Истинският житейски ефект от Петата заповед

Играта „Какво би станало“ винаги е интересна. Какво би станало, ако Хитлер беше нападнал Англия след Дюнкерк? Какво би станало, ако японците не бяха бомбардирали Пърл Харбър? Какво би станало, ако Гражданската война в САЩ никога не се бе случила? Какво би станало, ако Петата заповед, „Почитай баща си и майка си“, не бе съществувала?

Дали конвенционалните семейни връзки, които сме приели за даденост в западната цивилизация, биха се появили от друг източник?

Казано по друг начин, дали без Петата заповед в нашето национално подсъзнание, бихме заприличали повече на маймуни със своите малки?

Може би уважението към родителите е еволюирало естествено, защото човешкото биологично естество е направило младите да зависят от родителите си за по-дълго време? Вероятно такава благодарност в младите хора към техните родители е предизвикала появата на семейната структура автоматично?

Глупости! Ако щедростта винаги предизвикваше благодарност у получателите ѝ, то онези, които живеят на социални помощи биха съставлявали най-благодарния и патриотичен сегмент на американското общество. Както повечето хора с житейски опит знаят, твърде многото даване често предизвиква негодувание, а не благодарност. Тъй като е почти невъзможно да се отплатят подобаващо на родителите си, то най-естественото детско чувство е негодуванието.  

Поради тази причина, много терапевти днес печелят изключително добре като просто изслушват пациенти, които обвиняват родителите си за своите провали. Още веднъж, само  Петата заповед забранява подобно отношение; вместо това, тя изисква от нас доживотна лоялност към родителите.

Можем да анализираме този въпрос като изследваме как атеистичните режими, и най-вече комунистическите тиранични режими, почти винаги се противопоставят на всяко по-специално отношение между родител и дете. Съветска Русия се е специализирала в това да възпита децата в доносничене на своите родители. Героят на руският еквивалент на бой-скаутите, младите пионери, е бил младеж на име Павлик Морозов, чиито родители Сталин убива след като Павлик ги предава, че не са предали всичката семейна храна.

Тъжно е, но в ранните дни на Израел, когато социализма води пред юдаизма, паравоенната организация Хагана изисква от младите си последователи да предават родителите си, които симпатизират на Палмек, конкурентната защитна групировка. Студентите завършили Московския революционен университет Лумумба са били инструктирани да убият единият от родителите при завръщането си в Африка след завършване на тяхната индоктринация. Това е било доказателство, че са „добри комунисти“. Да, колкото по-далеко отиваме към лявата страна на идеологията, толкова по некомфортни ставаме със схващането, че детето дължи уникална лоялност на своите родители, както и към идеята, че човек обича децата си повече от всеки друг.

Ето защо данъкът върху наследството е по-популярен в по-малко религиозните общества. Без Петата заповед изглежда неморално родители и деца да имат специална връзка, която изисква посвещение и грижа дори отвъд смъртта.

Какво би станало, ако нямаше Пета заповед? Ами при всички случаи нямаше да има семейства, няма да има здрава западна цивилизация и нямаше да има Америка. Вероятно страданията, през които минават някои култури, частично се дължат на факта, че думите „Почиташ баща си и майка си“ никога не са се пропили в тяхното социално ДНК.

Даниел Лапин

Превод: Явор Русинов

Вашият коментар