Относно Хелоуин

От Джеймс Б. Джордан

Публикувана : 29.10.2010

 

Превърна се в нещо нормално, през Октомври, някои християнски училища, да изпращат писма на родителите предупреждавайки ги за злините на Хелоуин, което от своя страна стана също толкова нормално да ме питат относно този въпрос. [1]

“Halloween” е съкращение на All Hallows’ Eve (навечерието на всички светии). Думата “hallow” (старовременно „светия”) означава “saint” (светец) като това “hallow”  е алтернативна форма на думата „свят” както “hallowed be Thy name” (да се свети името Ти). Денят на Вси Светии е на 1 Ноември. Това е празнуване на победата на всички светии обединени в Христос.  Честванията на Вси Светии са започнали в края на 300 г. сл. Хр. и били обединени и фиксирани на 1 Ноември в края на 700г сл. Хр. Произходът на Вси Светии в християнството няма нищо общо с келтския друидизъм или с борбата на църквата срещу друидизма (разбира се, ако въобще е имало такова нещо като друидизъм тъй като е измислен през 19в от неоезичници.)

В първият завет, войната между Божия народ и Божиите врагове се е водела на човешко ниво против Египтяните, Асирийците и т.н. С идването на Новия Завет, обаче, ни се казва че нашата главна битка е с началствата и властите, срещу падналите ангели, които  връзват сърцата и умовете на хората в невежество и страх. Дадена ни е увереност, че чрез вяра, молитва и послушание, светиите ще спечелят войната срещу тези демонични сили. Духът ни уверява в това: А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви. (Римляни 16:20)

Въпреки че Исус свърши Своята работа, празнуването на Вси Светии ни напомня, че ние не сме довършили нашата. Той е направил решаващата крачка,  и ние имаме привилегията всички заедно да работим върху започналата прочистваща операция. По този начин, век след век, християнската вяра премахна демоничното царство на невежество, страх и суеверия. Въпреки че нещата не изглеждат добре в западния свят днес, работата продължава и се развива в Азия, Африка и Латинска Америка.

Библейският ден започва от предходната вечер, така е и в църковния календар, тоест навечерието на деня е реалното начало на празника. Бъдни вечер е най-познатата за нас, но също и бдението при великата събота която предхожда Великденската утрин. По същия начин All Saints Eve (Хелоуин) предхожда All Saints Day ( денят на Вси Светии).

Идеята която драматизира християнския обичай е съвсем проста: На 31 Октомври, демоничното царство се опитва за последен път да постигне победа, но то е прогонено чрез радостта на Царството.

Кое е средството, чрез което демоничното царство е победено? С една дума: Подиграване. Най-големия грях на сатана (и наш също) е гордост. Ето защо, за да изгоним сатана от нас, ние му се подиграваме. Ето защо, обичая изобразява сатана в червен костюм с рога и опашка. Едва ли някой мисли, че дявола изглежда наистина по този начин; Библията ни учи че той е паднал архихерувим. По скоро идеята е да се осмее дявола, защото той е изгубил битката с Исус и вече няма власт над нас.

(Тази традиция на осмиване на сатана и побеждаването му чрез радост и смях играе голяма роля в класическия роман на Рей Бредбъри, Something Wicked This Way Comes, който е роман за Хелуин.)

Гаргойлите поставяни в миналото по църквите са имали същото значение. Те символизират подиграващата се над врага църква. Те изплезват език и се блещят на тези които биха нападнали църквата. Гаргойлите не са демонични; те са вярващи, който се надсмиват над разгромената демонична армия.

По този начин разгрома на злото и на демоничните сили се асоциира с Хелоуин. Затова, Мартин  Лутер поставя своите 95 предизвикателства, към нечестивите практики на църквата, на вратата на параклиса Витенберг на Вси Светии.  Той избира грижливо този ден, и от тогава Хелоуин също става и ден на Реформацията.

По същия начин, в навечерието на Вси Светии (Hallow-Even – Hallow-E’en – Halloween), възниква обичая да се осмива демоничното царство като се обличат децата в различни костюми. Тъй като силата на сатана беше смазана веднаж завинаги,  нашите деца могат да му се присмиват обличайки се като духове, гоблини и вещици. Факта че можем да облечем нашите деца така, показва нашата пълна увереност в тоталния разгром на сатана от Исус Христос – ние НЕ СЕ СТРАХУВАМЕ!

Нямам източници да проверя всички исторически произходи на Хелоуин обичаите и те без съмнение варират във времето и в различните области сред християните. “Пакост или почерпка” без съмнение има обикновен произход: нещо забавно за децата. Както всичко друго, този обичай може да се изврати и  да стане така, че „пакостта”, както е било в определени времена, е включвала наистина лоши действия извършени от тийнейджърите, което е довело до забраната й на някои места.

Едва ли можем да се противопоставим на събирането на бонбони на децата от техните приятели и съседи.  Това може и да не означава много за нас днес, защото ние сме толкова богати, че бонбоните са навсякъде около нас, но в миналите поколения, това не е било така и да се сдобиеш с няколко бонбона е било нещо много специално. Няма причина да се противопоставяме на невинен обичай като този.

Също така произхода на тиквените фенери е неизвестен. Издълбаването на една тиква или друг зеленчук, изрязвайки лице и слагайки лампа вътре е нещо което без съмнение твърде често се среща през вековете при десетки хиляди обикновени хора от стотици култури по света. Оттогава хората осветяват своите домове със свещи – украсяването на свещите и свещниците било обикновена част от живота целяща да направи дома по-красив и интересен. Картофи, ряпа, цвекло и други са били използвани за направа на фенери.

* * * *

В новия свят хората скоро разбрали че тиквите са учудващо подходящи за тази цел. Тиквените фенери са само украса; освен това остатъка може да бъде остърган отново, изпечен и използван в пайове и кексчета.

В някои култури това което наричаме фенери представлява лице на мъртвец, чиято душа продължава се намира в използвания плод и зеленчук. Но това няма особено значение към обичая Хелоуин. Казвала ли ви е майка ви докато дълбае тиквата, че това представлява главата на мъртвец,  чиято душа е все още в нея? Разбира се, не. Символите и украсите, точно като думите означават различни неща в различните култури, в различните езици, и в различните исторически периоди. Единствения подходящ въпрос е, какво означава това сега и понастоящем дали е само украса.

И дори ако някои далечни поколения са асоциирали тиквените фенери с душата в главата, какво от това? Те не са го взимали на сериозно. Това е било само част от шегите над езичеството от християнския народ.

Добро място е да отбележим,  че много статии в книги, списания и енциклопедии са написани от светски хуманисти или езичници от така нареченото движение „New Age”. Тези хора активно потискат християнските асоциации  в историческите обичаи и се опитват да направят по-привлекателни езическите. Те правят това като се опитват да представят езичеството приемливо, а християнството принизено. Така Хелоуин,  Рождество, Великден и други се считат, че имат езически произход. Това не е истина.

Странно но някои фундаменталисти са били повлияни  от тези виждания за историята.  Тези фундаменталисти не приемат хуманистичното и езическо пренаписване на западната история, американската история и наука, но понякога приемат хуманистичния и езически поглед за произхода на Хелоуин, Рождество, коледното дръвче и т.н. Можем да се надяваме, че във времето  тези братя ще преразгледат значението на тези неща добре.  Не трябва да позволяваме на езичниците да формират нашето разбиране вместо нас.

В днешни дни децата често се обличат като супер герои и оригиналното християнско значение на Хелоуин се е абсорбирало в народната култура. Също така, с настоящото увличане на „моден паганизъм” в така нареченото движение „Ню Ейч”, някои християни се чувстват неудобно децата им да се обличат като призраци. И това е така. Но ние не трябва да забравяме, че по произход Хелоуин е бил християнски обичай и няма никаква солидна причина християните да не му се радват така и днес.

„Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае” – казва Псалом 2. Нека да се присъединим към Неговият свят смях, и да се надсмеем над враговете на Христос на 31 октомври.

[1] “Concerning Halloween first appeared in OPEN BOOK, Views & Reviews, No. 28, August 1996

 

Превод: Марин Грънчаров

Advertisements

2 thoughts on “Относно Хелоуин”

  1. Всъщност правилно. Изобщо не трябва да се притесняваме от това, че част от празниците ни съвпадат с датите на стари езически такива.

    Инак чисто процедурно – Църквата наистина се е стремяла да измести със свои събития старите езически тържества. „Вси светии“ действително съвпада с ирландския празник на мъртвите Samhain (чете се Сауин с ударение на „а“).

  2. Случайност. Всеки ден е празник за някого и всеки чувства празника си както намери за добре. Така че дали някой празнува Сауин или друг Вси свети… това няма никакво значение. Важното е че е празник. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s