Един стар анекдот разказва за един чукча, който отива на екскурзия в Африка. Завръщайки се в Чукотка, цялото село се насъбрали около него и започнали да го разпитват:
-Я кажи сега какво видя на тази екскурзия?
-Ами жираф – отговорило чукчито.
Другите смаяни се огледали и попитали:
-Кво е тва бе?
-Вижда ли ли сте лос?
-Е виждали сме – отговорили те.
-Е то е същото, обаче е по-високо.
-Друго кво видя – попитал един чукча?
-Ами зебра.
-Е кво е тва – пак всички смаяни попитали?
-Е, виждали ли сте лос?
-Да!
-Е то е същото само, че е с различни шарки.
-Е добре де кажи нещо по-интересно дето си видял – провикнал се един.
-Видях и змия.
Тука вече всички започнали да се споглеждат и да се чудят кво е пък това сега.
-И какво представлява змията – попитал един?
-Е, виждали ли сте лос?
-Е, да бе да.
-Е, то е същото, само че няма нищо общо.
За мнозина родители, ако не и за всички, едно от главните притеснения относно техните деца е тяхната социализация. Дали детето ще има приятели, дали ще се научи да общува с тях, дали ще умее да говори, и т.н. Виждал съм често, в опит да покажат, колко тяхното дете е социализирано, родителите да се хвалят, как детето им играе с всички деца пред блока и колко много приятели има. Затова и първия въпрос, който родители задават, когато чуят за алтернативна форма на образование е, „А как ще се социализира детето?“
Всъщност това за което в действителност родителите се притесняват не е социализация. Това са социални умения. Умение да се сприятеляваш, умение да преговаряш, умение водиш разговор, умение да говориш пред група, и т.н. Това са умения, които се учат цял живот и чиито основа се поставя в семейството на детето. Затова написах книгата „ВЕЧНИТЕ ПРИНЦИПИ ЗАД УСПЕШНОТО ДЕТЕ„, която дава способност на родителите да възпитат и да поставят основата на тези критични умения за живота на децата си вътре в техните семейства. Да очакваш да развиеш социални умения в детето си като го събереш с още 10 или 20 деца е като да очакваш детето ти да се научи да чете и пише като го събереш с група неграмотни хора.
Ако това са умения тогава, какво е социализацията и как се постига? Социализацията е приобщаване в група. И това приобщаване се случва на етична основа и няма нищо общо със социалните умения. Детето за да се приобщи към дадена група, трябва да изостави етичните си норми и да възприеме тези на групата. Социализацията е уеднаквяване на морала на детето с този на групата. Ако детето не го направи, то автоматично се превръща в аутсайдер, в загубеняк.
Процесът на социализация или уеднаквяването на морала се случва по различен начин в различните култури. Две са познатите култури на света – култура на срам и култура на вина в зависимост, която характеристика преобладава в обществото.
В културата на вината, най-голямата ценност е справедливостта. С други думи, да направиш правилното нещо, защото е правилно. В културата на срама, най-голямата ценност е честта. В културата на срама, моралът функционира чрез това, какво другите очакват от теб. Срамът е чувството на позор, когато останалите открият, какво си направил. От друга страна, вината няма нищо общо с мнението на другите, но само с гласът на съвестта. Тоест културите на срама са ориентирани към групата, към тълпата, докато тези на вината са ориентирани към вътрешния глас на човека.
Това има огромни последствия за живота на човек. Този който е засрамен, всъщност е унижаван, белязан. Единствения начин да избегнеш срама е да избягаш и да заживееш някъде другаде или да се самоубиеш. От друга страна, културата на вината поставя огромна пропаст между извършителят и действието, между грешникът и греха. За това в тези култури винаги има възможност да съжалиш за стореното, да се покаеш и да простиш. Твоето действие в бъдещето може да изкупи това, което си сторил в миналото.
Родителите тръгвайки с правилното желание да осигурят процес на придобиване на социални умения за децата си, които да ги подготвят за живота на възрастните, в крайна сметка завършват в процес на социализация. Точно това се случва с огромното мнозинство деца в детските градини и училища. Там има изключително развита култура на срам. Детето става ориентирано към тълпата. Ако то не изостави морала си, то е дамгосано, белязано за цял живот. То е аутсайдер. Единствения начин да оцелее в подобна среда е да се обезличи, да се слее с тълпата и да приеме нейната ценностна система.
Културата на вината е култура на свободата. Културата на срама е култура на конформизъм и социален контрол.
И следващия път когато пратите детето си сред тълпата, за да придобие социални умения, да знаете, че е същото като социализацията само, че няма нищо общо.
Ако искате да изградите силен характер във вашето дете и да му дадете истински социални умения за реалния живот, купете книгата ВЕЧНИТЕ ПРИНЦИПИ ЗАД УСПЕШНОТО ДЕТЕ!
Явор Русинов
Свобода и бъдеще 