Случаят срещу западната цивилизация – част 5

Джеймс Джордан

Част 5: Поставяне на нови основи в един умиращ свят

 

Както споменах по-горе, историята на Израел бива няколко века като „църква без култура”, а след това няколко века като „култура без град.” Със сигурност имаше неформална култура около църквата на Патриарсите, но цивилизацията на свободните земеделци все още не е дошла на съществуване. Във вторият период имаше оградени градове, но висшата култура от дните на Соломон не беше дошла.

Тази история е като парниково цвете. Израел не се разви в рамките на вече съществуващата висша цивилизация, със всички свои културни изкушения. Историята на църквата е много по-различна. Бог екипирайки със сила хората си чрез идването на Светия Дух, означава, че те бяха изпратени в съществуващи култури, за да ги променят, а не да отидат на пустинен остров и да построят „град върху хълм”. Задачата е по-трудна, но ние имаме ресурсите да я постигнем: завършена библия и силата на Духа.

Историята дадена в библията, обаче, ни информира, как да говорим във вече съществуващи култури. Църквата и нейното поклонение трябва да бъде установено, колкото и тайно да е, най-напред от всичко. Това означава, пълен църковен живот. Без монаси отделили себе си от общността. Енергично пеене на псалмите с инструменти. Празнуване и радост, а не четиридесет дни велики пости и пост всеки Петък. Ежеседмично участие на Господната трапеза с истински хляб и истинска чаша с истинско вино. Поучение върху цялата библия, а не само върху така наречения „Нов Завет.”

Когато църквата говори към обществото, тя трябва първо да говори за Христос, и тогава за свободата и Божиите образи. Робството, малтретирането на жените, митническите тарифи, поробването на хората от държавата, и други подобни социални злини трябва да бъдат на второ място в дневния ни ред. Завоевателни войни, империализъм, колониализъм и на подобни, трябва да се възпротивяваме. Нашите герои трябва да бъдат онези, които като испанските свещеници, се опълчиха на гнетта на испанските конквистадори. Трябва да бъдем като онези опълчили се срещу английската империална инвазия, докато насърчаваме мисионерството и свободната търговия. Не трябва да сътрудничим на онези, които биха дали на държавата контрола върху икономиката и които биха угнетявали работещите бедни от другите страни чрез вдигане на митническите тарифи. Християните в пределите на „западната цивилизация” са се противопоставяли срещу това зло в миналото и тези пророци трябва да бъдат наши модели.

Практическото изработване на такава програма ще включва прозорливост, разбира се, като мненията биха се различавали по някои въпроси. Но като цяло програмата не трябва да бъде поставена под съмнение.

Образование за бъдещето

Колапса на „западната цивилизация” предоставя завидна възможност за християните от настоящия век, които до сега не са се възползвали от нея. Развитието на „християнското образование” в Съединените Щати дава информация за желанието да дадем по-добро бъдеще за нашите деца, и обещава много, но в повечето случаи това обещание, все още не е изпълнено.

Лесно е да доставиш удоволствие на Бога, но е трудно да го задоволиш. Можем да бъдем сигурни, че Бог се удоволства от усилията на църковните реформатори и християнските наставници. Но от друга страна, може да кажем, че все още няма никакво истинско християнско образование в тази страна – или поне много малко.

Има няколко причина да направя такова изявление, няколко причини, защо християнското образование не е изпълнило своето обещание. Най-напред, във време на криза, такава като нашата, човешкия инстинкт се обръща към миналото за ръководство. Това е капан. Трябва да погледнем към библията, не към нашите минали традиции. Много християнски училища (и домашното образование) се опитват да направят малко повече от предложеното през 1950те държавно образование. Учебната програма не е изготвена от библейска гледна точка, и няма ясно виждане, какъв вид бъдеще такова образование, би трябвало да възпроизведе. Едно скорошно движение в християнското обучение използва думата „класическо”, за да опише себе си, като се опитва да наблегне на изучаването на латински и западна традиция, като тези неща трябва да доведат до по-сигурна християнска основа. Ще се върна на това по-късно.

Втората причина, защо християнското образование не е изпълнило обещанието си е, че съвременните евангелски християни не разбират, какво представляват човешките същества. Човешките същества не са, както гръцко – римската традиция учи, homo sapiens, “мислещ човек.” По-скоро ние сме homo adorans, „покланящ се човек”, нещо което библията поучава и което старите езичници не са забравили. За съжаление, гръцкото предположение изглежда стои в основата на християнското образование. Поклонението основно е изоставено в страни, и ако въобще е включено, то не е основно. В резултат, образованието се дефинира според гръцкия „мислещ човек” модел.

Което ни отвежда към третата причина, която е, че съвременните евангелски християни не знаят, какво са децата. За евангелския вярващ, едно нещо което детето не е, е поклонник. Баптистите няма да допуснат детето до пълното поклонение към Бог, централното поклонение при Господата трапеза, докато не стане юноша и не е кръстен във вода. Презвитерианците не са по-добри. Поради това, че и двете групи, а и много други около тях, се провалят да видят детето основно като поклонник – призовано от Бога в кръщението и поканено на трапезата Му от този момент – няма начин по който да структурират образованието от тази основа. Гръцката гледна точка за образованието печели по презумпция: образованието е структурирано идеологически, а не литургично, и следователно християнският свят е сведен до една идеология: „християнство.”

Четвърто,  християнското образование не изпълнява обещанието си, защото рядко е обвързано с църквата. Желанието да имаме растящо и добре финансирано училище, способно да поддържа всички класове с различни програми, резултира в естествената тенденция да омаловажава деноминационните характерни черти. Под тези обстоятелства, не може да има ясна литургична основа.

И накрая, в основата на провала на християнското образование е факта, че църквата е все още в крещяща нужда от реформа. Литургично базирано и литургично контекстуално образование, не е възможно, когато самата църква не търси библейското поклонничество.

Реформацията на църквата винаги е била нужна през последните 2000 години. Скоро след Константин, местните църкви са спрели да вършат работата си, и хората са хукнали след „святи мъже” и други учители (често фалшиви учители). В средните векове, заради службата на латински език, хората е трябвало да търсят библейско поучение извън църквата, обикновено от монаси, които са нямали никаква връзка с местната църква. Само с Реформацията църквата отново става център на живота, но скоро след това се проваля отново, ето защо в Америка днес, повечето библейски поучения се правят от парацърковни организации.

Нека да дадем някои основни неща, които църквата трябва да прави, за да бъде водеща в християнското образование:

1.    Поучавайте хората в църквата на пълното съдържание на библията – истински часове с тестове от време на време и краен изпит – и не позволявайте на нито един да бъде член с право на глас, ако не може накратко да опише всяка книга от Библията.

2.    Научете хората на цялата книга Псалми, учейки ги на изложението, структурата и прогресията на разказа на всяка от Петте Книги, и ги изпитайте върху съдържанието на всички 150 псалма преди да им позволите да станат членове с право на глас.

Няма начин, нито едно от тези неща да станат с два псалма в Неделя сутрин плюс проповед, плюс урок в Неделното училище всяка седмица. Нито повечето хора могат да научат това сами; самата идея ще ги уплаши. Курсовете могат лесно да бъдат направени и в рамките на година, хората могат да бъдат екипирани.

3.    Върнете се към Господната трапеза като събирателна точка на службата, около Словото и Тайнството, с истински хляб и истинско вино, и децата (кръстени разбира се) присъединени.

4.    Поучавайте псалтиря с инструменти, като го пеете, така както Бог е заповядал.

5.    Обучавайте служителите чрез работа по Божия закон и Псалмите, и не позволявайте на никой да не стъпва в служение, ако не е усвоил този материал.

6.    Имайте истинска църковна дисциплина.

7.    Научете се да се поздравявате един друг със свята целувка, както Библията заповядва на много места.

Докато църквата не направи тези простички и лесни неща, няма начин тя да води и насочва християнското образование, като по този начин формира нова цивилизация. Но с тези неща поставени на мястото им, истинското Библейско образование е възможно.

Истинското образование произтича от поклонението и обратно към него, защото света е устроен по този начин. Истинското образование не е просто въпрос на учене и описание на реалността, но е основно въпрос на учене, как да се движим, както Бог ни е заповядал. То е песен и танц. Започваме с пеене около масата Му. Излизаме в света, научавайки и вършейки неща, и тогава се връщаме като по зрели певци, за да се съберем около масата Му. По този начин, всичко което правим и всичко което научаваме е литургично контекстуализирано, поставено в контекст на постоянно увеличаващи се съботи, седмица след седмица, година след година, век след век.

Всяко „християнско образование” което не е контекстуализирано по този начин, по естество се превръща в идеологическо. Такова образование може да гледа на своето идеологическо обучение като на основа на цялата цивилизация, включително и църквата. По същият начин, то е възприело гръцкия модел на обучение, защото християнския модел е, че учението произлиза от поклонението.

Което ни води обратно към „детското водно кръщение”. Всяко водно кръщение е детско, защото всеки ставайки християнин го прави в качеството си на дете. Детското кръщение е знак, че Бог е осиновил детето като Свое собствено, и този факт установява контекста за християнското образование. Не е възможно да имате последователно християнско образование отделно от детското кръщение.

Което ни води до „участието на децата в Господната трапеза.” Водното кръщение е пропуска за Господната трапеза, ясно и просто. Няма друга библейска основа за полагането на друго изискване за участие в Трапезата. Детето от най-ранните си години трябва да знае, че то е напълно прието на Божията семейна трапеза. Само в този контекст, и единствено в него, може да има истинско християнско образование.

Отделно от тези истини, християнското образование изглежда взима някакви “неутрални” деца давайки им факти и инструменти. То изглежда ги култивира в някакъв вид “цивилизация”, което не е християнска и не може да бъде, защото в сърцето й не стои поклонението. По този начин, този вид християнско образование, се състои от възпитанието на детето в една идеологическа цивилизация разделена от тайнствата и поклонението. Неизбежно това означава да третираме детето като homo sapiens вместо homo adorans.

„Тривиумът”

Едно от най-силните аспекти на „класическото християнска образование” е, че то използва версията на Дороти Сейърс за „тривиума” като модел за образоване на децата в три етапа на живота. Етап на граматиката, когато фактите се абсорбират от умовете като гъби. Госпожица Сейърс го нарича, етап на „папагала”, защото на този етап децата обичат да научават списъци с неща и да ги повтарят. Много материал може да бъде запомнен на това ниво на образованието, който се простира до около 6 клас.

Логическият етап, когато младите умове искат да спорят, се появява в средното училище. Госпожица Сейърс го нарича, етап на „дързостта”, защото по това време децата започват да предизвикват властите по малко, като се аргументират. Това се отнася за основното училище.

Етапа на риториката, когато младите умове започват да се интересуват от изкуство, е за средното училище. Госпожица Сейърс го нарича, етап на „поезията”, защото младите хора започват да се забелязват един друг и да стават изразителни. Те искат да украсят, това което знаят, да го направят впечатляващо.

Много християнски училища са използвали този модел дълги години, въпреки че напоследък той се е превърнал в търговското наименование за така наречените „класически” училища. Наблюденията на Сейърс са полезни, както и има още неща за казване по въпроса, защото тези три фази са всъщност част от по-голяма и по –проникновена част от човешкия живот.

Върху какво са построени тези три етапа на живота и образованието? Те не идват от вакуума, защото образованието и обучението за живота не започват с научаването на фактите. Има два по-ранни етапа, които трябва да се разберат, ако искаме да разберем християнската философия на образованието.

Първият етап на образованието е просто даване на увереност. Когато бебето плачи, майката го взима и го гушва. Бог е направил така, че родителите да не могат да устоят на бебешкия рев. Бог е направил така, че бебетата трябва да бъдат държани, за да се нахранят. Децата имат нужда от постоянно държане, прегръдки и заякване, две години, преди да започнат да „вилнеят” и да ходят сами: така наречените „ужасните две.”

Бог винаги започва от този етап със Своите хора. Той винаги ги уверява, че е на тяхна страна, че ги обича, че се грижи за тях. Благодатта винаги идва преди какъвто и да е закон.

Вторият етап на образованието е разказване на истории. Малките деца, преди етап на граматиката, са отворени за истории и това е времето, когато те настояват за истории. „Кажи ми приказка”. „Прочети ми приказка.” Оттам започва и Бог. Давайки ни увереност, Бог ни разказва истории преди да ни даде закона Си. Битие и първата половина на Изход идват преди етапа на граматиката на планината Синай.

Превод: Явор Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s