Какво пропуска да ни даде образованието днес?

От Явор Русинов, автор на книгата Вечните принципи зад успешното дете.

„Свободата обаче не е последната дума. Свободата е само част от историята и половината от истината. Свободата не е нищо друго освен негативният аспект на едно цяло явление, чиито позитивен аспект е отговорността. Всъщност свободата е в опасност да се изроди в обикновен произвол, освен ако не се живее според условията на отговорността. Ето защо аз предлагам Статуята на свободата на източното крайбрежие да бъде допълнена със Статуя на отговорността на западното крайбрежие.“ – Виктор Франкъл

През 1938 г. на едно еврейско семейство в Ню Йорк се ражда син. Родителите му като всички амбициозни и загрижени бащи и майки не пестят средства, за да осигурят на своето дете добро и скъпо образование, което да подготви сина им за отговорния живот на възрастните. Само на 22 години синът им влага 5000 долара в първото си бизнес начинание – Bernard L. Madoff Investment Securities. Впуска се в инвестиционно банкиране и в началото на 90-те години на 20 век този млад мъж вече е един от най-уважаваните бизнесмени на Уолстрийт, а неговото име е Бърнард Мейдоф.

Велики и богати личности от цял свят, известни банкери и инвеститори се редят на опашка пред вратата на офиса му, за да се сдобият със съвет, но най-вече да инвестират своите пари в компанията на Мейдоф. Ако Уолстрийт беше монархия, то Мейдоф щеше да бъде нейният най-велик цар. Като такъв той живее десетилетия и води охолен живот, когато изведнъж всичко се променя за него на 11 декември 2008 година, тъй като е арестуван за най-голямата по обем финансова измама в света, равняваща се на 65 милиарда долара! Царуването на Мейдоф приключва със 150 годишна присъда лишаване от свобода.

Докато привлича финансови капитали, Мейдоф не подхожда избирателно към жертвите си. Той прибира пари от банки в САЩ, Европа и Азия. Няма скрупули да прибере парите както на европейски благородници, така и от пенсионни фондове. Негова жертва е дори Ели Визел, нобелов лауреат, оцелял от концентрационните лагери по времето на Холокоста. Разкриването на измамата отключва истински семейни и лични драми. Френският аристократ и бизнесмен Тиери ди Вилюшет, 65г., си прерязва вените в офиса си в Ню Йорк, след като е загубил почти 2 милиарда долара – цялото си състояние. Две години след скандала по-големият син на Мейдоф – Марк, се обесва в луксозния си апартамент в Ню Йорк. Марк вече е изгубил всички свои приятели. Малко по-късно от рак умира и брат му Андрю Мейдоф, обвинен като бивш служител в компанията на баща си.

Мейдоф притежава качества, които малцина от младите хора придобиват на ранен етап – изключителни академични знания и социални умения. Той е един от създателите на американска фондова борса NASDAQ, като изцяло компютъризира документооборота на компанията. Оглавява хедж фонда „Мейдоф”, основател и член на съвета на директорите на International Securities Clearing. Неговите социални умения да води преговори, да говори пред публика, да се аргументира добре, способността му да се владее и да се съвзема бързо в критични моменти и най-вече умението да вдъхва и печели доверие привличат неговите богати и ерудирани жертви. И въпреки всичко това Мейдоф завършва пътя си в затвора, а в историята остава като крадец и измамник в свят на богатство, благополучие, равенство, иновации и свобода. Какво е пропуснало да му даде образованието?

През 2010 година Деидре Макклоски, изтъкнат професор по икономика в университета на Илинойс, Чикаго, публикува своята книга Bourgeois Dignity: Why Economics Can’t Explain the Modern World („Буржоазно достойнство: Защо икономиката не може да обясни съвременния свят“). В нея проф. Макклоски опровергава всички материалистични теории за появата на капитализма. Материалните фактори като търговия, география, натрупването на капитал, еволюционното генетично развитие, класовата война и други фактори нямат нищо общо с икономическия феномен от последните три века, които произвеждат този огромен растеж на богатство и производителност, на който сме свидетели днес. Кой фактор обаче ни предлага проф. Макклоски като причина за богатия Запад?

Риториката! Капитализмът е продукт на съзидателния човешки ум, който намира нови начини да произведе повече благосъстояние за по-малко разходи. Тази съзидателност идва в резултат на променени възприятия за значението на бизнеса, работата, печалбата и предприемачеството, а тази промяна идва от промяната на социалната риторика – начинът, по който културата на обществото се отнася към живота. Риториката може да приспи ума на човека, а може и да го събуди за творчество до нива, непознати дотогава. Променете риториката на една култура и ще промените нейната история.^[1]

Проф. Макклоски пропуска да обясни какво обаче променя риториката на едно общество. В края на краищата никой не се събужда една сутрин с решението, че ще я промени от риторика, враждебна и присмиваща се на свободата, производителността и отговорността, към риторика, фаворизираща тези фактори. Самата риторика е резултат от нещо много по-фундаментално, нещо много по-дълбоко, което променя умовете и сърцата на хората в една култура. В евангелието на Матея, глава 12, стих 34, се казва, че „от онова, което препълва сърцето, говорят устата.” Христос ни казва, че когато видим промяна в риториката на едно общество, трябва да търсим невидимата причина, която стои зад тази промяна. Трябва да търсим онова, с което сърцето препълва – вярата, философията и етичната система. Това съдържание на сърцето води до промяна на парадигмата в рамката само на едно поколение в обществата на Холандия, Англия, Шотландия и Швейцария и произвежда съвременния свят, неговата социална и образователна система, а в резултат настъпва огромно акумулиране на богатство, което никога не е срещано в историята, откакто съществува този свят.

Откъде идва съдържанието на сърцето, произвело риториката в тези общества?

Барон Джонатан Сакс, главен равин на Великобритания, казва следното:

Към края на своята книга Civilization: The West and the Rest харвардският историк Найъл Фергюсън разказва една забележителна история – как на Китайската академия за социални науки е дадена задачата да открие причината, поради която Западът е станал доминираща сила в съвременния свят. До 16 век Китай е най-развитата цивилизация, но е изпреварена и оставена далеч назад. Какво е дало способност на Запада да се развие толкова бързо? Един китайски учен разказва следната история. „В началото,“ казва той, „ние си мислехме, че причината е, че Западът има по-добри оръжия от нашите. Те бяха по-силни във военно отношение. След това изследвахме на по-дълбоко ниво и заключихме, че причината е политическата им система. Те развиха демокрация, а ние не. Продължихме да навлизаме в дълбочина и дойдохме до заключение, че причината е икономическата им система. Те развиха свободен пазар, ние не. Но през изминалите 20 години ние узнахме истинската причина. Това беше тяхната религия. Това е, което даде на Запада критично превъзходство. Това е, което направи възможно развитието първо на капитализма, а после и на демократичната политика, а те от своя страна подхраниха всичко останало.“ Споменатата религия, разбира се, е християнството. Но християнството не е родено през XVI век, когато Западът започва своя стремглав възход. Напротив, християнството вече съществува от 1500 години и е било доминираща сила в Европа от обръщението на Римския император Константин през ранния IV век. Нещо се случва през XVI век, за да обърне европейската култура в сила, като я прави интелектуален, икономически и политически лидер в света. Това, което се е случило, е Реформацията, а тя, особено в своята Калвинистка форма, връща християнството обратно към четенето на това, което те наричат Стар завет, а ние познаваме като Танака, Еврейската библия!^[2]

През 1982 година Вишал Махгалвади, индиец и християнски мисионер в Индия, пътува за участие в конференция във Великобритания.^[3] В самолета до него сяда сикх, последовател на индуизма и исляма. Сикхът се връща във Великобритания, където живее от години, и през цялото време не скрива учудването си от избора на Махгалвади да остане в Индия и да служи на бедните. Предлага му да остане във Великобритания и да започне бизнес така, както е направил той. Махгалвади от своя страна се чуди как сикхът с толкова неправилен английски въобще е съумял да започне бизнес. Сикхът отговаря: „Там всеки може да прави бизнес, защото има доверие между хората.”

След конференцията Махгалвади заминава за Холандия по покана на един от говорителите. Един следобед домакинът му предлага да отидат и да купят мляко от близката кравеферма. Когато отива там, Махгалвади изживява нов културен шок – никога дотогава не е виждал толкова подредена ферма със стотици крави и без нито един човек в нея. Кравите се хранят и доят автоматично, а млякото се съхранява в огромни гюмове. Холандецът влиза в една от залите, отваря един от гюмовете и пълни каната си с мляко. След това се протяга до една полица и взима кутия с пари. Оставя в нея едра банкнота, за да си плати млякото, взима си рестото и отново оставя кутията на полицата. Махгалвади се обръща към своя домакин и му казва, че ако тази ферма е в Индия, то индийците щяха да си тръгнат и с млякото, и с кутията с пари. Месеци по-късно Махгалвади разказва за случая пред група слушатели, в която млад египтянин репликира с думите: „Вие индийците сте много глупави хора. Ако ние бяхме на ваше място, щяхме да си тръгнем с млякото, с кутията с пари и с кравите!”

Реформацията от XVI век пренася моралните императиви на християнската вяра от затворената институционална църква в сърцата на обикновените хора и променя изцяло тяхната риторика. Това се случва със съзнателните усилия на реформаторите и техните трудове като Хайделбергския катехизис от 1563 г. Хайделбергският катехизис се превежда на холандски през 1566 година и тамошният синод го прави задължителен за образованието и възпитанието на подрастващото поколение. Всяка неделя катехизисът се изучава подробно, а холандците гледат на него така, както израилтяните са гледали на Божия ковчег с Декалога. Защо? Защото катехизисът дава практическото приложение на Божиите етични заповеди в обществото и регулира взаимоотношенията между хората, отдавайки уважение на бедните и отхвърлените в обществото, както ни съветва Посланието на Яков в глава 2.

Ето какво казва Хайделбергският катехизис по отношение на осмата заповед от Декалога – „Не кради“.

Въпрос 110: Какво Бог забранява в осмата заповед?

Отговор: Бог забранява не само онези кражби, наказуеми в съда, но всички трикове и номера, чрез които искаме да придобием, каквото и да е нещо, принадлежащо на нашия ближен – било то чрез сила, чрез привидността на дадено право, чрез неточни теглилки, неточни измервания, чрез фалшиво отчитане на времето, прекарано на работа, чрез измамлива търговия, фалшиви пари, ламтене или чрез каквото и да е друго средство, забранено от Бога. Бог забранява пожелаването както и всяка злоупотреба с човешките дарове.

Въпрос 111: Какво Бог изисква в тази заповед?

Отговор: Да търся успеха на моя ближен, а не моя собствен. Във всеки случай, в който имам работа с моя ближен, да се отнасям към него така, както искам да се отнасят с мен. Да работя вярно и щедро, да давам, за да мога да се грижа за наранените и да облекчавам нуждаещите се.

Една малка нация като Холандия, два пъти по-малка на площ от България, има излишък от финанси, които да даде на Индия, Египет и Индонезия, защото Божиите морални императиви са научили холандците да работят здраво и да бъдат щедри така, както ги учи апостол Павел в посланието си към Ефисяни: „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда”. Библията е единствената позната сила в историята, която е освободила цели народи от корупцията на сърцето и едновременно с това им е дала политическа свобода и икономическо благосъстояние. Най-корумпираните нации са бившите комунистически народи, които поучават, че никой не те наблюдава и никой няма да те държи отговорен за твоите явни или скрити действия.

Нека да се пренесем обратно в кравефермата в Холандия, като този път я лишим от риториката и моралните императиви на Библията. Какво ще се промени? На пръв поглед нищо. Отново ще имаме ферма с високотехнологично оборудване, вероятно подредена и чиста сграда, пълна със стотици крави. Този път обаче още на врата на фермата ще ни посрещне продавач. Защо? Защото собственикът на фермата ни няма доверие, той не може да ни повери продукцията си. Кой ще плати на този продавач? Вие, разбира се. Вие сте крайният потребител на млякото. И цената на млякото автоматично ще се повиши. Ако сърцето на купувача е корумпирано, защо собственикът на фермата трябва да бъде честен? Той би разредил млякото с вода, за да спечели повече пари. След като разберете, че сте измамени, вие ще поискате държавата да назначи инспектори, които да следят за чистотата на млякото. Кой ще плати на тези инспектори? Вие, разбира се. Ако потребителят, производителят и продавачът са корумпирани, защо инспекторите трябва да са честни? Те ще взимат подкупи от производителя и ако той откаже да им даде, ще получи такива проблеми, че скоро ще трябва да затвори фермата. Кой ще плати тези подкупи? Вие, разбира се. Вие сте крайният потребител на млякото. Ако трябва да платите млякото, заплатата на продавача, водата, инспекторите и подкупите, то тогава ще имате много малко останали пари, за да си купите здравословна храна или да осигурите добро образование за децата си. Нито продавачът, нито водата, нито инспекторите, нито подкупите добавят каквато и да е стойност към млякото. Производителят на сладолед е този, който добавя стойност към него.

Подготвянето на ученика за живота на възрастните, превръщането му в отговорен гражданин на обществото изисква целенасочени усилия и работа по отношение на сърцето му. На нас не ни липсват качествено образование, нито умни учители. Липсват ни етичната рамка и Божиите морални императиви на Реформацията, които са създали богатия Запад. Много от факторите, определящи нашата риторика днес, се считат за даденост, без да осъзнаваме, че преди Изхода на евреите от Египет светът не е познавал седемдневната седмица с почивен ден в нея.

Днес децата са изложени на силен групов конформизъм. Нямаме друг антидот, който да им предложим, освен моралните императиви на Библията. Книгата Притчи, глава 25, стих 28, казва: „Човек без самоконтрол е като съборен град без стени.”.Метафората насърчава ученика да издигне стените си, да упражни самоконтрол и да не позволи на тълпата да навлезе в личното му пространство и решение за избор. Апостол Павел казва в посланието си към Тимотей: „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и самоконтрол.”

Друг голям проблем днес между младите хора е риториката на омразата и расизма. Риторика, която твърди, че слабите, бедните, чужденците и имигрантите са напаст, от която трябва да се отървем. Швейцария след Реформацията става притегателен център за отрудени и отхвърлени хора в собствените си страни, защото швейцарците следват моралните императиви на Библията, която в книгата Изход, глава 22, казва: „Чужденец да не онеправдаваш, нито да угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в египетската земя. Да не угнетяваш вдовица или сираче,” защото швейцарците следват думите на Христос от Матея 25 глава: „Защото огладнях и ме нахранихте, ожаднях и ме напоихте, странник бях и ме прибрахте, гол бях и ме облякохте, болен бях и ме посетихте, в тъмница бях и ме споходихте. Понеже това, което сте направили на тия най-скромни мои братя, на мене сте го направили.” Няма друг антидот на расизма, освен библейската идея, че и най-бедният, най-изпадналият, най-нуждаещият се човек не е нищо по-малко от образ и подобие Божие (Битие 1:27).

Разбирането и опазването на околната среда може да бъде разбрано и приложено само в контекста на Божия мандат за господство над създанието (Бит. 1:25-26). Човек не е животно, чиято майка е планетата Земя, което води до поставянето на творението над човека, нито е узурпатор, който безскрупулно унищожава природата. Балансът може да бъде намерен и осъществен в идеята, че човек е настойник над творението и ресурсите на земята.

Агресията между учениците е един от съвременните бичове в училище. Явно е, че простото и ясно обяснение да не посягат и да не отмъщават не работи, защото в противен случай проблемът вече щеше да е разрешен. Дори не се замисляме, че агресивните деца може просто да са интелектуално по-последователни в своите презумпции, отколкото своите родители или учители. В крайна сметка, ако детето е проста комбинация от химически елементи, еволюирало от едноклетъчна амеба, възникнала съвсем случайно без лично предназначение и смисъл в живота, защо да не може да прояви своята „естествена„ агресия срещу друга комбинация от прости химични елементи? Всъщност дори не можем да говорим за каквато и да е етика във взаимоотношенията между учениците, защото етиката предполага сътворение и замисъл, а не еволюция. Решението срещу агресията не е да дадем „логично„ обяснение на детето, защото умът следва сърцето му. Ако сърцето е корумпирано, то умът винаги ще намира рационални и оправдателни причини за своите зли действия. Решението срещу агресията е активното обучение на ученика от ранна възраст в моралните императиви на Библията. Христос наставлява учениците си, да не се конкурират със злия човек. Апостол Павел в посланието си към римляните увещава ранните християни да не отмъщават, но да дадат място на Божия гняв (Рим. 12:19). Нещо повече, не само да не отмъщават, но: „Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напои го; Защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му. Не се оставяйте да ви побеждава злото, но ти побеждавай злото чрез доброто.”

Ученикът не може да бъде активен и отговорен гражданин без разбирането на двата библейски стълба на обществото – справедливост и правосъдие (Пс. 72:2, Пс. 89:14). Това води до върховенството на закона, пред когото всички са равни. Справедливостта и правосъдието вече не са абстрактни понятия, които се тълкуват според прищевките на властимащите. Едва когато стандартите за модел на едно общество, в което законът управлява, биват ясно и систематично приложени в образованието на ученика, само тогава можем да очакваме от него активна гражданска позиция. Само в едно такова общество бедният, сиракът, чужденецът и вдовицата могат да имат права и защита.

Бърнард Мейдоф не страда от липса на добро образование и социални умения. Това, от което страда Мейдоф, е корумпиране на сърцето му. Липсата на библейските морални императиви, които да насочат образованието на Мейдоф към доброто на ближния. Животът на Мейдоф е като ферма без доверие – на пръв поглед чиста и подредена, но съсипваща живота на всички, докоснали се до нея. Холокостът не се е случил толкова отдавна. Случва се в сърцето на рационалната след Просвещението либерална Европа. Европа на Кант, Хегел, Гьоте, Шилер, Бетовен и Брамс. Някои от центровете на антисемитизма са водещи центрове на културата в Европа – Берлин и Виена. Немалка част от средите на нацистите са лекари, адвокати, учени, юристи и академици. На Ванзейската конференция в Берлин през 1942 г., на която се обсъжда „окончателното решение на еврейския въпрос” и се привежда в действие програмата за геноцида, повечето от половината участници са били с титлата „доктор„ пред имената си. Всеки от тях е бил или доктор в дадена област, или е бил лекар. Нека чуем думите на Хаим Гинот – психолог и учител, оцелял от лагерите на смъртта:

Аз съм оцелял от концентрационен лагер. Очите ми видяха неща, които никой човек не трябва да вижда. Газови камери, построени от учени инженери. Деца, отровени от образовани лекари. Пеленачета, убити от опитни медицински сестри. Жени и бебета, застрелвани и изгорени от хора със средно и висше образование. Така че аз съм много мнителен относно образованието. Моята молба е: помогнете на вашите ученици да станат по-хуманни. Вашите усилия не трябва никога да произвеждат чудовища, умели психопати, или образовани Айхмановци. Четенето, писането и аритметиката са важни само дотолкова, доколкото те ни служат да направим децата си по-човечни.

Днес учителите са изправени пред предизвикателство. Пред предизвикателството да променят риториката на учениците. Риторика, която трябва да е наситена с лексика за свобода, отговорност, самоконтрол, характер, предназначение и смисъл в живота, поемане на рискове, разрешаване на проблеми, справедливост и правосъдие, упоритост, толерантност към неуспеха и бъдеща времева ориентация.^[4]

Това, от което препълва сърцето, говори устата. Уважаеми, учители, бъдете реформатори. Вашите идеи имат последствия!

^[1] The Rhetoric at the Foundation of Capitalism, and the Ethics at the oundation of that Rhetoric by Bojidar Marinov

^[2] Essays on Ethics by Rabbi Jonathan Sacks

^[3] The Book That Made Your World: How the Bible Created the Soul of Western Civilization by Vishal Mangalwadi

^[4] Вечните принципи зад успешното дете от Явор Русинов, 2019

За да имаме добро бъдеще е необходимо да отгледаме добри деца

Жечка Русинова

Ако искате вашите деца да израснат като добри хора, тогава култивирането на добротата трябва да бъде задължителна част от тяхното възпитание. Този фокус често е изпускан както от християните, така и от светските хора. Да не възпиташ подобни ценности в децата води до фалш и се създава опасност за бъдещето на страната. Нека вземем най-екстремния пример, Холокоста не се появи, защото германците нямаха интелигентни хора, появи се, защото им липсваха достатъчно добри такива. За да станеш лекар се изисква дълги години учене, специализация и дисциплина. Но в същото време, за изминалите пет десетилетия, у нас са извършени между 5 и 6 милиона аборти от такива специалисти. За тези 50 години в България са били убити около 6 милиона бебета. Тези цифри можем да ги определим като „Холокост”. И ето пет въпроса, които всички родители трябва да си зададат. Отговорете на въпросите, докато децата ви са все още малки и ще имате възможността да промените бъдещето на вашето дете и на света.

Бих ли предпочел/а да имам добро дете със средна интелигентност и оценки или брилянтно дете, което е лошо?
Колко време отделям да развия етиката на детето си в сравнение с насърчаването на другите постижения?
Награждавам ли добрите действия на моето дете така както награждавам добрите му оценки и спортни постижения? Реагирам ли по-мекушаво на недостатъците на характера, отколкото на училищните или други недостатъци?
Наблюдавам ли държанието на детето си спрямо други деца и показвам ли силно неодобрение, когато то се държи зле към друго дете? Например, ако детето ми покани свой приятел у дома и между другото го поканят в дома на приятел, с когото то предпочита да бъде, дали ще му позволя да отмени първата среща?
Настоявам ли, когато трябва детето ми да благодари на хората?
Настоявам ли, когато трябва детето ми да показва уважение към по-възрастните хора? Виждала съм малки деца, които решават задачи по математика много добре, но са показвали изключително неуважение към по-големите от тях. Най-жалкото е, че и родителите нехаят.

Не искам да противопоставям възпитаването на доброто у дете с академичните му знания. И двете са важна и трудна задача при отглеждането на дете. Прави ми впечатление обаче, че живеем във време, в което родителите са заангажирани повече с това децата да бъдат добри академично и са изоставили ученето на основни морални принципи. Трудно е да възпиташ добър ученик, но е много по-трудно да възпиташ добър човек. Това е безмилостна работа.
В дълъг период, обаче, родителите на добри деца, които са умерено успешни, са по-щастливи от родителите на успешни деца, които са умерено добри. В повечето случаи, не нашите ценности са неправилни, но нашите приоритети. Когато преценяваме, какви хора искаме нашите деца да станат, то това на което често наблягаме като висше образование, музикални и спортни постижения, професионални успехи и щастие са добри неща, но дотолкова доколкото най-отгоре на списъка стои една добра личност!

Една поредица от книги, които на мен ми помагат да възпитавам морални ценности и доброта у децата ми са книгите с приключенията на семейство Милър. Препоръчвам на родителите, които са заинтересовани да възпитат добри деца, да се снабдят с поредицата като всяка вечер четат и дискутират историите в тях.

Бащите-основатели: контрабандисти, укриващи данъци и държавни изменници?

От Ричард Майбъри

По време на патриотичните празници, новинарските медии възхваляват Бащите-основатели. Но рядко някой споменава някои важни факти за тях: това, че са били контрабандисти, укриващи данъци и държавни изменници.

Това не само е важно, но и похвално; то произвежда най-развитата цивилизация позната някога.

Често се казва, че революцията е започнала в 1775 при битката на Лексингтън. Истината е, че тя започва през 16ти век, когато първите колонизатори започват да пътуват до Новия Свят. Помислете за трудностите, които тези хора са срещали. Изоставяйки своите роднини и приятели, те се качват на борда на малки пробити лодки като Mayflower, която е била дълга колкото шест автомобила, за да прекарат месеци кръстосвайки 3000 мили в бурния океан.

Много от тези малки, примитивни съдове потъват, но колкото годините минават, толкова повече колонизатори рискуват живота си, за да предприемат пътуването. В The Ohford History of the Amercan People, историка Самуел Елиот Морисън разказва:

Готлиб Митълбергер, който идва във Филаделфия в 1750, описва страданията по време на пътуването си: лоша вода за пиене и разлагащо се солено месо, изключителна жега и пренаселеност, въшки толкова на гъсто, че можеш да ги изстържеш от тялото си, море толкова бурно, че люковете са заковани, а всеки повръща в отвратителния въздух; пътниците се предават пред дизентерия, скорбут, тиф, язви, гангрени и гниене в устата. Децата под седем години, казва той, рядко преживяват пътуването, а в неговия кораб не по-малко от тридесет и две умират. Един кораб превозващ 400 германци тръгнал от Ротердам през август 1738, губи капитана си и три четвърти от пътниците, преди да заседне на остров Блок след 4-месечно пътуване.

Защо? Какво в Европа би било толкова ужасно, че разумни хора биха рискували своят и живота на децата си, за да избягат от него?

Социализъм. Не се е наричало социализъм в онези дни, но точно това е било – неограничен държавен контрол и облагане с данъци на всичко и всекиго. Нямало е свободен пазар и предприемчивост. Без значение, колко честен и трудолюбив е бил човек, това не му е носело никакво добро, освен, ако не е бил в едно легло с държавата.

От отчаяние мнозина се разбунтуват. Избягват контрола и данъците създавайки сива икономика. В „Корените на капитализма„, историка Джон Ченбърлейн пише следното във Франция:

Например, нужни са повече от две хиляди страници, за да се отпечатат правилата създадени за текстилната индустрия между 1666 и 1730. Тъкачите е трябвало да преговарят с държавата четири години, за да се снабдят с разрешително да втъкат „черна основа“ в платовете си. Ефекта от регулациите води до замръзване на френската текстилна продукция до едно ниво въпреки, че контрабандата и избягването на производствените регулации облекчават ситуацията до някъде. Нарушаването на правилата често водят до ужасни наказания: за нарушаването на законите регулиращи моделите на щампите върху платовете, около 16000 човека са били екзекутирани или убити във въоръжени сблъсъци с държавни служители.

Америка е била необятна, неизследвана пустиня извън обсега на политици и данъчни. Привидно е била под контрола на Европейските правителства, но всеки е знаел, че е била твърде голяма и твърде далече, за да бъдат наложени каквито и да са закони.

Накратко, Америка е била огромна сива икономика. Тук търговията е била свободна и предприемачеството неограничено. Данъците толкова често са били избягвани, че на практика е нямало никакви; човек е можел да задържи всичко, което е спечелил. Можел е да спести и инвестира и евентуално да започне свой процъфтяващ бизнес или ферма, които ще осигурят работа за следващата вълна имигранти.

Населена с непокорни, индивидуалистични контрабандисти и хора укриващи данъци, Америка бързо става най-проспериращото място на земята.

Може да сте виждали снимки на флаг с изобразено на него борово дърво украсяващ американските военни кораби по време на Революцията. Защо колонизаторите биха поставили борово дърво върху своя боен флаг?

Държавата издава закон забраняващ на колонизаторите да секат високи и прави дървета; тези дървета е трябвало да бъдат запазени за мачти на бойните кораби. Това е означавало, че най-добрите, най-ценните дървета върху частната земя на човек са били конфискувани в полза на държавата.

Когато държавния служител е идвал да избере и маркира най-добрите дървета, колонизатора го е следвал. Тези служители са били високо квалифицирани експерти, добри в избирането на най-добрите дървета за военните кораби, корабите които постоянно са преследвали корабите на контрабандистите.

Когато държавните дървосекачи са идвали да съберат белязаните дървета откриват, че дърветата вече са отрязани и продадени за употреба на корабите на контрабандистите.

Един от тези кораби е бил The Liberty притежаван от Джон Ханкок. Ханкок е бил успешен търговец познат в колониите като „Принцът на контрабандистите.“ Репутацията му спечелва честта да бъде първия подписал Декларацията за независимост.

За нещастие, както историята за боровото дърво илюстрира, Америка не остава извън обсега на държавна намеса. С увеличението на богатството на колонизаторите политиците започват да правят повече и повече усилия да откраднат – „да обложат с данък“ – това богатство. Повече и повече бюрократи и войници биват изпратени в колониите да наложат закони и да спрат сивата икономика.

Реакцията на колонизаторите е била драматична. Небезизвестния данъчен печат, например е бил посрещнат с въоръжен бунт; данъчните служители са били поляти с катран и оваляни в перушина, процедура, която обикновено е завършвала със смърт. Когато Джон Ханкок е бил арестуван, народа се разбунтува и държавните служители едвам отървават кожата си.

Това ни води до едно от най-важните, но забравени събития в Американската история. В своя анализ на Революцията от 1818, Джон Адамс говори за него като пита,

Но какво имаме предвид под Американска Революция? Имаме предвид Американската война? Революцията започна преди войната. Революцията беше в умовете и сърцата на народа, една промяна в религиозните им схващания за техните задължения.

Ключовата дума тук е религиозни. В анализа на Адамс, той говори за една проповед на Преподобния Джонатан Мею на 30 януари, 1750, която е била „прочетена от всеки“ и е критичен фактор водещ до революцията.

В тази проповед Мею твърди, че има един по-висш закон от всеки държавен закон. Хората, казва той, са длъжни да се покоряват на държавния закон само, когато той е в съгласие с по-висшия закон. Наистина, казва той, ако държавата наруши по-висшия закон, „ние сме длъжни да отхвърлим нашата васална зависимост“ и „да се съпротивляваме.“

Какъв е бил този по-висш закон? Древното общо право, което повечето колонизатори са разбирали и вярно са му се подчинявали, а са се присмивали и игнорирали законите и данъците наложени от политиците.

Общото право възниква от два основни принципа: 1) направи всичко, което си обещал да направиш и 2) не посягай на други хора и тяхното имущество. Това са двата принципа, по които всички главни религии и философии се съгласяват. Всяка от тях ги изразява по малко по-различен начин, но всички се съгласяват върху тези два закона, дори и да нямат допирни точки в други неща.

Тези два закона са източника на всички наши основни забрани срещу кражбата, измамата, убийството, изнасилването и т.н. „Направи всичко, което си обещал да направиш“ е в основата на договорното право; „Не посягай на други хора и тяхното имущество“ е в основата на криминалното и наказателното право.

Общото право е било закона, към който американските колонизатори са били посветени и това е бил закона, който политиците и бюрократите са нарушавали – те са посягали. Така че колонизаторите отхвърлят правителството си; те извършват държавна измяна.

Това е била цялата американска революция – държавна измяна. И тази държавна измяна е била считана за морална, етична, и праведна във всичко. Тя идва директно от общото право, която е било базирано на религиозната вяра на хората. Великия учен юрист Сър Уйлям Блякстоун пише, „Този естествен закон, бивайки връстник на човечеството и продиктуван от самия Бог е, разбира се, по-превъзходен в покорство от всеки друг… нито един човешки закон няма валидност, ако е в противоречие с този.“

Противно на това, което често четем, Американците не са воювали срещу Британците. Американците са били Британци. Войната избухва в Лексингтън през април 1775, петнадесет месеца преди обявяването на независимостта. Ето защо, през първите петнадесет месеца на войната, Америка все още е била част от Британия и Американците все още са били Англичани воювайки срещу собственото си правителство. Както мнозина памфлети и речи обясняват, те са воювали „за правата на Англичаните!“

Те са налагали по-висшия закон. Този вечен и непроменим закон казва, че политиците и бюрократите са човешки същества както всеки друг и тя нямат специални права или привилегии; те не могат да посягат на другите. „Всички хора са създадени равни,“ пише Томас Джеферсън.

И така, най-важния и похвален факт за основателите, който рядко се дискутира е, че те са вярвали в един по-висш закон от всеки закон на което и да е правителство и те са направили нещо по въпроса. Те са избягвали данъците и регулациите на държавата. Изнасяли са речи, писали са памфлети информирайки другите и така са съборили своето правителство установявайки едно ново по-близко в съгласие с по-висшия закон.

Високо развитата, просперираща цивилизация, на която се наслаждаваме сега е директен резултат от налагането от тяхна страна на по-висшия закон, и тази цивилизация ще продължи само, ако по-висшия закон се приложи отново и то скоро. Кажете го на останалите.

Превод: Явор Русинов

Голямата измама с Деня на благодарността

От Ричард Дж. Мейбъри

Всяка година по това време, децата в училищата из цяла Америка учат официалната версия за историята на Деня на благодарността, а вестниците, радиото. телевизията, и списанията отделят значително количество място и време за нея. Всичко е толкова цветно и очарователно.

Но също така е и много заблуждаващо. Официалната история няма нищо общо с това, което се е случило. Тя е измислица, варосана и направена по-приемлива колекция от полуистини, които отвличат вниманието от истинското значение на Деня на благодарността.

Официалната история разказва за Пилигримите качили се на борда на кораба Mayflower, които пристигайки в Америка се установяват в Плимутската колония през зимата на 1620-21. Тази първа зима е ужасна и половината от заселниците умират. Но оцелелите работят здраво и упорито и се учат на нови техники в земеделието от индианците. Жътвата на 1621 е изобилна. Пилигримите организират празненство и отдават благодарност на Бога. Те са благодарни за чудната, нова изобилна земя, която Той им е дал.

Официалната история заявява, че след това Пилигримите са заживели повече или по-малко щастливо завинаги като всяка година те повтарят първия ден на Благодарността. Други ранни колонии също имат трудни времена отначало, но скоро успяват и възприемат традицията всяка година да благодарят за тази нова, процъфтяваща земя наречена Америка.

Проблемът с тази официална история е, че жътвата на 1621 не е била изобилна, нито пък заселниците са били трудолюбиви и упорити. 1621 е била гладна година, а мнозина от заселниците са били мързеливи крадци.

В своята История на Плимутската колония управителя на колонията Уйлям Брадфор заявява, че заселниците са страдали от глад години наред, защото са отказвали да работят на полето. Вместо това са предпочитали да крадат храна. Той заявява, че колонията е била обладана от „корупция“ и „безпорядък и негодувание.“ Посевите са били нищожни, защото „повечето са били откраднати денем и нощем, преди дори да са станали ядливи.“

По време на жътвата на 1621 и 1622, „всички са напълнели гладните си търбуси,“ но само за кратко. Преобладаващото състояние през тези години не е било изобилието както твърди официалната история, но глад и смърт. Първият Ден на благодарността не бил толкова празник, колкото последното ястие на осъден човек.

Но в последващите години нещо се променя. Жътвата на 1623 е била различна. Изведнъж, „вместо глад сега Бог им даде изобилие,“ пише Брадфорд, „нещата явно се промениха за радост на мнозина, за което благославяха Бога.“ Впоследствие пише той, „между тях нямаше голяма нужда или глад от този ден нататък.“ Всъщност през 1624 година толкова много храна е произведена, че заселниците биха могли да изнасят царевица.

Какво се е случило? След оскъдната жътва на 1622, пише Брадфорд, „те започнали да мислят, как да увеличат добива.“ Поставили под въпрос формата на икономическата организация.

Тя изисквала „цялата печалба и облага придобити чрез търговия, трафик, превоз, работа, риболов и по какъвто и да е друг начин“ да бъде оставена в общият склад на колонията и „всички жители на колонията са трябвало да взимат месо, пиене, облекло и всяка друга провизия от общите запаси.“ Човек е трябвало да остави в общия склад всичко, което е можел и да вземе само това от което се е нуждаел.

Това „от всеки според възможностите, на всеки според нуждата“ е било ранна форма на социализъм и затова Пилигримите са гладували. Брадфорд пише, че „младите мъже, които са били най-способни и подходящи за работа и служба“ са се оплаквали, че са били насилвани да „прекарат времето и усилията си да работят за жените и децата на другите мъже.“ Също така, „силните или талантливите са нямало по-големи дажби на храна и дрехи от тези на слабите.“ Затова младите и силните са отказвали да работят и произведената храна никога не е била достатъчна.

За да поправи ситуацията, през 1623 Брадфорд изоставя социализма. Той раздава на всяко семейство парцел земя и им казва, че могат да задържат всичко, което са произвели или да го заменят както намерят за добре. С други думи, той заменя социализма с един свободен пазар и това е края на гладните времена.

Много ранни групи от заселници установяват социалистически щати навсякъде със същите ужасни резултати. В колонията Джеймстаун, установена в 1607, от всеки кораб, който пристига, по-малко от половината заселници оцеляват през техните първи 12 месеца на Американска земя. Повечето от работата се е вършила само от една-пета от мъжете, а останалите четири-пети са избирали да бъдат паразити. През зимата на 1609-10 наречена „Гладно време“ населението спада от 500 на 60. Тогава колонията в Джеймстаун е превърната в свободен пазар, а резултатите са били толкова драматични във всяка подробност, колкото и в Плимутската колония.

Превод: Явор Русинов

24.11.2016

Oбразование у дома, социализация и новото групово мислене

НЕ ТОЛКОВА СКРИТАТА ЦЕЛ НА ДЪРЖАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

„А какво ще кажеш за социализацията “

Ние които образоваме децата си извън училищната система се сблъскваме с нескончаеми обвинения маскирани като загриженост, но най-учудващото и най-упоритото, от които – е въпроса за социализацията. С години се сблъсквам с един и същи въпрос на скептиците: Как децата ти ще бъдат общителни, ако ги държиш заключени по цял ден у дома?

Малцината образовани у дома деца водещи живот на изолация, който този въпрос подразбира, изглежда не успокоява питащият. Има нещо, което децата би трябвало да получат при процеса на групово обучение – особено в големи, държавно финансирани училища – което ще им помогне да се интегрират в обществото като цяло.

Да се научиш да бъдеш малка част от голямата система

Наскоро говорих с една майка, която иска да си образова дъщерята у дома. Бащата на момичето се противи на идеята, защото настоява той, образованието у дома, ще провали в подготовката ѝ за „истинския свят.“ Намирам го за важно, че този мъж има военна кариера. Истинския свят, такъв какъвто той го познава, е организиран, стриктно контролиран и парализиран от бюрокрация – най-малкото в сравнение с много различния свят на доброволна обмяна и доброволен ред.

Ако целта ви за вашите деца е доживотна работа за правителствената чиновническа администрация, тогава при всички случаи трябва да ги изпратите в държавно училище: колкото по-голямо, толкова по-добре. Но ако под „социализация“ имате предвид детето да стане общително, да развие интелигентност и социални рефлекси, които да насърчават мирни и приятни взаимодействия с по-големи групи приятели и непознати, то тогава иронията с въпроса за социализацията е, че ситуацията е точно обратната. Точно децата обучавани в училище, отделени по възраст и настанени по статични и изкуствени ограничения на училищната среда, демонстрират повече поведенчески проблеми докато са в училище и по-големи трудности за адаптация към света след завършване.

Дали „социализацията“ означава натиск от връстници?

Докато децата обучавани у дома се научават да взаимодействат всекидневно с хора на различна възраст, то училищата учат учениците си да мислят за възрастните главно по отношение да избягват проблеми (или понякога да ги търсят.) Това оставя социалните им уроци на техните връстници, които тясно се определят като съученици, заради възрастта им.

Томас Смедли, който е подготвил магистърска теза за Радфорския университет на Вирджиния за „Социализацията на образованите у дома деца,“ казва следното:

В държавните обществени училища децата са социализирани хоризонтално и временно в съответствие с техните непосредствени връстници. Педагозите у дома се стремят да социализират децата си вертикално, към отговорност, служение и зрялост с поглед към вечността.

В резултат повечето образовани у дома деца растат като добре приспособени, гъвкави и емоционално зрели възрастни, отворени към многообразието на връстници и социалния контекст.

Професора по психология Ричард Г. Медлин пише в „Домашното образование и въпроса за социализацията преразгледани,“

Родителите на децата образовани у дома очакват от децата си да уважават и да се разбират с хора от различни среди… Сравнение с деца посещаващи конвенционални училища … изследванията показват, че имат по-качествени приятелства и по-добри взаимоотношения с родителите си и други възрастни.

Освен това, казва Медлин, „Те са щастливи, оптимистични и доволни от живота си.“ Колко често чувате тези думи да се прилагат, за която и да е друга група деца?

В същото време, „изглежда има огромно количество доказателства“ според изследователя Майкъл Брейди, „че деца социализирани в среда доминирана от връстници са изложени на по-висок риск от развитие на социална неприспособимост, отколкото тези социализирани в среда наблюдавана от родителите.“

Устойчивостта на мита за социализацията

Твърдението, че деца отделени от големите групови училища някак си ще пострадат в социалното си развитие, никога не е имало смисъл. (Всъщност, точно големите групови училища могат да увредят социалното развитие.) Никой ли не е имал социални умения преди ерата на масовото образование?

Десетилетия на изследвания сега подкрепят заключението на здравия разум: изкуствено йерархичната и възрастово сегрегирана структура на съвременните държавни училища произвежда ненормална форма на социализация с нездравословно отношение към авторитет и връстници.

Учениците които избягват тази съдба имат силни родителски и други възрастово зрели модели на подражание и активно ангажиране с разнообразна общност извън училище. Образованието у дома не притежава монопол върху ангажирани родители и здрави общности, но тези преимущества са почти автоматична част от домашното образование.

Тогава защо мита за социализацията отказва да умре?

Може би не сме разбирали критиците през цялото време. Родителите обучаващи децата си у дома, мислят за социализацията като развитие на автономни, социални умения на един индивид за здравословни взаимодействия в рамките на една по-голяма общност. Но може би това, което ние считаме за здравословно, изобщо не е това, което критиците имат предвид.

Програмиране на мълчаливото дете

Книгата на Сюзан Каин, 2012г., Тихо: Силата на интровертите в един свят, който не може да спре да говори, не адресира специално образованието у дома, но Кейн говори за историята на образованието и еволюцията на това, което тя нарича „Екстровертен идеал – вездесъщото убеждение, че идеалната личност е общителна, водеща и се чувства удобно в центъра на вниманието.“

Започвайки с 20-те години на 20 век, Каин ни казва,

Експертите съветваха родителите да социализират децата си добре и училищата да променят акцента си изучаване на книгите към „подпомагане и насочване развитието на личността.“ Педагозите подеха тази мантра ентусиазирано…

Добронамерени родители от средата на века изпратиха децата си на училище на изключително малка възраст, където основното предназначение беше да се научат да се социализират. (Ударението е добавено допълнително).

През 19 век, образованието все още се подразбираше като развитие на личностния характер, интелект и знание. До средата на 20 век, образователните реформатори изместиха акцента от подготовката на индивидуалния ученик за неговото бъдеще към интегриране на личностите в една по-голяма група и по-широка визия за едно реформирано общество.

Новото групово мислене

Ние американците на 21 век може да и мислим за себе си като „за разлика от колосаните якички на комформистите от петдесетте“ използвайки фразата на Каин, но тя вижда идеала за екстроверта да се утвърждава отново в това, което тя нарича „новото групово мислене,“ което обяснява тя, „издига работата в екип над всичко друго.“

Във все повече училища, тази работа в екип се насърчава, „чрез все по-популярния метод на преподаване наречен ‘кооперация’ или обучение в ‘малка група'“. Този кооперативен подход, независимо от намеренията, които стоят зад него, всъщност уврежда учениците – интроверти и екстроверти – както академично, така и интелектуално. За да обясни защо, Каин цитира работата на др. К. Андерс Ериксон, шведски психолог и един от водещите изследователи в света по експертиза.

Макар и единично, то се оказва основно за овладяване на всяка дисциплина.

Само когато сте сам, сте способни да се въвлечете в умишлена практика, което е ключ към изключителни постижения. Когато практикувате преднамерено вие определяте задачите и знанието, които са извън обхвата ви, стремите се да обновите вашето изпълнение, наблюдавате вашия прогрес и се коригирате своевременно. Практическите сесии, които не следват този стандарт, са не само по-малко полезни – те са котрапродуктивни. Те засилват съществуващите познавателни механизми, вместо да ги подобряват.

Каин и Ериксон предлагат няколко причини, защо умишлената практика е най-добре да се провежда, когато човек е сам, „но най-важното“, пише Каин, „тя включва работа по задача, която е най-голямо предизвикателство за вас самите.“

Кооперативите, учебните групи, групите за игра, и всякакви видове групи означават, че един образован у дома ученик прекарва достатъчно време с други деца, включително и такива от конвенционалните училища. Но образованието у дома също така дава възможност на децата да прекарат повече време сами за вида обучение, което Ериксон описва.

Това не е нещо, което повечето учила предлагат, нито е съвместимо с акцента върху кооперативното обучение.

Образованата у дома личност

„Структурата и реалността на традиционните училища,“ пише Ребека Кохендерфер за Homeschool.com, „учи децата на пасивност и отстъпчивост, които ги следват през целия живот. Децата се учат да се отнасят зле с тях, да игнорират жалки шефове с лошо отношение към тях или половинки със същото цинично държание към тях на по-късен етап в живота им.“

„В традиционното училище,“ добавя Кохендерфер, „някой узурпира авторитета.“

Децата от семейства образоващи у дома учат съвсем различни уроци за авторитета и отговорността.

Изследователя Джон Уесли Тейлър използва скалата за оценка на детската себепредстава на Пиърс-Харис, за да оцени самочувствието на 224 образовани у дома деца. „В глобален мащаб,“ пише Тейлър, „половината от децата образовани у дома отбелязват над 91 процента. Това състояние може да дължи на по-високи постижения и майсторски нива, независими характеристики за учене, или на ситуациите при които децата получават личното внимание на родителя в средата на образованието у дома.“

Силно „самоопределяне“ не означава, че децата образовани у дома са егоцентрични. „Тяхното морално мислене е толкова напредничаво, колкото и на другите деца,“ според едно изследване на Ричард Г. Медлин, цитирано по-рано, „и те могат да бъдат по-склонни да действат безкористно.“ Това което в действителност, обаче, това означава е, че при децата образовани у дома, има много по-малка вероятност да растат като хора следващи останалите.

В 1993, Дж. Гари Нъулс, тогава професор по образование в университета на Мичиган, анкетира 53 възрастни, които са били обучавани у дома от своите родители. Той открива, че почти две-трети имат собствен бизнес. Това е повече от два пъти от средното глобално и около 10 пъти повече сегашното средно за страната. „Това че толкова много от анкетираните имат собствен бизнес,“ казва Нъулс, „подкрепя твърдението, че образованието у дома има тенденцията за повишаване на самостоятелността и независимостта на дадено лице.“

Тази независимост може би е истинският източник на опасенията на критиците.

„Учители от държавните училища и други критици,“ коментира Нъулс, „поставят под въпрос, дали децата образовани у дома ще могат да станат продуктивни, участващи членове на едно разнообразно и демократично общество.“

Но с толкова много доказателства за превъзходните резултати постигнати от образованието у дома – както академични, така и социални – би трябвало да поставим под въпрос целите на критиката. Наистина ли има загриженост за благосъстоянието на тези, които се образоват извън училищата? Или е по-скоро, както толкова много от техния език подсказва, те са загрижени за успеха на определена визия за обществото – една визия, в която те се страхуват, че тези които са независимо образовани, може да не я приемат с готовност?

Б. К. Маркъс – редактор на the Freeman

Превод: Явор Русинов

Статията е взета оттук

5. Видение

Тя беше съвременна, привлекателна млада жена в двадесетте. Докато беше в леглото с любовника си, съпругът й се появи неочаквано, пребивайки прелюбодееца и изхвърляйки го навън. Междувременно, младата жена извика полицията и когато полицаите дойдоха, тя изиска от тях да арестуват съпруга й. Защо? Защото, обясни тя, той обезпокоил интимността и е нарушил „правата“ й! Тя излезе извън кожата си, чудейки се докъде е стигнал този свят, когато полицаите отказаха да се намесят.

Изненадани ли сте? Не трябва. Притчи 29:18, във Berkeley Version, казва, „Там където няма видение хората полудяват; но щастлив е онзи, който пази закона.“ Значението на „видение“ е пророческо служение, което вярно проповядва словото на Бога, така че хората, чрез средствата на Божия закон, да имат светило за пътя си, а оттам и видение. Сега това видение е изчезнало при много хора, и като тази млада прелюбодейка, идеите им за „права“ са управлявани от греха вместо от Божия закон.

Младата жена се ядоса и огорчи много поради това, което тя смяташе за провал на полицията. За нея имаше нещо нередно с един социален ред, който не можеше да защити „свободата“ на някой като нея. Социалният ред беше „репресивен“ и враждебен към свободата, която тя чувстваше.

Тя не е сама. Милиони се съгласяват с нея. В резултат, хората полудяват, а социалния ред страда, защото няма видение. А видение може да има само тогава, когато словото на Бога се проповядва вярно и сериозно се взима под внимание.

Днес има много гласове, които говорят и много неща за слушане. Ти слушаш ли словото на Бога? Или си като младата жена, без видение, нарочно заслепяващ себе си пренебрегвайки Божието слово?

Р. Дж. Ръшдуни

Истинска слепота

Истински слепи хора са тези, които вярват само на това, което виждат, а те съзнателно не виждат нищо. Те наблюдават света около тях и отказват да видят ред, посока или значение. Отричат Бог и свръхестественото и настояват, че великолепния, сложен дизайн в естествения свят не е планиран и подреден, но случаен. Това не е само съзнателно самозаслепяване, но една удивителна вяра в безмислени чудеса. Да вярваш че създадената вселена с целия й ред, закон и дизайн е една случайност, изисква по-голяма вяра в чудеса, отколкото библията някога е изисквала.

Псалмиста ни казва, „Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му“ (Пс. 19:1). Свети Павел декларира, че „Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него [Бог], сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно [тоест цялата природа разкрива Бог], разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение“ (Рим. 1:20). Доказателството е толкова завладяващо, че само един преднамерено самозаслепен човек може да го потисне.

Хората са толкова слепи за Бога, защото така са избрали бъде. Те по-скоро биха отрекли своето виждане, отколкото да изповядат греха си, защото за да видим Божията ръка, сила и господство означава също да признаем греха си срещу Него, нашата беззаконна декларация на независимост от Бога. Хората предпочитат да бъдат слепи вместо да бъдат спасени. Предпочитат да бъдат бог за себе си, вместо да изповядат истинския Бог.

Ето защо човека грешник е самозаслепен, самозаблуден, представящ се за бог. Слепеците не могат да управляват свят, който отказват да видят, и в резултат опитите им да управляват този свят без Бог се провалят с трясък. Нашето време е свидетел на това.

Но на нас е казано, че когато хората извикат към Господ в своите бедствия и нещастия, „Той изпраща словото Си та ги изцелява“ (Пс. 107:20). Да чуете Божието слово означава да изповядате Бога и Словото му като върховни и следователно изкупителни. Това означава да го признаете като Господ и Спасител. Това означава да изповядате, че има нещо повече от света, който виждаме: че винаги Божията ръка и управление са в света и в нас. Виждате ли това?

Р. Дж. Ръшдуни

Свобода и бъдеще

Да променим културата

Меню