Истинският житейски ефект от Петата заповед

Играта „Какво би станало“ винаги е интересна. Какво би станало, ако Хитлер беше нападнал Англия след Дюнкерк? Какво би станало, ако японците не бяха бомбардирали Пърл Харбър? Какво би станало, ако Гражданската война в САЩ никога не се бе случила? Какво би станало, ако Петата заповед, „Почитай баща си и майка си“, не бе съществувала?

Дали конвенционалните семейни връзки, които сме приели за даденост в западната цивилизация, биха се появили от друг източник?

Казано по друг начин, дали без Петата заповед в нашето национално подсъзнание, бихме заприличали повече на маймуни със своите малки?

Може би уважението към родителите е еволюирало естествено, защото човешкото биологично естество е направило младите да зависят от родителите си за по-дълго време? Вероятно такава благодарност в младите хора към техните родители е предизвикала появата на семейната структура автоматично?

Глупости! Ако щедростта винаги предизвикваше благодарност у получателите ѝ, то онези, които живеят на социални помощи биха съставлявали най-благодарния и патриотичен сегмент на американското общество. Както повечето хора с житейски опит знаят, твърде многото даване често предизвиква негодувание, а не благодарност. Тъй като е почти невъзможно да се отплатят подобаващо на родителите си, то най-естественото детско чувство е негодуванието.  

Поради тази причина, много терапевти днес печелят изключително добре като просто изслушват пациенти, които обвиняват родителите си за своите провали. Още веднъж, само  Петата заповед забранява подобно отношение; вместо това, тя изисква от нас доживотна лоялност към родителите.

Можем да анализираме този въпрос като изследваме как атеистичните режими, и най-вече комунистическите тиранични режими, почти винаги се противопоставят на всяко по-специално отношение между родител и дете. Съветска Русия се е специализирала в това да възпита децата в доносничене на своите родители. Героят на руският еквивалент на бой-скаутите, младите пионери, е бил младеж на име Павлик Морозов, чиито родители Сталин убива след като Павлик ги предава, че не са предали всичката семейна храна.

Тъжно е, но в ранните дни на Израел, когато социализма води пред юдаизма, паравоенната организация Хагана изисква от младите си последователи да предават родителите си, които симпатизират на Палмек, конкурентната защитна групировка. Студентите завършили Московския революционен университет Лумумба са били инструктирани да убият единият от родителите при завръщането си в Африка след завършване на тяхната индоктринация. Това е било доказателство, че са „добри комунисти“. Да, колкото по-далеко отиваме към лявата страна на идеологията, толкова по некомфортни ставаме със схващането, че детето дължи уникална лоялност на своите родители, както и към идеята, че човек обича децата си повече от всеки друг.

Ето защо данъкът върху наследството е по-популярен в по-малко религиозните общества. Без Петата заповед изглежда неморално родители и деца да имат специална връзка, която изисква посвещение и грижа дори отвъд смъртта.

Какво би станало, ако нямаше Пета заповед? Ами при всички случаи нямаше да има семейства, няма да има здрава западна цивилизация и нямаше да има Америка. Вероятно страданията, през които минават някои култури, частично се дължат на факта, че думите „Почиташ баща си и майка си“ никога не са се пропили в тяхното социално ДНК.

Даниел Лапин

Превод: Явор Русинов

Вашите деца не трябва да бъдат най-важните в семейство ви

От Джон Роузмънд

Наскоро попитах женена двойка, която има три деца, които все-още не бяха тийнейджъри, „Кои са най-важните хора във вашето семейство?” Като всички добри майки и бащи от това смело, ново хилядолетие, те отговориха, „Нашите Деца!” „Защо?”, попитах аз. „ Кое е това, което придава този статут на вашите деца?” И като всички добри родители от това смело, ново хилядолетие, те не можеха да отговорят на въпроса, освен да се позоват на своите емоции.

И така, аз отговорих на въпроса вместо тях: „Няма разумен аргумент, който да придаде на нашите деца този статут.”

Продължих посочвайки им, че много, ако не и повечето от проблемите, които имат с децата си – типичните проблеми в наши дни – са в резултат от това, че се отнасят към децата си така сякаш бракът и семейството им съществуват заради децата им, което всъщност е обратното. Децата и бракът им съществуват и процъфтяват, защото са създали стабилно семейство.

Нещо повече, без тях децата им нямаше да се хранят добре, така както го правят в момента; нямаше да имат хубавите дрехи, които носят на себе си; нямаше да живеят в прекрасния дом, в който се намират сега; нямаше да се радват на невероятните ваканции и т.н. Вместо живот, който е относително безгрижен (въпреки драмите, които те от време на време си измислят), децата им щяха да живеят живот изпълнен с тревоги и липси.

Този въпрос удря точно в сърцето на проблема. Хората на моята възраст знаят много добре, че това е сърцевината на проблема, защото когато ние бяхме деца, ни беше кристално ясно, че родителите ни са най-важните хора в семействата ни. И това, точно това, е причината да уважаваме родителите си, и точно това, е причината да почитаме възрастните по принцип. Едно време в Америка децата бяха второкласни граждани, което беше в тяхна полза.

Беше ни също така ясно, говоря разбира се по принцип, че бракът на родителите ни беше по-важен за тях от отношенията им с нас. Ето защо, не спяхме в леглото им, нито прекъсвахме разговорите им. Семейната вечеря у дома се считаше за по-важна от домашната ни работа след училище. Мама и татко говореха повече, много повече един с друг, отколкото с нас. Поради липса на идолизиране на децата, ние съзрявахме по-рано, и много по-успешно от следващите поколения.

Най-важният човек в армията е генерала. Най-важният човек в една корпорация е изпълнителният директор. Най-важният човек в една учебна стая е учителят. А най-важните хора в семейството са родителите.

Най-важното нещо за децата е да се подготвят за отговорни членове на обществото. Основната цел не трябва да бъде отглеждането на отличник, който се отличава в три спорта, спечелил си място в олимпийския отбор по плуване превърнал се в известен мозъчен хирург. Основната цел да се отгледа дете е общността и културата да бъдат укрепени.

„Нашето дете е най-важният човек в семейство ни“ е първата стъпка към отглеждането на дете, което расте с убеждението, че всички са му длъжни.

Вие не искате това. Вашето дете няма нужда от това. И Америка също.

Превод: Явор Русинов – Син

https://yourchild.eu/

https://paradoxbook.eu/

Деца, социализация и … срам

Един стар анекдот разказва за един чукча, който отива на екскурзия в Африка. Завръщайки се в Чукотка, цялото село се насъбрали около него и започнали да го разпитват:

-Я кажи сега какво видя на тази екскурзия?

-Ами жираф – отговорило чукчито.

Другите смаяни се огледали и попитали:

-Кво е тва бе?

-Вижда ли ли сте лос?

-Е виждали сме – отговорили те.

-Е то е същото, обаче е по-високо.

-Друго кво видя – попитал един чукча?

-Ами зебра.

-Е кво е тва – пак всички смаяни попитали?

-Е, виждали ли сте лос?

-Да!

-Е то е същото само, че е с различни шарки.

-Е добре де кажи нещо по-интересно дето си видял – провикнал се един.

-Видях и змия.

Тука вече всички започнали да се споглеждат и да се чудят кво е пък това сега.

-И какво представлява змията – попитал един?

-Е, виждали ли сте лос?

-Е, да бе да.

-Е, то е същото, само че няма нищо общо.

За мнозина родители, ако не и за всички, едно от главните притеснения относно техните деца е тяхната социализация. Дали детето ще има приятели, дали ще се научи да общува с тях, дали ще умее да говори, и т.н. Виждал съм често, в опит да покажат, колко тяхното дете е социализирано, родителите да се хвалят, как детето им играе с всички деца пред блока и колко много приятели има. Затова и първия въпрос, който родители задават, когато чуят за алтернативна форма на образование е, „А как ще се социализира детето?“

Всъщност това за което в действителност родителите се притесняват не е социализация. Това са социални умения. Умение да се сприятеляваш, умение да преговаряш, умение водиш разговор, умение да говориш пред група, и т.н. Това са умения, които се учат цял живот и чиито основа се поставя в семейството на детето. Затова написах книгата „ВЕЧНИТЕ ПРИНЦИПИ ЗАД УСПЕШНОТО ДЕТЕ„, която дава способност на родителите да възпитат и да поставят основата на тези критични умения за живота на децата си вътре в техните семейства. Да очакваш да развиеш социални умения в детето си като го събереш с още 10 или 20 деца е като да очакваш детето ти да се научи да чете и пише като го събереш с група неграмотни хора.

Ако това са умения тогава, какво е социализацията и как се постига? Социализацията е приобщаване в група. И това приобщаване се случва на етична основа и няма нищо общо със социалните умения. Детето за да се приобщи към дадена група, трябва да изостави етичните си норми и да възприеме тези на групата. Социализацията е уеднаквяване на морала на детето с този на групата. Ако детето не го направи, то автоматично се превръща в аутсайдер, в загубеняк.

Процесът на социализация или уеднаквяването на морала се случва по различен начин в различните култури. Две са познатите култури на света – култура на срам и култура на вина в зависимост, която характеристика преобладава в обществото.

В културата на вината, най-голямата ценност е справедливостта. С други думи, да направиш правилното нещо, защото е правилно. В културата на срама, най-голямата ценност е честта. В културата на срама, моралът функционира чрез това, какво другите очакват от теб. Срамът е чувството на позор, когато останалите открият, какво си направил. От друга страна, вината няма нищо общо с мнението на другите, но само с гласът на съвестта. Тоест културите на срама са ориентирани към групата, към тълпата, докато тези на вината са ориентирани към вътрешния глас на човека.

Това има огромни последствия за живота на човек. Този който е засрамен, всъщност е унижаван, белязан. Единствения начин да избегнеш срама е да избягаш и да заживееш някъде другаде или да се самоубиеш. От друга страна, културата на вината поставя огромна пропаст между извършителят и действието, между грешникът и греха. За това в тези култури винаги има възможност да съжалиш за стореното, да се покаеш и да простиш. Твоето действие в бъдещето може да изкупи това, което си сторил в миналото.

Родителите тръгвайки с правилното желание да осигурят процес на придобиване на социални умения за децата си, които да ги подготвят за живота на възрастните, в крайна сметка завършват в процес на социализация. Точно това се случва с огромното мнозинство деца в детските градини и училища. Там има изключително развита култура на срам. Детето става ориентирано към тълпата. Ако то не изостави морала си, то е дамгосано, белязано за цял живот. То е аутсайдер. Единствения начин да оцелее в подобна среда е да се обезличи, да се слее с тълпата и да приеме нейната ценностна система.

Културата на вината е култура на свободата. Културата на срама е култура на конформизъм и социален контрол.

И следващия път когато пратите детето си сред тълпата, за да придобие социални умения, да знаете, че е същото като социализацията само, че няма нищо общо.

Ако искате да изградите силен характер във вашето дете и да му дадете истински социални умения за реалния живот, купете книгата ВЕЧНИТЕ ПРИНЦИПИ ЗАД УСПЕШНОТО ДЕТЕ!

Явор Русинов

Как на практика да изградим умения свързани с бъдещето на нашите деца?

КОНФЕРЕНЦИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

Как на практика да изградим умения свързани с бъдещето на нашите деца?

Говорител: Явор Русинов
Място на провеждане: Бургас
Дата: 24.09.2011

Разговарят двама безработни:
– Навремето ми казваха: „Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш“ – и аз тогава учих, учих и ето сега не работя…

За съжаление анекдотите често отъждествяват реалността. Университети продължават да произвеждат безработни с почти нулев шанс на реализация по специалността. Академичното знание придобито в гимназиите и висшите училища е неадекватно на пазара. И въпреки всичко това родителите не жалят пари и време, за да обрекат децата си на безработица и зависимост.

Всъщност никога не е ставало въпрос за академично знание. Зад цялата тази структура от институции подаряващи държавно безплатно образование стои консуматорството. Създаване на хора с некритичен конформизъм към груповите норми, пасивни към злото, сляпо подчиняващи се на властта, обезличавайки ги от собствената им уникална индивидуалност. И всичко това в името на … детското бъдеще!

Вижте този видеоклип – 3D Принтер. Неща които доскоро изглеждаха като научна фантастика вече са реалност. Сега помислете за последиците. Колкото повече цената на тази технология спада, толкова повече хора ще останат на улицата. Нали знаете, там работят хора зависещи от своите предприемчиви работодатели, които често пъти са незавършили училище.

Вижте тази новина – 1 млн. роботи-работници до 3 години във Foxconn. Все повече и повече работодателите ще заменят стандартния консуматор с робот. Все повече и повече машините ще заменят (отнемат) труда на масовия консуматор. След три години новината ще звучи така – 1 млн. работници изхвърлени на улицата.

Вижте и тази новина – Холограми заместват служители в летищата. Все повече и повече технологиите ще отнемат дори привилегировани работни места. Гордото изречение, „Моето дете го оправихме да работи на летището”, скоро ще остане завинаги в историята.

Сега внимавайте: това е бъдещето, а там хората със стандартното академично знание подготвящо добри консуматори нямат шансове. Никакви.

Това, което машините не могат, е въображение, творчество, иновации, разсъждение и предприемчивост. Това не се преподава в училищата. Там няма да намерите и предмети възпитаващи увереност, мотивация, усилия, отговорност, инициатива, упоритост иразрешаване на проблеми – черти на характера, които правят хората да успяват и да имат бъдеще пред себе си.
Но, има разрешение. От най-малка възраст родителите могат да възпитат тези черти на характера в своите деца. Не е нужна специална програма, не са нужни специални преподаватели и професионалисти да направят това. Не са нужни скъпо струващи софтуерни програми и инструменти. Всичко от което се нуждаете е в дома около вас.

На въпрос към Ричард Брансън собственикът на Virgin Group, занимаваща се дейности от радиа до космически туризъм, кое събитие е повлияло най-много в живота му, за да се превърне в предприемач, той отговаря, че на 4 годинки майка му го подлага на едно малко изпитание, което променя мисленето му завинаги и го прави да бъде инициативен, независещ и предприемчив. Това малко изпитание за едно 4 годишно дете е напълно безплатно, но никой не се възползва от него, а то е… Добре де, няма да ангажирам съзнанието ви с безинтересни неща.

Китайските родители са стриктни към своите деца с изключително високи очаквания. Изискват от децата си да носят отлични оценки по почти всички предмети. Децата биват научени да работят здраво. Те имат изключителни работници и инженери. Има обаче пропуски в тяхното обучение. Липсва умение на което евреите учат своите деца от най-ранна възраст. И това малко умение създава бъдещи доктори, банкери, адвокати, политици, бизнесмени, предприемачи и нобелови лауреати. Това нещо просто и безплатно, но никой не му обръща внимание, а там където е забелязано то се отрича, и то е… Добре де, както вече обещах няма да ангажирам съзнанието ви с безинтересни неща.

Вероятно вече разбрахте, че нашите деца не са изключение, а училището и академичните знания не са отговор на успешното детско бъдеще. От нашите деца зависи не само тяхното, но и нашето бъдеще. Ако вие сте продукт на същото това държавно образование, зависещ от своите работодатели и държавна пенсия, то ще разберете защо тази конференция е изключително важна за вас. Ще бъдат показани много практически начини да възпитате бъдещи предприемачи и лидери, а дори и само един от тези начини да запомните, то той изцяло ще промени живота на вашето дете. Спомнете си за Ричард Брансън. Спомнете си и ключовите думички – „от най-ранна възраст”. След това вече е късно. След това единствената безпощадна конкуренция за нашите деца ще бъдат роботите и технологиите. А те са безпощадни. Не е трудно да отгатна кой ще бъде победител в тази конкуренция за работни места. Това няма да са нашите деца.

Конференцията ще бъде само един ден. Един единствен ден, който може да се окаже решаващ за живота на вашите деца. Кликнете на мейла по-долу и заявете вашето участие.

За повече информация за участието и мястото на конференцията пишете наroussinoff@gmail.com
Вход: Свободен

Как да купим зелен автомат?

Явор Русинов

Предполагам вече сте си задали въпроса, „За какво по ….. ми е зелен автомат?” Преди да ви отговоря, нека да ви разкажа три кратки и забавни, но в същото време истински истории.

История #1 – Действието се развива някъде из Северна Америка в наши дни. Семейство наследява огромна територия земя. Всичко звучи като на филм, ако не беше една малка подробност. Огромната територия земя е всъщност мочурище чиито единствени водни обитатели са пиявици. Наследниците вместо да се оплакват, бързо „навиват ръкави” и започват да ги ловят, сортират, сушат и дистрибутират по магазините за лов и риболов по цялата страна. Клиентите им са отвсякъде. Компанията преуспява.

История #2 – Действието се развива някъде из източна България. Датчанин се оженва за българска фолклорна певица и си купуват къща в малко планинско градче с невероятен въздух, изключителни условия за развиване на туризъм и място на най-голямото училище за фолклорни изкуства в страната. Всичко звучи като на филм, ако не беше една малка подробност. Немалка част от населението на градчето са цигани. Поради тази причина инвеститорите избягват градчето, а общината е обявена за най-бедната в страната. Вместо да се оплаква, датчанина организира екскурзианти от Дания като ги води до фолклорното училище, където учениците ги чакат с готова програма, а оттам направо в циганската махала, където има богата програма от чалга, кючеци, ядене, пиене и местна екзотика.

История #3 – Действието се развива няколко хиляди години назад някъде из земите на днешна Палестина. Два народа – филистимци и израелтяни – са в състояние на война разположили войските си от двете страни на една долина. Всеки ден един огромен филистимец на име Голиат излиза и предизвиква израелтяните да изпратят свой представител на двубой с него. Условието – който от двамата победи, печели войната. Израелката армия виждайки Голият възкликва, „Твърде голям е, за да го победим.” Един тийнейджър от израелтяните на име Давид виждайки Голиат възкликва, „Твърде голям е, за да го изпусна.” Знаете как завършва историята.

Сега можем да се върнем върху зеленият автомат. Преди два дни с моето семейство влязохме да купим летни обувки за малкия ни син (1г.). Докато разглеждахме обувките по-големият (4г.) застана на щанда за играчки и извика мен и съпругата ми при себе си, за да ни каже, че е харесал голям, зелен автомат, чиято функция, за ужас на родителите му, беше единствено да мига и издава тракащ звук. На всичкото отгоре, това удоволствие струваше 20 лева. Предложих му да му купя реплика на истински пистолет, който стреля с пластмасови сачми. Опитах се да му обрисувам картината, как стреляме по бирени кутийки. Но както се казва, „Една картина струва повече от хиляди думи.” Синът ми отказа офертата и настоя за зеления автомат. Аз отказах и тръгнах. Той ме последва с натъжено лице. В следващият момент, обаче, ме осени гениална идея и му казах, че ще купим автомата, но преди това ще се приберем в къщи и ще му обясня процедурата. Тук вече той се зарадва.

Прибирайки се у нас, взех бял лист А4, една монета от един лев и касичката на сина ми. Очертахме заедно 20 пъти монетата на листа и вътре във всеки кръг написахме числото 1. Най-отгоре на листа написах, „Зелен автомат.” Накарах го да преброи кръгчетата и след това му обясних, че всеки път когато прочете една приказка от която можем да извлечем поука, аз ще му плащам по един лев. Когато се съберат 20 ще отидем заедно и ще купим зеления автомат. Сделката беше приета. Всеки път когато пусне монета в касичката той зачерква по един кръг. Засега вече имаме 3 зачеркнати кръгчета. И преди това четеше, но сега вижда, че усилията му ще доведат до нещо конкретно, което той може да осъзнае.

Този малък урок ще разшири времевата му рамка. Ще научи, че ако иска да придобие нещо в този свят, той трябва да пожертва нещо сега, за да го придобие по-късно. Ще го научи на труд и търпение. И най-важното ще спре да гледа на родителите си като на дядо Коледа.

Ако детето ви иска поредната безсмислена играчка не се оплаквайте. Спрете да гледате на пиявиците, циганите и Голиат като всички останали от тълпата. Дайте на детето урок. Държавното училище няма да го направи. Няма да го направи нито за 200, нито 2000 лева. Няма да го направи и за 12 години.

Ако смятате че играчката е безполезна оставете детето да се провали. В крайна сметка това са неговите спечелени пари. Сега е времето когато децата трябва да се оставят и дори насърчавани да се провалят. Разликата между успелите и неуспелите хора в този свят е, че вторите никога не опитват от страх от провал. Ако неправилния избор в детството струва 20 лева, то в по-късния живот струва 20 000 и минимум 20-30 години, а понякога и цял живот.

Следващият път когато детето ви поиска голямо зелено безсмислено нещо възкликнете, „Твърде безсмислено е, за да не научи един добър урок.”

Памперси, чинии и господство: Как съпругите християнки могат да променят света?

 

 

След години на интелектуален и морален упадък на християнството проявяващ се в бягство от отговорност за света около нас (ескейпизъм) и ограничено, мистично, лично благочестие (пиетизъм), то започна офанзива към превземане наново на изгубени територии. Появиха се Институти на библейския закон – подробно разглеждане на приложението на библейския закон в ежедневния ни живот, появи се серията „Библейски инструкции” – обхващаща теми от семейството, образованието, парите и се стигне до международните взаимоотношения. Стъпка по стъпка, християнството възвръща своите изгубени територии.

Сред всички тези сериозни представители на различните категории като банкери, политици, икономисти, държавници и т.н. една прослойка на обществото като че ли оставаше без необходимото й внимание – майки и домакини. Една млада авторка на 26 години с три деца и четвърто на път, приела предизвикателството да бъде майка и домакиня се изправя пред въпроси като: „Какъв е смисъла на това, което правим тук у дома? Какво дългосрочно влияние има това? Към какво се стремим, ако света отива към по-зле?”

Книгата на Лия Смит Памперси, чинии и господство: Как съпругите християнки могат да променят света? запълва истинската нужда на жената, която иска да разбере своята значимост в световната история. Жената чиито живот може да промени пътеката на следващите поколения и как една домакиня може да промени курса на цялата история!

Книгата в електронен вид можете да закупите онлайн тук.