Истинският житейски ефект от Петата заповед

Играта „Какво би станало“ винаги е интересна. Какво би станало, ако Хитлер беше нападнал Англия след Дюнкерк? Какво би станало, ако японците не бяха бомбардирали Пърл Харбър? Какво би станало, ако Гражданската война в САЩ никога не се бе случила? Какво би станало, ако Петата заповед, „Почитай баща си и майка си“, не бе съществувала?

Дали конвенционалните семейни връзки, които сме приели за даденост в западната цивилизация, биха се появили от друг източник?

Казано по друг начин, дали без Петата заповед в нашето национално подсъзнание, бихме заприличали повече на маймуни със своите малки?

Може би уважението към родителите е еволюирало естествено, защото човешкото биологично естество е направило младите да зависят от родителите си за по-дълго време? Вероятно такава благодарност в младите хора към техните родители е предизвикала появата на семейната структура автоматично?

Глупости! Ако щедростта винаги предизвикваше благодарност у получателите ѝ, то онези, които живеят на социални помощи биха съставлявали най-благодарния и патриотичен сегмент на американското общество. Както повечето хора с житейски опит знаят, твърде многото даване често предизвиква негодувание, а не благодарност. Тъй като е почти невъзможно да се отплатят подобаващо на родителите си, то най-естественото детско чувство е негодуванието.  

Поради тази причина, много терапевти днес печелят изключително добре като просто изслушват пациенти, които обвиняват родителите си за своите провали. Още веднъж, само  Петата заповед забранява подобно отношение; вместо това, тя изисква от нас доживотна лоялност към родителите.

Можем да анализираме този въпрос като изследваме как атеистичните режими, и най-вече комунистическите тиранични режими, почти винаги се противопоставят на всяко по-специално отношение между родител и дете. Съветска Русия се е специализирала в това да възпита децата в доносничене на своите родители. Героят на руският еквивалент на бой-скаутите, младите пионери, е бил младеж на име Павлик Морозов, чиито родители Сталин убива след като Павлик ги предава, че не са предали всичката семейна храна.

Тъжно е, но в ранните дни на Израел, когато социализма води пред юдаизма, паравоенната организация Хагана изисква от младите си последователи да предават родителите си, които симпатизират на Палмек, конкурентната защитна групировка. Студентите завършили Московския революционен университет Лумумба са били инструктирани да убият единият от родителите при завръщането си в Африка след завършване на тяхната индоктринация. Това е било доказателство, че са „добри комунисти“. Да, колкото по-далеко отиваме към лявата страна на идеологията, толкова по некомфортни ставаме със схващането, че детето дължи уникална лоялност на своите родители, както и към идеята, че човек обича децата си повече от всеки друг.

Ето защо данъкът върху наследството е по-популярен в по-малко религиозните общества. Без Петата заповед изглежда неморално родители и деца да имат специална връзка, която изисква посвещение и грижа дори отвъд смъртта.

Какво би станало, ако нямаше Пета заповед? Ами при всички случаи нямаше да има семейства, няма да има здрава западна цивилизация и нямаше да има Америка. Вероятно страданията, през които минават някои култури, частично се дължат на факта, че думите „Почиташ баща си и майка си“ никога не са се пропили в тяхното социално ДНК.

Даниел Лапин

Превод: Явор Русинов

Деца, социализация и … срам

Един стар анекдот разказва за един чукча, който отива на екскурзия в Африка. Завръщайки се в Чукотка, цялото село се насъбрали около него и започнали да го разпитват:

-Я кажи сега какво видя на тази екскурзия?

-Ами жираф – отговорило чукчито.

Другите смаяни се огледали и попитали:

-Кво е тва бе?

-Вижда ли ли сте лос?

-Е виждали сме – отговорили те.

-Е то е същото, обаче е по-високо.

-Друго кво видя – попитал един чукча?

-Ами зебра.

-Е кво е тва – пак всички смаяни попитали?

-Е, виждали ли сте лос?

-Да!

-Е то е същото само, че е с различни шарки.

-Е добре де кажи нещо по-интересно дето си видял – провикнал се един.

-Видях и змия.

Тука вече всички започнали да се споглеждат и да се чудят кво е пък това сега.

-И какво представлява змията – попитал един?

-Е, виждали ли сте лос?

-Е, да бе да.

-Е, то е същото, само че няма нищо общо.

За мнозина родители, ако не и за всички, едно от главните притеснения относно техните деца е тяхната социализация. Дали детето ще има приятели, дали ще се научи да общува с тях, дали ще умее да говори, и т.н. Виждал съм често, в опит да покажат, колко тяхното дете е социализирано, родителите да се хвалят, как детето им играе с всички деца пред блока и колко много приятели има. Затова и първия въпрос, който родители задават, когато чуят за алтернативна форма на образование е, „А как ще се социализира детето?“


Всъщност това за което в действителност родителите се притесняват не е социализация. Това са социални умения. Умение да се сприятеляваш, умение да преговаряш, умение водиш разговор, умение да говориш пред група, и т.н. Това са умения, които се учат цял живот и чиито основа се поставя в семейството на детето. Затова написах книгата „ВЕЧНИТЕ ПРИНЦИПИ ЗАД УСПЕШНОТО ДЕТЕ„, която дава способност на родителите да възпитат и да поставят основата на тези критични умения за живота на децата си вътре в техните семейства. Да очакваш да развиеш социални умения в детето си като го събереш с още 10 или 20 деца е като да очакваш детето ти да се научи да чете и пише като го събереш с група неграмотни хора.


Ако това са умения тогава, какво е социализацията и как се постига? Социализацията е приобщаване в група. И това приобщаване се случва на етична основа и няма нищо общо със социалните умения. Детето за да се приобщи към дадена група, трябва да изостави етичните си норми и да възприеме тези на групата. Социализацията е уеднаквяване на морала на детето с този на групата. Ако детето не го направи, то автоматично се превръща в аутсайдер, в загубеняк.


Процесът на социализация или уеднаквяването на морала се случва по различен начин в различните култури. Две са познатите култури на света – култура на срам и култура на вина в зависимост, която характеристика преобладава в обществото.


В културата на вината, най-голямата ценност е справедливостта. С други думи, да направиш правилното нещо, защото е правилно. В културата на срама, най-голямата ценност е честта. В културата на срама, моралът функционира чрез това, какво другите очакват от теб. Срамът е чувството на позор, когато останалите открият, какво си направил. От друга страна, вината няма нищо общо с мнението на другите, но само с гласът на съвестта. Тоест културите на срама са ориентирани към групата, към тълпата, докато тези на вината са ориентирани към вътрешния глас на човека.


Това има огромни последствия за живота на човек. Този който е засрамен, всъщност е унижаван, белязан. Единствения начин да избегнеш срама е да избягаш и да заживееш някъде другаде или да се самоубиеш. От друга страна, културата на вината поставя огромна пропаст между извършителят и действието, между грешникът и греха. За това в тези култури винаги има възможност да съжалиш за стореното, да се покаеш и да простиш. Твоето действие в бъдещето може да изкупи това, което си сторил в миналото.


Родителите тръгвайки с правилното желание да осигурят процес на придобиване на социални умения за децата си, които да ги подготвят за живота на възрастните, в крайна сметка завършват в процес на социализация. Точно това се случва с огромното мнозинство деца в детските градини и училища. Там има изключително развита култура на срам. Детето става ориентирано към тълпата. Ако то не изостави морала си, то е дамгосано, белязано за цял живот. То е аутсайдер. Единствения начин да оцелее в подобна среда е да се обезличи, да се слее с тълпата и да приеме нейната ценностна система.


Културата на вината е култура на свободата. Културата на срама е култура на конформизъм и социален контрол.


И следващия път когато пратите детето си сред тълпата, за да придобие социални умения, да знаете, че е същото като социализацията само, че няма нищо общо.

Ако искате да изградите силен характер във вашето дете и да му дадете истински социални умения за реалния живот, купете книгата ВЕЧНИТЕ ПРИНЦИПИ ЗАД УСПЕШНОТО ДЕТЕ!

Явор Русинов