Как да разпознаем истинският християнин?

26.09.2009

От Жечка Русинова

Когато четем и изучаваме библията, отговорът на въпроса, какво е нужно за да бъдеш истински християнин, е ясен: плодове –“От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?” (Мат. 7:16).

Авраам бе мъж, който, дори, Бог нарече приятел. Ключът за истинското християнство на Авраам, не беше, че той бе редовен на всички служби през седмицата, колко му настръхваха космите, и какви тръпки е имал, нито в онези повърхностни неща, които света смята за толкова важни, а в покорство му към Бог. Да сме покорни на Бог не е толкова лесно. Исус каза, че можем да имаме същата привилегия като Авраам. Всеки човек, който живее в покорство към Бог, доказва, че е приятел на Бога и истински християнин. Исус каза на учениците си: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши господарят му, а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, що съм чул от Отца Си”. (Йоан 15:15) Преди този стих Исус ясно заявява, че сме Негови приятели, ако вършим онова, което ни е заповядал: „Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам”. (Йоан15:14). Той посочи ясно, каква е основата на това приятелство. За да провериш дали си истински християнин, погледни покорството си към Бог и Неговите заповеди. Исус каза: „Който има Моите заповеди и ги пази, той ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще явя Себе Си нему” (Йоан 14:21). Християните, които наблюдавам в днешно време са два вида: покорни и непокорни. Вторите ги наричам условно така, защото няма средно положение. Човек или е християнин, или не; или се покорява на Бог, или на демона. С първите е удоволствие да контактуваш. Те са мъдри, смирени и не действат от собствените си емоции и чувства. За вторите бих казала точно обратното: безумни, горделиви, прибързани в действия които се осланят на това, което чувстват. Покорството към Бог е знак за зрялост, а непокорството е за онези, които са още деца.

Както написах по-горе, не е толкова лесно да си покорен. Понякога да си покорен на Бог е свързано с много трудности и предизвикателства. Покорството изисква да вършим това, което е правилно дори и да се страхуваме от обстоятелствата. То изисква от нас да вършим задълженията си, дори когато не разбираме „защо”. Много често ние не разбираме Божията воля, но й се покоряваме, и когато правим това Той ни дава разбиране. Много неща са трудни за разбиране и понякога, за някои хора изглеждат несправедливи и твърде жестоки. Някои дори ще си позволят да стигнат дотам, че да държат сметка на Бог и да кажат че ако биха били на мястото на Бог, те никога нямаше да постъпят така. Нека тези хора знаят, че те не са богове, и кои са те, че да питат, защо това се случва по този начин. Ако искаш да бъдеш истински християнин, който е приятел на Бога, твоята отговорност е да живееш така, както Бог заповядва и да му позволиш да се погрижи за всяко „защо”. Ти не си Бог, но без покорство към него не си и истински християнин. Лесно е да се покоряваме, когато слънцето грее и всичко е наред, но когато дойдат трудностите, тогава се вижда, дали си истински. Понякога ще идват бури и ще изглежда така все едно, че си изгубил всичко, но когато си при Бога ти не губиш. Църквата, която в миналото посещавах се води от пастор, който публично декларира своето покорство към Божият Закон. Когато, обаче, дойдоха заплахите, той публично с думи и дела декларира покорството си към  корумпираната църковна система – “Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат; нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват. (Марко 4:16-17).

Хората имат склюнността да обсъждат живота на успелите, но дали същите тези хора си дават сметка, какво ги е довело до успеха? Готови ли са те да пожертват себе си и да изгубят живота си така както Исус Христос Го направи? Готови ли са да спрат да живеят за себе си и да започнат да се подчиняват? Омръзнало ми е да слушам християни, как се оправдават и колко причини изтъкват за това и онова вместо да се подчинят на Словото Божие.  Подчинението към Бога води до успех. Подчинението изисква жертви. Жертвите са нещо, което постоянно съпътства лидерството. Те са непрекъснат процес. Помнете че една единствена жертва рядко води до успех.

Мнозина, предполагам, биха ме опонирали, че „вече не сме под закон, но под благодат.” Да, ние не сме под закона, който ни осъжда на смърт, защото Исус ни изкупи от проклятието на закона, но с цялата тежест на закона, ние сме под неговият етичен стандарт за живот. Този етичен стандарт не е “гола” любов, чувство или мили думи. Този етичен стандарт са ясно дефинирани правила за личността и всяка институция, защото „И любовта е това: Да ходим по Неговите заповеди” (2 Йоан 1:6).

Advertisements

11 thoughts on “Как да разпознаем истинският християнин?”

  1. ЦитатМ „Когато четем и изучаваме библията, отговорът на въпроса, какво е нужно за да бъдеш истински християнин, е ясен: плодове.“

    Не би ли било по-правилно да се каже: Християнин е този, който е свързан с Христос. А плода (на Духа) е естествената последица от връзката ни с Христос. Новият завет е сключен с Христос, но нашите заветни отношения са други – те не са като тези м/у Бог Отец и Христос, но са м/у Христос и нас – като при брака – Исус Младоженецът – Църквата Му – невястата. Което се иска тук е като в брака – да сме си верни в любовта и да се имаме. Приемането ни вече не е по правила и закони, а по любов, понеже Христос се пожертва да спаси невестата Си. Христовите заповеди в Новия завет са – Елате при Мен! Научете се от Мен! Вярвайте в Мен! Следвайте Ме! Пребъдвайте в Мен!
    С Уважение: Карев

  2. Г-н Карев,

    Това което предлагате като по-правилно изказване, всъщност е началото натова, което г-жа Русинова завършва. Въпроса е, че ‘свързаността с Христос’ е доста мъгливо понятие за човека, защото само Бог знае, какво е сърцето на човека. Поради тази причина, Библията ни дава външни белези, чрез, които да разпознаем християните. С други думи, ако искаме да разберем, дали един човек е свързан с Христос, то ние можем да го направим единствено на базата на плодовете.

    Съвсем естветвено отбелязвате, че приемането не е по правила и закони, а по любов. Г-жа Русинова никъде не твърди, че приемането е по закон, както и Библита никъде не твърди нещо подобно – нито в Старият, нито в Новият Завет. Но и двата Завета говорят за плодове, за делата на този, който е свързан с Христос. Христос сравнява християнина с дърво и лоза. И в двата случая, Той очаква плодове, в противен случай дървото бива отрязано, а лозата хвърлена в огъня.

    Споменавате също и Христовите заповеди като „Елате при Мен! Научете се от Мен! Вярвайте в Мен! Следвайте Ме! Пребъдвайте в Мен!“ Тези заповеди не са нови. В целият Стар Завет Бог подканяше Израил със същите заповеди. Освен това, тези заповеди имат ясна дефиниция. Да дойдеш при Христос, означава да живееш според закона; да се научиш от Христос, означава да се научиш от закона; да вярваш в Христос, означава да вярваш в закона; да пребъдваш в Христос означава да пребъдваш в заповедите Му (Йоан 15).

    Явор Русинов

  3. Напълно съм съгласна ,че един истински християнин се познава по начина на живот.Така както има белези по които се познава истинската от фалшивата банкнота,така се познава и истинския от фалшивия християнин.Две са заповедите , които Исус ни завеща:Да обичаме Бог с цялото си сърце , и да обичаме ближния както себе си.Ако начина ни на живот отразява тези две заповеди , смятам , че можем да се наречем , ученици на Исус т. е християни.Поздрав

  4. Г-н Карев, изкушавам се да мисля, че ви познавам. Не бяхте ли дълго време пастор в една от Софийските адвентистки църкви? приятно ми е да ви срещна тук. Аз съм Светльо Ангелов и учих известно време в колежа под ръководството на Агоп Тахмисян. Приятно ми е да ви срещна и тук.

    Аз междувременно станах православен и там открих, че прословутото „пребъдване в Иисус“ се получава чрез постоянство в Светотайнствения живот на Църквата (Причастието, което вие наричате Господня вечеря) и че всички останали „техники“ са тип автосугестия, която дълго „не държи“ обладания. Че тези именно думи като „Аз Съм Лозата, а вие пръчките“ и „без Мене не можете да вършите нищо“ са разбираеми в контекста на други едни Негови думи като „Ако не ядете и пиете плътта и кръвта Му, нямате живот в себе си“. На мен сега въобще не ми се спори в какъв смисъл са казани (буквалистично или символично, макар че, според Лутер, съвсем реално се съединяваме с Христа психосоматично) а просто ми се ще да ви обърна на един друг „метод“ за живеене в Христа, не чрез самонавиване и затопляне на душевните сетива… А с текста съм изцяло съгласен, относно закона…

    С поздрав и уважение – Светльо

  5. Светльо, при това обяснение за „пребъдване в Исус“ и „самонавиване и затопляне на душевните сетива“ изведнъж осъзнах, че съм станал православен.

    Явор

  6. Считай ги за наклонени. Сега сериозно. Ако е рекъл Бог, от Божидар разбрах, че ще се срещнем тази година, но ако преди това имаш идване към Бургас обади се да се видим. Освен това съм в подготовка на една конференция, на която, като ти знам „гледната точка“, предполагам ще искаш да присъстваш. По-нататък ще ти пиша.

  7. Много хубав блог. Едва сега го забелязах, след като Вальо Велчев ми обърна внимание… Г-н Русинов, имаш ли банер, който да ми пратиш на пощата. Искам да си украся Личнта страница с още един реформистки сайт.

    Благодаря предварително Имейл portos_@abv.bg

  8. Кр. Карев иска да каже друго. И в никой случай не отрича закона. Когато един човек живее съвместен живот воден от любов, той не го прави заради закона или страха от развод. При брака по любов закона просто се случва, той е отражение на тази любов.
    Не е нужно да се насилваме да го спазваме. Любовта го отпечатва в сърцето. Закона е проекция на любовта. При дела без любов се употребява усилие. Когато любовта е мотив, делата не изискват усилие. Всички останали планети във вселената живеят по това правило. Там всеки живее за другите. На земята всеки живее за себе си. Това е сатанинския характер индуктиран във всеки от нас чрез греха. Точно тази смъртоносна черта Христос дойде да разруши, чрез примера, който даде на света. Той се роди като човек. Живя заради другите и умря поемайки техните грехове. Това е нормалността във вселената. Така се живее вечно и свободно. Без оковите и отровата на егоизма. Това е мисълта на Краси.

  9. любов,търпение,кроткост,милост,смирение,вяра,силата да устош в превсико,саможертвование..всички заедно в едно говорят -ЛЮБОВТА КОЯТО Е НАИ ГОЛЯМА….

    не е нужно много мислене и филосовстване зада разбереш плодовете,които се постигат чрез дела основана на вяра в БогИсусХристос…вяра без дела е мъртва

    и се моля да имам наи големит плод таи щото немога да се нарека достоен християнин…

    о слава на Бога Исус Христос посладната жива надежда

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s