Свобода и бъдеще

Да променим културата

Голямата измама с Деня на благодарността

thanksgiv-dayОт Ричард Дж. Мейбъри

Всяка година по това време, децата в училищата из цяла Америка учат официалната версия за историята на Деня на благодарността, а вестниците, радиото. телевизията, и списанията отделят значително количество място и време за нея. Всичко е толкова цветно и очарователно.

Но също така е и много заблуждаващо. Официалната история няма нищо общо с това, което се е случило. Тя е измислица, варосана и направена по-приемлива колекция от полуистини, които отвличат вниманието от истинското значение на Деня на благодарността.
Официалната история разказва за Пилигримите качили се на борда на кораба Mayflower, които пристигайки в Америка се установяват в Плимутската колония през зимата на 1620-21. Тази първа зима е ужасна и половината от заселниците умират. Но оцелелите работят здраво и упорито и се учат на нови техники в земеделието от индианците. Жътвата на 1621 е изобилна. Пилигримите организират празненство и отдават благодарност на Бога. Те са благодарни за чудната, нова изобилна земя, която Той им е дал.
Официалната история заявява, че след това Пилигримите са заживели повече или по-малко щастливо завинаги като всяка година те повтарят първия ден на Благодарността. Други ранни колонии също имат трудни времена отначало, но скоро успяват и възприемат традицията всяка година да благодарят за тази нова, процъфтяваща земя наречена Америка.
Проблемът с тази официална история е, че жътвата на 1621 не е била изобилна, нито пък заселниците са били трудолюбиви и упорити. 1621 е била гладна година, а мнозина от заселниците са били мързеливи крадци.
В своята История на Плимутската колония управителя на колонията Уйлям Брадфор заявява, че заселниците са страдали от глад години наред, защото са отказвали да работят на полето. Вместо това са предпочитали да крадат храна. Той заявява, че колонията е била обладана от „корупция“ и „безпорядък и негодувание.“ Посевите са били нищожни, защото „повечето са били откраднати денем и нощем, преди дори да са станали ядливи.“
По време на жътвата на 1621 и 1622, „всички са напълнели гладните си търбуси,“ но само за кратко. Преобладаващото състояние през тези години не е било изобилието както твърди официалната история, но глад и смърт. Първият Ден на благодарността не бил толкова празник, колкото последното ястие на осъден човек.
Но в последващите години нещо се променя. Жътвата на 1623 е била различна. Изведнъж, „вместо глад сега Бог им даде изобилие,“ пише Брадфорд, „нещата явно се промениха за радост на мнозина, за което благославяха Бога.“ Впоследствие пише той, „между тях нямаше голяма нужда или глад от този ден нататък.“ Всъщност през 1624 година толкова много храна е произведена, че заселниците биха могли да изнасят царевица.
Какво се е случило? След оскъдната жътва на 1622, пише Брадфорд, „те започнали да мислят, как да увеличат добива.“ Поставили под въпрос формата на икономическата организация.
Тя изисквала „цялата печалба и облага придобити чрез търговия, трафик, превоз, работа, риболов и по какъвто и да е друг начин“ да бъде оставена в общият склад на колонията и „всички жители на колонията са трябвало да взимат месо, пиене, облекло и всяка друга провизия от общите запаси.“ Човек е трябвало да остави в общия склад всичко, което е можел и да вземе само това от което се е нуждаел.
Това „от всеки според възможностите, на всеки според нуждата“ е било ранна форма на социализъм и затова Пилигримите са гладували. Брадфорд пише, че „младите мъже, които са били най-способни и подходящи за работа и служба“ са се оплаквали, че са били насилвани да „прекарат времето и усилията си да работят за жените и децата на другите мъже.“ Също така, „силните или талантливите са нямало по-големи дажби на храна и дрехи от тези на слабите.“ Затова младите и силните са отказвали да работят и произведената храна никога не е била достатъчна.
За да поправи ситуацията, през 1623 Брадфорд изоставя социализма. Той раздава на всяко семейство парцел земя и им казва, че могат да задържат всичко, което са произвели или да го заменят както намерят за добре. С други думи, той заменя социализма с един свободен пазар и това е края на гладните времена.
Много ранни групи от заселници установяват социалистически щати навсякъде със същите ужасни резултати. В колонията Джеймстаун, установена в 1607, от всеки кораб, който пристига, по-малко от половината заселници оцеляват през техните първи 12 месеца на Американска земя. Повечето от работата се е вършила само от една-пета от мъжете, а останалите четири-пети са избирали да бъдат паразити. През зимата на 1609-10 наречена „Гладно време“ населението спада от 500 на 60. Тогава колонията в Джеймстаун е превърната в свободен пазар, а резултатите са били толкова драматични във всяка подробност, колкото и в Плимутската колония.
Превод: Явор Русинов
24.11.2016
Advertisements

Single Post Navigation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: