Елитизмът в училище

През 80те години на миналия век една от най-големите високотехнологични американски компании IBM изпада в дълбока управленческа криза, която засяга всяко ниво от йерархията на компанията. Измежду управленския екип цари култура на самодоволство и елитизъм. Компанията е заразена от синдрома всички сме привилегировани, но някои от нас повече, синдром удивително напомнящ на лозунга на Джордж Оруел в произведението му „Фермата на животните”– “всички са равни, но някои са по-равни от другите”. Няма екипна работа, само язвителни войни между отделни групи. Няма загриженост за клиента. През 1993 борда на директорите кани бившия вицепрезидент на American Express Луи Герстнер да оглави компанията. В началото Герстнер отказва, но после се съгласява. Самият той не помни защо го е направил. Компанията е в разруха, но през 2002 в годината на своето пенсиониране, акциите на IBM са скочили 800%, а компанията е номер едно в света в сферата на IT услугите, хардуер, софтуер и компютърни чипове. Как го е направил?

Първоначално, Герстнер отваря каналите за комуникация по всички нива на йерархията. Шест дена след идването си той изпраща писмо до всеки работник в IBM относно лична среща и разговор по отношение на това, как могат заедно да укрепят компанията. С други думи, Герстнер атакува елитизма! Дотогава цялата култура на компанията се върти около това, какъв престиж притежаваш вътре в нея. Разпуска мениджърския съвет, в чиито ръце е съсредоточена цялата власт на компанията и често търси експертност извън висшите еталони на компанията. След това укрепва екипната работа. Уволнява хората въвлечени в интриги и награждава онези работници, които помагат на колегите си. Спира възнагражденията на отделните екипи и награждава за цялостно изпълнение на работата. Най-накрая Герстнер се фокусира върху клиента. Дотогава клиентите се чувстват предадени и гневни. IBM толкова се е съсредоточила в себе си, че вече не служи на нуждите на своите клиенти. Днес IBM в качеството си на лидер продължава да задава насоките в IT сектора. Какво обаче е общото между IBM и съвременното училище?

Училищната институция макар и под опеката на държавата не може да избяга от последствията на свободния пазар. За съжаление тя е изпаднала точно в ситуацията на криза както при IBM преди нейното преодоляване. Има огромна дупка между мениджърския, елитистки екип на учителите и крайните потребители – учениците и техните родители. Бавно и неусетно културата на училището е изоставило главната идея за своето съществуване, а именно образованието, и се е съсредоточило върху това, какъв престиж притежаваш вътре в институцията. Може би затова спомага и фалшивата идея, че образованието не е реален пазарен продукт и днес училището е възприело културата на елитизма. В него действат две враждуващи фракции – тази на елита учители и на плебеите ученици. Крайните потребители или истинските клиенти на тази институция – родителите, са изцяло пренебрегнати. Време е за (поредната) реформа в образованието. Истинска реформа, която да започне от културата на елитизма между учителите. Елитизмът в училището стои върху идеята за превъзходството на интелекта. Той е производност на академичния елитизъм, който е идеологическа вяра, че само тези, които са били студенти в най-престижните университети са способни да постигнат богатство и власт. Това фалшиво убеждение за превъзходство на интелекта кара голяма част от учителите да се държат грубо и арогантно с учениците. Това ежедневно води до ескалация на взаимоотношенията и незачитане на авторитета на учителите от страна на учениците. Затова първото нещо, което трябва да се направи е да премахне елитизмът между учителите; да се възстанови културата на разбирателство и доверие между учители и ученици; да се превърне училището в единен организъм на сътрудничество и доверие. Интриганството е вторият проблемен фактор, който спъва училищната институция. Не може да има екипна работа нито между учителския колектив, нито между учители и ученици при наличието на вътрешни интриги, чиято цел е да разрушава единността. Няма значение, какви нови технологии или новаторски образователни подходи се въвеждат. Докато има интриги и разделение в организацията, истинското образование е невъзможно. Затова следващата важна стъпка е да се премахнат или поне ограничат интригантите. Като оставим настрана интелектуалния елитизъм и интригите друго огромно препятствие в съвременното образование е кризата на смисъл. Учениците не намират смисъл в това, което правят. За огромната част от тях училището е загуба на време. Учителския елитизъм има способността да гледа с пренебрежение на необразованите, но няма силата да ги промени, защото е неспособен да им даде смисъл. И тук следващата стъпка трябва да бъде насочена към обучение на самите учители отвъд чисто техническите умения за преподаване и да изгради умения за осмисляне на учебния процес при учениците. Не на последно място училището отдавна е изгубило представата за своите истински клиенти, а именно родителите. Според едно допитване проведено през 2014г. относно връзката между учители и родители в американските обществени училища се оказва, че 66% от родителите се оплакват, че учителите не ги държат информирани за случващото се в класната стая, докато в същото време учителите твърдят, че родителите не се интересуват от това.¹ Ето защо трябва да се помисли върху регулярната информираност на родителите по отношение на техните деца. Родителите, които са поверили децата си на образователната институция са истинските клиенти. Те са тези, чиито изисквания трябва да бъдат удовлетворени и в същото време образовани и информирани за очакванията и стандартите на образованието в училище.

Елитизмът води до замяна на образованието с търсене на престиж и води до отдалечаването от крайните потребители – ученици и родители. И може би накрая трябва да спрем да се чудим, защо учениците не намират смисъл да ходят на училище. Просто е. Няма кой да им го даде.

¹Matthew A. Kraft and Rodd Rogers, “The underutilized Potential of Teacher-to-Parent Communication: Evidence from a Field Experiment”, October 2014

Явор Русинов

Автор на книгата „Вечните принципи зад успешното дете„

Facebook: https://www.facebook.com/yourchild.eu