Четири библейски принципа относно парите

Явор Русинов

26-01-2011

 

Парите са важна част от живота ни. Толкова важна, че крайния съд върху човек се основава на неговата способност в настойничеството (Мат. 25:30); в способността да се стопанисват вярно поверените ни материални ресурси. Библията насърчава забогатяването като материалното богатство е логичен резултат от праведния живот (Вт. 28).

Библейските принципи за придобиването и стопанисването на богатството са коренно различни от тези на света. Целта е една, но пътищата са различни. В единия има сигурност и увереност, в другия измама и ирония. Но да видим…

#1 принцип: Не обичай парите.

Това е първи и основен принцип. На него стоят останалите.

Еклисиаст 5:10  Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

1 Тимотея 6:10  Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което се стремиха някои от вярата, и пронизваха себе си с много скърби.

Сребролюбието е опасно. То отрича правилата за праведен живот и превръща парите в цел номер едно. Цел която трябва да бъде постигната на цената на всичко. Измамата, лъжата, кражбата вече не са зло, но са част от списъка с инструменти за постигане на целта. Трябва да помним, че богатството само по себе си не е цел, а резултат от праведен живот и усилена работа. Света е личностен. Не че е одухотворен, а че бива управляван от един личностен Бог, който „въздига сиромаха от пръстта и възвишава немотния от бунището” (Пс. 113:7). Иронията при тези, които обичат парите и изобилието е, че те никога не се насищат и са в постоянна нужда. Колкото повече се стремят към тях, толкова повече те се отдалечат от тях.

#2 принцип: Не се стреми към бързо забогатяване.

Притчи 23:4-5  Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.  (5)  Хвърляш ли на него очите си, – то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.

Притчи 21:5  Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само – оскъдност. Или всеки който е нетърпелив, търпи бедност и лишения.

Притчи 28:22  Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне. Или «Който бърза да забогатее има зло око, и не знае, че немотия ще го постигне”

Притчи 15:27  Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее. Или „Този който е алчен за облага, съсипва дома си”

Притчи 28:20  Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.

Бързото забогатяване е едно от най-лошите неща, които могат да се случат на човека. Бързото забогатяване води до още по-бързото обедняване. Тото милионерите са чудесен пример за срещата между неспособността и товара на голямото богатство. Всички те след време се оказват в много по-лошо положение, отколкото са били преди спечелването на парите. Всички те въздишат едно и също, “Да не би никога да се случвало.” Невероятно, но факт. Вместо, бързо богатство трупай умения. С времето верните и способните ще наследят парите на мечтателите без умения.

Притчи 28:19  Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.

Притчи 14:15  Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

Притчи 22:3  Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред – и страдат.

Избягвай обещания на хора за бързо забогатяване. Историята е богата на случаи с обеднели хора подлъгали се след обещания за бързо забогатяване. „Дот ком” бума е добър пример. Хиляди изгоряха и пропиляха спестените си пари след като „финансови експерти” и „маркетингови анализатори” уверяваха народа, че всичко се е променило и днес богатството се прави по нов начин. Милиарди долари потънаха в „Дот ком” бумът. Вместо бързо забогатяване дойде бързо обедняване. Друг добър пример e бума с недвижимите имоти. Милиарди спестени пари и кредити бяха инвестирани за бърза възвращаемост. Милиарди потънаха в бездънното море на глупостта и алчността.

#3 принцип: Живей под възможностите си.

Притчи 13:7  Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.

Животът под възможностите е изключително непознато явление днес. Стремежът е към демонстриране на висок стил и богатство. За съжаление болшинството си остава само с демонстриране. Отвън блясък и лустро, отвътре един беден за окайване човек.

Този начин на живот и мислене прилича на карго култовете. Карго култовете се появяват през втората световна война, когато американците правят бази на островите в Тихия океан. Тамошните племена за първи път се срещат с цивилизацията и богатството – коли, самолети, радио, шоколад, консерви, дрехи и оръжия. Те виждат, че всичко това идва чрез самолети, които кацат на писти построени на островите. Когато войната приключва и американците си отиват, местните не са забравили за изобилието на западната цивилизация и самолетите. Те започват да строят писти, дялат си дървени слушалки и радиа, строят си дървени контролни кули, палят сигнални огньове и дори строят реплики на истински самолети взирайки се в небето с надеждата, че някоя стоманена птица ще бъде привлечена да кацне отново с всички тези благословения. Това е форма на магия. Те вярват, че ако подражават на американците и само построят пистите, железните птици ще кацнат отново. Туземците никога не си задават въпроса за истинския източник на богатството – праведен живот, умения, постоянство, упорита работа и спестявания.

Днешните туземци с лъскавите автомобили не са по-различни от тези в Нова Гвинея. И двата вида вярват, че ако имат демонстриране и подражание на истинското, то ще се случи. Едните строят дървени писти и самолети с надеждата, че истинските ще долетят. Другите теглят кредити, за да подражават на живота на истинските богаташи с надеждата, че и те ще станат такива. Истината е, че и едните и другите са и ще си останат бедни.

Притчи 28:19  Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.

#4 принцип: Бъди щедър.

Притчи 11:24-25  Един разпръсва щедро , но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,  (25)  Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.

Притчи 21:26  Ленивият / Алчният се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.

Еклисиаст 11:1  Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш.

Щедростта или благотворителността са от изключителна важност. Едва ли има по-важен и в същото време по-игнориран принцип от този. Точно този принцип потвърждава личностната вселена на Бога и зависимостта на човек от Божието благословение. Иска се вяра да хвърлиш хляба си по водата. Иска се вяра да даваш и да не ти се свиди. Този принцип е противен на светското мислене. Той изисква вяра в Бога създател и съдия.

Д.А. 10:1-4  Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения Италийски Полк.  (2)  Той беше благочестив и боеше се от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.  (3)  Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който слезе при него и му рече: Корнилие!  (4)  А той, като се взря в него, уплашен рече: Що е Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

Този абзац е важен. Тук Писанието говори за милостините със заветен език. Милостините на Корнилий възлязоха за спомен пред Бога. Подобен език ще видите при установяването на дъгата. Бит. 9:12-16 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:  (13)  поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.  (14)  Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака:  (15)  и ще спомня завета Си, който е между мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.  (16)  Дъгата ще бъде в облака: и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.

Дъгата не беше нужна за човека. Тя беше за Бога. Бог трябваше да я види и да си спомни. Тя е заветен белег.

Водното кръщение е заветен белег. То не е нужно да се види от човека. Бог е този който вижда и си спомня.

Господната трапеза е заветен белег. Всеки път разчупвайки хляба и виното Бог вижда и си спомня.

Всеки път когато давате милостиня Бог вижда и си спомня. Молостинята е заветен белег.

Ето един добър коментар от К. С. Луис относно това, колко трябва да даваме.

„Не вярвам, че някой може да реши колко точно трябва да даваме. Боя се, че единственото сигурно правило е да даваме повече, отколкото бихме могли да отделим. С други думи, ако комфортът, луксът и забавленията в нашия живот са на същия висок стандарт като при другите хора с доходи като нашите, значи вероятно даваме твърде малко. Ако онова, което отделяме за благотворителност, по никакъв начин не се отразява на бюджета ни и не усещаме липсата му, значи е твърде нищожно. Трябва да има неща, които искаме да направим, но да не можем, защото благотворителната ни дейност просто ги изключва.” – К. С. Луис

Любовта към парите, преследването на бързото забогатяване, прахосничеството и липсата на щедрост са суета. Те са магия която унищожава практикуващите я.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s