Горди грехове

 3
Горди грехове
Едно от най-трудните неща е да убедите жените, че хъркат. Един мъж, чиято жена се оплаква за хъркането му, ми призна, че жена му също хърка. Защо тогава не й кажеш, предложих му аз. Отговора му бе бърз. Не смее. Тя нямаше да му повярва и щеше да твърди, че е непочтен.

  Жените смятат, че хъркането не е женствено и е под достойнството им, и малцина от тях ще повярват, че хъркат. Повечето мъже, бивайки обичащи и снизходителни, не казват нищо.
  Един стар свещеник веднъж отбеляза, че никой никога не е изповядвал, че е скъперник. Всички други грехове е чувал, но не и този. Причината не е че е нямало скъперници между енориаршите му, но защото няма достойнство в  това да си скъперник. В резултат, те са гледали на скъперничеството си като на спестяване, промисляне, добро управление, и някак си като на добродетел, а не обратното.
  Ние не сме само грешници, но ние сме горди грешници. Ние гледаме на греховете които вършим, като на сила, характер и енергия. Преди няколко години посещавайки един затвор открих, че отношението което витаеше там беше фарисейско. Даден затворник можеше да признае определено престъпление, но винаги сочеше към другите, цитирайки техните престъпления твърдейки, „Никога не съм направил такова долно нещо.“ Неговите престъпления някак си имаха обществено положение, достойнство и характер в очите му.
  Ние сме много толерантни и снизходителни за собствените си грехове и недостатъци. Доколкото сме загрижени, наистина има нещо мило в собствените ни недостатъци. Разбира се, недостатъците на съпруга ни, на съпругата ни или на приятеля ни са дразнещи за нас и се чудиме, защо те не се променят и не се напаснат към нас. Нашите грехове, разбира се, ни пасват идеално.
  Гордостта не е само част от греха ни, но често се годеем с греховете си и когато съгрешаваме. Те ни пасват и затова упорстваме в тях. Може и да си мислим да изчистим дома, но не и сериозно.
  Св. Августин казва, че когато е идвал под осъждение е започвал да се моли Бог да го промени, но молитвата му завършвала основно по следния начин: „Господи, направи ме чист, но не още.“ Така е и с нас. Ние сме горди грешници и греховете ни са скъпи за нас, ако сме достатъчно честни да си го признаем. Те ни пасват.
  Това, обаче, не променя реалността. Живота ни не е предназначен да се напасне към нас, но да удовлетвори Бога. Катехизма е прав: „Основното предназначение на човека е да прославя Бога и да се радва на присъствието Му завинаги.“ На кое се опитваш да се радваш, на Бог или на греха си?
Р. Дж. Ръшдуни
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s