Парадоксът на образованието

В планинската област Лейк Дистрикт на северозападна Англия се намира Доув Котидж, малка семпла къща разположена на края на селцето Грасмиър. Доув Котидж е известна като дом на видния романтически поет Уилям Уърдсуърт, който заедно със Самюъл Колридж поставя началото на Романтическата епоха в английската литература през 1798г. Влизайки обаче през вратата на богато декорирания кабинет за рисуване, посетителят на това известно място се натъква на нещо, колкото интересно, толкова и необичайно. Точно на срещуположната стена има идентична врата. Врата, която е фалшива и не води до никъде. Причината?


Светът, в който живеем е изящно подреден. Самият факт, че може да бъде изучаван математически и научно идва от този ред. Нашият ум така е настроен, че разпознава симетрията и хармонията в света. Има обаче един интересен факт – външният, видим свят винаги съответства на вътрешния свят на човека. Ако външният свят е подреден, то и умът на човек е подреден, затова и отразявайки реда на физическия свят, умът ни е способен да мисли логически и последователно.


Има интересен резонанс между вътрешния ред на ума и външния ред на света около нас. Когато са в хармония един с друг ние я усещаме; когато са в дисхармония, ние усещаме дисонанса. Когато човек е в ситуация, когато редът или симетрията са явни, то реакцията му към тях ще зависи от вътрешното му чувство за ред или от неговата липса. Например, ако пътувате с влак и сте осъзнати за ритъма на шума на колелата, то реакцията ви към този шум ще зависи от вашия вътрешен ритъм по това време. Ако сте спокойни, ако пътувате към някоя желана и приятна дестинация, то шума на колелата ще ви се стори приятен, дори музикален. Ако обаче вътрешно сте притеснени и мислите ви, и емоциите ви са в смут, то звукът на колелата ще ви стори ужасно нетърпим.


Ако човек влезе у дома в спокойно настроение след един добър и продуктивен ден и забележи, че даден детайл от мебелировката не е на мястото си – един от столовете около масата, не стои точно както останалите – най-вероятно ще се приближи и ще го оправи. Вътрешният му ред търси да бъде отразен във външния свят. Ако същия човек влезе у дома разочарован след един ужасен ден и намери всичко както трябва да бъде в една съвършена подредба, той най-вероятно ще ритне същите тези столове и ще ги изкара извън техния ред. Отново, неговия вътрешен хаос ще търси отражение във външния свят. Този хаос може да се предаде не само на мебелировката, но и на най-близките хора около нас.


Това разбиране за вътрешния и външен ред се отнася не само за отделни личности, но и за цели поколения. Ако искаме да разберем съзнанието на едно поколение или общество, то трябва да изследваме неговата външна изява най-вече в изкуството му. Ако изкуството е външен, видим израз на ума и сърцето на един артист, то изкуството на едно цяло общество е отражение на неговото колективно ум и сърце.


Изследвайки развитието на изкуството в Западната култура за изминалите пет века, ще забележим нещо забележително. Във всяка форма на изкуство има движение от ред към безредие. Музиката, например, в Бароковият период се характеризира с високо структуриран стил, педантичен в преследване на ритъма и математическите модели. Последвалия го Класически период има по-свободен стил, но структурата остава от първостепенна важност. Романтизмът позволява повече свобода, но правилата на формите и стила продължават да бъдат спазвани. Колкото повече приближаваме към съвремието, толкова повече откриваме отхвърлянето на подредената структура – импресионистите изоставят наложените ограничения и произвеждат атонална музика. Днес е напълно приемливо да се пише и изпълнява музика без каквито и да е правила. Често музика вече се композира на мобилни телефони, а друг „композитор“ затваря котка върху клавиатурата на пиано и се опитва да я убоде с игла. Докато животното се опитва да избяга, натиска хаотично клавишите, а публиката „дълбоко размишлява“ над издадените звуци.

Същият упадък наблюдаваме и в рисуването. Имало е време, когато рисуването на купа с плодове е изглеждало като купа с плодове! Рисуването преди няколко века е било изцяло представително. Умението на художника е било в това да нарисува реалистично дадения предмет и всеки наблюдател е можел да каже с увереност, какво има на картината. Днес рисуването често изоставя правила и ограничения и пресъздава субективното схващане на художника, което обикновено е тотална дисхармония. Галериите са пълни с „творби“, които преди два или три века биха били приписани на умопобъркани хора.


Същият модел се наблюдава и при развитието на други изкуства. Английската поезия, например, преди 400 години е била писана според стриктни правила за ритъм и стихотворна стъпка. Различните форми на поезия са се дефинирали според техните модели – сонетът е бил особена форма на поезия и всички сонети са следвали неговата класическа форма. Цялата поезия е съблюдавала правила. Съвременната поезия е изоставила всякакви правила и ограничения – тя може да има различна дължина на изречения и строфи, може да няма главни букви и да не следва какъвто и да е ритъм.


Архитектурата не е изключение. Сега вече можете да разберете, защо в Доув Котидж има поставена фалшива симетрична врата. Защото по времето, в което Доув Котидж е строена, е било немислимо да се декорира стая асиметрично! Ако има врата на едната стена, то задължително трябва да има друга съответстваща и балансираща врата на другата стена. Всеки обитател на тази стая по онова време би се чувствал некомфортно и притеснено в един асиметричен декор.  Днес асиметрията в дизайна е навсякъде. Съвременното око дори намира симетричния дизайн за скучен и отегчителен. Навсякъде днес може да намерите стени боядисани в различни цветове, криви ъгли и небалансирани фрагменти. Съвременна психика се чувства удобно в една неподредена среда.


Ако изкуството е отражение на колективния ум или култура на едно общество, то тогава можем със сигурност да заключим, че вкусът за симетрия и подреденост идва от вътрешното усещане за тези качества, и лошия вкус, или поне приемането на дисхармонията и хаоса са в следствие на упадъка на това вътрешно усещане за ред.


Какво обаче е общото между липсата на подреденост на ума и съвременното образование?


Освен този основен ред на хармония и симетрия, обаче, съществува и ред, в който частите са така подредени, че да могат да функционират заедно и да имат смисъл. Целта на организирането на отделните компоненти е да поддържат подходяща връзка между тях, така че всяка да изпълнява своята роля безупречно. Добър пример за това е редът в библиотека, която е индексирана. Индексът съдържа в себе си реда в библиотеката и прави всяка книга достъпна. Индексът е ключа към успешното функциониране на библиотеката. Без него всички книги са безполезни. Системата изисква всички книги да бъдат подредено правилно и индексът отразява този ред. Ако една библиотека е индексирана, то колкото повече книги има, толкова по-добре, но, ако индекса липсва, колкото повече са книгите, толкова по-зле, толкова по-голям хаос. Без индекс, който да даде на потребителя способността да намери определена книга, то просто големия брой книги се превръща в негов голям проблем.


Точно това се случва в ума на човека – колкото по подреден е даден ум, толкова повече фактите имат смисъл и значение за него. Тоест подреденият ум на ученика придава смисъл на голите факти и ги кара да работят в негова полза.


За никого не е тайна упадъкът на образованието днес. Държавните институции наливат милиони левове годишно в образованието, но вместо да се подобрява, то се влошава от ден на ден повече както и показаха последните резултати на PISA. Защо? Защото образованието не е изолирано събитие в живота на децата. Защото образователните резултати са директно свързани с подредеността на детския ум; с умението на учениците да изградят способност да мислят, анализират и изграждат перспектива. Тези способности да мислят, анализират и да изграждат перспектива пред себе си идват от четенето. Найл Поустмън в книгата си Amusing Ourselves to Death: Public Discourse in the Age of Show Business казва, че от времето на Еразъм през шестнадесети век до времето на Елизабет Айнщайн през двадесети век почти всеки учен се е занимавал с въпроса какво предизвиква четенето в човешкия ум, и е стигал до заключението, че процесът насърчава способността да се разсъждава, наричана още „аналитичен мениджмънт на знанието“. Целта на това образование е да произведе ученик с умствена дисциплина и способност да прочете дадена книга в дълбочина, да напише проницателно есе върху нея, да може да я представи на лекция и да защити съдържанието ѝ в дебат и най-вече да е способен да оцени книгата в светлината на християнския светоглед. За да се случи всичко това обаче е нужна предпоставката на подреденост на детския ум и вътрешното му усещане за ред, хармония и симетрия.


Образованието днес запада прогресивно в следствие на загубата на подредеността на ученическия ум. Причината не е в качеството на учебният материал. Причината е, че ученикът не вижда смисъл да изучава този материал. За него и за родителите му образованието е безсмислено губене на време. Образованието е хаос, който отразява хаоса в ума на ученика. Ученическият ум е неспособен да подреди логически цялата информация, която му се преподава в училище. Училището и образователните институции всяка година отделят милиони левове, за да внесат повече и повече информация и факти в ума на ученика без какъвто и да индекс, който може да им предаде смисъл и подреденост. Ето защо изведнъж се изправяме пред парадокса, че колкото повече информация и факти се предлагат на учениците, толкова повече те оглупяват! За един недисциплиниран, неорганизиран ум е по-добре да съществува с по-малко факти и информация, защото има по-голяма вероятност те да са на негово разположение в безпорядъка в главата му именно, заради тяхното ограничено количество. Човек, който желае да знае много, на първо място, задължително трябва да развие структурирано и подредено мислене.

Ако образователното министерство, родители и учители наистина имат желание да подобрят образованието, то те трябва да се съсредоточат върху изграждането на един подреден ум в главата на ученика. Подаването на повече информация, факти, предмети и всякакви други образователни дейности без смисъл, без индекс и логически ред само влошават вече безнадеждното положение на българското образование.

А на въпроса, как се развива подобно подредено мислене в умовете на децата, ще отговоря в друга статия. Междувременно, силно ви препоръчвам да си набавите моята книга Вечните принципи зад успешното дете – как да възпитаме отговорно и предприемчиво дете. Тази книга ще ви даде информация, която няма да намерите в нито една друга книга за житейския път на вашите деца – думи изречени многократно от нейните читатели. Вашите деца са единственото ви истинско богатство. Не го пропилявайте. Действайте докато е време.

От Явор Русинов, автор на книгата Вечните принципи зад успешното дете – как да възпитаме отговорно и предприемчиво дете

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s