Бунт срещу зрелостта*

Явор Русинов

 

maturityТези дни почина един от най-известните комици в света, Робин Уйлямс. И макар новината за смъртта му да бе достатъчна причина да обиколи световните медии, то подробностите около нея увеличиха в пъти времето в което подобно събитие бива отразявано. Един от най-известните комици се самоуби. Причината? Депресия, приключения с антидепресанти, социална тревожност, тревожна невроза, съжаление, емоционални травми? Никой не знае точната причина, но едно е сигурно, да бъдеш забавен си има своята цена – тъмната психологическа страна на комика.  
 
Робин Уйлямс не е изключение. Той просто е видимия връх на една пирамида от самоубийци не успяли да открият смисъла на своя живот. Всички тези характеристики изброени по-горе и формиращи профила на един типичен самоубиец са външен израз на една единствена черта – безцелност, липсата на смисъл в живота. Когато човек, било то на възраст, успял, богат, постигнал кариера, уважаван и обичан от приятелите си и семейството си посегне на живота си, в крайна сметка това не е означавало нищо. Външните белези на успеха не запълват смисъла на живота, особено в неговия край. 
 
Дейвид Уонг в опита си да обясни, защо комиците посягат на своя живот, разгледа нещата от гледна точка на популярната психология почиваща на религиозите презумпции на хуманизма. Психологията разглежда душата и ума на човека; естеството на човека и неговият вътрешен живот. Един от популярните митове и презумпции на хуманистичната психология е еволюционният възглед за човека. Този възглед кара човека да се върне назад към животните, към дивата елементарна природа, към детето, за да обясни и разбере себе си.   
 
От друга страна, Библейската психология, не започва с еволюция, а със създаването на човека като възрастен по образ и подобие на Бога в знание, праведност, святост и ориентиран към господство. Този образ може да бъде изопачен, но той не може да бъде заместен или изтрит. Той е постоянен и неизбежен. Опита на човек да разбере себе си извън този образ, извън тези категории на знание, праведност, святост и господство е опит на отричане на своето собствено съществуване. 
 
Тези категории на Божия образ не само охарактеризират човека, определяйки неговата същност, но и насочват човека като отправна точка в неговия живот. До колко важен е подобен ориентир в нашия живот, може да ни даде една сцена от филма Аполо 13. След голяма повреда в главния модул на космическия кораб, астронавтите трябва да го изоставят и да се преместят в лунния модул, който е проектиран да кацне на луната, но в случая трябва да ги върне на земята. По обратния път към земята на няколко пъти астронавтите трябва да правят корекции в курса, защото успешното им приземяване зависи от правилния ъгъл на влизане в атмосферта. Твърде косо влизане би изпепелило спасителната капсула, а в твърде хоризонтално положение, капсулата ще отскочи от гравитацията като камъче над вода и астронавтите завинаги ще бъдат изгубени в необятния космос. В един момент от тяхното пътуване получават заповед от наземния център да изключат компютъра с цел пестене на електричество, след като установяват, че акумулаторите са почти изтощени, а то е критично за задействане на важни компоненти преди навлизане в атмосферата. Малко преди да наближат земята получават заповед за нова корекция в курса, но без включване на компютъра, т.е., без да знаят къде са и какви координати да въведат, за да влязат в правилната траектория. Точно тогава без координати, без да знаят къде са, без каквито и да е било уреди, единственото от което имат нужда е … отправна точка в пространството. Един от астронавтите забеляза планетата Земя през илюминатора и всичко което трябваше да направят беше да използват този ориентир и да не го губят от поглед. В противен случай, без ориентир, нито знаеха къде са, нито знаеха накъде трябва да тръгнат. Имаха критична нужда от нещо неподвижно и сигурно, отправна точка независеща от временни неща, независеща от самите тях. Нищо друго не би им дало правилната информация, къде са и накъде се движат.
 
Живота на повечето хора представлява точно това – безцелно реещ се модул с изключена навигация и без никаква отправна точка. И за да обяснят състоянието на своите пациенти хуманистичните психолози трябва да измислят свои отправни точки – еволюцията, примитивизма, детското примитивно начало на човека. Но тъй като човек е създаден като едно завършено, зряло създание, неговата психология може да бъде обяснена само и единствено в тази отправна точка. Както известния теолог Р. Дж. Ръшдуни казва, греховете на човека и неговите недостатъци представят не един летаргичен примитивизъм или връщане към детството, но един преднамерен бунт към зрелостта и нейните изискванията. С други думи, хората виждат ясно планетата Земя през своите илюминатори, но те съзнателно измислят други отправни точки за да обяснят и оправдаят идеологически своето положение. 
 
Днес греховете на човека се изучават и оправдават, именно защото отправните точки са подменени. Вместо кратка история на човека създаден в зрялост за един миг, хуманистичните психолози предлагат едно дълго и непознато еволюционно минало. Кратката и ясна история на човека го лишава от извинения и увъртания, но едно неясно и дълго минало разрушава отговорността и води до объркване и несигурност. Днес вместо да се дискутират проблемите (греховете) на човека, се набляга на неговото детство, родители и обстановка, за да „обясни“ неговата ситуация, а именно неговия провал. Ние никога няма да можем да разберем човека докато не осъзнаем, че човек беше създаден в условията на Божията суверенна цел, така че смисъла на човешкия живот да превъзхожда самия човек. Хуманистичната психология винаги ще отрича този факт водейки човек до неговия логичен завършек – отричането на неговото собствено съществуване. Някои го наричат „самоубийство.“ Човек се ражда във вече създадена и дефинирана вселена от Бога и всеки човек има специфични отговорности във нея. Бог не само определя раждането на човека, но и условията на живота му. В нито един момент човек не може да излезе извън тези условия в хуманистичната измислена от човека „свобода.“ 
 
След падението, човек се опита да избяга от категориите определящи Божия образ в него. Но Христос дойде да възстанови човек в тях, да го възстанови в знание, праведност и святост (Кол. 3:10 и Еф.4:24). Христос възстанови истинските ориентири в смисъла на човешкия живот. Тези ориентири имат една единствена цел – праведното упражняване на господство над създанието. 
 
Търсенето и придобиването на знание за света около нас, изучаването на вселената, на атома, изграждането на лаборатории, кацането на луната, интернет и мобилни технологии, овладяване на болести, изобретяването на инструменти, всичко това е с една цел – покоряване на създанието. Ако християните искат да променят света и да покорят вселената, те и децата им трябва да се върнат обратно при книгите и предприемачеството. Предприемачество не само в смисъла на търговия, но в неговата по широка рамка на поемане на рискове, поглед ориентиран в бъдещето, впрягане на науката за покоряване на света, гледайки на проблемите като на предизвикателства и най-вече, от всичко това да очакват дивиденти. Когато пуританите в 1630 година слизат на бреговете на Нова Англия, днес Съединени Американски Щати, те отиват с мисията и дълбокото убеждение да създадат Божието Царство на земята, като в същото време бивайки търговци, те са очаквали възвращаемост на вложения капитал, те са очаквали печалба! Забележете двете важни неща – да създадат Божието Царство и възвращаемост на капитала в процеса на това създаване! Пуританите са имали оптимистичен възглед за бъдещето, нещо което другите нации не са споделяли, възглед съчетан с убеждението, че проблемите съществуват, за да бъдат разрешени! Типичния пуритан е гледал себе си като, себеизпитващ се, себеконтролиращ се, на практика аскет, чиито битки не са спечелени в манастира, но на бойното поле в кантората и на пазара. Описвайки Бог като Великия, възлагащ задачи на хората, Жан Калвин и неговите последователи търсят и се оглеждат за задачи, които да бъдат изпълнени. Търсят и се оглеждат за проблеми, които да бъдат разрешени.  
 
Втората характеристика в Божия образ е праведността. Праведността означава граници. Морални граници върху знанието и дейсността ни. Ние сме длъжни да търсим знание и да упражняваме господство, но тези задължения са морално ограничени. Ние сме длъжни да печелим пари и да снабдяваме семействата си, но никога чрез кражба. Ние сме длъжни не само да търсим нови неща (знание), но и да търсим тяхното предназначение в Божия замисъл (праведност). Адам имаше за цел да изследва животните (знание) и да ги наименува (да разчете тяхното предназначение в Божия замисъл). Всяко нещо е законно, ако се използва законно.  
 
Знанието и праведността водят човека към святост. Те отделят християните за една нова, алтернативна цивилизация, един нов народ – 1 Пет 2:9   Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.
 
–––––––––-
*Заглавието е взаимствано  от едноименната книга на Раусас Ръшдуни, „Revolt Against Maturity“
 
 
 
 
 
 
 
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s