Истинският житейски ефект от Петата заповед

Играта „Какво би станало“ винаги е интересна. Какво би станало, ако Хитлер беше нападнал Англия след Дюнкерк? Какво би станало, ако японците не бяха бомбардирали Пърл Харбър? Какво би станало, ако Гражданската война в САЩ никога не се бе случила? Какво би станало, ако Петата заповед, „Почитай баща си и майка си“, не бе съществувала?

Дали конвенционалните семейни връзки, които сме приели за даденост в западната цивилизация, биха се появили от друг източник?

Казано по друг начин, дали без Петата заповед в нашето национално подсъзнание, бихме заприличали повече на маймуни със своите малки?

Може би уважението към родителите е еволюирало естествено, защото човешкото биологично естество е направило младите да зависят от родителите си за по-дълго време? Вероятно такава благодарност в младите хора към техните родители е предизвикала появата на семейната структура автоматично?

Глупости! Ако щедростта винаги предизвикваше благодарност у получателите ѝ, то онези, които живеят на социални помощи биха съставлявали най-благодарния и патриотичен сегмент на американското общество. Както повечето хора с житейски опит знаят, твърде многото даване често предизвиква негодувание, а не благодарност. Тъй като е почти невъзможно да се отплатят подобаващо на родителите си, то най-естественото детско чувство е негодуванието.  

Поради тази причина, много терапевти днес печелят изключително добре като просто изслушват пациенти, които обвиняват родителите си за своите провали. Още веднъж, само  Петата заповед забранява подобно отношение; вместо това, тя изисква от нас доживотна лоялност към родителите.

Можем да анализираме този въпрос като изследваме как атеистичните режими, и най-вече комунистическите тиранични режими, почти винаги се противопоставят на всяко по-специално отношение между родител и дете. Съветска Русия се е специализирала в това да възпита децата в доносничене на своите родители. Героят на руският еквивалент на бой-скаутите, младите пионери, е бил младеж на име Павлик Морозов, чиито родители Сталин убива след като Павлик ги предава, че не са предали всичката семейна храна.

Тъжно е, но в ранните дни на Израел, когато социализма води пред юдаизма, паравоенната организация Хагана изисква от младите си последователи да предават родителите си, които симпатизират на Палмек, конкурентната защитна групировка. Студентите завършили Московския революционен университет Лумумба са били инструктирани да убият единият от родителите при завръщането си в Африка след завършване на тяхната индоктринация. Това е било доказателство, че са „добри комунисти“. Да, колкото по-далеко отиваме към лявата страна на идеологията, толкова по некомфортни ставаме със схващането, че детето дължи уникална лоялност на своите родители, както и към идеята, че човек обича децата си повече от всеки друг.

Ето защо данъкът върху наследството е по-популярен в по-малко религиозните общества. Без Петата заповед изглежда неморално родители и деца да имат специална връзка, която изисква посвещение и грижа дори отвъд смъртта.

Какво би станало, ако нямаше Пета заповед? Ами при всички случаи нямаше да има семейства, няма да има здрава западна цивилизация и нямаше да има Америка. Вероятно страданията, през които минават някои култури, частично се дължат на факта, че думите „Почиташ баща си и майка си“ никога не са се пропили в тяхното социално ДНК.

Даниел Лапин

Превод: Явор Русинов

Какво пропуска да ни даде образованието днес?

От Явор Русинов, автор на книгата Вечните принципи зад успешното дете.

„Свободата обаче не е последната дума. Свободата е само част от историята и половината от истината. Свободата не е нищо друго освен негативният аспект на едно цяло явление, чиито позитивен аспект е отговорността. Всъщност свободата е в опасност да се изроди в обикновен произвол, освен ако не се живее според условията на отговорността. Ето защо аз предлагам Статуята на свободата на източното крайбрежие да бъде допълнена със Статуя на отговорността на западното крайбрежие.“ – Виктор Франкъл

  През 1938 г. на едно еврейско семейство в Ню Йорк се ражда син. Родителите му като всички амбициозни и загрижени бащи и майки не пестят средства, за да осигурят на своето дете добро и скъпо образование, което да подготви сина им за отговорния живот на възрастните. Само на 22 години синът им влага 5000 долара в първото си бизнес начинание –  Bernard L. Madoff Investment Securities. Впуска се в инвестиционно банкиране и в началото на 90-те години на 20 век този млад мъж вече е един от най-уважаваните бизнесмени на Уолстрийт, а неговото име е Бърнард Мейдоф.

  Велики и богати личности от цял свят, известни банкери и инвеститори се редят на опашка пред вратата на офиса му, за да се сдобият със съвет, но най-вече да инвестират своите пари в компанията на Мейдоф. Ако Уолстрийт беше монархия, то Мейдоф щеше да бъде нейният най-велик цар. Като такъв той живее десетилетия и води охолен живот, когато изведнъж всичко се променя за него на 11 декември 2008 година, тъй като е арестуван за най-голямата по обем финансова измама в света, равняваща се на 65 милиарда долара! Царуването на Мейдоф приключва със 150 годишна присъда лишаване от свобода.

  Докато привлича финансови капитали, Мейдоф не подхожда избирателно към жертвите си. Той прибира пари от банки в САЩ, Европа и Азия. Няма скрупули да прибере парите както на европейски благородници, така и от пенсионни фондове. Негова жертва е дори Ели Визел, нобелов лауреат, оцелял от концентрационните лагери по времето на Холокоста.  Разкриването на измамата отключва истински семейни и лични драми. Френският аристократ и бизнесмен Тиери ди Вилюшет, 65г., си прерязва вените в офиса си в Ню Йорк, след като е загубил почти 2 милиарда долара – цялото си състояние. Две години след скандала по-големият син на Мейдоф –  Марк, се обесва в луксозния си апартамент в Ню Йорк. Марк вече е изгубил всички свои приятели. Малко по-късно от рак умира и брат му Андрю Мейдоф, обвинен като бивш служител в компанията на баща си.

  Мейдоф притежава качества, които малцина от младите хора придобиват на ранен етап – изключителни академични знания и социални умения. Той е един от създателите на американска фондова борса NASDAQ, като изцяло компютъризира документооборота на компанията. Оглавява хедж фонда „Мейдоф”, основател и член на съвета на директорите на International Securities Clearing. Неговите социални умения да води преговори, да говори пред публика, да се аргументира добре, способността му да се владее и да се съвзема бързо в критични моменти и най-вече умението да вдъхва и печели доверие привличат неговите богати и ерудирани жертви. И въпреки всичко това Мейдоф завършва пътя си в затвора, а в историята остава като крадец и измамник в свят на богатство, благополучие, равенство, иновации и свобода. Какво е пропуснало да му даде образованието?

  През 2010 година Деидре Макклоски, изтъкнат професор по икономика в университета на Илинойс, Чикаго, публикува своята книга Bourgeois Dignity: Why Economics Can’t Explain the Modern World („Буржоазно достойнство: Защо икономиката не може да обясни съвременния свят“). В нея проф. Макклоски опровергава всички материалистични теории за появата на капитализма. Материалните фактори като търговия, география, натрупването на капитал, еволюционното генетично развитие, класовата война и други фактори нямат нищо общо с икономическия феномен от последните три века, които произвеждат този огромен растеж на богатство и производителност, на който сме свидетели днес. Кой фактор обаче ни предлага проф. Макклоски като причина за богатия Запад?

  Риториката! Капитализмът е продукт на съзидателния човешки ум, който намира нови начини да произведе повече благосъстояние за по-малко разходи. Тази съзидателност идва в резултат на променени възприятия за значението на бизнеса, работата, печалбата и предприемачеството, а тази промяна идва от промяната на социалната риторика – начинът, по който културата на обществото се отнася към живота. Риториката може да приспи ума на човека, а може и да го събуди за творчество до нива, непознати дотогава. Променете риториката на една култура и ще промените нейната история.^[1]

  Проф. Макклоски пропуска да обясни какво обаче променя риториката на едно общество. В края на краищата никой не се събужда една сутрин с решението, че ще я промени от риторика, враждебна и присмиваща се на свободата, производителността и отговорността, към риторика, фаворизираща тези фактори. Самата риторика е резултат от нещо много по-фундаментално, нещо много по-дълбоко, което променя умовете и сърцата на хората в една култура. В евангелието на Матея, глава 12, стих 34, се казва, че „от онова, което препълва сърцето, говорят устата.” Христос ни казва, че когато видим промяна в риториката на едно общество, трябва да търсим невидимата причина, която стои зад тази промяна. Трябва да търсим онова, с което сърцето препълва – вярата, философията и етичната система. Това съдържание на сърцето води до промяна на парадигмата в рамката само на едно поколение в обществата на Холандия, Англия, Шотландия и Швейцария и произвежда съвременния свят, неговата социална и образователна система, а в резултат настъпва огромно акумулиране на богатство, което никога не е срещано в историята, откакто съществува този свят.

  Откъде идва съдържанието на сърцето, произвело риториката в тези общества?

  Барон Джонатан Сакс, главен равин на Великобритания, казва следното:

  Към края на своята книга Civilization: The West and the Rest харвардският историк Найъл Фергюсън разказва една забележителна история – как на Китайската академия за социални науки е дадена задачата да открие причината, поради която Западът е станал доминираща сила в съвременния свят. До 16 век Китай е най-развитата цивилизация, но е изпреварена и оставена далеч назад. Какво е дало способност на Запада да се развие толкова бързо? Един китайски учен разказва следната история. „В началото,“ казва той, „ние си мислехме, че причината е, че Западът има по-добри оръжия от нашите. Те бяха по-силни във военно отношение. След това изследвахме на по-дълбоко ниво и заключихме, че причината е политическата им система. Те развиха демокрация, а ние не. Продължихме да навлизаме в дълбочина и дойдохме до заключение, че причината е икономическата им система. Те развиха свободен пазар, ние не. Но през изминалите 20 години ние узнахме истинската причина. Това беше тяхната религия. Това е, което даде на Запада критично превъзходство. Това е, което направи възможно развитието първо на капитализма, а после и на демократичната политика, а те от своя страна подхраниха всичко останало.“ Споменатата религия, разбира се, е християнството. Но християнството не е родено през XVI век, когато Западът започва своя стремглав възход. Напротив, християнството вече съществува от 1500 години и е било доминираща сила в Европа от обръщението на Римския император Константин през ранния IV век. Нещо се случва през XVI век, за да обърне европейската култура в сила, като я прави интелектуален, икономически и политически лидер в света. Това, което се е случило, е Реформацията, а тя, особено в своята Калвинистка форма, връща християнството обратно към четенето на това, което те наричат Стар завет, а ние познаваме като Танака, Еврейската библия!^[2]

  През 1982 година Вишал Махгалвади, индиец и християнски мисионер в Индия, пътува за участие в конференция във Великобритания.^[3] В самолета до него сяда сикх, последовател на индуизма и исляма. Сикхът се връща във Великобритания, където живее от години, и през цялото време не скрива учудването си от избора на Махгалвади да остане в Индия и да служи на бедните. Предлага му да остане във Великобритания и да започне бизнес така, както е направил той. Махгалвади от своя страна се чуди как сикхът с толкова неправилен английски въобще е съумял да започне бизнес. Сикхът отговаря: „Там всеки може да прави бизнес, защото има доверие между хората.”

  След конференцията Махгалвади заминава за Холандия по покана на един от говорителите. Един следобед домакинът му предлага да отидат и да купят мляко от близката кравеферма. Когато отива там, Махгалвади изживява нов културен шок – никога дотогава не е виждал толкова подредена ферма със стотици крави и без нито един човек в нея. Кравите се хранят и доят автоматично, а млякото се съхранява в огромни гюмове. Холандецът влиза в една от залите, отваря един от гюмовете и пълни каната си с мляко. След това се протяга до една полица и взима кутия с пари. Оставя в нея едра банкнота, за да си плати млякото, взима си рестото и отново оставя кутията на полицата. Махгалвади се обръща към своя домакин и му казва, че ако тази ферма е в Индия, то индийците щяха да си тръгнат и с млякото, и с кутията с пари. Месеци по-късно Махгалвади разказва за случая пред група слушатели, в която млад египтянин репликира с думите: „Вие индийците сте много глупави хора. Ако ние бяхме на ваше място, щяхме да си тръгнем с млякото, с кутията с пари и с кравите!”

  Реформацията от XVI век пренася моралните императиви на християнската вяра от затворената институционална църква в сърцата на обикновените хора и променя изцяло тяхната риторика. Това се случва със съзнателните усилия на реформаторите и техните трудове като Хайделбергския катехизис от 1563 г. Хайделбергският катехизис се превежда на холандски през 1566 година и тамошният синод го прави задължителен за образованието и възпитанието на подрастващото поколение. Всяка неделя катехизисът се изучава подробно, а холандците гледат на него така, както израилтяните са гледали на Божия ковчег с Декалога. Защо? Защото катехизисът дава практическото приложение на Божиите етични заповеди в обществото и регулира взаимоотношенията между хората, отдавайки уважение на бедните и отхвърлените в обществото, както ни съветва Посланието на Яков в глава 2.

  Ето какво казва Хайделбергският катехизис по отношение на осмата заповед от Декалога – „Не кради“.

  Въпрос 110: Какво Бог забранява в осмата заповед?

  Отговор: Бог забранява не само онези кражби, наказуеми в съда, но всички трикове и номера, чрез които искаме да придобием, каквото и да е нещо, принадлежащо на нашия ближен – било то чрез сила, чрез привидността на дадено право, чрез неточни теглилки, неточни измервания, чрез фалшиво отчитане на времето, прекарано на работа, чрез измамлива търговия, фалшиви пари, ламтене или чрез каквото и да е друго средство, забранено от Бога. Бог забранява пожелаването както и всяка злоупотреба с човешките дарове.

  Въпрос 111: Какво Бог изисква в тази заповед?

  Отговор: Да търся успеха на моя ближен, а не моя собствен. Във всеки случай, в който имам работа с моя ближен, да се отнасям към него така, както искам да се отнасят с мен. Да работя вярно и щедро, да давам, за да мога да се грижа за наранените и да облекчавам нуждаещите се.

  Една малка нация като Холандия, два пъти по-малка на площ от България, има излишък от финанси, които да даде на Индия, Египет и Индонезия, защото Божиите морални императиви са научили холандците да работят здраво и да бъдат щедри така, както ги учи апостол Павел в посланието си към Ефисяни: „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда”. Библията е единствената позната сила в историята, която е освободила цели народи от корупцията на сърцето и едновременно с това им е дала политическа свобода и икономическо благосъстояние. Най-корумпираните нации са бившите комунистически народи, които поучават, че никой не те наблюдава и никой няма да те държи отговорен за твоите явни или скрити действия.

  Нека да се пренесем обратно в кравефермата в Холандия, като този път я лишим от риториката и моралните императиви на Библията. Какво ще се промени? На пръв поглед нищо. Отново ще имаме ферма с високотехнологично оборудване, вероятно подредена и чиста сграда, пълна със стотици крави. Този път обаче още на врата на фермата ще ни посрещне продавач. Защо? Защото собственикът на фермата ни няма доверие, той не може да ни повери продукцията си. Кой ще плати на този продавач? Вие, разбира се. Вие сте крайният потребител на млякото. И цената на млякото автоматично ще се повиши. Ако сърцето на купувача е корумпирано, защо собственикът на фермата трябва да бъде честен? Той би разредил млякото с вода, за да спечели повече пари. След като разберете, че сте измамени, вие ще поискате държавата да назначи инспектори, които да следят за чистотата на млякото. Кой ще плати на тези инспектори? Вие, разбира се. Ако потребителят, производителят и продавачът са корумпирани, защо инспекторите трябва да са честни? Те ще взимат подкупи от производителя и ако той откаже да им даде, ще получи такива проблеми, че скоро ще трябва да затвори фермата. Кой ще плати тези подкупи? Вие, разбира се. Вие сте крайният потребител на млякото. Ако трябва да платите млякото, заплатата на продавача, водата, инспекторите и подкупите, то тогава ще имате много малко останали пари, за да си купите здравословна храна или да осигурите добро образование за децата си. Нито продавачът, нито водата, нито инспекторите, нито подкупите добавят каквато и да е стойност към млякото. Производителят на сладолед е този, който добавя стойност към него.

  Подготвянето на ученика за живота на възрастните, превръщането му в отговорен гражданин на обществото изисква целенасочени усилия и работа по отношение на сърцето му. На нас не ни липсват качествено образование, нито умни учители. Липсват ни етичната рамка и Божиите морални императиви на Реформацията, които са създали богатия Запад. Много от факторите, определящи нашата риторика днес, се считат за даденост, без да осъзнаваме, че преди Изхода на евреите от Египет светът не е познавал седемдневната седмица с почивен ден в нея.

  Днес децата са изложени на силен групов конформизъм. Нямаме друг антидот, който да им предложим, освен моралните императиви на Библията. Книгата Притчи, глава 25, стих 28, казва: „Човек без самоконтрол е като съборен град без стени.”.Метафората насърчава ученика да издигне стените си, да упражни самоконтрол и да не позволи на тълпата да навлезе в личното му пространство и решение за избор. Апостол Павел казва в посланието си към Тимотей: „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и самоконтрол.”

  Друг голям проблем днес между младите хора е риториката на омразата и расизма. Риторика, която твърди, че слабите, бедните, чужденците и имигрантите са напаст, от която трябва да се отървем. Швейцария след Реформацията става притегателен център за отрудени и отхвърлени хора в собствените си страни, защото швейцарците следват моралните императиви на Библията, която в книгата Изход, глава 22, казва:  „Чужденец да не онеправдаваш, нито да угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в египетската земя. Да не угнетяваш вдовица или сираче,” защото швейцарците следват думите на Христос от Матея 25 глава: „Защото огладнях и ме нахранихте, ожаднях и ме напоихте, странник бях и ме прибрахте, гол бях и ме облякохте, болен бях и ме посетихте, в тъмница бях и ме споходихте. Понеже това, което сте направили на тия най-скромни мои братя, на мене сте го направили.” Няма друг антидот на расизма, освен библейската идея, че и най-бедният, най-изпадналият, най-нуждаещият се човек не е нищо по-малко от образ и подобие Божие (Битие 1:27).

  Разбирането и опазването на околната среда може да бъде разбрано и приложено само в контекста на Божия мандат за господство над създанието (Бит. 1:25-26). Човек не е животно, чиято майка е планетата Земя, което води до поставянето на творението над човека, нито е узурпатор, който безскрупулно унищожава природата. Балансът може да бъде намерен и осъществен в идеята, че човек е настойник над творението и ресурсите на земята.

  Агресията между учениците е един от съвременните бичове в училище. Явно е, че простото и ясно обяснение да не посягат и да не отмъщават не работи, защото в противен случай проблемът вече щеше да е разрешен. Дори не се замисляме, че агресивните деца може просто да са интелектуално по-последователни в своите презумпции, отколкото своите родители или учители. В крайна сметка, ако детето е проста комбинация от химически елементи, еволюирало от едноклетъчна амеба, възникнала съвсем случайно без лично предназначение и смисъл в живота, защо да не може да прояви своята „естествена„ агресия срещу друга комбинация от прости химични елементи? Всъщност дори не можем да говорим за каквато и да е етика във взаимоотношенията между учениците, защото етиката предполага сътворение и замисъл, а не еволюция. Решението срещу агресията не е да дадем „логично„ обяснение на детето, защото умът следва сърцето му. Ако сърцето е корумпирано, то умът винаги ще намира рационални и оправдателни причини за своите зли действия. Решението срещу агресията е активното обучение на ученика от ранна възраст в моралните императиви на Библията. Христос наставлява учениците си, да не се конкурират със злия човек. Апостол Павел в посланието си към римляните увещава ранните християни да не отмъщават, но да дадат място на Божия гняв (Рим. 12:19). Нещо повече, не само да не отмъщават, но: „Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напои го; Защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му. Не се оставяйте да ви побеждава злото, но ти побеждавай злото чрез доброто.”

  Ученикът не може да бъде активен и отговорен гражданин без разбирането на двата библейски стълба на обществото – справедливост и правосъдие (Пс. 72:2, Пс. 89:14). Това води до върховенството на закона, пред когото всички са равни. Справедливостта и правосъдието вече не са абстрактни понятия, които се тълкуват според прищевките на властимащите. Едва когато стандартите за модел на едно общество, в което законът управлява, биват ясно и систематично приложени в образованието на ученика, само тогава можем да очакваме от него активна гражданска позиция. Само в едно такова общество бедният, сиракът, чужденецът и вдовицата могат да имат права и защита.

  Бърнард Мейдоф не страда от липса на добро образование и социални умения. Това, от което страда Мейдоф, е корумпиране на сърцето му. Липсата на библейските морални императиви, които да насочат образованието на Мейдоф към доброто на ближния. Животът на Мейдоф е като ферма без доверие – на пръв поглед чиста и подредена, но съсипваща живота на всички, докоснали се до нея. Холокостът не се е случил толкова отдавна. Случва се в сърцето на рационалната след Просвещението либерална Европа. Европа на Кант, Хегел, Гьоте, Шилер, Бетовен и Брамс. Някои от центровете на антисемитизма са водещи центрове на културата в Европа – Берлин и Виена. Немалка част от средите на нацистите са лекари, адвокати, учени, юристи и академици. На Ванзейската конференция в Берлин през 1942 г., на която се обсъжда „окончателното решение на еврейския въпрос” и се привежда в действие програмата за геноцида, повечето от половината участници са били с титлата „доктор„ пред имената си. Всеки от тях е бил или доктор в дадена област, или е бил лекар. Нека чуем думите на Хаим Гинот – психолог и учител, оцелял от лагерите на смъртта:

  Аз съм оцелял от концентрационен лагер. Очите ми видяха неща, които никой човек не трябва да вижда. Газови камери, построени от учени инженери. Деца, отровени от образовани лекари. Пеленачета, убити от опитни медицински сестри. Жени и бебета, застрелвани и изгорени от хора със средно и висше образование. Така че аз съм много мнителен относно образованието. Моята молба е: помогнете на вашите ученици да станат по-хуманни. Вашите усилия не трябва никога да произвеждат чудовища, умели психопати, или образовани Айхмановци. Четенето, писането и аритметиката са важни само дотолкова, доколкото те ни служат да направим децата си по-човечни.

  Днес учителите са изправени пред предизвикателство. Пред предизвикателството да променят риториката на учениците. Риторика, която трябва да е наситена с лексика за свобода, отговорност, самоконтрол, характер, предназначение и смисъл в живота, поемане на рискове, разрешаване на проблеми, справедливост и правосъдие, упоритост, толерантност към неуспеха и бъдеща времева ориентация.^[4]

  Това, от което препълва сърцето, говори устата. Уважаеми, учители, бъдете реформатори. Вашите идеи имат последствия!

^[1] The Rhetoric at the Foundation of Capitalism, and the Ethics at the oundation of that Rhetoric  by Bojidar Marinov

^[2] Essays on Ethics by Rabbi Jonathan Sacks

^[3] The Book That Made Your World: How the Bible Created the Soul of Western Civilization by Vishal Mangalwadi

^[4] Вечните принципи зад успешното дете от Явор Русинов, 2019

Как да разпознаем истинският християнин?

26.09.2009

От Жечка Русинова

Когато четем и изучаваме библията, отговорът на въпроса, какво е нужно за да бъдеш истински християнин, е ясен: плодове –“От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?” (Мат. 7:16).

Авраам бе мъж, който, дори, Бог нарече приятел. Ключът за истинското християнство на Авраам, не беше, че той бе редовен на всички служби през седмицата, колко му настръхваха космите, и какви тръпки е имал, нито в онези повърхностни неща, които света смята за толкова важни, а в покорство му към Бог. Да сме покорни на Бог не е толкова лесно. Исус каза, че можем да имаме същата привилегия като Авраам. Всеки човек, който живее в покорство към Бог, доказва, че е приятел на Бога и истински християнин. Исус каза на учениците си: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши господарят му, а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, що съм чул от Отца Си”. (Йоан 15:15) Преди този стих Исус ясно заявява, че сме Негови приятели, ако вършим онова, което ни е заповядал: „Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам”. (Йоан15:14). Той посочи ясно, каква е основата на това приятелство. За да провериш дали си истински християнин, погледни покорството си към Бог и Неговите заповеди. Исус каза: „Който има Моите заповеди и ги пази, той ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще явя Себе Си нему” (Йоан 14:21). Християните, които наблюдавам в днешно време са два вида: покорни и непокорни. Вторите ги наричам условно така, защото няма средно положение. Човек или е християнин, или не; или се покорява на Бог, или на демона. С първите е удоволствие да контактуваш. Те са мъдри, смирени и не действат от собствените си емоции и чувства. За вторите бих казала точно обратното: безумни, горделиви, прибързани в действия които се осланят на това, което чувстват. Покорството към Бог е знак за зрялост, а непокорството е за онези, които са още деца.

Както написах по-горе, не е толкова лесно да си покорен. Понякога да си покорен на Бог е свързано с много трудности и предизвикателства. Покорството изисква да вършим това, което е правилно дори и да се страхуваме от обстоятелствата. То изисква от нас да вършим задълженията си, дори когато не разбираме „защо”. Много често ние не разбираме Божията воля, но й се покоряваме, и когато правим това Той ни дава разбиране. Много неща са трудни за разбиране и понякога, за някои хора изглеждат несправедливи и твърде жестоки. Някои дори ще си позволят да стигнат дотам, че да държат сметка на Бог и да кажат че ако биха били на мястото на Бог, те никога нямаше да постъпят така. Нека тези хора знаят, че те не са богове, и кои са те, че да питат, защо това се случва по този начин. Ако искаш да бъдеш истински християнин, който е приятел на Бога, твоята отговорност е да живееш така, както Бог заповядва и да му позволиш да се погрижи за всяко „защо”. Ти не си Бог, но без покорство към него не си и истински християнин. Лесно е да се покоряваме, когато слънцето грее и всичко е наред, но когато дойдат трудностите, тогава се вижда, дали си истински. Понякога ще идват бури и ще изглежда така все едно, че си изгубил всичко, но когато си при Бога ти не губиш. Църквата, която в миналото посещавах се води от пастор, който публично декларира своето покорство към Божият Закон. Когато, обаче, дойдоха заплахите, той публично с думи и дела декларира покорството си към  корумпираната църковна система – “Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат; нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват. (Марко 4:16-17).

Хората имат склюнността да обсъждат живота на успелите, но дали същите тези хора си дават сметка, какво ги е довело до успеха? Готови ли са те да пожертват себе си и да изгубят живота си така както Исус Христос Го направи? Готови ли са да спрат да живеят за себе си и да започнат да се подчиняват? Омръзнало ми е да слушам християни, как се оправдават и колко причини изтъкват за това и онова вместо да се подчинят на Словото Божие.  Подчинението към Бога води до успех. Подчинението изисква жертви. Жертвите са нещо, което постоянно съпътства лидерството. Те са непрекъснат процес. Помнете че една единствена жертва рядко води до успех.

Мнозина, предполагам, биха ме опонирали, че „вече не сме под закон, но под благодат.” Да, ние не сме под закона, който ни осъжда на смърт, защото Исус ни изкупи от проклятието на закона, но с цялата тежест на закона, ние сме под неговият етичен стандарт за живот. Този етичен стандарт не е “гола” любов, чувство или мили думи. Този етичен стандарт са ясно дефинирани правила за личността и всяка институция, защото „И любовта е това: Да ходим по Неговите заповеди” (2 Йоан 1:6).

Евангелското кокаиново лоби

От Джеймс Б. Джордан

Август, 1990

Преди около година моята съпруга и аз бяхме поканени в едно Християнско училище, за да гледаме предпремиерата на един филм посветен на наркозависмостта, който щеше да бъде прожектиран на нашите деца. Едно от децата в този филм, разбира се, се оказа наркозависим. Майката на това дете беше показана като пие Мартини. По време на сесията посветена на въпроси и отговори ни попитаха, дали родители, които пият докарват децата си до употреба на наркотици. Групата веднага се съгласи, че отговора е да. Имайки благоразумие аз замълчах.

Току що пристигна Септемврийския брой от 1990 година на „Поддържай връзка,“ бюлетин за родители от редакторите на списанието „Студентски живот.“ Водещата статия е „Реална злоупотреба: не просто тийнейджърски проблем.“ Статията започваше като акцентираше на това, на което акцентираше и филма: родители, които пият докарват децата си до употреба на наркотици. Статията цитираше изследване, което по общо мнение доказваше това. Третият параграф обобщаваше гледната точка на редакторите на „Студентски живот“ по този начин: „Въпреки че 47% от възрастните са настоящи потребители на алкохол и 20% на цигари, само 3% изразяват интерес да се научат, как да контролират своята собствена наркозависимост.“

Уоу! Простото потребление на алкохол и цигари е същото като потреблението на наркотици? Авторите продължаваха да бръщолевят: „Какво е това, на което Исус ни учи, когато говореше  за треската в твоето око? Ясно е, че ако ние като родители трябва да се занимаем с злоупотребата при младите хора, то трябва да се занимаем с нашата собствена злоупотреба, първо.“

С други думи, алкохола и тютюна са наркотици точно толкова, колкото кокаина и марихуаната.

Идеята, че алкохола и тютюна са наркотици в същия смисъл както ЛСД, крака, опиума и хероина произтича от кокаиновото лоби. Онези, които искат наркотиците да бъдат легализирани имат всякаква причина да ги асоциират с такива законови субстанции като виното, цигарите и кетчупа. Веднъж след като разликата между тях е заличена, кокаиновото лоби може да претендира за легализиране на основата на това, че ако алкохола и тютюна са разрешими, то и „другите наркотици“ са такива.

Както може да се очаква, евангелистите се повлякоха след либералите. През 19 век либералите (унитаристи) атакуваха алкохола като нещо зло, след което евангелистите последвайки ги, дори изхвърлиха виното от Господната трапеза. В „научната“ област, едно поколение след  като либералите изобретиха „хипотетичната рамка,“ за да избягат от шестдневното сътворение в Битие 1, тази идея се вкопа в евангелските кръгове. Сега виждаме евангелистите като папагали да повтарят неща, които надрусаните глави на кокаиновото лоби измислиха.

Истина е, че родители, които са снобари и материалисти имат склонността да създадат деца, които ще бъдат такива. Родители, които са крадци имат склонността да създадат крадци. Родители, които са бунтовници, имат склонността да създадат деца, които се бунтуват срещу властта. Родители, които са пияници имат склонността да създадат деца, които са пияници.

(В същото време, обаче, много хора с родители алкохолици стават въздържатели. Всъщност, главната причина за въздържанието са родители или близки роднини алкохолици.)

Какво казва Библията? Най-напред, тя казва, че виното весели както Бог така и човек (Съдии 9:13). Бог се наслаждава на виното. Това предполагам прави Бога зависим?

Второ, Библията казва, че на празниците на Господа народа трябваше да похарчи десятъка си за „вино или спиртно питие“ и тогава да „се развеселиш пред Господа“ (Вт. 14:26). Това предполагам, превръща Бога в подтикващ хората да станат наркомани, тъй като Бог насърчава Израилтяните да пият, а ние всички знаем, че родители, които пият имат склонността да създадат деца наркомани.

Трето, Исус превърна водата във вино на сватбеното тържество в Кана. Той напълни шест огромни (в човешки ръст) кани. Хората вече бяха пили, а Исус им даде още много повече. Предполагам, че Исус насърчаваше пиянството, а тъй като алкохола е наркотик, Исус насърчаваше наркоманията!

Четвърто, и тук ще спрем, Исус използва вино в Господната трапеза. Исус даде вино на своите хора и това го превърна в най-големият подстрекател на наркомания на всички времена. Всички знаем, че живота на алкохолика започва с онази първа глътка (от виното използвано при Господната трапеза), а родители, които пият имат склонността да създадат деца, които смъркат кока.

Трябва да е станало пределно ясно, че тази линия на аргументиране е безусловно богохулна. Библията не осъжда правилната употреба на алкохола, която включва и неговата медицинска употреба (напивали са хората преди операция; При 31:6), употреба при празнуване (която включва повече количество, но не и да се напиеш), употреба при социални връзки (Мат. 11:19), и употреба при религиозно поклонение (Господната трапеза).

Забраната за умерена употреба на алкохол е безусловно демонична, както 1 Тимотея 4:1-3 ни казва: „А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бясовски учения, ………..които запрещават жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от ония, които вярват и разбират истината.“ Тъй като Библията ясно поучава, че виното и спиртните питиета са подходящи за Християните в умерени количества, то онези, които ги забраняват, или търсят някаква асоциация с пристрастяването към наркотиците са паднали (надявам се, без да знаят) в проповядване на демонични идеи.

Не е лошо да се въздържаш, но е лошо да проповядваш въздържание. Ако изберем да се въздържим, поради каквато и да е причина, нека да ни е ясно следното: Ние се въздържаме (постим) от нещо, което е добро, а не от нещо, което е лошо.

Какво да кажем за децата? Понякога чуваме някой да казва, че няма да гледат филм или да прочетат книга или няма да направят, каквото и да е, което не искат техните деца да направят. Това е много глупав начин на мислене. Има много неща, които са подходящи за възрастни, но не искаме нашите деца да се сблъскват с тях. Ще откажете ли да отидете на война, или на работа, или да посетите някого в затвора, само защото не искате вашите деца да направят това?

Подобно, родителите Християни трябва ясно да покажат на децата си, че има демаркационна линия между деца и възрастни. Някои неща, които са добри за боравене от възрастните като нормалната употреба на тютюн и алкохол могат да са неподходящи за деца. Най-малкото от родителите зависи кога и колко от тези неща могат да бъдат дадени на децата (като виното в Господната трапеза). Библейската възраст за пълнолетие не е 18, а 20 години (Числа 1:3). До тогава децата не са свободни да правят цялостни независими преценки.

Библейски говорейки, трябва да е ясно, че поставяйки пример за умерено пиене е здравословно за децата. Не се впечатлявам от статистиката, която твърди, че родители езичници, които пият имат склонността да създадат деца наркомани. Аз съм уверен, че внимателно изследване ще покаже, че ако едно дете израства в сериозна Християнска църква с вино на Господната трапеза и родители, които употребяват умерено и подходящо вино и спиртни напитки, то няма да се ориентира към „злоупотреба.“ Историята на Християнството показва, че това е така.

Още повече да вземем под внимание влиянието върху един млад човек, когато му е казано, че алкохола е наркотик и пиенето на алкохол е същото като взимането на наркотици. Детето тогава осъзнава, че ако е добре за родителите да пият, значи е добре за него да взима наркотици. Християните учители и младежките ръководители твърдят, че както наркотиците така и алкохола е лош. Детето заключава, че ако е нормално за родителите му да бъдат „лоши“ с алкохола, не би било твърде опасно за него да бъде „лошо“ с наркотиците. В края на краищата не изглежда социалното пиене да има някакви лоши последици. Така детето заключава, че наркотиците също нямат лоши последици. Всъщност, алкохолът в малки количества е полезен докато наркотика е опасен във всякакви количества.

Този вид поучение от тези Евангелски вярващи се а) противопоставя на поучението на Библията, (б) подронва авторитета на родителите, (в) насърчава децата да употребяват наркотици.

Християнските деца имат ли проблеми с наркотиците? Не мисля, че децата отгледани в силни Християнски домове и църкви често имат проблеми с наркотиците, но мога да повярвам, че децата на ‘евангелските вярващи’ са привлечени от тях. Евангелизма се фокусира върху емоциите вместо върху доктрината и покорството. Поклонението е „прави това, което чувстваш за добре“ (безсмислени „хвалебствени тимове“). Ако децата на евангелските вярващи имат проблем с наркотиците, добре е вярващите да обърнат внимание на църквите си. Дали поучават Божият закон в качеството на закон, като нещо на което трябва да се покориш безрезервно? Пеят ли (или по-добре чантят) псалмите, всички от тях по време на поклонението? Дисциплинират ли (отлъчват, когато е необходимо) хора, които са в явен грях? Поучават ли децата си, че Християнството е сериозно нещо и, че Бог е огън пояждащ?

Не е изненада, че една ‘сладникава и приятна“ религия, като съвременният Евангелизъм създава деца, които се люшкат между секса и наркотиците. Истинското, автентично, здраво Библейско Християнство, обаче, е нещо друго.

Накрая, хвалебните думи към виното в Библията показва, че това е поприще, което удоволства Бога. Производството, дистрибуцията и продажбата на алкохолни напитки трябва да бъде в ръцете на Християни, защото тогава можем да ги контролираме. Израел беше голям народ произвеждащ вино в древният свят.

Препоръчвам за четене две кратки, но мощни и добре балансирани книги: Кенет Л. Джентри „Християнството и алкохолните напитки: една Библейска гледна точка“ (Grand Rapids: Baker, 1986); и Г. И. Уйлямсън „Виното, Библията и Църквата“ (Phillipsburg, NJ: Presbyterian & Reformed Pub. Co., 1976). И двете книги са много ценни и ги препоръчвам на всички онези, които искат да изучат подробно тези важни въпроси.