Общоприето е, че ранните християни са възприели 25 Декември като ден на рождението на Христос, за да се нагодят към езическото празнуване на зимното слънцестоене. Някои вярват, че този факт подрива християнството.
Според професор Уйлям Тай обаче този „факт“ в действителност може да се окаже мит.
Базирайки се на обширно изследване Тай твърди, че датата 25 декември „възниква изцяло от усилията на ранните католически християни, които са търсели да установят историческата дата на Христовата смърт.“ Той също достига до там, да твърди, че езическото пиршество на 25 декември за „Рождението на непобедимото слънце… е бил сигурен опит да се създаде езическа алтернатива за дата, която вече е била значима за католическите християни.“
Тай обяснява….
Според юдейската традиция по времето на Христос е имало вярване, което се е наричало „неделима възраст“ – вярване според, което пророците са умирали в същия ден на тяхното зачатие или раждане. Ранните християни са хвърлили много енергия, за да определят точната дата на Христовата смърт. Използвайки исторически източници, християните през първи или втори век са се спрели на 25 март като дата на Христовото разпятие. Скоро след това 25 март се възприема и като дата на Христовото зачеване.
Прибавяйки девет месеца – стандартното време за една бременност – към 25 март и християните идват до 25 декември като дата на Христовото рождение.
Не се знае точно, кога християните започват официално да празнуват 25 декември. Това което се знае обаче е, че датата 25 декември е „нямала никакво религиозно значение в римския езически, фестивален календар преди времето на Аврелиан (римски император от 270-275), нито култът към слънцето е имал „видна роля в Рим преди него.“ Според Тай Аврелиан е възнамерявал новият празник „да бъде символ на очакваното прераждане,’ или вечното подмладяване на Римската империя… и ако това се съчетава с християнското празнуване, още по-добре.“
Както Тай посочва, популярната вече идея, че християните са дублирали езическия празник, води началото си от Пол Ърнст Жаблонски (1693-1757), който се противопоставя на различните предполагаеми идеи за превръщане на християнството в езичество.
Разбира се, за християните, наистина няма значение, дали са взели 25 декември от езичниците или обратното. Християнската вяра не стои и не зависи от този детайл. Въпреки всичко обаче е ценно за всички нас да отделим повече внимание на митовете – такива като този за езическия произход на Рождество – които постоянно се повтарят без да бъдат изследвани.
Даниел Латиер
Свобода и бъдеще 