Парадоксът на образованието

В планинската област Лейк Дистрикт на северозападна Англия се намира Доув Котидж, малка семпла къща разположена на края на селцето Грасмиър. Доув Котидж е известна като дом на видния романтически поет Уилям Уърдсуърт, който заедно със Самюъл Колридж поставя началото на Романтическата епоха в английската литература през 1798г. Влизайки обаче през вратата на богато декорирания кабинет за рисуване, посетителят на това известно място се натъква на нещо, колкото интересно, толкова и необичайно. Точно на срещуположната стена има идентична врата. Врата, която е фалшива и не води до никъде. Причината?


Светът, в който живеем е изящно подреден. Самият факт, че може да бъде изучаван математически и научно идва от този ред. Нашият ум така е настроен, че разпознава симетрията и хармонията в света. Има обаче един интересен факт – външният, видим свят винаги съответства на вътрешния свят на човека. Ако външният свят е подреден, то и умът на човек е подреден, затова и отразявайки реда на физическия свят, умът ни е способен да мисли логически и последователно.


Има интересен резонанс между вътрешния ред на ума и външния ред на света около нас. Когато са в хармония един с друг ние я усещаме; когато са в дисхармония, ние усещаме дисонанса. Когато човек е в ситуация, когато редът или симетрията са явни, то реакцията му към тях ще зависи от вътрешното му чувство за ред или от неговата липса. Например, ако пътувате с влак и сте осъзнати за ритъма на шума на колелата, то реакцията ви към този шум ще зависи от вашия вътрешен ритъм по това време. Ако сте спокойни, ако пътувате към някоя желана и приятна дестинация, то шума на колелата ще ви се стори приятен, дори музикален. Ако обаче вътрешно сте притеснени и мислите ви, и емоциите ви са в смут, то звукът на колелата ще ви стори ужасно нетърпим.


Ако човек влезе у дома в спокойно настроение след един добър и продуктивен ден и забележи, че даден детайл от мебелировката не е на мястото си – един от столовете около масата, не стои точно както останалите – най-вероятно ще се приближи и ще го оправи. Вътрешният му ред търси да бъде отразен във външния свят. Ако същия човек влезе у дома разочарован след един ужасен ден и намери всичко както трябва да бъде в една съвършена подредба, той най-вероятно ще ритне същите тези столове и ще ги изкара извън техния ред. Отново, неговия вътрешен хаос ще търси отражение във външния свят. Този хаос може да се предаде не само на мебелировката, но и на най-близките хора около нас.


Това разбиране за вътрешния и външен ред се отнася не само за отделни личности, но и за цели поколения. Ако искаме да разберем съзнанието на едно поколение или общество, то трябва да изследваме неговата външна изява най-вече в изкуството му. Ако изкуството е външен, видим израз на ума и сърцето на един артист, то изкуството на едно цяло общество е отражение на неговото колективно ум и сърце.


Изследвайки развитието на изкуството в Западната култура за изминалите пет века, ще забележим нещо забележително. Във всяка форма на изкуство има движение от ред към безредие. Музиката, например, в Бароковият период се характеризира с високо структуриран стил, педантичен в преследване на ритъма и математическите модели. Последвалия го Класически период има по-свободен стил, но структурата остава от първостепенна важност. Романтизмът позволява повече свобода, но правилата на формите и стила продължават да бъдат спазвани. Колкото повече приближаваме към съвремието, толкова повече откриваме отхвърлянето на подредената структура – импресионистите изоставят наложените ограничения и произвеждат атонална музика. Днес е напълно приемливо да се пише и изпълнява музика без каквито и да е правила. Често музика вече се композира на мобилни телефони, а друг „композитор“ затваря котка върху клавиатурата на пиано и се опитва да я убоде с игла. Докато животното се опитва да избяга, натиска хаотично клавишите, а публиката „дълбоко размишлява“ над издадените звуци.

Същият упадък наблюдаваме и в рисуването. Имало е време, когато рисуването на купа с плодове е изглеждало като купа с плодове! Рисуването преди няколко века е било изцяло представително. Умението на художника е било в това да нарисува реалистично дадения предмет и всеки наблюдател е можел да каже с увереност, какво има на картината. Днес рисуването често изоставя правила и ограничения и пресъздава субективното схващане на художника, което обикновено е тотална дисхармония. Галериите са пълни с „творби“, които преди два или три века биха били приписани на умопобъркани хора.


Същият модел се наблюдава и при развитието на други изкуства. Английската поезия, например, преди 400 години е била писана според стриктни правила за ритъм и стихотворна стъпка. Различните форми на поезия са се дефинирали според техните модели – сонетът е бил особена форма на поезия и всички сонети са следвали неговата класическа форма. Цялата поезия е съблюдавала правила. Съвременната поезия е изоставила всякакви правила и ограничения – тя може да има различна дължина на изречения и строфи, може да няма главни букви и да не следва какъвто и да е ритъм.


Архитектурата не е изключение. Сега вече можете да разберете, защо в Доув Котидж има поставена фалшива симетрична врата. Защото по времето, в което Доув Котидж е строена, е било немислимо да се декорира стая асиметрично! Ако има врата на едната стена, то задължително трябва да има друга съответстваща и балансираща врата на другата стена. Всеки обитател на тази стая по онова време би се чувствал некомфортно и притеснено в един асиметричен декор.  Днес асиметрията в дизайна е навсякъде. Съвременното око дори намира симетричния дизайн за скучен и отегчителен. Навсякъде днес може да намерите стени боядисани в различни цветове, криви ъгли и небалансирани фрагменти. Съвременна психика се чувства удобно в една неподредена среда.


Ако изкуството е отражение на колективния ум или култура на едно общество, то тогава можем със сигурност да заключим, че вкусът за симетрия и подреденост идва от вътрешното усещане за тези качества, и лошия вкус, или поне приемането на дисхармонията и хаоса са в следствие на упадъка на това вътрешно усещане за ред.


Какво обаче е общото между липсата на подреденост на ума и съвременното образование?


Освен този основен ред на хармония и симетрия, обаче, съществува и ред, в който частите са така подредени, че да могат да функционират заедно и да имат смисъл. Целта на организирането на отделните компоненти е да поддържат подходяща връзка между тях, така че всяка да изпълнява своята роля безупречно. Добър пример за това е редът в библиотека, която е индексирана. Индексът съдържа в себе си реда в библиотеката и прави всяка книга достъпна. Индексът е ключа към успешното функциониране на библиотеката. Без него всички книги са безполезни. Системата изисква всички книги да бъдат подредено правилно и индексът отразява този ред. Ако една библиотека е индексирана, то колкото повече книги има, толкова по-добре, но, ако индекса липсва, колкото повече са книгите, толкова по-зле, толкова по-голям хаос. Без индекс, който да даде на потребителя способността да намери определена книга, то просто големия брой книги се превръща в негов голям проблем.


Точно това се случва в ума на човека – колкото по подреден е даден ум, толкова повече фактите имат смисъл и значение за него. Тоест подреденият ум на ученика придава смисъл на голите факти и ги кара да работят в негова полза.


За никого не е тайна упадъкът на образованието днес. Държавните институции наливат милиони левове годишно в образованието, но вместо да се подобрява, то се влошава от ден на ден повече както и показаха последните резултати на PISA. Защо? Защото образованието не е изолирано събитие в живота на децата. Защото образователните резултати са директно свързани с подредеността на детския ум; с умението на учениците да изградят способност да мислят, анализират и изграждат перспектива. Тези способности да мислят, анализират и да изграждат перспектива пред себе си идват от четенето. Найл Поустмън в книгата си Amusing Ourselves to Death: Public Discourse in the Age of Show Business казва, че от времето на Еразъм през шестнадесети век до времето на Елизабет Айнщайн през двадесети век почти всеки учен се е занимавал с въпроса какво предизвиква четенето в човешкия ум, и е стигал до заключението, че процесът насърчава способността да се разсъждава, наричана още „аналитичен мениджмънт на знанието“. Целта на това образование е да произведе ученик с умствена дисциплина и способност да прочете дадена книга в дълбочина, да напише проницателно есе върху нея, да може да я представи на лекция и да защити съдържанието ѝ в дебат и най-вече да е способен да оцени книгата в светлината на християнския светоглед. За да се случи всичко това обаче е нужна предпоставката на подреденост на детския ум и вътрешното му усещане за ред, хармония и симетрия.


Образованието днес запада прогресивно в следствие на загубата на подредеността на ученическия ум. Причината не е в качеството на учебният материал. Причината е, че ученикът не вижда смисъл да изучава този материал. За него и за родителите му образованието е безсмислено губене на време. Образованието е хаос, който отразява хаоса в ума на ученика. Ученическият ум е неспособен да подреди логически цялата информация, която му се преподава в училище. Училището и образователните институции всяка година отделят милиони левове, за да внесат повече и повече информация и факти в ума на ученика без какъвто и да индекс, който може да им предаде смисъл и подреденост. Ето защо изведнъж се изправяме пред парадокса, че колкото повече информация и факти се предлагат на учениците, толкова повече те оглупяват! За един недисциплиниран, неорганизиран ум е по-добре да съществува с по-малко факти и информация, защото има по-голяма вероятност те да са на негово разположение в безпорядъка в главата му именно, заради тяхното ограничено количество. Човек, който желае да знае много, на първо място, задължително трябва да развие структурирано и подредено мислене.

Ако образователното министерство, родители и учители наистина имат желание да подобрят образованието, то те трябва да се съсредоточат върху изграждането на един подреден ум в главата на ученика. Подаването на повече информация, факти, предмети и всякакви други образователни дейности без смисъл, без индекс и логически ред само влошават вече безнадеждното положение на българското образование.

А на въпроса, как се развива подобно подредено мислене в умовете на децата, ще отговоря в друга статия. Междувременно, силно ви препоръчвам да си набавите моята книга Вечните принципи зад успешното дете – как да възпитаме отговорно и предприемчиво дете. Тази книга ще ви даде информация, която няма да намерите в нито една друга книга за житейския път на вашите деца – думи изречени многократно от нейните читатели. Вашите деца са единственото ви истинско богатство. Не го пропилявайте. Действайте докато е време.

От Явор Русинов, автор на книгата Вечните принципи зад успешното дете – как да възпитаме отговорно и предприемчиво дете

Какво пропуска да ни даде образованието днес?

От Явор Русинов, автор на книгата Вечните принципи зад успешното дете.

education4-650

Свободата обаче не е последната дума. Свободата е само част от историята и половината от истината. Свободата не е нищо друго освен негативният аспект на едно цяло явление, чиито позитивен аспект е отговорността. Всъщност свободата е в опасност да се изроди в обикновен произвол, освен ако не се живее според условията на отговорността. Ето защо аз предлагам Статуята на свободата на източното крайбрежие да бъде допълнена със Статуя на отговорността на западното крайбрежие.“ – Виктор Франкъл

  През 1938 г. на едно еврейско семейство в Ню Йорк се ражда син. Родителите му като всички амбициозни и загрижени бащи и майки не пестят средства, за да осигурят на своето дете добро и скъпо образование, което да подготви сина им за отговорния живот на възрастните. Само на 22 години синът им влага 5000 долара в първото си бизнес начинание –  Bernard L. Madoff Investment Securities. Впуска се в инвестиционно банкиране и в началото на 90-те години на 20 век този млад мъж вече е един от най-уважаваните бизнесмени на Уолстрийт, а неговото име е Бърнард Мейдоф.

  Велики и богати личности от цял свят, известни банкери и инвеститори се редят на опашка пред вратата на офиса му, за да се сдобият със съвет, но най-вече да инвестират своите пари в компанията на Мейдоф. Ако Уолстрийт беше монархия, то Мейдоф щеше да бъде нейният най-велик цар. Като такъв той живее десетилетия и води охолен живот, когато изведнъж всичко се променя за него на 11 декември 2008 година, тъй като е арестуван за най-голямата по обем финансова измама в света, равняваща се на 65 милиарда долара! Царуването на Мейдоф приключва със 150 годишна присъда лишаване от свобода.

  Докато привлича финансови капитали, Мейдоф не подхожда избирателно към жертвите си. Той прибира пари от банки в САЩ, Европа и Азия. Няма скрупули да прибере парите както на европейски благородници, така и от пенсионни фондове. Негова жертва е дори Ели Визел, нобелов лауреат, оцелял от концентрационните лагери по времето на Холокоста.  Разкриването на измамата отключва истински семейни и лични драми. Френският аристократ и бизнесмен Тиери ди Вилюшет, 65г., си прерязва вените в офиса си в Ню Йорк, след като е загубил почти 2 милиарда долара – цялото си състояние. Две години след скандала по-големият син на Мейдоф –  Марк, се обесва в луксозния си апартамент в Ню Йорк. Марк вече е изгубил всички свои приятели. Малко по-късно от рак умира и брат му Андрю Мейдоф, обвинен като бивш служител в компанията на баща си.

  Мейдоф притежава качества, които малцина от младите хора придобиват на ранен етап – изключителни академични знания и социални умения. Той е един от създателите на американска фондова борса NASDAQ, като изцяло компютъризира документооборота на компанията. Оглавява хедж фонда „Мейдоф”, основател и член на съвета на директорите на International Securities Clearing. Неговите социални умения да води преговори, да говори пред публика, да се аргументира добре, способността му да се владее и да се съвзема бързо в критични моменти и най-вече умението да вдъхва и печели доверие привличат неговите богати и ерудирани жертви. И въпреки всичко това Мейдоф завършва пътя си в затвора, а в историята остава като крадец и измамник в свят на богатство, благополучие, равенство, иновации и свобода. Какво е пропуснало да му даде образованието?

  През 2010 година Деидре Макклоски, изтъкнат професор по икономика в университета на Илинойс, Чикаго, публикува своята книга Bourgeois Dignity: Why Economics Can’t Explain the Modern World („Буржоазно достойнство: Защо икономиката не може да обясни съвременния свят“). В нея проф. Макклоски опровергава всички материалистични теории за появата на капитализма. Материалните фактори като търговия, география, натрупването на капитал, еволюционното генетично развитие, класовата война и други фактори нямат нищо общо с икономическия феномен от последните три века, които произвеждат този огромен растеж на богатство и производителност, на който сме свидетели днес. Кой фактор обаче ни предлага проф. Макклоски като причина за богатия Запад?

  Риториката! Капитализмът е продукт на съзидателния човешки ум, който намира нови начини да произведе повече благосъстояние за по-малко разходи. Тази съзидателност идва в резултат на променени възприятия за значението на бизнеса, работата, печалбата и предприемачеството, а тази промяна идва от промяната на социалната риторика – начинът, по който културата на обществото се отнася към живота. Риториката може да приспи ума на човека, а може и да го събуди за творчество до нива, непознати дотогава. Променете риториката на една култура и ще промените нейната история.[1]

  Проф. Макклоски пропуска да обясни какво обаче променя риториката на едно общество. В края на краищата никой не се събужда една сутрин с решението, че ще я промени от риторика, враждебна и присмиваща се на свободата, производителността и отговорността, към риторика, фаворизираща тези фактори. Самата риторика е резултат от нещо много по-фундаментално, нещо много по-дълбоко, което променя умовете и сърцата на хората в една култура. В евангелието на Матея, глава 12, стих 34, се казва, че „от онова, което препълва сърцето, говорят устата.” Христос ни казва, че когато видим промяна в риториката на едно общество, трябва да търсим невидимата причина, която стои зад тази промяна. Трябва да търсим онова, с което сърцето препълва – вярата, философията и етичната система. Това съдържание на сърцето води до промяна на парадигмата в рамката само на едно поколение в обществата на Холандия, Англия, Шотландия и Швейцария и произвежда съвременния свят, неговата социална и образователна система, а в резултат настъпва огромно акумулиране на богатство, което никога не е срещано в историята, откакто съществува този свят.

  Откъде идва съдържанието на сърцето, произвело риториката в тези общества?

  Барон Джонатан Сакс, главен равин на Великобритания, казва следното:

  Към края на своята книга Civilization: The West and the Rest харвардският историк Найъл Фергюсън разказва една забележителна история – как на Китайската академия за социални науки е дадена задачата да открие причината, поради която Западът е станал доминираща сила в съвременния свят. До 16 век Китай е най-развитата цивилизация, но е изпреварена и оставена далеч назад. Какво е дало способност на Запада да се развие толкова бързо? Един китайски учен разказва следната история. „В началото,“ казва той, „ние си мислехме, че причината е, че Западът има по-добри оръжия от нашите. Те бяха по-силни във военно отношение. След това изследвахме на по-дълбоко ниво и заключихме, че причината е политическата им система. Те развиха демокрация, а ние не. Продължихме да навлизаме в дълбочина и дойдохме до заключение, че причината е икономическата им система. Те развиха свободен пазар, ние не. Но през изминалите 20 години ние узнахме истинската причина. Това беше тяхната религия. Това е, което даде на Запада критично превъзходство. Това е, което направи възможно развитието първо на капитализма, а после и на демократичната политика, а те от своя страна подхраниха всичко останало.“ Споменатата религия, разбира се, е християнството. Но християнството не е родено през XVI век, когато Западът започва своя стремглав възход. Напротив, християнството вече съществува от 1500 години и е било доминираща сила в Европа от обръщението на Римския император Константин през ранния IV век. Нещо се случва през XVI век, за да обърне европейската култура в сила, като я прави интелектуален, икономически и политически лидер в света. Това, което се е случило, е Реформацията, а тя, особено в своята Калвинистка форма, връща християнството обратно към четенето на това, което те наричат Стар завет, а ние познаваме като Танака, Еврейската библия![2]

  През 1982 година Вишал Махгалвади, индиец и християнски мисионер в Индия, пътува за участие в конференция във Великобритания.[3] В самолета до него сяда сикх, последовател на индуизма и исляма. Сикхът се връща във Великобритания, където живее от години, и през цялото време не скрива учудването си от избора на Махгалвади да остане в Индия и да служи на бедните. Предлага му да остане във Великобритания и да започне бизнес така, както е направил той. Махгалвади от своя страна се чуди как сикхът с толкова неправилен английски въобще е съумял да започне бизнес. Сикхът отговаря: „Там всеки може да прави бизнес, защото има доверие между хората.”

  След конференцията Махгалвади заминава за Холандия по покана на един от говорителите. Един следобед домакинът му предлага да отидат и да купят мляко от близката кравеферма. Когато отива там, Махгалвади изживява нов културен шок – никога дотогава не е виждал толкова подредена ферма със стотици крави и без нито един човек в нея. Кравите се хранят и доят автоматично, а млякото се съхранява в огромни гюмове. Холандецът влиза в една от залите, отваря един от гюмовете и пълни каната си с мляко. След това се протяга до една полица и взима кутия с пари. Оставя в нея едра банкнота, за да си плати млякото, взима си рестото и отново оставя кутията на полицата. Махгалвади се обръща към своя домакин и му казва, че ако тази ферма е в Индия, то индийците щяха да си тръгнат и с млякото, и с кутията с пари. Месеци по-късно Махгалвади разказва за случая пред група слушатели, в която млад египтянин репликира с думите: „Вие индийците сте много глупави хора. Ако ние бяхме на ваше място, щяхме да си тръгнем с млякото, с кутията с пари и с кравите!”

  Реформацията от XVI век пренася моралните императиви на християнската вяра от затворената институционална църква в сърцата на обикновените хора и променя изцяло тяхната риторика. Това се случва със съзнателните усилия на реформаторите и техните трудове като Хайделбергския катехизис от 1563 г. Хайделбергският катехизис се превежда на холандски през 1566 година и тамошният синод го прави задължителен за образованието и възпитанието на подрастващото поколение. Всяка неделя катехизисът се изучава подробно, а холандците гледат на него така, както израилтяните са гледали на Божия ковчег с Декалога. Защо? Защото катехизисът дава практическото приложение на Божиите етични заповеди в обществото и регулира взаимоотношенията между хората, отдавайки уважение на бедните и отхвърлените в обществото, както ни съветва Посланието на Яков в глава 2.

  Ето какво казва Хайделбергският катехизис по отношение на осмата заповед от Декалога – „Не кради“.

  Въпрос 110: Какво Бог забранява в осмата заповед?

  Отговор: Бог забранява не само онези кражби, наказуеми в съда, но всички трикове и номера, чрез които искаме да придобием, каквото и да е нещо, принадлежащо на нашия ближен – било то чрез сила, чрез привидността на дадено право, чрез неточни теглилки, неточни измервания, чрез фалшиво отчитане на времето, прекарано на работа, чрез измамлива търговия, фалшиви пари, ламтене или чрез каквото и да е друго средство, забранено от Бога. Бог забранява пожелаването както и всяка злоупотреба с човешките дарове.

  Въпрос 111: Какво Бог изисква в тази заповед?

  Отговор: Да търся успеха на моя ближен, а не моя собствен. Във всеки случай, в който имам работа с моя ближен, да се отнасям към него така, както искам да се отнасят с мен. Да работя вярно и щедро, да давам, за да мога да се грижа за наранените и да облекчавам нуждаещите се.

  Една малка нация като Холандия, два пъти по-малка на площ от България, има излишък от финанси, които да даде на Индия, Египет и Индонезия, защото Божиите морални императиви са научили холандците да работят здраво и да бъдат щедри така, както ги учи апостол Павел в посланието си към Ефисяни: Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда”. Библията е единствената позната сила в историята, която е освободила цели народи от корупцията на сърцето и едновременно с това им е дала политическа свобода и икономическо благосъстояние. Най-корумпираните нации са бившите комунистически народи, които поучават, че никой не те наблюдава и никой няма да те държи отговорен за твоите явни или скрити действия.

  Нека да се пренесем обратно в кравефермата в Холандия, като този път я лишим от риториката и моралните императиви на Библията. Какво ще се промени? На пръв поглед нищо. Отново ще имаме ферма с високотехнологично оборудване, вероятно подредена и чиста сграда, пълна със стотици крави. Този път обаче още на врата на фермата ще ни посрещне продавач. Защо? Защото собственикът на фермата ни няма доверие, той не може да ни повери продукцията си. Кой ще плати на този продавач? Вие, разбира се. Вие сте крайният потребител на млякото. И цената на млякото автоматично ще се повиши. Ако сърцето на купувача е корумпирано, защо собственикът на фермата трябва да бъде честен? Той би разредил млякото с вода, за да спечели повече пари. След като разберете, че сте измамени, вие ще поискате държавата да назначи инспектори, които да следят за чистотата на млякото. Кой ще плати на тези инспектори? Вие, разбира се. Ако потребителят, производителят и продавачът са корумпирани, защо инспекторите трябва да са честни? Те ще взимат подкупи от производителя и ако той откаже да им даде, ще получи такива проблеми, че скоро ще трябва да затвори фермата. Кой ще плати тези подкупи? Вие, разбира се. Вие сте крайният потребител на млякото. Ако трябва да платите млякото, заплатата на продавача, водата, инспекторите и подкупите, то тогава ще имате много малко останали пари, за да си купите здравословна храна или да осигурите добро образование за децата си. Нито продавачът, нито водата, нито инспекторите, нито подкупите добавят каквато и да е стойност към млякото. Производителят на сладолед е този, който добавя стойност към него.

  Подготвянето на ученика за живота на възрастните, превръщането му в отговорен гражданин на обществото изисква целенасочени усилия и работа по отношение на сърцето му. На нас не ни липсват качествено образование, нито умни учители. Липсват ни етичната рамка и Божиите морални императиви на Реформацията, които са създали богатия Запад. Много от факторите, определящи нашата риторика днес, се считат за даденост, без да осъзнаваме, че преди Изхода на евреите от Египет светът не е познавал седемдневната седмица с почивен ден в нея.

  Днес децата са изложени на силен групов конформизъм. Нямаме друг антидот, който да им предложим, освен моралните императиви на Библията. Книгата Притчи, глава 25, стих 28, казва: „Човек без самоконтрол е като съборен град без стени.”.Метафората насърчава ученика да издигне стените си, да упражни самоконтрол и да не позволи на тълпата да навлезе в личното му пространство и решение за избор. Апостол Павел казва в посланието си към Тимотей: „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и самоконтрол.”

  Друг голям проблем днес между младите хора е риториката на омразата и расизма. Риторика, която твърди, че слабите, бедните, чужденците и имигрантите са напаст, от която трябва да се отървем. Швейцария след Реформацията става притегателен център за отрудени и отхвърлени хора в собствените си страни, защото швейцарците следват моралните императиви на Библията, която в книгата Изход, глава 22, казва:  „Чужденец да не онеправдаваш, нито да угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в египетската земя. Да не угнетяваш вдовица или сираче,” защото швейцарците следват думите на Христос от Матея 25 глава: „Защото огладнях и ме нахранихте, ожаднях и ме напоихте, странник бях и ме прибрахте, гол бях и ме облякохте, болен бях и ме посетихте, в тъмница бях и ме споходихте. Понеже това, което сте направили на тия най-скромни мои братя, на мене сте го направили.” Няма друг антидот на расизма, освен библейската идея, че и най-бедният, най-изпадналият, най-нуждаещият се човек не е нищо по-малко от образ и подобие Божие (Битие 1:27).

  Разбирането и опазването на околната среда може да бъде разбрано и приложено само в контекста на Божия мандат за господство над създанието (Бит. 1:25-26). Човек не е животно, чиято майка е планетата Земя, което води до поставянето на творението над човека, нито е узурпатор, който безскрупулно унищожава природата. Балансът може да бъде намерен и осъществен в идеята, че човек е настойник над творението и ресурсите на земята.

  Агресията между учениците е един от съвременните бичове в училище. Явно е, че простото и ясно обяснение да не посягат и да не отмъщават не работи, защото в противен случай проблемът вече щеше да е разрешен. Дори не се замисляме, че агресивните деца може просто да са интелектуално по-последователни в своите презумпции, отколкото своите родители или учители. В крайна сметка, ако детето е проста комбинация от химически елементи, еволюирало от едноклетъчна амеба, възникнала съвсем случайно без лично предназначение и смисъл в живота, защо да не може да прояви своята „естествена„ агресия срещу друга комбинация от прости химични елементи? Всъщност дори не можем да говорим за каквато и да е етика във взаимоотношенията между учениците, защото етиката предполага сътворение и замисъл, а не еволюция. Решението срещу агресията не е да дадем „логично„ обяснение на детето, защото умът следва сърцето му. Ако сърцето е корумпирано, то умът винаги ще намира рационални и оправдателни причини за своите зли действия. Решението срещу агресията е активното обучение на ученика от ранна възраст в моралните императиви на Библията. Христос наставлява учениците си, да не се конкурират със злия човек. Апостол Павел в посланието си към римляните увещава ранните християни да не отмъщават, но да дадат място на Божия гняв (Рим. 12:19). Нещо повече, не само да не отмъщават, но: „Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напои го; Защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му. Не се оставяйте да ви побеждава злото, но ти побеждавай злото чрез доброто.”

  Ученикът не може да бъде активен и отговорен гражданин без разбирането на двата библейски стълба на обществото – справедливост и правосъдие (Пс. 72:2, Пс. 89:14). Това води до върховенството на закона, пред когото всички са равни. Справедливостта и правосъдието вече не са абстрактни понятия, които се тълкуват според прищевките на властимащите. Едва когато стандартите за модел на едно общество, в което законът управлява, биват ясно и систематично приложени в образованието на ученика, само тогава можем да очакваме от него активна гражданска позиция. Само в едно такова общество бедният, сиракът, чужденецът и вдовицата могат да имат права и защита.

  Бърнард Мейдоф не страда от липса на добро образование и социални умения. Това, от което страда Мейдоф, е корумпиране на сърцето му. Липсата на библейските морални императиви, които да насочат образованието на Мейдоф към доброто на ближния. Животът на Мейдоф е като ферма без доверие – на пръв поглед чиста и подредена, но съсипваща живота на всички, докоснали се до нея. Холокостът не се е случил толкова отдавна. Случва се в сърцето на рационалната след Просвещението либерална Европа. Европа на Кант, Хегел, Гьоте, Шилер, Бетовен и Брамс. Някои от центровете на антисемитизма са водещи центрове на културата в Европа – Берлин и Виена. Немалка част от средите на нацистите са лекари, адвокати, учени, юристи и академици. На Ванзейската конференция в Берлин през 1942 г., на която се обсъжда „окончателното решение на еврейския въпрос” и се привежда в действие програмата за геноцида, повечето от половината участници са били с титлата „доктор„ пред имената си. Всеки от тях е бил или доктор в дадена област, или е бил лекар. Нека чуем думите на Хаим Гинот – психолог и учител, оцелял от лагерите на смъртта:

  Аз съм оцелял от концентрационен лагер. Очите ми видяха неща, които никой човек не трябва да вижда. Газови камери, построени от учени инженери. Деца, отровени от образовани лекари. Пеленачета, убити от опитни медицински сестри. Жени и бебета, застрелвани и изгорени от хора със средно и висше образование. Така че аз съм много мнителен относно образованието. Моята молба е: помогнете на вашите ученици да станат по-хуманни. Вашите усилия не трябва никога да произвеждат чудовища, умели психопати, или образовани Айхмановци. Четенето, писането и аритметиката са важни само дотолкова, доколкото те ни служат да направим децата си по-човечни.

  Днес учителите са изправени пред предизвикателство. Пред предизвикателството да променят риториката на учениците. Риторика, която трябва да е наситена с лексика за свобода, отговорност, самоконтрол, характер, предназначение и смисъл в живота, поемане на рискове, разрешаване на проблеми, справедливост и правосъдие, упоритост, толерантност към неуспеха и бъдеща времева ориентация.[4]

  Това, от което препълва сърцето, говори устата. Уважаеми, учители, бъдете реформатори. Вашите идеи имат последствия!

[1] The Rhetoric at the Foundation of Capitalism, and the Ethics at the oundation of that Rhetoric  by Bojidar Marinov

[2] Essays on Ethics by Rabbi Jonathan Sacks

[3] The Book That Made Your World: How the Bible Created the Soul of Western Civilization by Vishal Mangalwadi

[4] Вечните принципи зад успешното дете от Явор Русинов, 2019

Oбразование у дома, социализация и новото групово мислене

НЕ ТОЛКОВА СКРИТАТА ЦЕЛ НА ДЪРЖАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ00womenHit3

 

„А какво ще кажеш за социализацията “

Ние които образоваме децата си извън училищната система се сблъскваме с нескончаеми обвинения маскирани като загриженост, но най-учудващото и най-упоритото, от които – е въпроса за социализацията. С години се сблъсквам с един и същи въпрос на скептиците: Как децата ти ще бъдат общителни, ако ги държиш заключени по цял ден у дома? 

Малцината образовани у дома деца водещи живот на изолация, който този въпрос подразбира, изглежда не успокоява питащият. Има нещо, което децата би трябвало да получат при процеса на групово обучение – особено в големи, държавно финансирани училища – което ще им помогне да се интегрират в обществото като цяло.

Да се научиш да бъдеш малка част от голямата система

Наскоро говорих с една майка, която иска да си образова дъщерята у дома. Бащата на момичето се противи на идеята, защото настоява той, образованието у дома, ще провали в подготовката ѝ за „истинския свят.“ Намирам го за важно, че този мъж има военна кариера. Истинския свят, такъв какъвто той го познава, е организиран, стриктно контролиран и парализиран от бюрокрация – най-малкото в сравнение с много различния свят на доброволна обмяна и доброволен ред.

Ако целта ви за вашите деца е доживотна работа за правителствената чиновническа администрация, тогава при всички случаи трябва да ги изпратите в държавно училище: колкото по-голямо, толкова по-добре. Но ако под „социализация“ имате предвид детето да стане общително, да развие интелигентност  и социални рефлекси, които да насърчават мирни и приятни взаимодействия с по-големи групи приятели и непознати, то тогава иронията с въпроса за социализацията е, че ситуацията е точно обратната. Точно децата обучавани в училище, отделени по възраст и настанени по статични и изкуствени ограничения на училищната среда, демонстрират повече поведенчески проблеми докато са в училище и по-големи трудности за адаптация към света след завършване.

Дали „социализацията“ означава натиск от връстници?

Докато децата обучавани у дома се научават да взаимодействат всекидневно с хора на различна възраст, то училищата учат учениците си да мислят за възрастните главно по отношение да избягват проблеми (или понякога да ги търсят.) Това оставя социалните им уроци на техните връстници, които тясно се определят като съученици, заради възрастта им.

Томас Смедли, който е подготвил магистърска теза за Радфорския университет на Вирджиния за „Социализацията на образованите у дома деца,“ казва следното:

В държавните обществени училища децата са социализирани хоризонтално и временно в съответствие с техните непосредствени връстници. Педагозите у дома се стремят да социализират децата си вертикално, към отговорност, служение и зрялост с поглед към вечността.

В резултат повечето образовани у дома деца растат като добре приспособени, гъвкави и емоционално зрели възрастни, отворени към многообразието на връстници и социалния контекст.

Професора по психология Ричард Г. Медлин пише в „Домашното образование и въпроса за социализацията преразгледани,“

Родителите на децата образовани у дома очакват от децата си да уважават и да се разбират с хора от различни среди… Сравнение с деца посещаващи конвенционални училища … изследванията показват, че имат по-качествени приятелства и по-добри взаимоотношения с родителите си и други възрастни.

Освен това, казва Медлин, „Те са щастливи, оптимистични и доволни от живота си.“ Колко често чувате тези думи да се прилагат, за която и да е друга група деца?

В същото време, „изглежда има огромно количество доказателства“ според изследователя Майкъл Брейди, „че деца социализирани в среда доминирана от връстници са изложени на по-висок риск от развитие на социална неприспособимост, отколкото тези социализирани в среда наблюдавана от родителите.“

Устойчивостта на мита за социализацията

Твърдението, че деца отделени от големите групови училища някак си ще пострадат в социалното си развитие, никога не е имало смисъл. (Всъщност, точно големите групови училища могат да увредят социалното развитие.) Никой ли не е имал социални умения преди ерата на масовото образование?

Десетилетия на изследвания сега подкрепят заключението на здравия разум: изкуствено йерархичната и възрастово сегрегирана структура на съвременните държавни училища произвежда ненормална форма на социализация с нездравословно отношение към авторитет и връстници.

Учениците които избягват тази съдба имат силни родителски и други възрастово зрели модели на подражание и активно ангажиране с разнообразна общност извън училище. Образованието у дома не притежава монопол върху ангажирани родители и здрави общности, но тези преимущества са почти автоматична част от домашното образование.

Тогава защо мита за социализацията отказва да умре?

Може би не сме разбирали критиците през цялото време. Родителите обучаващи децата си у дома, мислят за социализацията като развитие на автономни, социални умения на един индивид за здравословни взаимодействия в рамките на една по-голяма общност. Но може би това, което ние считаме за здравословно, изобщо не е това, което критиците имат предвид.

Програмиране на мълчаливото дете

Книгата на Сюзан Каин, 2012г., Тихо: Силата на интровертите в един свят, който не може да спре да говори, не адресира специално образованието у дома, но Кейн говори за историята на образованието и еволюцията на това, което тя нарича „Екстровертен идеал – вездесъщото убеждение, че идеалната личност е общителна, водеща и се чувства удобно в центъра на вниманието.“

Започвайки с 20-те години на 20 век, Каин ни казва,

Експертите съветваха родителите да социализират децата си добре и училищата да променят акцента си изучаване на книгите към „подпомагане и насочване развитието на личността.“ Педагозите подеха тази мантра ентусиазирано…

Добронамерени родители от средата на века изпратиха децата си на училище на изключително малка възраст, където основното предназначение беше да се научат да се социализират.  (Ударението е добавено допълнително).

През 19 век, образованието все още се подразбираше като развитие на личностния характер, интелект и знание. До средата на 20 век, образователните реформатори изместиха акцента от подготовката на индивидуалния ученик за неговото бъдеще към интегриране на личностите в една по-голяма група и по-широка визия за едно реформирано общество.

Новото групово мислене

Ние американците на 21 век може да и мислим за себе си като „за разлика от колосаните якички на комформистите от петдесетте“ използвайки фразата на Каин, но тя вижда идеала за екстроверта да се утвърждава отново в това, което тя нарича „новото групово мислене,“ което обяснява тя, „издига работата в екип над всичко друго.“

Във все повече училища, тази работа в екип се насърчава, „чрез все по-популярния метод на преподаване наречен ‘кооперация’ или обучение в ‘малка група'“. Този кооперативен подход, независимо от намеренията, които стоят зад него, всъщност уврежда учениците – интроверти и екстроверти – както академично, така и интелектуално. За да обясни защо, Каин цитира работата на др. К. Андерс Ериксон, шведски психолог и един от водещите изследователи в света по експертиза.

Макар и единично, то се оказва основно за овладяване на  всяка дисциплина.

Само когато сте сам, сте способни да се въвлечете в умишлена практика, което е ключ към изключителни постижения. Когато практикувате преднамерено вие определяте задачите и знанието, които са извън обхвата ви, стремите се да обновите вашето изпълнение, наблюдавате вашия прогрес и се коригирате своевременно. Практическите сесии, които не следват този стандарт, са не само по-малко полезни – те са котрапродуктивни. Те засилват съществуващите познавателни механизми, вместо да ги подобряват.

Каин и Ериксон предлагат няколко причини, защо умишлената практика е най-добре да се провежда, когато човек е сам, „но най-важното“, пише Каин, „тя включва работа по задача, която е най-голямо предизвикателство за вас самите.“

Кооперативите, учебните групи, групите за игра, и всякакви видове групи означават, че един образован у дома ученик прекарва достатъчно време с други деца, включително и такива от конвенционалните училища. Но образованието у дома също така дава възможност на децата да прекарат повече време сами за вида обучение, което Ериксон описва.

Това не е нещо, което повечето учила предлагат, нито е съвместимо с акцента върху кооперативното обучение.

Образованата у дома личност

„Структурата и реалността на традиционните училища,“ пише Ребека Кохендерфер за Homeschool.com, „учи децата на пасивност и отстъпчивост, които ги следват през целия живот. Децата се учат да се отнасят зле с тях, да игнорират жалки шефове с лошо отношение към тях или половинки със същото цинично държание към тях на по-късен етап в живота им.“

„В традиционното училище,“ добавя Кохендерфер, „някой узурпира авторитета.“

Децата от семейства образоващи у дома учат съвсем различни уроци за авторитета и отговорността.

Изследователя Джон Уесли Тейлър използва скалата за оценка на детската себепредстава на Пиърс-Харис, за да оцени самочувствието на 224 образовани у дома деца. „В глобален мащаб,“ пише Тейлър, „половината от децата образовани у дома отбелязват над 91 процента. Това състояние може да дължи на по-високи постижения и майсторски нива, независими характеристики за учене, или на ситуациите при които децата получават личното внимание на родителя в средата на образованието у дома.“

Силно „самоопределяне“ не означава, че децата образовани у дома са егоцентрични. „Тяхното морално мислене е толкова напредничаво, колкото и на другите деца,“ според едно изследване на Ричард Г. Медлин, цитирано по-рано, „и те могат да бъдат по-склонни да действат безкористно.“ Това което в действителност, обаче, това означава е, че при децата образовани у дома, има много по-малка вероятност да растат като хора следващи останалите.

В 1993, Дж. Гари Нъулс, тогава професор по образование в университета на Мичиган, анкетира 53 възрастни, които са били обучавани у дома от своите родители. Той открива, че почти две-трети имат собствен бизнес. Това е повече от два пъти от средното глобално и около 10 пъти повече сегашното средно за страната. „Това че толкова много от анкетираните имат собствен бизнес,“ казва Нъулс, „подкрепя твърдението, че образованието у дома има тенденцията за повишаване на самостоятелността и независимостта на дадено лице.“

Тази независимост може би е истинският източник на опасенията на критиците.

„Учители от държавните училища и други критици,“ коментира Нъулс, „поставят под въпрос, дали децата образовани у дома ще могат да станат продуктивни, участващи членове на едно разнообразно и демократично общество.“

Но с толкова много доказателства за превъзходните резултати постигнати от образованието у дома – както академични, така и социални – би трябвало да поставим под въпрос целите на критиката. Наистина ли има загриженост за благосъстоянието на тези, които се образоват извън училищата? Или е по-скоро, както толкова много от техния език подсказва, те са загрижени за успеха на определена визия за обществото – една визия, в която те се страхуват, че тези които са независимо образовани, може да не я приемат с готовност?

Б. К. Маркъс – редактор на the Freeman

Превод: Явор Русинов

Статията е взета оттук

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Как на практика да изградим умения свързани с бъдещето на нашите деца?

КОНФЕРЕНЦИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

Как на практика да изградим умения свързани с бъдещето на нашите деца?

Говорител: Явор Русинов
Място на провеждане: Бургас
Дата: 24.09.2011

Разговарят двама безработни:
– Навремето ми казваха: „Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш“ – и аз тогава учих, учих и ето сега не работя…

За съжаление анекдотите често отъждествяват реалността. Университети продължават да произвеждат безработни с почти нулев шанс на реализация по специалността. Академичното знание придобито в гимназиите и висшите училища е неадекватно на пазара. И въпреки всичко това родителите не жалят пари и време, за да обрекат децата си на безработица и зависимост.

Всъщност никога не е ставало въпрос за академично знание. Зад цялата тази структура от институции подаряващи държавно безплатно образование стои консуматорството. Създаване на хора с некритичен конформизъм към груповите норми, пасивни към злото, сляпо подчиняващи се на властта, обезличавайки ги от собствената им уникална индивидуалност. И всичко това в името на … детското бъдеще!

Вижте този видеоклип – 3D Принтер. Неща които доскоро изглеждаха като научна фантастика вече са реалност. Сега помислете за последиците. Колкото повече цената на тази технология спада, толкова повече хора ще останат на улицата. Нали знаете, там работят хора зависещи от своите предприемчиви работодатели, които често пъти са незавършили училище.

Вижте тази новина – 1 млн. роботи-работници до 3 години във Foxconn. Все повече и повече работодателите ще заменят стандартния консуматор с робот. Все повече и повече машините ще заменят (отнемат) труда на масовия консуматор. След три години новината ще звучи така – 1 млн. работници изхвърлени на улицата.

Вижте и тази новина – Холограми заместват служители в летищата. Все повече и повече технологиите ще отнемат дори привилегировани работни места. Гордото изречение, „Моето дете го оправихме да работи на летището”, скоро ще остане завинаги в историята.

Сега внимавайте: това е бъдещето, а там хората със стандартното академично знание подготвящо добри консуматори нямат шансове. Никакви.

Това, което машините не могат, е въображение, творчество, иновации, разсъждение и предприемчивост. Това не се преподава в училищата. Там няма да намерите и предмети възпитаващи увереност, мотивация, усилия, отговорност, инициатива, упоритост иразрешаване на проблеми – черти на характера, които правят хората да успяват и да имат бъдеще пред себе си.
Но, има разрешение. От най-малка възраст родителите могат да възпитат тези черти на характера в своите деца. Не е нужна специална програма, не са нужни специални преподаватели и професионалисти да направят това. Не са нужни скъпо струващи софтуерни програми и инструменти. Всичко от което се нуждаете е в дома около вас.

На въпрос към Ричард Брансън собственикът на Virgin Group, занимаваща се дейности от радиа до космически туризъм, кое събитие е повлияло най-много в живота му, за да се превърне в предприемач, той отговаря, че на 4 годинки майка му го подлага на едно малко изпитание, което променя мисленето му завинаги и го прави да бъде инициативен, независещ и предприемчив. Това малко изпитание за едно 4 годишно дете е напълно безплатно, но никой не се възползва от него, а то е… Добре де, няма да ангажирам съзнанието ви с безинтересни неща.

Китайските родители са стриктни към своите деца с изключително високи очаквания. Изискват от децата си да носят отлични оценки по почти всички предмети. Децата биват научени да работят здраво. Те имат изключителни работници и инженери. Има обаче пропуски в тяхното обучение. Липсва умение на което евреите учат своите деца от най-ранна възраст. И това малко умение създава бъдещи доктори, банкери, адвокати, политици, бизнесмени, предприемачи и нобелови лауреати. Това нещо просто и безплатно, но никой не му обръща внимание, а там където е забелязано то се отрича, и то е… Добре де, както вече обещах няма да ангажирам съзнанието ви с безинтересни неща.

Вероятно вече разбрахте, че нашите деца не са изключение, а училището и академичните знания не са отговор на успешното детско бъдеще. От нашите деца зависи не само тяхното, но и нашето бъдеще. Ако вие сте продукт на същото това държавно образование, зависещ от своите работодатели и държавна пенсия, то ще разберете защо тази конференция е изключително важна за вас. Ще бъдат показани много практически начини да възпитате бъдещи предприемачи и лидери, а дори и само един от тези начини да запомните, то той изцяло ще промени живота на вашето дете. Спомнете си за Ричард Брансън. Спомнете си и ключовите думички – „от най-ранна възраст”. След това вече е късно. След това единствената безпощадна конкуренция за нашите деца ще бъдат роботите и технологиите. А те са безпощадни. Не е трудно да отгатна кой ще бъде победител в тази конкуренция за работни места. Това няма да са нашите деца.

Конференцията ще бъде само един ден. Един единствен ден, който може да се окаже решаващ за живота на вашите деца. Кликнете на мейла по-долу и заявете вашето участие.

За повече информация за участието и мястото на конференцията пишете наroussinoff@gmail.com
Вход: Свободен

Как да купим зелен автомат?

Явор Русинов

Предполагам вече сте си задали въпроса, „За какво по ….. ми е зелен автомат?” Преди да ви отговоря, нека да ви разкажа три кратки и забавни, но в същото време истински истории.

История #1 – Действието се развива някъде из Северна Америка в наши дни. Семейство наследява огромна територия земя. Всичко звучи като на филм, ако не беше една малка подробност. Огромната територия земя е всъщност мочурище чиито единствени водни обитатели са пиявици. Наследниците вместо да се оплакват, бързо „навиват ръкави” и започват да ги ловят, сортират, сушат и дистрибутират по магазините за лов и риболов по цялата страна. Клиентите им са отвсякъде. Компанията преуспява.

История #2 – Действието се развива някъде из източна България. Датчанин се оженва за българска фолклорна певица и си купуват къща в малко планинско градче с невероятен въздух, изключителни условия за развиване на туризъм и място на най-голямото училище за фолклорни изкуства в страната. Всичко звучи като на филм, ако не беше една малка подробност. Немалка част от населението на градчето са цигани. Поради тази причина инвеститорите избягват градчето, а общината е обявена за най-бедната в страната. Вместо да се оплаква, датчанина организира екскурзианти от Дания като ги води до фолклорното училище, където учениците ги чакат с готова програма, а оттам направо в циганската махала, където има богата програма от чалга, кючеци, ядене, пиене и местна екзотика.

История #3 – Действието се развива няколко хиляди години назад някъде из земите на днешна Палестина. Два народа – филистимци и израелтяни – са в състояние на война разположили войските си от двете страни на една долина. Всеки ден един огромен филистимец на име Голиат излиза и предизвиква израелтяните да изпратят свой представител на двубой с него. Условието – който от двамата победи, печели войната. Израелката армия виждайки Голият възкликва, „Твърде голям е, за да го победим.” Един тийнейджър от израелтяните на име Давид виждайки Голиат възкликва, „Твърде голям е, за да го изпусна.” Знаете как завършва историята.

Сега можем да се върнем върху зеленият автомат. Преди два дни с моето семейство влязохме да купим летни обувки за малкия ни син (1г.). Докато разглеждахме обувките по-големият (4г.) застана на щанда за играчки и извика мен и съпругата ми при себе си, за да ни каже, че е харесал голям, зелен автомат, чиято функция, за ужас на родителите му, беше единствено да мига и издава тракащ звук. На всичкото отгоре, това удоволствие струваше 20 лева. Предложих му да му купя реплика на истински пистолет, който стреля с пластмасови сачми. Опитах се да му обрисувам картината, как стреляме по бирени кутийки. Но както се казва, „Една картина струва повече от хиляди думи.” Синът ми отказа офертата и настоя за зеления автомат. Аз отказах и тръгнах. Той ме последва с натъжено лице. В следващият момент, обаче, ме осени гениална идея и му казах, че ще купим автомата, но преди това ще се приберем в къщи и ще му обясня процедурата. Тук вече той се зарадва.

Прибирайки се у нас, взех бял лист А4, една монета от един лев и касичката на сина ми. Очертахме заедно 20 пъти монетата на листа и вътре във всеки кръг написахме числото 1. Най-отгоре на листа написах, „Зелен автомат.” Накарах го да преброи кръгчетата и след това му обясних, че всеки път когато прочете една приказка от която можем да извлечем поука, аз ще му плащам по един лев. Когато се съберат 20 ще отидем заедно и ще купим зеления автомат. Сделката беше приета. Всеки път когато пусне монета в касичката той зачерква по един кръг. Засега вече имаме 3 зачеркнати кръгчета. И преди това четеше, но сега вижда, че усилията му ще доведат до нещо конкретно, което той може да осъзнае.

Този малък урок ще разшири времевата му рамка. Ще научи, че ако иска да придобие нещо в този свят, той трябва да пожертва нещо сега, за да го придобие по-късно. Ще го научи на труд и търпение. И най-важното ще спре да гледа на родителите си като на дядо Коледа.

Ако детето ви иска поредната безсмислена играчка не се оплаквайте. Спрете да гледате на пиявиците, циганите и Голиат като всички останали от тълпата. Дайте на детето урок. Държавното училище няма да го направи. Няма да го направи нито за 200, нито 2000 лева. Няма да го направи и за 12 години.

Ако смятате че играчката е безполезна оставете детето да се провали. В крайна сметка това са неговите спечелени пари. Сега е времето когато децата трябва да се оставят и дори насърчавани да се провалят. Разликата между успелите и неуспелите хора в този свят е, че вторите никога не опитват от страх от провал. Ако неправилния избор в детството струва 20 лева, то в по-късния живот струва 20 000 и минимум 20-30 години, а понякога и цял живот.

Следващият път когато детето ви поиска голямо зелено безсмислено нещо възкликнете, „Твърде безсмислено е, за да не научи един добър урок.”

Памперси, чинии и господство: Как съпругите християнки могат да променят света?

 

 

След години на интелектуален и морален упадък на християнството проявяващ се в бягство от отговорност за света около нас (ескейпизъм) и ограничено, мистично, лично благочестие (пиетизъм), то започна офанзива към превземане наново на изгубени територии. Появиха се Институти на библейския закон – подробно разглеждане на приложението на библейския закон в ежедневния ни живот, появи се серията „Библейски инструкции” – обхващаща теми от семейството, образованието, парите и се стигне до международните взаимоотношения. Стъпка по стъпка, християнството възвръща своите изгубени територии.

Сред всички тези сериозни представители на различните категории като банкери, политици, икономисти, държавници и т.н. една прослойка на обществото като че ли оставаше без необходимото й внимание – майки и домакини. Една млада авторка на 26 години с три деца и четвърто на път, приела предизвикателството да бъде майка и домакиня се изправя пред въпроси като: „Какъв е смисъла на това, което правим тук у дома? Какво дългосрочно влияние има това? Към какво се стремим, ако света отива към по-зле?”

Книгата на Лия Смит Памперси, чинии и господство: Как съпругите християнки могат да променят света? запълва истинската нужда на жената, която иска да разбере своята значимост в световната история. Жената чиито живот може да промени пътеката на следващите поколения и как една домакиня може да промени курса на цялата история!

Книгата в електронен вид можете да закупите онлайн тук.

 

Случаят срещу западната цивилизация – част 1

Джеймс Джордан

Част 1: Въведение

Колапсът на западната традиция в Съединените Щати, срещан във враждебността към Християнството в управлението и образованието, и отстраняването на „традиционното” и „канонично” учение от нашите институции в средното и висшето образование, води към криза и възможност за сериозните вярващи в началото на третия милениум. Тези статии са покана да помислим откровено и прямо за това, каква да бъде християнската програма. Моята отправна точка са две мои статии публикувани преди това. Първата е брошурата Криза, възможност и Християнско бъдеще, публикувана от Transfiguration Press и на разположение от Biblical Horizonsза $3.50. Втората статия „Великият Махмурлук,” публикувана в Biblical Horizons No. 74 & 75, и на разположение от Biblical Horizons за $2.00.

До голяма степен приемам, че Библейско вярващите християни са позволили на Римокатолиците и светските консерватори да мислят заради тях. И двете групи защитават завръщането на синтетичната култура наречена „Западна цивилизация,” една несвята (и нестабилна) смесица от Гръцко – Римско езичество и библейска религия. Много автори в тези две групи са брилянти и понякога имат истински проникновения, но това не променя факта, че това, което те защитават, основно е смесица от Ваал и Христос. Така нареченият „канон” на западната литература, е такава смесица често включваща много повече нехристиянска работа, отколкото християнска. Ситуацията по отношение на политическата философия в западната цивилизация е още по-лоша.

Поради това, че библейските християни често, не са високо образовани, и често са доста уплашени, те откриват себе си привлечени към консервативните писатели и мислители. Преди няколко години, например, работата на светският консерватор Алан Блум Краят на американският разсъдък (The Closing of the American Mind) беше одобрена в християнския свят. Буквално нямаше никаква критика към тази книга.

Липсата на силно интелектуално присъствие сред библейските християни в Америка означава, че топката е при римокатолическите мислители и техните приятели по презумпция: Уйлям Бъкли, Джон Нюхаус, и Ръсел Кърк, например; и такива публикации като Първите нещахроники иСъвременният век. Тези мъже и много други като тях имат да кажат много добри неща, но основно искат да върнат обратно часовника в ситуация, където езическото и християнското мислене се сливат в „западен” синтезис. Те имат склонността да четат езическите Гърци и Римляни през християнски очи, създавайки въображаеми платоновци и цицероновци, които никога в действителност не са съществували. Но също така, те нямат високо мнение за Писанието, особено за социалните директиви, които Бог изговори към Израел на планината Синай, и по този начин са много повече повлияни от пътищата на езичниците, често без да го осъзнават.

Както споменах по-горе, Западната цивилизация свърши. Така да се каже, традицията на тази цивилизация е разрушена от две поколения на невежество и отстъпничество от вярата, тръгвайки от шейсетте до днес. Ето защо, въпроса пред нас като библейски християни е този: Правим ли усилия да възстановим тази традиция или трябва да погледнем към Библията и да направим усилие да създадем нещо по-добро?

Предполагам че повечето библейски християни ще отговорят, че трябва да създадем нещо по-добро. И все пак, когато аз погледна църквата, християнското образователно движение, света на християнските коментари днес, идвам до заключението, че има нужда от по-дълбоко размишление по въпроса. Много християнски училища, например, сега рекламират, че предлагат „класическо християнско образование.” Това означава ли, „старовременно християнско образование”? (което може да бъде проблем само по себе си). Или означава „една комбинация от най-доброто от Библията с най-доброто от класическите Гърци и Римляни,” което е още по-голям проблем. Тези училища преподават ли Латински и Еврейски като основни инструменти за живота? Училищният ден организиран ли е литургично около Псалтиря и набляга ли се музиката толкова, колкото на езика и литературата?

Не знам отговорите на тези въпроси и в известен смисъл не мога да ги знам. Едно е сигурно, всички тези училища са различни с различни хора въвлечени в тях. В друго, обаче, такива лидери като тези в движението на  „класическото християнско образование” със сигурност се учат в движение, така че това, което са защитавали преди пет години, може да бъде преразгледано днес. Моята цел в повдигането на въпроса, не е да критикувам тези искрени християнски учители; далеч от това. Те вероятно са свършили най-добрата работа в християнското образование. По-скоро ги давам за пример, за да илюстрирам цялостната загриженост в тези статии. Може би някои от тези въвлечени в усилията за християнско образование, ще прочетат тези статии и ще бъдат стимулирани от тях, като всички ние се борим да положим една по-солидна основа за бъдещите поколения.

Нещо повече, не вярвам, че можем да възстановим традицията наречена „западна цивилизация.” Опитите да го направим са загуба на време и усилия, борейки се в вятърни мелници. Както посочих в През нови очи (Through New Eyes), глава 3, културите са символични структури свързани от светоглед (символизиращ света по определен начин) опериращ в дадена традиция. Веднъж разруши ли се традицията, културата не може да се въздигне отново. Културите не са като камъни в стена, които ако се разрушат, да могат да се вдигнат отново. По скоро културите са като яйце. Когато яйцето се счупи всички сили на света не могат да го съберат отново. Когато една култура си отиде – а нашата си отива – единствената възможност за бъдещето, е да положим основите на нова култура. В рамките на историята на културата, един Йосия може да я възстанови; но когато една култура си отиде, нужни са нови Авраамовци. В противен случай злият звяр ще победи Витлеем.

И така, какво е „западната цивилизация”? Терминът е бил създаден първоначално от Г. К. Честертън, самият той доста проницателен римокатолически мислител, преди около век. Когато културата започва да запада, той й дава име за себе си, като я вижда вече „в миналото” и по този начин с въплътен смисъл. Не знам със сигурност, какво е имал предвид Честърн под този термин, но общо казано, западната цивилизация е култура, която е израснала от класическия свят на Гърция и Рим под влиянието на Библията. Главно смесица от тези два източника. В различно време, единият или другият е взимал надмощие.

Сега, това което написах е много обща характеристика. Едно много кратко обобщение на историята на тази цивилизация ще покаже някои от нейните детайли. Нека да започнем със самата Апостолска ера, времето когато Новият Завет е бил написан. Има хора опитващи се да спорят, че мисленето на Апостолите е било божествено наложена синтеза от Старият Завет и най-доброто от езическото мислене. Това откровено е явна глупост, но от време на време изплува на повърхността, така че можем да я използваме тук. Да предположим, че има една нова, „по-вътрешна” и повече „от друг свят” етика и духовност в Новозаветните писания, срещу едно „по-външно” и „от настоящия свят” мислене намиращо се в СЗ. Сега, никой запознат с Псалтиря и с Еклисиаст не би си представил подобно нещо. СЗ в най-малкият детайл е толкова „по-вътрешен” и „от друг свят” колкото и НЗ. И ако обърнем внимание на това, което Павел, Исус и други казаха, ще видим, че тяхното послание в най-малкият детайл беше толкова „външно” и „от настоящия свят”, както това на Мойсей и пророците.

Или да предположим, че новозаветната гръцка дума за „църква”, ekklesia, намеква за гръцкия град – държава от преди 500 години. Стига глупости. Новозаветната употреба на думата ekklesia е изцяло основана на старозаветните думи за организирано събрание на Бог, основано на схващания в настоящият Израел от началото и активно представени в юдейската култура по времето на написването на Новият Завет. Няма нищо общо с това, как гърците са използвали думата в друга цивилизация пет века по-рано, освен в качеството си на термин съдържаш в себе си доста от същото схващане (събрание на хора организирани като управление). По отношение на ekklesia, единственото нещо изтекло от гръцката цивилизация към Юдеите е бил звукът на словото и неговата обща приложимост; съдържанието идва от Библията и Израелските традиции. (За пълна дискусия, вижте моята книга Социология на църквата, фотокопие можете да закупите от Biblical Horizons за $10.00.)

Някои могат да твърдят, че определени философи и религиозни традиции в Гърция са подготвили пътя за Гърците да получат библейското откровение, ето защо, има такива подобни схващания между тях. Да твърдиш подобно нещо, обаче, означава да не разбираш Гърците и библията както ще видим.

Ранната църква след апостолска църква е била въвлечена в духовна война с Гръцко – Римската цивилизация, и не е била заинтересувана от какъвто и да е вид синтезис с тях. Дори и по това време, обаче, мнозина от водещите мислители на Християнството са били обърнати от философията и са донесли със себе си много езически багаж. С покръстването на Константин и приемането на християнството като истинската религия, нещата се променят. Много посредствени хора идват в орбитата на църквата, а заедно с тях и езическите схващания и практики.

Междувременно, когато християнството се е придвижвало в племенните култури на Северна Европа, то е било библейското такова, а не неговия Гръцко библейски синтезис. Ранно европейското християнство, по време на проблемните времена наречени, „тъмни векове”, е търсило да установи своето социално и политическо мислене директно върху Библията, без да се „облагодетелства” от Римския закон и Гръцката философия. Резултата е бил огромен социален прогрес (особено като се вземе предвид варварщината на племената преди да бъдат покръстени).

Във времето, обаче, църквата става „скована, корумпирана и невъзприемчива,” цитирайки Педж Смит. В 1400те, откриваме съживление на интереса в гръцката цивилизация, резултат от новото общение между Рим и Константинопол. Смит пише, „по отношение на най-новата интелектуална мания – гръцката мисъл и култура. Резултатът е това, което се нарича, християнски хуманизъм, движение търсещо да възвеличае човека, най-благородното творение на Всемогъщия. Едно от последствията е било неизбежното избледняване на Бога. Безумната пристрастеност към гръцките неща скоро става оръжие срещу задушаващия се авторитет на църквата. Ако някой погледне нещата обективно, ще види най-куриозното развитие … Моментът на възвишаване на Гърция, или, по-точно Атинянската култура. Този момент е бил толкова кратък, колкото и брилянтен. Траел е грубо петдесет години. Не е променил нищо в държанието на хората. Мисля че е безопасно да кажем, че до колкото е повишил артистичния и интелектуалния живот на расата (нещо в което аз се съмнявам – ДБД), светът би бил същия и без него. Действителният живот на Гърците е бил толкова далеч от идеалният образ, да кажем на, Платоновата Република (която всъщност е било сурово диктаторство), колкото човек може да си представи. Историята на гръцките град – държави е история, главно на продължителни външни войни и вътрешен хаос.

„Нещо повече, Гърците са били невероятно горди и особени хора, презрителни към варварските (както те се изразяват) култури около тях. Това което е манията по Класическото и особено Гръцкото е (използвайки Св. Августиновата система) града на човека като религия срещу града на Бога. Тази философия представя истинското неразбиране на Гръцката мисъл. Чрез процеса на преобразяване, често нерационалните Гърци са били представяни като примери на рационалността, науката и разума.”

(Пейдж Смит, Преоткриване на християнството: история на съвременната демокрация и християнската етика (New York: St. Martin’s Press, 1994), стр. 32-34. Мнозина считат Смит като светило на Американските историци.” Тази негова книга е любопитна смесица от добри християнски идеи и изключително лоша икономика.)

Въпреки че Гърците и техните идеи са представяни като опоненти на християнството през Ренесанса, гръцките и римските идеи са повлияли западния християнски свят по-рано. Всички европейски племена са почитали Рим, и въпреки, че са използвали библията като техен основен закон, те също са искали да бъдат „Римляни”, като по този начин наричат себе си „Святата Римска Империя.” В късните „средни векове” философът Аристотел оказва влияние на западния християнски свят в резултат от контакта му с Арабската цивилизация, където Аристотел е преживял по-ранно съживление. И за съжаление, мнозина западни теолози са увековечили Платоновите идеи открити в писанията на ранната църковна мистика като псевдо – дионисианството.

Преоткриването на Гърция и Рим и въздигането на съвременното езичество, резултира в растежа на държавния абсолютизъм в Европа, който за кратко е бил контриран от Реформацията. Реформацията, обаче, не къса изцяло с класицизма, както е трябвало да направи. Римските стоически идеи за добродетелта и закона намират своето място почти във всяко писание на Реформаторите и пост-реформаторите (с изключение на Лутер, който бурно се е възпротивявал на всичко езическо). По-късно, Пуританите, които по много начини са търсили да бъдат последователни с Библията, продължават да образоват децата си в Латински, Гръцки и Римски автори. Техните внуци стават Унитарианци. Никаква изненада.

(Вижте двете статии от Питър Лайтхарт в Biblical Horizons : “Stoic Elements in Calvin’s Doctrine of the Christian Life,” and “That Eminent Pagan: Calvin’s Use of Cicero in Institutes 1.1-5.” Вижте също, ако можете да я намерите, Rousas J. Rushdoony, The Flight From Humanity.)

През цялото време, разбира се, библията има своето влияние, но не и на върха. Хора образовани в библията като деца често стават либерали след като прочетат „класиците”. Образованието и управлението са останали тежко засегнати от влиянието на езичеството.

(Ако можете да ги откриете, две изключителни книги за историята на християнството в западната цивилизация от Rousas J. Rushdoony: The One and the Many and World History Notes. Всяка от тези е публикувана многократно. Не зная как да се сдобиете с тях.)

С това кратко описание на миналото, нека сега да вземем под внимание някои фактори в културата и цивилизацията, като се опитаме да се справим по-добре от нашите предци.

Към част 2

Превод; Явор Русинов