Как да разпознаем истинският християнин?

26.09.2009

От Жечка Русинова

Когато четем и изучаваме библията, отговорът на въпроса, какво е нужно за да бъдеш истински християнин, е ясен: плодове –“От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?” (Мат. 7:16).

Авраам бе мъж, който, дори, Бог нарече приятел. Ключът за истинското християнство на Авраам, не беше, че той бе редовен на всички служби през седмицата, колко му настръхваха космите, и какви тръпки е имал, нито в онези повърхностни неща, които света смята за толкова важни, а в покорство му към Бог. Да сме покорни на Бог не е толкова лесно. Исус каза, че можем да имаме същата привилегия като Авраам. Всеки човек, който живее в покорство към Бог, доказва, че е приятел на Бога и истински християнин. Исус каза на учениците си: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши господарят му, а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, що съм чул от Отца Си”. (Йоан 15:15) Преди този стих Исус ясно заявява, че сме Негови приятели, ако вършим онова, което ни е заповядал: „Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам”. (Йоан15:14). Той посочи ясно, каква е основата на това приятелство. За да провериш дали си истински християнин, погледни покорството си към Бог и Неговите заповеди. Исус каза: „Който има Моите заповеди и ги пази, той ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще явя Себе Си нему” (Йоан 14:21). Християните, които наблюдавам в днешно време са два вида: покорни и непокорни. Вторите ги наричам условно така, защото няма средно положение. Човек или е християнин, или не; или се покорява на Бог, или на демона. С първите е удоволствие да контактуваш. Те са мъдри, смирени и не действат от собствените си емоции и чувства. За вторите бих казала точно обратното: безумни, горделиви, прибързани в действия които се осланят на това, което чувстват. Покорството към Бог е знак за зрялост, а непокорството е за онези, които са още деца.

Както написах по-горе, не е толкова лесно да си покорен. Понякога да си покорен на Бог е свързано с много трудности и предизвикателства. Покорството изисква да вършим това, което е правилно дори и да се страхуваме от обстоятелствата. То изисква от нас да вършим задълженията си, дори когато не разбираме „защо”. Много често ние не разбираме Божията воля, но й се покоряваме, и когато правим това Той ни дава разбиране. Много неща са трудни за разбиране и понякога, за някои хора изглеждат несправедливи и твърде жестоки. Някои дори ще си позволят да стигнат дотам, че да държат сметка на Бог и да кажат че ако биха били на мястото на Бог, те никога нямаше да постъпят така. Нека тези хора знаят, че те не са богове, и кои са те, че да питат, защо това се случва по този начин. Ако искаш да бъдеш истински християнин, който е приятел на Бога, твоята отговорност е да живееш така, както Бог заповядва и да му позволиш да се погрижи за всяко „защо”. Ти не си Бог, но без покорство към него не си и истински християнин. Лесно е да се покоряваме, когато слънцето грее и всичко е наред, но когато дойдат трудностите, тогава се вижда, дали си истински. Понякога ще идват бури и ще изглежда така все едно, че си изгубил всичко, но когато си при Бога ти не губиш. Църквата, която в миналото посещавах се води от пастор, който публично декларира своето покорство към Божият Закон. Когато, обаче, дойдоха заплахите, той публично с думи и дела декларира покорството си към  корумпираната църковна система – “Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат; нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват. (Марко 4:16-17).

Хората имат склюнността да обсъждат живота на успелите, но дали същите тези хора си дават сметка, какво ги е довело до успеха? Готови ли са те да пожертват себе си и да изгубят живота си така както Исус Христос Го направи? Готови ли са да спрат да живеят за себе си и да започнат да се подчиняват? Омръзнало ми е да слушам християни, как се оправдават и колко причини изтъкват за това и онова вместо да се подчинят на Словото Божие.  Подчинението към Бога води до успех. Подчинението изисква жертви. Жертвите са нещо, което постоянно съпътства лидерството. Те са непрекъснат процес. Помнете че една единствена жертва рядко води до успех.

Мнозина, предполагам, биха ме опонирали, че „вече не сме под закон, но под благодат.” Да, ние не сме под закона, който ни осъжда на смърт, защото Исус ни изкупи от проклятието на закона, но с цялата тежест на закона, ние сме под неговият етичен стандарт за живот. Този етичен стандарт не е “гола” любов, чувство или мили думи. Този етичен стандарт са ясно дефинирани правила за личността и всяка институция, защото „И любовта е това: Да ходим по Неговите заповеди” (2 Йоан 1:6).

Реклама