание.
    По време на Стария завет , канона наречен Стар завет постепенно се формира. Първоначално е имало само устни предания. Всеки пророк е имал свои ученици, които са записвали неговите послания.
    Евреите по времето на Стария Завет са имали своя интерпретация на Божието откровение, според тяхното ниво на развитие. Идеята за святото започва да се развива от времето на Иисус Навин.

    Като е дошъл Иисус Христос в плът на земята, Той е дал на хората пълното Божие Откровение. Иисус Христос е премахнал много грешни неща от религията на евреите.

    Канона на Новия Завет също се е формирал с помоща на устни предания. Апостолите са използвали да четат само канона на Стария Завет. В Новия Завет, където е писано думата писание ,се има предвид Стария Завет.
    По онова време 1 в. са били популярни философията на Платон, Аристотел, Питагор,Сократ. Имало е гностически учения. Гностиците са разбирали Иисус Христос по свой начин “ Гностическият Иисус „. Те са били написали свои евангелия , например евангелието според Тома, според Петър, според Юда и др. В тези евангелия се забелязват гностически идеи. Според преданието на църквата, създаването на канона Новият завет е било нужно, защото вътре в църквата се е чувствало влиянието на гностицизма.
    Цървата по духовен път разпознава, кои са правилните евангелия и послания. Защото е имало много други евангелия и послания. В Свещеното Предание има много други послания и писания на Светите Отци . Те са боговдъхновени.

    Свещеното Предание и Свещеното Писание са боговдъхновени.

    Спасението в православната църква става чрез Светите тайнства. Светите тайнства действат, когато мирянина има вяра в Господ Иисус Христос, като личен спасител.

    Кръщението е прощение на греховете и на първородният грях от Адам и Ева.

    Миропомазанието е Дар и печат на Светият дух.

    Първите векове на Църквата, тези които трябвало да се кръстят са били наречени „оглашени“ . Но преди да се кръстят на оглашените се прави катехизация. Катехизацията е 2-3 годишно обучение в основите и тайнствата на Църквата.

    Иисус Христос е извършил първата литургия , първата Света Евхаристия по време на своята пасха или тайната вечеря.

    В Деяния на апостолите се забелязва как те са извършвали литургията редовно. Кулминацията, връхната точка на литургията е приемането на Свето причастие- тялото и кръвта на Иисус Христос.

    Има данни ,сред православните миряни, как някои миряни са придобили духовен вътрешен опит, защото редовно са посещавали православните богослужения. Без да са прочели или изучавали Библията. По време на литургия православните миряни придобиват Божието откровение, родено от Светите Тайнства.

    Но трябва миряните да имат вяра в Бога, да разбират реда и смисъла на православното богослужение.

    Обвиненията на протестантите, че православните се спасяват без вяра в Иисус Христос, че не вярват в Иисус Христос и други обвинения са несъстоятелни.

    Студент по теология, 1 курс, в ПБФ Велико Търново.

    Ако има 10% истина в неканоничните книги, в апокрифните книги православната църква приема тази истина. Защото за православната църква най-важното е Божието откровение.

  10. Коя е истинската църква?

    Според мен истинската църква е православната. Защо?
    За православната църква най-важното е Божието откровение. Самият библейски текст не е последна инстанция на истината.

    Началото на православната църква е Иисус Христос.
    Библията се явява една част от Свещеното предание.
    По време на Стария завет , канона наречен Стар завет постепенно се формира. Първоначално е имало само устни предания. Всеки пророк е имал свои ученици, които са записвали неговите послания.
    Евреите по времето на Стария Завет са имали своя интерпретация на Божието откровение, според тяхното ниво на развитие. Идеята за святото започва да се развива от времето на Иисус Навин.

    Като е дошъл Иисус Христос в плът на земята, Той е дал на хората пълното Божие Откровение. Иисус Христос е премахнал много грешни неща от религията на евреите.

    Канона на Новия Завет също се е формирал с помоща на устни предания. Апостолите са използвали да четат само канона на Стария Завет. В Новия Завет, където е писано думата писание ,се има предвид Стария Завет.
    По онова време 1 в. са били популярни философията на Платон, Аристотел, Питагор,Сократ. Имало е гностически учения. Гностиците са разбирали Иисус Христос по свой начин “ Гностическият Иисус „. Те са били написали свои евангелия , например евангелието според Тома, според Петър, според Юда и др. В тези евангелия се забелязват гностически идеи. Според преданието на църквата, създаването на канона Новият завет е било нужно, защото вътре в църквата се е чувствало влиянието на гностицизма.
    Цървата по духовен път разпознава, кои са правилните евангелия и послания. Защото е имало много други евангелия и послания. В Свещеното Предание има много други послания и писания на Светите Отци . Те са боговдъхновени.

    Свещеното Предание и Свещеното Писание са боговдъхновени.

    Спасението в православната църква става чрез Светите тайнства. Светите тайнства действат, когато мирянина има вяра в Господ Иисус Христос, като личен спасител.

    Кръщението е прощение на греховете и на първородният грях от Адам и Ева.

    Миропомазанието е Дар и печат на Светият дух.

    Първите векове на Църквата, тези които трябвало да се кръстят са били наречени „оглашени“ . Но преди да се кръстят на оглашените се прави катехизация. Катехизацията е 2-3 годишно обучение в основите и тайнствата на Църквата.

    Иисус Христос е извършил първата литургия , първата Света Евхаристия по време на своята пасха или тайната вечеря.

    В Деяния на апостолите се забелязва как те са извършвали литургията редовно. Кулминацията, връхната точка на литургията е приемането на Свето причастие- тялото и кръвта на Иисус Христос.

    Има данни ,сред православните миряни, как някои миряни са придобили духовен вътрешен опит, защото редовно са посещавали православните богослужения. Без да са прочели или изучавали Библията. По време на литургия православните миряни придобиват Божието откровение, родено от Светите Тайнства.

    Но трябва миряните да имат вяра в Бога, да разбират реда и смисъла на православното богослужение.

    Обвиненията на протестантите, че православните се спасяват без вяра в Иисус Христос, че не вярват в Иисус Христос и други обвинения са несъстоятелни.

    Студент по теология, 1 курс, в православен богословски факултет.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s