В първите дни на годината ми се пише за способността, която често пренебрегваме – умереността. Какво означава тя и защо занимава моето съзнание? Една бърза справка в речника ще ни подскаже, че умереността е мярка, въздържаност, трезвост и самообладание. Тя е благоразумие и скромност.
Днес живеем сред хора, които обичат да спорят и да изпадат в крайности. За тях много от темите и въпросите са „или – или”. Сякаш животът се състои само от два цвята – черно и бяло, и е лишен от други нюанси. Хора вечно живеещи в крайности, разрушаващи всичко добро около себе си.
Българският поет Кирил Христов го е казал много добре: „Има една велика способност, без която и най-големите таланти не чинат нищо: тая способност се казва ‘чувство за мярка’”.
Умереността е богатство и достойнство. Нейният антоним е крайността. Крайността във всичко е недостатък. Трябва да се знае, че което е прекомерно, не е полезно, а излишното вреди. Тези, които имат чувство за мяра няма да бъдат посрамени. Латвийците имат своята поговорка „Прекалено опънатият лък се къса”, а нашият български еквивалент е „Големият залък засяда в гърлото”.
Като учител по природни науки често давах за пример на моите ученици случаят с лекарството. Когато то е в повече се превръща в отрова. А какво да кажем за най-хубаво ухаещия парфюм, когато е в повече? Не се ли превръща в аромат, който отблъсква? Вземете за пример и нашето здраве. Какво означава човек да е здрав? Не означава ли да живееш в хармония със себе си и с останалите? Болестите идват тогава, когато сме загубили баланса в себе си. Умереността е съюзник на природата и нашето здраве.
И все пак има ли неща, в които да бъдем неумерени? Да, има и това са учението и щедростта. Ето защо искам да пожелая на всички нас през Новата година да се стремим към умереност в живота си като знаем, че е богатство. Да бъдем неумерени в придобиване на нови знания, които ще ни променят към добро. Да бъдем неумерени в щедростта, в желанието да даваме или подкрепяме повече от очакваното и необходимото.
Ж. Русинова, 2022
Свобода и бъдеще 