Злато, сребро и скъпоценни камъни

18 Май 2009

От Джеймс Б. Джордан

(За първи път това есе беше публикувано през 1988. Взимайки предвид ситуацията, че нашите нови национал – социалисти навлизат в света, аз мисля, че ще бъде полезно да го публикувам отново. – Джеймс Б. Джордан)

Библията казва много неща за златото, среброто и скъпоценните камъни и тя винаги приема за даденост, че това са стойностни неща, ценени от човека. Въпреки това, съвременните Християни понякога се чувстват странно говорейки за тях. В края на краищата, Библията също така говори срещу полагането на упование в парите и скъпоценностите.

Моята цел в това есе е да изследвам на кратко Библейската гледна точка за златото, среброто и скъпоценните камъни. Библията има цялостна философия за тези неща, философия, която в основата си не е икономическа, а естетическа, предимно ориентирана към красотата, а не към оскъдността. Има причина за това и тя е важна за Християнската гледна точка за икономиката, както ще видим.

Защо хората харесват златото?

Това е въпроса, който трябва да зададем преди всички останали. Икономистите нехристияни поддръжници на „златният стандарт” наистина не могат да дадат отговор на този въпрос. Могат да кажат едно от следните две неща. Могат да кажат, „златото е ценно само по себе си.” Но това е глупост. Какво означава „ценен сам по себе си?” Самата забележка за ценност съдържа субективна оценка. Нищо не съдържа ценност в себе си (освен Бог, когото хуманистите изключват от своето мислене). Нещата винаги се оценяват от някого. По този начин, мислителите нехристияни не могат да кажат, че златото е ценно само по себе си.

Вторият отговор е: „Ами, поради някаква причина повечето хора и култури харесват златото.” Ако, обаче се замислим, това също не е адекватен отговор. Той просто излага въпроса по нов начин. (Защо хората харесват златото? Защото поради някаква причина те го харесват. Ами, както вече попитахме, каква е причината?) По принцип въпроса е заобиколен. Лектори говорейки за качествата на златото казват, че златото е лесно преносимо, делимо, не ръждясва и не потъмнява. Това го различава от други скъпоценни неща. Всичко това е истина, но защо хората го ценят? Също така Християните икономисти не винаги имат правилният отговор. Някои подхождат с „обективен” подход на оценка твърдейки, че златото е ценно само по себе си, защото Бог го е направил така. Отново, обаче, трябва да попитаме, „какво означава това?” Особено от Християнска гледна точка, ние не трябва да казваме, че нещата съдържат ценност в себе си. По скоро те имат ценност, защото са ценни за някого и за Християнина този някой е самият Бог. Но тъй като това е правилната позиция ние трябва да се върнем към нея едва след като разгледаме още една грешка.

Други Християни икономисти подхождат просто със „субективен” подход на оценка. Хората ценят златото, казват те, защото те са материалистични и ценят плътски, земни материални обекти, които нямат никаква стойност. „Защо златото да е по-добро от кората на дърво?” питат те. „Всичко е обречено на унищожение.” Поради някаква причина хората ценят златото и тази причина е, че те са грешници, материалисти. Такъв подход, обаче, не е справедлив към високата гледна точка за златото намерена в Библията.

Каква е основата тук? Трябва да отбележим, че субективистите имат преимущество поне в началото. Нищо (освен Бог) не съдържа стойност в себе си (дори в Бога всяка от Личностите цени останалите две). Цялата стойност се „вменява.” Хората ценят златото, защото му вменяват стойност. Хората също ценят хартиените пари, защото им вменяват стойност. (Следващият път, ако някой ви каже, че хартиените долари са без стойност предложете му да ги замени с жълти стотинки за всеки хартиен долар. Той ще приеми ли това?)

Това което прави златото да се цени като пари е същото нещо, което прави хартиените долари да се ценят като пари. Това е, че обществото като цяло ги цени и по този начин те могат да се разменят за стоки и услуги. По този начин нито златото, нито хартията имат стойност сама по себе си. Всяко от тях има стойност вменена от човека  и на общо социално ниво. Обществото като цяло не цени фонографските записи на Оливиер Месиен, в които изпълнява свои творби на орган в църквата Света Троица (въпреки, че аз ценя своите си и не бих се разделил с тях). Ето защо, такива записи нормално не са ценени като пари (въпреки, че аз бих ги разменил с някой, който цени съвременната църковна история).

Няколко забележки. Първо, доктрината за вменената стойност е директен продукт на Християнството и особено на Реформацията. В езичеството се счита, че нещата имат стойност в себе си, защото всички неща са част от Бога.  При Римокатолицизма се счита, че нещата имат стойност до степента, до която те притежават „субстанция” или „същество.”  (Това е половинчата позиция, тъй като Католическото мислене настоява, че Бог е създал тази „субстанция.”) В протестантското мислене, обаче, нещата имат стойност, защото Бог ги счита за стойностни и го третира като такива.

„Счита като” и „третира като” – това е което „вменява” означава. Бог взимам един грешник и преди да го направи праведен, Бог му вменява праведност заради Христос. По този начин Бог го счита като праведен и се отнася към него (третира) като праведен. На базата на тази преоценка Бог изпраща Светият Дух да даде праведност на грешника. Бог ревалоризира* (ресимволизира) човека от грешник към светия и тогава изработва неговото ревалоризиране.

Защо хората ценят златото

Досега избягвахме този предмет и сега трябва да се придвижим към отговора. Можем да кажем, че Бог е поставил в сърцето на човека да цени златото. Когато направи света Бог учреди социалният пример. Трябваше да има мъже и жени, родители и деца, управители и подчинени. Трябваше да има икономически транзакции и Бог създаде златото, среброто и скъпоценните камъни да се използват като пари (в частност). Бог постави в сърцето на човеците да желаят женитбата, семейството и обществото; и Бог постави в сърцата им да ценят, харесват и по този начин да желаят златото.

Това означава, че човешкото субективно вменяване на стойността на златото е вкоренено във факта, че Бог движи сърцето на човеците карайки ги да ценят златото. Бог прави това с всички хора като част от „общата благодат.” ** До тук това обяснение е добро. Но то не отива достатъчно далече. Всичко което имаме е едно голо твърдение, а не истинска философия за златото. „Защо хората ценят златото? Защото Бог ги заставя да го харесват.” Това се отнася за всичко, нали? Защо електричеството работи? Защото Бог го заставя. Защо децата изглеждат и подражават на своите родители? Защото Бог ги заставя. Всичко това е истина, но освен като изповед на гола вяра, едно такова твърдение е от малка полза.

Ние не трябва просто да изповядваме вярата си; ние трябва да я разбираме. По този начин ние отново сме на въпроса, защо хората ценят златото? Отговора е следният: Хората бяха направени да ценят и обичат Бога, който единствен има стойност сам по себе си. Златото, среброто и скъпоценните камъни са сътворени образи на славата и красотата на Бога и поради това хората ги ценят.

Веднага идва и възражението, „но хората се бунтуват срещу Бога. Те мразят Бога. Как така те обичат златото?” Отговора на този важен въпрос е следният: Хората са неспособни да избягат от Бога. Те трябва да използват известна част от истината, за да потиснат друга част от нея. Те използват вторични аспекти на истината, за да потиснат основните аспекти на истината (естеството на Бога, падението, спасението и т.н.). Ето защо винаги има някаква истина, колкото и да е малка, във всяка езическа и/или хуманистична философия. От време на време чуваме за хора (особено в Марксистките и Кейнсиански лагери), които презират златото. По принцип, обаче, падналият човек използва истината за стойността на златото като средство да потисне истината, че човек трябва да зависи от Бога за сигурност и защита. Те използват неправилно златото (парите) уповавайки на тях за избавление, храна, сигурност и т.н. По този начин те изпадат в идолопоклонство към златото. Дори в акта на идолопоклонство, обаче, те все още трябва да изповядат, че златото има стойност, а те не могат да дадат каквото и да е обяснение за това. Дори тяхното идолопоклонство свидетелства за истината (както и всички действия на идолопоклонство).

Два абзаца по-горе казахме, че „хората бяха направени да ценят и обичат Бога.” Нека да внесем малко повече яснота. Тъй като хората са създадени от Бога, отпечатъка на Бога е незаличимо поставен върху тях и те го познават (Виж Римляни 1: 19-20).  По този начин Бог остава ултимативната отправна точка на цялото човешко усилие, или чрез покорство към Него, или чрез бунт към Него. Той не може да бъде избегнат. Тъй като златото е сътворено отражение на Божията слава, то не може да бъде избегнато също.

Славата на Бог

Допускайки, че златото е емблема на Божията слава, ние заехме позиция, която основно е естетична и едва на второ място икономическа. Това е важно да се разбере. Хората ценят храната, облеклото и подслона, защото без тях не могат да живеят. Можем да кажем, че тяхната основна ценност е икономическа в един оскъден свят (до степента, до която икономиката е наука за оскъдността).

Хората могат лесно да живеят без злато, сребро и скъпоценни камъни (и много от нас живеят без тях, нали?). Следователно тяхната стойност не се състои в тяхната оскъдност. Хората не ценят златото, защото е оскъдно. Ако това беше така, те щяха да ценят редките метали много повече; например, лантан, серий, празеодим, неодим, самарий, европий и т.н. Това са метали, при това делими, преносими и т.н. Защо не функционират като златото? Разбира се, оскъдността на златото и диаманта придават на тяхната цена, но единствено оскъдността не е основното обяснение, защо хората ги ценят.

По този начин ние достигаме до естетичното обяснение. Причината поради която хората ценят златото, среброто и скъпоценните метали е защото те са славни и красиви. Следователно, тяхната основна стойност е естетична, тъй като естетиката е „науката” за красотата. А от Християнска гледна точка, красиви неща са нещата, които носят в себе си славата и красотата на Бога.

Библията ни представя славата на Бога в няколко измерения, всяко от които е полезно в разбирането на стойността на златото. Аз ще се спра на три: тежест, излъчване и цвят.

Тежест

Основното значение на Еврейският термин превеждан „слава” в Старият Завет е „тежък.” Да кажем, че Бог е славен, е да кажем, че Той е тежък и внушителен. (Наистина Еврейският термин се използва негативно отнасяйки се към тежки страдания или товар на греха.) Съвременният Английски жаргон също използва думата „тежък” отнасяйки се към внушителни неща.

Тежестта сама по себе си не е добродетел. Тежкият камък в градината, която искаш да почистиш е болка, а не благословение. Тежестта трябва да бъде придружена от други атрибути на славата, за да бъде стойностна. По същият начин тежестта на златото е забележителна, особено първият път, когато някой вземе златна монета. По рано олекотявахме златните монети (други нации използващи алуминий имат още по-леки монети). Хората са впечатлени от това, колко тежка е една златна монета. Това „чувство” в голямата си част е естетично впечатление, което златото оставя върху хората и част от неговата добродетел носейки в себе си образа на Божията слава.

Излъчване

Вторият компонент е излъчването. Когато Бог изявява себе си, неговото присъствие е не само тежко, но и сияйно. Наистина, „защото нашият Бог е огън, който пояжда” (Евр. 12:29). Следователно, когато Бог се появява, в неговият славен облак се вижда огън. По време на скитането в пустинята трона на облака – колесница се явяваше като облак на подслон от топлината на деня, а през ноща се виждаше като топлещ огън. Езекил описва славата по следният начин: ”Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня” (Езек. 1:4).

Сияещите неща във създанието са образи на Божията слава. Красотата на изгрева, например, често се използва в Писанието, да опише славното въздигане на Сина на Правдата (Мал. 4:2; Бит. 32:31). Ето защо хората се отнасят към изгревите и залезите като славни. По подобен начин Езекил изполва израза “огнени камъни” (Езек. 28:14). Те са описани като, „сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и злато” (Езек. 28:13) – това са камъните, които украсяваха Първосвещеника. Какво представляват „огнените камъни”? Това са камъни, които имат огън в средата. Погледнете един диамант, или рубин, или смарагд. Виждате ли огъня в средата? Те са сътворената емблема на Божият славен облак. Ето защо тези неща са красиви и универсално ценени.

Цвят

Третият аспект е цвят. Божият славен облак е оригиналната архитектурна форма на която скинията и храма са земни копия. Едно сравнение на пасажите описващи небесният трон на Бога (в Данаил и Откровение) с тези описващи славният облак (Езекил) показва, че облака беше проявление на преносим трон – колесница на небесната среда. По нататъшно сравнение на тези с дизайна на скинията и храма ще покаже, че тези земни домове бяха направени според небесният модел: „Да бъде волята ти на земята, както е на небето.”

Красиви цветове се срещат навсякъде в описанието на скинията и храма. Красиво тъмно дърво, златна облицовка, богато оцветени платове – това се вижда в описанието на скинията в Изход 25-40. Светилника в Святото място беше направен изцяло от злато като идеализирано бадемово дърво, а неговите горящи маслени лампи отразявайки безбройните повърхности на дървото даваха едно брилянтно излъчване. Умивалника беше направен от медни огледала (Изх. 38:8).

По подобен начин, новият Адамов пазител, Първосвещеника, който трябваше да служи в този дом трябваше да бъде облечен с „одежди на слава и великолепие” (Изх. 28:2, 40). Върху нагръдника му имаше 12 „огнени камъка” за дванадесетте племена на Израел (28:15-21). По този начин, Библията категорично заявява, че тези скъпоценни камъни и злато са славни и великолепни.

В Откровение 21, Новият Ерусалим е описан със същите термини. Всяка от дванадесетте порти на този огромен (идеален) град е огромен бисер (ст. 21). Между тези бисери се намират дванадесетте основни камъка, всеки от които е един огромен скъпоценен камък. Те съответстват на огнените камъни носени от Първосвещеника (не точно, но една дискусия върху разликите ще отиде отвъд границите на това есе). Те формираха една огромна дъга около трона на Бога, за да Му напомня никога повече да не проклина земята (Бит. 9:16). Тежест, излъчване и цвят – ние само се плъзнахме по повърхността на това, което Библията казва относно тези три измерения на Божията слава. Поради това, че Бог проявява своята невидима слава по тези начини, хората ценят сътворените емблеми, които също я проявяват.

Три заключителни наблюдения

Централният и специален символ на Бог е, разбира се, човека, който е самият образ на Бога. При това условие, всички останали сътворени неща, които по принцип изявяват естеството на Бога, също изявяват и естеството на човека. Ето защо, скъпоценните метали и камъни са символи на хората в Библията. Греховността дори на избраните измежду човеците означава, че Бог трябва да „седне като един, който топи и пречиства сребро, Та ще очисти левийците, И ще ги претопи като златото и среброто; И те ще принасят Господу приноси с правда” (Мал. 3:3).

По отношение на стойността на  камъните, обаче, трябва да споменем факта, че Божият храм е построен не от камъни, а от хора. Павел пише в 1 Коринтяне 3:16, „1Co 3:16  Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?” Подобно, Петър казва, че ние сме „като живи камъни съградени в духовен дом, за да станем свето свещенство” (1 Пет. 2:5). Връщайки се към Павел откриваме, че този човешки Църква – Храм, както е построен, съдържа „злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено, слама” (1 Кор. 3:12). Понастоящем има долнокачествени материали в Храма, но във времето „всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива.” Огъня поглъща дървото, сеното и сламата, но пречиства златото, среброто и скъпоценните камъни. Това обяснява, защо Бог поставя дърво и други лоши материали в църквата. На първо място, те са там, за да се запалят и да се очистят Неговите истински Левити.

В края на краищата, това което има истинска стойност са хората, но не защото са оскъдни, а защото са (естетичен) образ на Божията слава и характер (или поне трябва да бъдат).  Трябва, обаче, да кажем, че скъпоценните метали и камъни не са просто символ на човека, но също, че човешката работа с тях е част от средствата, чрез които хората узряват, за да станат камъни за вечният Храм на Бога.

При това условие, подходящата употреба и оценка на скъпоценните метали и камъни е от голяма важност за моралната теология. Упованието, което полагаме в златото и сигурността, която получаваме от него е истинска, но и много ограничена. Тази финансова сигурност е сянка на истинската, ултимативна сигурност, която имаме в Христос. Такава финансова сигурност е реална и с истинска стойност, докато я поддържаме в перспектива. Да абсолютизираме стойността на златото като сигурност е идолопоклонство. Но да игнорираме стойността на златото е богохулство пред Бога, чиято слава златото изобразява. Човека който презира относителната сигурност на златото, презира Бог, който го е наредил, и няма да намери сигурност в Бога. С други думи, Бог който заповядва краят (сигурността) също заповядва и средствата (икономическа мъдрост).

Ето защо, първото общо заключение е, че златото е от голяма стойност при хората, които са истинското злато на Божият дом. Второ, за скъпоценните метали и камъни се казва, че са украшение на Невястата в Писанието. За Новият Ерусалим, чието описание вече загатнах се казва, че е „приготвен като невеста украсена за мъжа си” (Отк. 21:2). В края на краищата, човечеството беше направено да бъде Невяста на Бога в заветен смисъл. Тези художествени образи са из цялото Писание и е твърде публично, за да се иска доказателство. Украсата на невястата е отражение на славната украса на небесният младоженец. Наистина, книгата Откровение започва с описание на славата на Младоженеца (Отк. 1:13) и завършва с описание на невястата използващо същите литературни образи – показвайки по този начин, че невястата дойде, за да отрази славата на своя Господ.

Това се вижда в сътвореният ред на човечеството от факта, че жената е „слава на мъжа” (1Кор. 11:7). Това има практическо приложение, като мъжа трябва да украсява своята съпруга със злато, сребро и скъпоценни, огнени камъни според силите си. В не малка част от себе си Песента на Соломон показва украсата на невястата от съпруга й. Инвестирането в сребро и златни монети е важно като защита срещу бедствия и инфлация, но инвестирането в красиви накити като украса на съпругата помага за изграждането на истински, Библейски, Християнски брак.

В заключение, в началото на това есе аз отбелязах, че факта, че главната стойност на златото е по-скоро естетична (красота), отколкото икономическа (оскъдност) е важен за Християнската философия на икономиката. Сега сме в позиция да заявим следното: преди да има оскъдност (падението) имаше красота (създанието), така че естетиката предшества икономиката. Когато този критерий е в ума, универсалната преценка за златото може да има както теологично, така и икономическо приложение. От светска гледна точка, икономиката е наука единствено за оскъдността, но от креационистка гледна точка, икономиката е научната страна на естетиката. Стойността на естетично желани обекти заедно с икономическите позиции е формата, която икономиката би приела, ако нямаше падение и отделно от разбирането на този факт  не може да има истинска Християнска, креационистска теория за стойността. Целта на историята не е просто да победи оскъдността, но да украси създанието и да го доведе до най-славната надежда.

*Валоризиране – изкуствено покачване и поддържане на цени особено чрез държавни мерки.  (Бел. на Прев.)

** За повече информация относно „общата благодат” виж книгата на Гари Норт „Господството и общата благодат”.  (Бел на Прев.)

Advertisements

3 thoughts on “Злато, сребро и скъпоценни камъни”

  1. Наскоро подарих на годеницата си златни обеци със камъчета циркон. Не знаех че този камък е споменат в библията Отк. 21:20. Научих тази информация от друг сайт и тъй като и двамата сме християни доста се зарадвах на факта.
    Реших да потърся още информация в интернет за това каква е гледната точка на християните, дали ценността е само символ на добродетели или е както разбрах вменена от Бог стойност. Както и вие така и аз си задавах въпрос, защо златото е ценно и вашето есе ми даде много светлина по въпроса.
    Страхотен материял!

  2. Здравей Огнян. Радвам се че статията ти е харесала. Ако си на „ти“ с Английският може да прочетеш цяла книга по въпроса. http://www.biblicalhorizons.com/pdf/jjne.pdf

    Ако имаш въпроси не се притеснявай да питаш.

    Поздрави,

    Явор Русинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s