Истинският житейски ефект от Петата заповед

Играта „Какво би станало“ винаги е интересна. Какво би станало, ако Хитлер беше нападнал Англия след Дюнкерк? Какво би станало, ако японците не бяха бомбардирали Пърл Харбър? Какво би станало, ако Гражданската война в САЩ никога не се бе случила? Какво би станало, ако Петата заповед, „Почитай баща си и майка си“, не бе съществувала?

Дали конвенционалните семейни връзки, които сме приели за даденост в западната цивилизация, биха се появили от друг източник?

Казано по друг начин, дали без Петата заповед в нашето национално подсъзнание, бихме заприличали повече на маймуни със своите малки?

Може би уважението към родителите е еволюирало естествено, защото човешкото биологично естество е направило младите да зависят от родителите си за по-дълго време? Вероятно такава благодарност в младите хора към техните родители е предизвикала появата на семейната структура автоматично?

Глупости! Ако щедростта винаги предизвикваше благодарност у получателите ѝ, то онези, които живеят на социални помощи биха съставлявали най-благодарния и патриотичен сегмент на американското общество. Както повечето хора с житейски опит знаят, твърде многото даване често предизвиква негодувание, а не благодарност. Тъй като е почти невъзможно да се отплатят подобаващо на родителите си, то най-естественото детско чувство е негодуванието.  

Поради тази причина, много терапевти днес печелят изключително добре като просто изслушват пациенти, които обвиняват родителите си за своите провали. Още веднъж, само  Петата заповед забранява подобно отношение; вместо това, тя изисква от нас доживотна лоялност към родителите.

Можем да анализираме този въпрос като изследваме как атеистичните режими, и най-вече комунистическите тиранични режими, почти винаги се противопоставят на всяко по-специално отношение между родител и дете. Съветска Русия се е специализирала в това да възпита децата в доносничене на своите родители. Героят на руският еквивалент на бой-скаутите, младите пионери, е бил младеж на име Павлик Морозов, чиито родители Сталин убива след като Павлик ги предава, че не са предали всичката семейна храна.

Тъжно е, но в ранните дни на Израел, когато социализма води пред юдаизма, паравоенната организация Хагана изисква от младите си последователи да предават родителите си, които симпатизират на Палмек, конкурентната защитна групировка. Студентите завършили Московския революционен университет Лумумба са били инструктирани да убият единият от родителите при завръщането си в Африка след завършване на тяхната индоктринация. Това е било доказателство, че са „добри комунисти“. Да, колкото по-далеко отиваме към лявата страна на идеологията, толкова по некомфортни ставаме със схващането, че детето дължи уникална лоялност на своите родители, както и към идеята, че човек обича децата си повече от всеки друг.

Ето защо данъкът върху наследството е по-популярен в по-малко религиозните общества. Без Петата заповед изглежда неморално родители и деца да имат специална връзка, която изисква посвещение и грижа дори отвъд смъртта.

Какво би станало, ако нямаше Пета заповед? Ами при всички случаи нямаше да има семейства, няма да има здрава западна цивилизация и нямаше да има Америка. Вероятно страданията, през които минават някои култури, частично се дължат на факта, че думите „Почиташ баща си и майка си“ никога не са се пропили в тяхното социално ДНК.

Даниел Лапин

Превод: Явор Русинов

Парадоксът на образованието

В планинската област Лейк Дистрикт на северозападна Англия се намира Доув Котидж, малка семпла къща разположена на края на селцето Грасмиър. Доув Котидж е известна като дом на видния романтически поет Уилям Уърдсуърт, който заедно със Самюъл Колридж поставя началото на Романтическата епоха в английската литература през 1798г. Влизайки обаче през вратата на богато декорирания кабинет за рисуване, посетителят на това известно място се натъква на нещо, колкото интересно, толкова и необичайно. Точно на срещуположната стена има идентична врата. Врата, която е фалшива и не води до никъде. Причината?

Светът, в който живеем е изящно подреден. Самият факт, че може да бъде изучаван математически и научно идва от този ред. Нашият ум така е настроен, че разпознава симетрията и хармонията в света. Има обаче един интересен факт – външният, видим свят винаги съответства на вътрешния свят на човека. Ако външният свят е подреден, то и умът на човек е подреден, затова и отразявайки реда на физическия свят, умът ни е способен да мисли логически и последователно.

Има интересен резонанс между вътрешния ред на ума и външния ред на света около нас. Когато са в хармония един с друг ние я усещаме; когато са в дисхармония, ние усещаме дисонанса. Когато човек е в ситуация, когато редът или симетрията са явни, то реакцията му към тях ще зависи от вътрешното му чувство за ред или от неговата липса. Например, ако пътувате с влак и сте осъзнати за ритъма на шума на колелата, то реакцията ви към този шум ще зависи от вашия вътрешен ритъм по това време. Ако сте спокойни, ако пътувате към някоя желана и приятна дестинация, то шума на колелата ще ви се стори приятен, дори музикален. Ако обаче вътрешно сте притеснени и мислите ви, и емоциите ви са в смут, то звукът на колелата ще ви стори ужасно нетърпим.

Ако човек влезе у дома в спокойно настроение след един добър и продуктивен ден и забележи, че даден детайл от мебелировката не е на мястото си – един от столовете около масата, не стои точно както останалите – най-вероятно ще се приближи и ще го оправи. Вътрешният му ред търси да бъде отразен във външния свят. Ако същия човек влезе у дома разочарован след един ужасен ден и намери всичко както трябва да бъде в една съвършена подредба, той най-вероятно ще ритне същите тези столове и ще ги изкара извън техния ред. Отново, неговия вътрешен хаос ще търси отражение във външния свят. Този хаос може да се предаде не само на мебелировката, но и на най-близките хора около нас.

Това разбиране за вътрешния и външен ред се отнася не само за отделни личности, но и за цели поколения. Ако искаме да разберем съзнанието на едно поколение или общество, то трябва да изследваме неговата външна изява най-вече в изкуството му. Ако изкуството е външен, видим израз на ума и сърцето на един артист, то изкуството на едно цяло общество е отражение на неговото колективно ум и сърце.

Изследвайки развитието на изкуството в Западната култура за изминалите пет века, ще забележим нещо забележително. Във всяка форма на изкуство има движение от ред към безредие. Музиката, например, в Бароковият период се характеризира с високо структуриран стил, педантичен в преследване на ритъма и математическите модели. Последвалия го Класически период има по-свободен стил, но структурата остава от първостепенна важност. Романтизмът позволява повече свобода, но правилата на формите и стила продължават да бъдат спазвани. Колкото повече приближаваме към съвремието, толкова повече откриваме отхвърлянето на подредената структура – импресионистите изоставят наложените ограничения и произвеждат атонална музика. Днес е напълно приемливо да се пише и изпълнява музика без каквито и да е правила. Често музика вече се композира на мобилни телефони, а друг „композитор“ затваря котка върху клавиатурата на пиано и се опитва да я убоде с игла. Докато животното се опитва да избяга, натиска хаотично клавишите, а публиката „дълбоко размишлява“ над издадените звуци.

Същият упадък наблюдаваме и в рисуването. Имало е време, когато рисуването на купа с плодове е изглеждало като купа с плодове! Рисуването преди няколко века е било изцяло представително. Умението на художника е било в това да нарисува реалистично дадения предмет и всеки наблюдател е можел да каже с увереност, какво има на картината. Днес рисуването често изоставя правила и ограничения и пресъздава субективното схващане на художника, което обикновено е тотална дисхармония. Галериите са пълни с „творби“, които преди два или три века биха били приписани на умопобъркани хора.

Същият модел се наблюдава и при развитието на други изкуства. Английската поезия, например, преди 400 години е била писана според стриктни правила за ритъм и стихотворна стъпка. Различните форми на поезия са се дефинирали според техните модели – сонетът е бил особена форма на поезия и всички сонети са следвали неговата класическа форма. Цялата поезия е съблюдавала правила. Съвременната поезия е изоставила всякакви правила и ограничения – тя може да има различна дължина на изречения и строфи, може да няма главни букви и да не следва какъвто и да е ритъм.

Архитектурата не е изключение. Сега вече можете да разберете, защо в Доув Котидж има поставена фалшива симетрична врата. Защото по времето, в което Доув Котидж е строена, е било немислимо да се декорира стая асиметрично! Ако има врата на едната стена, то задължително трябва да има друга съответстваща и балансираща врата на другата стена. Всеки обитател на тази стая по онова време би се чувствал некомфортно и притеснено в един асиметричен декор.  Днес асиметрията в дизайна е навсякъде. Съвременното око дори намира симетричния дизайн за скучен и отегчителен. Навсякъде днес може да намерите стени боядисани в различни цветове, криви ъгли и небалансирани фрагменти. Съвременна психика се чувства удобно в една неподредена среда.

Ако изкуството е отражение на колективния ум или култура на едно общество, то тогава можем със сигурност да заключим, че вкусът за симетрия и подреденост идва от вътрешното усещане за тези качества, и лошия вкус, или поне приемането на дисхармонията и хаоса са в следствие на упадъка на това вътрешно усещане за ред.

Какво обаче е общото между липсата на подреденост на ума и съвременното образование?

Освен този основен ред на хармония и симетрия, обаче, съществува и ред, в който частите са така подредени, че да могат да функционират заедно и да имат смисъл. Целта на организирането на отделните компоненти е да поддържат подходяща връзка между тях, така че всяка да изпълнява своята роля безупречно. Добър пример за това е редът в библиотека, която е индексирана. Индексът съдържа в себе си реда в библиотеката и прави всяка книга достъпна. Индексът е ключа към успешното функциониране на библиотеката. Без него всички книги са безполезни. Системата изисква всички книги да бъдат подредено правилно и индексът отразява този ред. Ако една библиотека е индексирана, то колкото повече книги има, толкова по-добре, но, ако индекса липсва, колкото повече са книгите, толкова по-зле, толкова по-голям хаос. Без индекс, който да даде на потребителя способността да намери определена книга, то просто големия брой книги се превръща в негов голям проблем.

Точно това се случва в ума на човека – колкото по подреден е даден ум, толкова повече фактите имат смисъл и значение за него. Тоест подреденият ум на ученика придава смисъл на голите факти и ги кара да работят в негова полза.

За никого не е тайна упадъкът на образованието днес. Държавните институции наливат милиони левове годишно в образованието, но вместо да се подобрява, то се влошава от ден на ден повече както и показаха последните резултати на PISA. Защо? Защото образованието не е изолирано събитие в живота на децата. Защото образователните резултати са директно свързани с подредеността на детския ум; с умението на учениците да изградят способност да мислят, анализират и изграждат перспектива. Тези способности да мислят, анализират и да изграждат перспектива пред себе си идват от четенето. Найл Поустмън в книгата си Amusing Ourselves to Death: Public Discourse in the Age of Show Business казва, че от времето на Еразъм през шестнадесети век до времето на Елизабет Айнщайн през двадесети век почти всеки учен се е занимавал с въпроса какво предизвиква четенето в човешкия ум, и е стигал до заключението, че процесът насърчава способността да се разсъждава, наричана още „аналитичен мениджмънт на знанието“. Целта на това образование е да произведе ученик с умствена дисциплина и способност да прочете дадена книга в дълбочина, да напише проницателно есе върху нея, да може да я представи на лекция и да защити съдържанието ѝ в дебат и най-вече да е способен да оцени книгата в светлината на християнския светоглед. За да се случи всичко това обаче е нужна предпоставката на подреденост на детския ум и вътрешното му усещане за ред, хармония и симетрия.

Образованието днес запада прогресивно в следствие на загубата на подредеността на ученическия ум. Причината не е в качеството на учебният материал. Причината е, че ученикът не вижда смисъл да изучава този материал. За него и за родителите му образованието е безсмислено губене на време. Образованието е хаос, който отразява хаоса в ума на ученика. Ученическият ум е неспособен да подреди логически цялата информация, която му се преподава в училище. Училището и образователните институции всяка година отделят милиони левове, за да внесат повече и повече информация и факти в ума на ученика без какъвто и да индекс, който може да им предаде смисъл и подреденост. Ето защо изведнъж се изправяме пред парадокса, че колкото повече информация и факти се предлагат на учениците, толкова повече те оглупяват! За един недисциплиниран, неорганизиран ум е по-добре да съществува с по-малко факти и информация, защото има по-голяма вероятност те да са на негово разположение в безпорядъка в главата му именно, заради тяхното ограничено количество. Човек, който желае да знае много, на първо място, задължително трябва да развие структурирано и подредено мислене.

Ако образователното министерство, родители и учители наистина имат желание да подобрят образованието, то те трябва да се съсредоточат върху изграждането на един подреден ум в главата на ученика. Подаването на повече информация, факти, предмети и всякакви други образователни дейности без смисъл, без индекс и логически ред само влошават вече безнадеждното положение на българското образование.

А на въпроса, как се развива подобно подредено мислене в умовете на децата, ще отговоря в друга статия. Междувременно, силно ви препоръчвам да си набавите моята книга Вечните принципи зад успешното дете – как да възпитаме отговорно и предприемчиво дете. Тази книга ще ви даде информация, която няма да намерите в нито една друга книга за житейския път на вашите деца – думи изречени многократно от нейните читатели. Вашите деца са единственото ви истинско богатство. Не го пропилявайте. Действайте докато е време.

От Явор Русинов, автор на книгата Вечните принципи зад успешното дете – как да възпитаме отговорно и предприемчиво дете

Как да направим пари отрано в живота си: моята реч пред ББЛА

Гари Норт

Абревиатурата ББЛА означава Бъдещи Бизнес Лидери на Америка. ББЛА е национална организация от гимназиални клубове, чиито членове планират кариери в бизнеса. Никога не съм принадлежал към ББЛА в гимназията въпреки, че имаха свой клон. Познавах ги само от инициалите им. Тогава не съм мислел да се въвличам в бизнес. Дори не бях сигурен какво исках да направя. Мислех да се занимавам с образование. Предполагам, че така и стана. Аз съм в бизнеса с образованието.

ББЛА е създадена в 1940. Първият гимназиален клон е стартирал в 1942 в Джонсън Сити, Тенеси. Днес има 215, 000 членове. Сродната колежанска организация, Фи Бета Ламбда, има само 10, 000 члена.

http://www.fbla-pbl.org/

Ясно е че има много малко приемственост от гимназията в колежанските организации. Тя основно е гимназиална организация.

С 215, 000 члена, това е клуб със средна големина от почти 10 човека на гимназия. Има 21, 200 обществени гимназии.

Като се замислим, 10 човека на гимназия не е голямо число. Взимайки предвид критичната важност на бизнеса в създаването на богатството на тази или друга нация, ниската бройка свидетелства за бюрократичната природа на съвременното образование. Учениците не са насърчени от системата да се занимават с бизнес.

Взимайки предвид финансираното чрез данъци образование или неимуществения му статус, можем да заключим, че бюрократичния ум не е изненадващ. Образоващите мислят, че образованието трябва да проси. Старата поговорка, „парите никога не стигат,” е приложима за учителите и училищната администрация. Идеята че образованието трябва да посрещне изискванията на клиента – главно, родителските изисквания –  се смята за абсурдна от професионалните учители. Тяхната основна презумпция е следната: „Образованието на децата е твърде важно, за да бъде оставено в ръцете на родителите.”

Ума на учителя от класната стая е много различен от ума на бизнесмена. Казвам го като човек преподавал за кратко в колеж. Сценаристът на „Ловци на духове” го е отразил най-добре. Ключовата сцена е когато тримата самоназначили се експерти в паранормалната наука са уволнени от университета. Героя на Дан Акройд оплаква изгонването им от академията. „Това означава, че трябва да отидем в истинският свят. Бил съм там. Там е джунгла. Трябва да се състезаваш.”

Трябва да се състезаваме във всички области на живота, разбира се, но естеството на състезанието е различно. В бизнесът, клиентите поставят стандартите. В академията, системата се управлява от получателите на обществените пари. Системата е себеакредитираща се. Законодателната власт не държи отговорна системата или нейните критерии, дали са икономически приложими. Към всеки провал на системата се подхожда с изливането на повече пари в нея – стандартен отговор на всички правителства.

Това което спасява западът, е, че бизнесът все още е окупиран от високо креативни личности имащи нюх за изискванията на клиентите относно цените, които купувачите искат и могат да платят. Тези предприемачи рядко биват на върха на SAT изпитите в гимназиите, нито пък са били отлични ученици. Но без производителността на тези хора, днешните учители и администратори все още щяха да берат царевица на полето, ходейки подир магарето. (Всъщност, те никога нямаше да са родени, или щяха да умрат като бебета. Смъртността при бебетата в некапиталистическите общества е огромна.)

Бизнесът оперира на следния принцип: „Официалното образование е толкова маловажно, че можете да го оставите в ръцете на професионални учители.” Най-красноречивото свидетелство подкрепящо тази гледна точка идва от Джон Тейлър Гато, който е бил „Учител на годината” в щата Ню Йорк и три пъти в Ню Йорк Сити. Неговият сайт е публикувал първите осем глави на книгата му, ПОДМОЛНАТА ИСТОРИЯ НА АМЕРИКАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ, плюс есета и други избрани материали. Гато твърди, че е прахосал кариерата си като държавен учител, като сайта му и книгите му (ЗАТВОРИХА НИ УСТИТЕ, която прочетох този месец, и ЕДИН РАЗЛИЧЕН ВИД УЧИТЕЛ, която четох миналата година) служат като вид академично разкаяние.

http://www.johntaylorgatto.com/

Гато е дошъл до това усещане, защото е имал усещане, до което да дойде. Той не е започнал като учител.

След колежа, г-н Гато е работил като сценарист във филмовият бизнес, писал е реклами, бил е таксиджия, дизайнер на бижута, писал е песни за ASCAP, и е продавал хотдоци, преди да стане държавен учител. По време на учителските му години се е занимавал с търговия на черен хайвер, ръководел е бизнес с антики, извършвал е услуга за търсене на редки книги, и е основал Lava Mt. Record, бил е и продуцент на документални филми…

Гато и аз сме се посветили на образованието. Завещанието което планирам да оставя е свързано с образованието. Но всеки от нас има искрени съмнения, че някой има способността да реформира образованието в класните стаи спонсорирано от данъци.

От време на време изнасям реч пред гимназисти. Сигурен съм, че тези ученици са подтикнати от речите ми, защото след всяка моя реч, те стават и излизат.

ХРАНА ЗА РАЗМИСЪЛ

Моята най-скорошно реч беше изнесена пред частно училище ръководено от Баптистска църква. Срещата беше по обяд. За обяд имаше пържено пиле, картофено пюре, огромни франзели и бисквити с M&M’s. Цялото училище имаше същото меню. (Не помня по-добър обяд в целия ми гимназиален опит.)

Появиха се над 20 студента. Това е добре за гимназия с по-малко от 300 ученика.

Говорех за три неща: бъдещето, бизнеса и лидерството. Това са трите думи върху които е изградена абревиатурата ББЛА. Нямах достатъчно време да се занимавам с точка четири: Америка. Ако имах повече време бих съпоставил бъдещето на Америка с бъдещето на Китай, за което Американските бизнесмени трябва да се замислят, ако искат да оцелеят.

В 2001 Китай е дал 465, 000 студенти завършили наука и инженерство – толкова, колкото Америка има като цяло.

http://www.businessweek.com/magazine/content/02_43/b3805001.htm

Следващата година ще го направят отново. И отново.

Тук не броим хилядите Китайски студенти в Америка и други чуждестранни университети. Всеобща тайна е, че най-добрите студенти дипломирали се в Американски училища по наука и технологии са чужденци, и най-многобройните от тях са Китайците. От друга страна Америка има милиони дипломирали се бакалаври по социология, история, политически науки и психология – предмети които нямат почти никакъв пазар без докторска степен, а и дори тогава. Всичко това за 135, 000 долара след като махнете данъците (Харвард, Принстън, Иейл, Станфорд).

Но аз се отклоних. Говорех за тяхното бъдеще. Те бяха ентусиазирани ученици. Както и да е, те бяха ученици. И, разбира се, прецеждаха всяка дума на човек, който е учил по времето на Айзенхауер като президент при първия му мандат, в един предисторически свят, тоест пред – „Heartbreak Hotel.“

Започнах с една от любимите ми теми: поставяне на цели. Представих го по следния начин, тъй като знам, че те няма да запомнят и 10% от това което съм казал в рамките на 24 часа

*************************************************************

ПОСТАВЯНЕ НА ЦЕЛИ

Представете си, че сте на 70 години. Семейството ви присъства на рождения ви ден. Всички ваши деца и внуци са там. Те крещят, „Реч!, Реч!” Какво ще им разкажете за вашите най-велики успехи, как сте ги постигнали, и какви уроци сте научили в рамките на 5 минути, така че да запомнят поне половината от това, което сте казали? Започнете да планирате отсега за този рожден ден. За да направите планове, трябва да отговорите на трите най-трудни въпроса във вашият живот:

Какво искам да постигна?

Колко скоро искам да го постигна?

Колко бих платил, за да го постигна?

Запомнете тези принципи:

1. Можете да промените цел.
2. Можете да промените план.
3. Лош план е по-добър от никакъв план.

Тефтер с цели

Купете тефтер. Купете хартия на редове. Купете някакви разделители за страници. Поставете хартията на последната страница на тефтера. Използвайте като начална точка датата на която сте започнали тефтера като напишете следните дати върху разделителите:

1. След три месеца
2. След шест месеца
3. След една година
4. На 18 години
5. На 21 години
6. На  30 години
7. На 40 години
8. На 50 години
9. На 65 години (възраст при която обикновено се пенсионират)
10. На 70 години
11. Четене на вашата последна воля и завещание

Върху листът хартия, напишете вашите цели. Колкото по-надалеч, толкова по-големи цели. Целете се много високо. Използвайте тези категории за вашите цели от дата 1-10:

1. Пари
2. Влияние
3. Завещание (ако умрете през този ден)

Колкото до категория #11, никога не забравяйте: „Колко оставя човек след себе си?” „Всичко!”

Всеки ден, при който идва дата с разделител, вземете тефтера и напишете на нова страница, ако следвате плана, защо го следвате, или защо сте пропуснали програмата. После напишете точни планове, как да посрещнете следващата дата. Имате право да променяте целите до другата секция. Не изхвърляйте листите с първоначалните си цели. Запишете на тази страница, защо сте ги променили.

След една година добавете нови разделители:

1. Три месеца
2. Шест месеца
3. Една година

Правете това всяка година. Винаги имайте краткосрочни цели записани в тримесечни сегменти. Отнасяйте се към списъка си на всеки три месеца.

Когато започнете да се срещате сериозно с партньор, помолете бъдещата си половинка да участва с вас в това начинание. Така ще откриете, дали връзката ви има бъдеще. Ако нямате вече попълнен тефтер, които да използвате като пример, вашето настояване другият да го направи, не е сериозно.

От този момент и двамата трябва да поддържате тефтер.

Бюджет

Трябва да започнете да правите бюджет. Имате два основни временни актива: време и пари. Целият ни живот е размяна между пари и време. В свят на ограничени икономически ресурси, вие или купувате това, което искате като заплащате с пари (стоки/услуги) или чакате.

Трябва да направите бюджет за парите си. Ако имате компютър използвайте Quicken. Ако нямате, направете го на ръка. Но потърсете помощ в началото от някой, който ползва Quicken. Трябва да отделите 10% за църквата (плащайте първо на Бога) и 15% за спестяване (плащайте на себе си на второ място), които няма да изхарчите, освен за капитални активи. Това са недосегаеми пари за остатъка на живота ви. Трябва да сте способни да видите, къде отиват парите ви. Имате нужда от бюджет.

Направете бюджет за времето си. Купете евтина джобна имитация на Day-Timer. Започнете да го използвате в училище. Трябва да сте способни да видите, къде отива времето ви. Имате нужда от бюджет.

Управлението на времето е много по-важно от управлението на парите. Работете върху това.

********************************************

Представих също и библиография за лидерството. Казах им, че ако искат да станат бизнес лидери, трябва да бъдат икономически успешни. Казах им също, че имат нужда от две умения: спобността да пишат и способността да говорят пред публика. Единственият друг начин да станат лидери в бизнеса е да раздадат купчина пари. Доста по-евтино е да се научите да пишете и говорите.

***********************************************

ДА СТАНЕШ БИЗНЕС ЛИДЕР

Извън училищни занимания с които да започните възможно най-скоро

1. В училище: групи за дебати и вестници
2. Извън училище: говорене пред публика, млади постижения (ниво гимназия) http://www.ja.org/

Образование

1. Кариера. Работете за успешен местен бизнесмен за поне 5 години. Овладейте всички аспекти на бизнеса.
2. Колеж. Специализирайте в журналистика. Втора специалност – счетоводство. Научете се, как да пишете и калкулирате годишни отчети. Втори добър вариант: специализирайте в Английски език. Втора специалност – бизнес.

Четене

1. Абонирайте се за THE ECONOMIST. Тази година. Четете толкова, колкото можете да разберете. Това е най-добрият източник за новини на планетата. Абонирайте се (безплатно) за „GARY NORTH’S REALITY CHECK.“ Изпратете e-mail до reality@agora-inc.com

1. Книги за бизнес успех: Съседът милионер и Умът на милионера от Томас Станли. Богат татко, Беден татко от Робърт Киосаки. Е-мит от Майкъл Гербер. Акри от диаманти от Ръсел Конуел. Тази книга е безплатна в интернет.

1. Книги за лидерство: Посвещение и лидерство от Дъглас Хайд. Лидерството е изкуство от Макс ДуПрий. По-силен от стомана от Р. С. Спроул. Г-н Анонимен: животът на Уйлям Волкър от Хърбърт Корнуел. Книгите Еклисиаст и Притчи.

1. Книги за реклама: Как да напишем добра реклама от Виктор О. Шуаб. Моят живот в рекламата и Научна реклама от Клауди Хопкинс. Безплатно: http://goo.gl/HZuC

Инструменти

1. Таблици (Microsoft Excel). Овладейте я до съвършенство.
2. Texas Instruments BA-35 финансов калкулатор. Овладейте го до съвършенство.

*********************************************************

Причината поради която изнесох тази лекция, е, че синът на мой приятел трябваше да присъства на подобна лекция. Бащата, успешен бизнесмен, дойде да чуе речта ми. След това ми каза, „Да бях я чул, когато бях в гимназията.” Аз отговорих: „Нямаше да й обърнеш никакво внимание. Щеше да бъдеш твърде млад.”

Те също бяха твърде млади. Както и да е, повечето от тях бяха. Но ако законът на Парето 20-80 е верен – а, той обикновено е – то, тогава четири от тях щяха да използват част от това, което споделих.

Това важи и за списъка ми с имейли.

Кой знае? Може би някой ще публикува това за своите членове. Ако го прави се надявам да е целият текст. Но факт е, че без значение, колко добро е това, дори и безплатно, повечето които го четат, няма да го приложат. Ето защо, онези 20%, които го приложат ще имат преимущество. Повечето от техните конкуренти са твърде заети, твърде отегчени или твърде зле информирани, за да му обърнат някакво внимание.

Говорителят, в Ротари клуб, съобщава: „Тази нация ще се провали поради две причини: невежество и апатия.” Един от членовете се обръща към друг и му прошепва, „Мислиш ли, че това е истина?” Другият отговаря, „Не знам и не ме интересува.”

Превод: Явор Русинов

Ужас! Педерастите завземат училищата!

Хомосексуалисти промиват мозъците на деца ни в началните училища

Изключително ловка пропаганда е насочена към най-малките деца! Филмите по-долу са откъси от It’s Elementary, 78 минутен филм продуциран от хомосексуални активисти. Това са действителни сцени от начални училища в Масачузетс и Ню Йорк. Филмът е предназначен като тренировъчно видео за хомосексуалните активисти учители. В допълнение, самият филм е показан на деца в обществените училища в Масачузетс и другаде.

Това е което в действителност се случва в повече и повече начални училища в Америка. Гледайте го. Това наистина ще ви афектира! Няма да повярвате на очите си.

Част 1: Ден на „Гордостта на гейове и лесбийки” в началните училища – учителите индоктринират децата, че хомосексуалността е „здравословно образование”

Част 2: Играене на роли в трети клас.

Въпреки, че филмът е направен преди около десетина години, той продължава да бъде главният тренировъчен филм за хомосексуалисти активисти, като продължава да се излъчва в училищата в цялата страна и е станал стандарт на конференции за хомосексуални учители. Запитайте се: Колко е напреднал този план оттогава? Колко малки деца са притъпени към хомосексуалността в техните млади години чрез тези изтънчени техники? И най-важното, кога вие самите ще направите нещо относно това?