От Явор Русинов, автор на книгата Вечните принципи зад успешното дете.
„Свободата обаче не е последната дума. Свободата е само част от историята и половината от истината. Свободата не е нищо друго освен негативният аспект на едно цяло явление, чиито позитивен аспект е отговорността. Всъщност свободата е в опасност да се изроди в обикновен произвол, освен ако не се живее според условията на отговорността. Ето защо аз предлагам Статуята на свободата на източното крайбрежие да бъде допълнена със Статуя на отговорността на западното крайбрежие.“ – Виктор Франкъл
През 1938 г. на едно еврейско семейство в Ню Йорк се ражда син. Родителите му като всички амбициозни и загрижени бащи и майки не пестят средства, за да осигурят на своето дете добро и скъпо образование, което да подготви сина им за отговорния живот на възрастните. Само на 22 години синът им влага 5000 долара в първото си бизнес начинание – Bernard L. Madoff Investment Securities. Впуска се в инвестиционно банкиране и в началото на 90-те години на 20 век този млад мъж вече е един от най-уважаваните бизнесмени на Уолстрийт, а неговото име е Бърнард Мейдоф.
Велики и богати личности от цял свят, известни банкери и инвеститори се редят на опашка пред вратата на офиса му, за да се сдобият със съвет, но най-вече да инвестират своите пари в компанията на Мейдоф. Ако Уолстрийт беше монархия, то Мейдоф щеше да бъде нейният най-велик цар. Като такъв той живее десетилетия и води охолен живот, когато изведнъж всичко се променя за него на 11 декември 2008 година, тъй като е арестуван за най-голямата по обем финансова измама в света, равняваща се на 65 милиарда долара! Царуването на Мейдоф приключва със 150 годишна присъда лишаване от свобода.
Докато привлича финансови капитали, Мейдоф не подхожда избирателно към жертвите си. Той прибира пари от банки в САЩ, Европа и Азия. Няма скрупули да прибере парите както на европейски благородници, така и от пенсионни фондове. Негова жертва е дори Ели Визел, нобелов лауреат, оцелял от концентрационните лагери по времето на Холокоста. Разкриването на измамата отключва истински семейни и лични драми. Френският аристократ и бизнесмен Тиери ди Вилюшет, 65г., си прерязва вените в офиса си в Ню Йорк, след като е загубил почти 2 милиарда долара – цялото си състояние. Две години след скандала по-големият син на Мейдоф – Марк, се обесва в луксозния си апартамент в Ню Йорк. Марк вече е изгубил всички свои приятели. Малко по-късно от рак умира и брат му Андрю Мейдоф, обвинен като бивш служител в компанията на баща си.
Мейдоф притежава качества, които малцина от младите хора придобиват на ранен етап – изключителни академични знания и социални умения. Той е един от създателите на американска фондова борса NASDAQ, като изцяло компютъризира документооборота на компанията. Оглавява хедж фонда „Мейдоф”, основател и член на съвета на директорите на International Securities Clearing. Неговите социални умения да води преговори, да говори пред публика, да се аргументира добре, способността му да се владее и да се съвзема бързо в критични моменти и най-вече умението да вдъхва и печели доверие привличат неговите богати и ерудирани жертви. И въпреки всичко това Мейдоф завършва пътя си в затвора, а в историята остава като крадец и измамник в свят на богатство, благополучие, равенство, иновации и свобода. Какво е пропуснало да му даде образованието?
През 2010 година Деидре Макклоски, изтъкнат професор по икономика в университета на Илинойс, Чикаго, публикува своята книга Bourgeois Dignity: Why Economics Can’t Explain the Modern World („Буржоазно достойнство: Защо икономиката не може да обясни съвременния свят“). В нея проф. Макклоски опровергава всички материалистични теории за появата на капитализма. Материалните фактори като търговия, география, натрупването на капитал, еволюционното генетично развитие, класовата война и други фактори нямат нищо общо с икономическия феномен от последните три века, които произвеждат този огромен растеж на богатство и производителност, на който сме свидетели днес. Кой фактор обаче ни предлага проф. Макклоски като причина за богатия Запад?
Риториката! Капитализмът е продукт на съзидателния човешки ум, който намира нови начини да произведе повече благосъстояние за по-малко разходи. Тази съзидателност идва в резултат на променени възприятия за значението на бизнеса, работата, печалбата и предприемачеството, а тази промяна идва от промяната на социалната риторика – начинът, по който културата на обществото се отнася към живота. Риториката може да приспи ума на човека, а може и да го събуди за творчество до нива, непознати дотогава. Променете риториката на една култура и ще промените нейната история.[1]
Проф. Макклоски пропуска да обясни какво обаче променя риториката на едно общество. В края на краищата никой не се събужда една сутрин с решението, че ще я промени от риторика, враждебна и присмиваща се на свободата, производителността и отговорността, към риторика, фаворизираща тези фактори. Самата риторика е резултат от нещо много по-фундаментално, нещо много по-дълбоко, което променя умовете и сърцата на хората в една култура. В евангелието на Матея, глава 12, стих 34, се казва, че „от онова, което препълва сърцето, говорят устата.” Христос ни казва, че когато видим промяна в риториката на едно общество, трябва да търсим невидимата причина, която стои зад тази промяна. Трябва да търсим онова, с което сърцето препълва – вярата, философията и етичната система. Това съдържание на сърцето води до промяна на парадигмата в рамката само на едно поколение в обществата на Холандия, Англия, Шотландия и Швейцария и произвежда съвременния свят, неговата социална и образователна система, а в резултат настъпва огромно акумулиране на богатство, което никога не е срещано в историята, откакто съществува този свят.
Откъде идва съдържанието на сърцето, произвело риториката в тези общества?
Барон Джонатан Сакс, главен равин на Великобритания, казва следното:
Към края на своята книга Civilization: The West and the Rest харвардският историк Найъл Фергюсън разказва една забележителна история – как на Китайската академия за социални науки е дадена задачата да открие причината, поради която Западът е станал доминираща сила в съвременния свят. До 16 век Китай е най-развитата цивилизация, но е изпреварена и оставена далеч назад. Какво е дало способност на Запада да се развие толкова бързо? Един китайски учен разказва следната история. „В началото,“ казва той, „ние си мислехме, че причината е, че Западът има по-добри оръжия от нашите. Те бяха по-силни във военно отношение. След това изследвахме на по-дълбоко ниво и заключихме, че причината е политическата им система. Те развиха демокрация, а ние не. Продължихме да навлизаме в дълбочина и дойдохме до заключение, че причината е икономическата им система. Те развиха свободен пазар, ние не. Но през изминалите 20 години ние узнахме истинската причина. Това беше тяхната религия. Това е, което даде на Запада критично превъзходство. Това е, което направи възможно развитието първо на капитализма, а после и на демократичната политика, а те от своя страна подхраниха всичко останало.“ Споменатата религия, разбира се, е християнството. Но християнството не е родено през XVI век, когато Западът започва своя стремглав възход. Напротив, християнството вече съществува от 1500 години и е било доминираща сила в Европа от обръщението на Римския император Константин през ранния IV век. Нещо се случва през XVI век, за да обърне европейската култура в сила, като я прави интелектуален, икономически и политически лидер в света. Това, което се е случило, е Реформацията, а тя, особено в своята Калвинистка форма, връща християнството обратно към четенето на това, което те наричат Стар завет, а ние познаваме като Танака, Еврейската библия![2]
През 1982 година Вишал Махгалвади, индиец и християнски мисионер в Индия, пътува за участие в конференция във Великобритания.[3] В самолета до него сяда сикх, последовател на индуизма и исляма. Сикхът се връща във Великобритания, където живее от години, и през цялото време не скрива учудването си от избора на Махгалвади да остане в Индия и да служи на бедните. Предлага му да остане във Великобритания и да започне бизнес така, както е направил той. Махгалвади от своя страна се чуди как сикхът с толкова неправилен английски въобще е съумял да започне бизнес. Сикхът отговаря: „Там всеки може да прави бизнес, защото има доверие между хората.”
След конференцията Махгалвади заминава за Холандия по покана на един от говорителите. Един следобед домакинът му предлага да отидат и да купят мляко от близката кравеферма. Когато отива там, Махгалвади изживява нов културен шок – никога дотогава не е виждал толкова подредена ферма със стотици крави и без нито един човек в нея. Кравите се хранят и доят автоматично, а млякото се съхранява в огромни гюмове. Холандецът влиза в една от залите, отваря един от гюмовете и пълни каната си с мляко. След това се протяга до една полица и взима кутия с пари. Оставя в нея едра банкнота, за да си плати млякото, взима си рестото и отново оставя кутията на полицата. Махгалвади се обръща към своя домакин и му казва, че ако тази ферма е в Индия, то индийците щяха да си тръгнат и с млякото, и с кутията с пари. Месеци по-късно Махгалвади разказва за случая пред група слушатели, в която млад египтянин репликира с думите: „Вие индийците сте много глупави хора. Ако ние бяхме на ваше място, щяхме да си тръгнем с млякото, с кутията с пари и с кравите!”
Реформацията от XVI век пренася моралните императиви на християнската вяра от затворената институционална църква в сърцата на обикновените хора и променя изцяло тяхната риторика. Това се случва със съзнателните усилия на реформаторите и техните трудове като Хайделбергския катехизис от 1563 г. Хайделбергският катехизис се превежда на холандски през 1566 година и тамошният синод го прави задължителен за образованието и възпитанието на подрастващото поколение. Всяка неделя катехизисът се изучава подробно, а холандците гледат на него така, както израилтяните са гледали на Божия ковчег с Декалога. Защо? Защото катехизисът дава практическото приложение на Божиите етични заповеди в обществото и регулира взаимоотношенията между хората, отдавайки уважение на бедните и отхвърлените в обществото, както ни съветва Посланието на Яков в глава 2.
Ето какво казва Хайделбергският катехизис по отношение на осмата заповед от Декалога – „Не кради“.
Въпрос 110: Какво Бог забранява в осмата заповед?
Отговор: Бог забранява не само онези кражби, наказуеми в съда, но всички трикове и номера, чрез които искаме да придобием, каквото и да е нещо, принадлежащо на нашия ближен – било то чрез сила, чрез привидността на дадено право, чрез неточни теглилки, неточни измервания, чрез фалшиво отчитане на времето, прекарано на работа, чрез измамлива търговия, фалшиви пари, ламтене или чрез каквото и да е друго средство, забранено от Бога. Бог забранява пожелаването както и всяка злоупотреба с човешките дарове.
Въпрос 111: Какво Бог изисква в тази заповед?
Отговор: Да търся успеха на моя ближен, а не моя собствен. Във всеки случай, в който имам работа с моя ближен, да се отнасям към него така, както искам да се отнасят с мен. Да работя вярно и щедро, да давам, за да мога да се грижа за наранените и да облекчавам нуждаещите се.
Една малка нация като Холандия, два пъти по-малка на площ от България, има излишък от финанси, които да даде на Индия, Египет и Индонезия, защото Божиите морални императиви са научили холандците да работят здраво и да бъдат щедри така, както ги учи апостол Павел в посланието си към Ефисяни: „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда”. Библията е единствената позната сила в историята, която е освободила цели народи от корупцията на сърцето и едновременно с това им е дала политическа свобода и икономическо благосъстояние. Най-корумпираните нации са бившите комунистически народи, които поучават, че никой не те наблюдава и никой няма да те държи отговорен за твоите явни или скрити действия.
Нека да се пренесем обратно в кравефермата в Холандия, като този път я лишим от риториката и моралните императиви на Библията. Какво ще се промени? На пръв поглед нищо. Отново ще имаме ферма с високотехнологично оборудване, вероятно подредена и чиста сграда, пълна със стотици крави. Този път обаче още на врата на фермата ще ни посрещне продавач. Защо? Защото собственикът на фермата ни няма доверие, той не може да ни повери продукцията си. Кой ще плати на този продавач? Вие, разбира се. Вие сте крайният потребител на млякото. И цената на млякото автоматично ще се повиши. Ако сърцето на купувача е корумпирано, защо собственикът на фермата трябва да бъде честен? Той би разредил млякото с вода, за да спечели повече пари. След като разберете, че сте измамени, вие ще поискате държавата да назначи инспектори, които да следят за чистотата на млякото. Кой ще плати на тези инспектори? Вие, разбира се. Ако потребителят, производителят и продавачът са корумпирани, защо инспекторите трябва да са честни? Те ще взимат подкупи от производителя и ако той откаже да им даде, ще получи такива проблеми, че скоро ще трябва да затвори фермата. Кой ще плати тези подкупи? Вие, разбира се. Вие сте крайният потребител на млякото. Ако трябва да платите млякото, заплатата на продавача, водата, инспекторите и подкупите, то тогава ще имате много малко останали пари, за да си купите здравословна храна или да осигурите добро образование за децата си. Нито продавачът, нито водата, нито инспекторите, нито подкупите добавят каквато и да е стойност към млякото. Производителят на сладолед е този, който добавя стойност към него.
Подготвянето на ученика за живота на възрастните, превръщането му в отговорен гражданин на обществото изисква целенасочени усилия и работа по отношение на сърцето му. На нас не ни липсват качествено образование, нито умни учители. Липсват ни етичната рамка и Божиите морални императиви на Реформацията, които са създали богатия Запад. Много от факторите, определящи нашата риторика днес, се считат за даденост, без да осъзнаваме, че преди Изхода на евреите от Египет светът не е познавал седемдневната седмица с почивен ден в нея.
Днес децата са изложени на силен групов конформизъм. Нямаме друг антидот, който да им предложим, освен моралните императиви на Библията. Книгата Притчи, глава 25, стих 28, казва: „Човек без самоконтрол е като съборен град без стени.”.Метафората насърчава ученика да издигне стените си, да упражни самоконтрол и да не позволи на тълпата да навлезе в личното му пространство и решение за избор. Апостол Павел казва в посланието си към Тимотей: „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и самоконтрол.”
Друг голям проблем днес между младите хора е риториката на омразата и расизма. Риторика, която твърди, че слабите, бедните, чужденците и имигрантите са напаст, от която трябва да се отървем. Швейцария след Реформацията става притегателен център за отрудени и отхвърлени хора в собствените си страни, защото швейцарците следват моралните императиви на Библията, която в книгата Изход, глава 22, казва: „Чужденец да не онеправдаваш, нито да угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в египетската земя. Да не угнетяваш вдовица или сираче,” защото швейцарците следват думите на Христос от Матея 25 глава: „Защото огладнях и ме нахранихте, ожаднях и ме напоихте, странник бях и ме прибрахте, гол бях и ме облякохте, болен бях и ме посетихте, в тъмница бях и ме споходихте. Понеже това, което сте направили на тия най-скромни мои братя, на мене сте го направили.” Няма друг антидот на расизма, освен библейската идея, че и най-бедният, най-изпадналият, най-нуждаещият се човек не е нищо по-малко от образ и подобие Божие (Битие 1:27).
Разбирането и опазването на околната среда може да бъде разбрано и приложено само в контекста на Божия мандат за господство над създанието (Бит. 1:25-26). Човек не е животно, чиято майка е планетата Земя, което води до поставянето на творението над човека, нито е узурпатор, който безскрупулно унищожава природата. Балансът може да бъде намерен и осъществен в идеята, че човек е настойник над творението и ресурсите на земята.
Агресията между учениците е един от съвременните бичове в училище. Явно е, че простото и ясно обяснение да не посягат и да не отмъщават не работи, защото в противен случай проблемът вече щеше да е разрешен. Дори не се замисляме, че агресивните деца може просто да са интелектуално по-последователни в своите презумпции, отколкото своите родители или учители. В крайна сметка, ако детето е проста комбинация от химически елементи, еволюирало от едноклетъчна амеба, възникнала съвсем случайно без лично предназначение и смисъл в живота, защо да не може да прояви своята „естествена„ агресия срещу друга комбинация от прости химични елементи? Всъщност дори не можем да говорим за каквато и да е етика във взаимоотношенията между учениците, защото етиката предполага сътворение и замисъл, а не еволюция. Решението срещу агресията не е да дадем „логично„ обяснение на детето, защото умът следва сърцето му. Ако сърцето е корумпирано, то умът винаги ще намира рационални и оправдателни причини за своите зли действия. Решението срещу агресията е активното обучение на ученика от ранна възраст в моралните императиви на Библията. Христос наставлява учениците си, да не се конкурират със злия човек. Апостол Павел в посланието си към римляните увещава ранните християни да не отмъщават, но да дадат място на Божия гняв (Рим. 12:19). Нещо повече, не само да не отмъщават, но: „Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напои го; Защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му. Не се оставяйте да ви побеждава злото, но ти побеждавай злото чрез доброто.”
Ученикът не може да бъде активен и отговорен гражданин без разбирането на двата библейски стълба на обществото – справедливост и правосъдие (Пс. 72:2, Пс. 89:14). Това води до върховенството на закона, пред когото всички са равни. Справедливостта и правосъдието вече не са абстрактни понятия, които се тълкуват според прищевките на властимащите. Едва когато стандартите за модел на едно общество, в което законът управлява, биват ясно и систематично приложени в образованието на ученика, само тогава можем да очакваме от него активна гражданска позиция. Само в едно такова общество бедният, сиракът, чужденецът и вдовицата могат да имат права и защита.
Бърнард Мейдоф не страда от липса на добро образование и социални умения. Това, от което страда Мейдоф, е корумпиране на сърцето му. Липсата на библейските морални императиви, които да насочат образованието на Мейдоф към доброто на ближния. Животът на Мейдоф е като ферма без доверие – на пръв поглед чиста и подредена, но съсипваща живота на всички, докоснали се до нея. Холокостът не се е случил толкова отдавна. Случва се в сърцето на рационалната след Просвещението либерална Европа. Европа на Кант, Хегел, Гьоте, Шилер, Бетовен и Брамс. Някои от центровете на антисемитизма са водещи центрове на културата в Европа – Берлин и Виена. Немалка част от средите на нацистите са лекари, адвокати, учени, юристи и академици. На Ванзейската конференция в Берлин през 1942 г., на която се обсъжда „окончателното решение на еврейския въпрос” и се привежда в действие програмата за геноцида, повечето от половината участници са били с титлата „доктор„ пред имената си. Всеки от тях е бил или доктор в дадена област, или е бил лекар. Нека чуем думите на Хаим Гинот – психолог и учител, оцелял от лагерите на смъртта:
Аз съм оцелял от концентрационен лагер. Очите ми видяха неща, които никой човек не трябва да вижда. Газови камери, построени от учени инженери. Деца, отровени от образовани лекари. Пеленачета, убити от опитни медицински сестри. Жени и бебета, застрелвани и изгорени от хора със средно и висше образование. Така че аз съм много мнителен относно образованието. Моята молба е: помогнете на вашите ученици да станат по-хуманни. Вашите усилия не трябва никога да произвеждат чудовища, умели психопати, или образовани Айхмановци. Четенето, писането и аритметиката са важни само дотолкова, доколкото те ни служат да направим децата си по-човечни.
Днес учителите са изправени пред предизвикателство. Пред предизвикателството да променят риториката на учениците. Риторика, която трябва да е наситена с лексика за свобода, отговорност, самоконтрол, характер, предназначение и смисъл в живота, поемане на рискове, разрешаване на проблеми, справедливост и правосъдие, упоритост, толерантност към неуспеха и бъдеща времева ориентация.[4]
Това, от което препълва сърцето, говори устата. Уважаеми, учители, бъдете реформатори. Вашите идеи имат последствия!
[1] The Rhetoric at the Foundation of Capitalism, and the Ethics at the oundation of that Rhetoric by Bojidar Marinov
[2] Essays on Ethics by Rabbi Jonathan Sacks
[3] The Book That Made Your World: How the Bible Created the Soul of Western Civilization by Vishal Mangalwadi
[4] Вечните принципи зад успешното дете от Явор Русинов, 2019
Свобода и бъдеще 