Случаят срещу западната цивилизация – част 4

Джеймс Джордан

Част 4: Факторът Нефелим

 

Западната цивилизация участва в това, което аз наричам „факторът Нефелим.” Факторът Енох означава, че езичниците стигат там първи. Това едновременно е и благословение, и опасност. Като благословение означава, че те разработват техники за господство над създанието, които ние можем да усвоим, като при това поставят наследство за нас и нашите наследници. Като опасност означава, че висшата култура на Енох се превръща в изкушение, така че ние усвояваме не само техниките за господство, но също социалното и дори религиозното мислене на нечестивите.

Оставени на себе си, нечестивите винаги се само разрушават. Всеки човек иска да бъде бог, и по този начин се започва война на всеки срещу всеки. Ламех, седмото поколение от Адам по линията на Каин, вече беше убил младите хора от своето време (Бит. 4:23-24). Предполагаемата чудна цивилизация на Гърция никога не е постигала повече от едно поколение, защото градовете са воювали помежду си. Идиотите ни казват, че Атина е била люлката на демокрацията, но предполагаемо демократичния период на Атина е траел няколко години. (Под демокрация нямам предвид управление от тълпата, но на обществото, в което хората наистина имат думата.) Истинският корен на свободата и демокрацията е Израел под библията. Израел имаше демокрация поне хиляда години преди Атина. Имаше я в дните на Съдии. Имаше я в царството, когато северните племена решиха да не следват Ровоам. Имаше я, в периода на възстановяването, в синагогите.

За разлика от Атина, робството е било подтиснато в Израел, средният земеделец е имал думата в сделките, а жените са били почетени и слушани (напр. Дебора, Авигейл, мъдрата жена от Текуе, Олда и Анна). В интерес на истината, много „примитивни” племенни общества в света са доста демократични както посочва Чинуа Акебе в своите два романа Things Fall Apart и Arrow of God. Изопачението на демократичното и републиканско мислене, което откриваме при европейците през ранното средновековие, което процъфтява в протестанството, има комплексни корени, но главно може да се проследи до племенното управление на европейците модифицирано от библията. Има твърде малко (ако въобще има) общо с Атина.

Но бяхме се съсредоточили върху краткотрайното естество на нехристиянските цивилизации. Библията ни показва серия от нации и империи около близкия изток, нито една от която не е продължила повече от век или два. Китай е съществувал като Китай за дълго време, но през колко династии? Египет е минал през резки политически катаклизми и тъмни векове. Рим преживява две главни революции, при основаване на републиката и после при своето основаване, преди да стане световна империя, при което по-късно се разпада изцяло.

Езичеството естествено се саморазрушава. Себеразрушението се случи в седмото поколение след Адам, в дните на Ламех и пророк Енох. Тогава нещо се случи, което галванизира и укрепи езическата цивилизация: вярващите започнаха да се женят за тях. Силата дадена от Духа и културната дисциплина на праведните бяха прехвърлени в културата на нечестивите.

Битие 6:2 казва, че, „Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха”. Множество любопитни тълкувания са давани за този стих. Казва се че синовете на Бог са били ангели, или обладани от демони хора, или тирани, тъй като „Божии синове” може да се използва за ангели, управители и вярващи. В контекста, обаче, липсва всякаква подкрепа за такива идеи, дори и да могат да се открият в някои юдейски басни. Битие 5:1-6:8 е един разказ. Започваме с Богоугодната линия на Сет, която води до Богоугодният Ламех, баща на Богоугодния Ной. В края ни се казва, че само Ной е останал праведен в целият свят. Въпросът който естествено възниква е: Какво става с останалите праведни? Отговорът е ясен: Те се присъединиха към нечестивите.

Това започна да се случва в дните на Енох. Знаем това, защото Юда 14-15 цитира пророчество на Енох, което е насочено против същия вид хора, за които и Юда говори. Юда не е писал за (ханаанските) невярващи, но за (сетите) християни, които отпаднаха от вярата. Юда обяснява ясно, че Енох говори за същия вид хора в неговите дни.

Енох се е родил 622 от създаването на света и е бил взет през 987. Предполагаме, че великото отстъпление от вярата е започнало около 700 след сътворението. В този момент, в седмото поколение, нечестивите са били пред саморазрушение. Вместо да позволят на градовете на Енох да се разрушат сами, вярващите са решили да им помогнат да се закрепят на повърхността. В резултат, тази зла цивилизация се закрепва за още 956 години!

Божиите синове (Богоугодната култура) видяха, че човешките дъщери бяха „добри”, точно както Адам и Ева видяха, че забраненият плод е „добър”. Може и да са били красиви, но е имало ограничение. Духа се е борел, да предотврати тези женитби, защото Той е Божествения Сватовник, но хората са Му са се възпротивили (Бит. 6:3). Резултата от тези смесени женитби бяха Нефелимите, силни мъже (Богоподобни), мъже на известността (славата) (Бит. 6:4). Социалната смесица на вярващо с невярващо мислене произвежда чудовища. (Не е ясно какво означава „Нефелим”, но може да означава „Учудване”, според  Теологическия речник на Стария Завет.)

Сега, не трябва да се съмняваме, че тези женитби са се състояли, точно както текста ни казва, но в рамката на библейската типология и поучение, трябва да сме отворени и към по-широко тълкуване. Въпреки, че Каин наименува града си по сина си, градовете в библията са в женски род (Дъщерята Ерусалим), и по-широкото значение на падението на сетите, е, че бяха очаровани от „висшата” култура на еноховите градове. Решиха, че ханаанската култура заслужава да бъде спасена и се устремиха към тази цел, точно както мнозина християни по-късно решиха да опитат да запазят гръцката и римската култура.

Това е не просто спекулация от моя страна. Постоянно виждаме в Библията, че Божиите хора са изкушавани от луксозната и висша култура на заобикалящите ги езически нации. В книгата Съдии виждаме тази завист в действие. Мнозина Израилтяни предпочитаха да се мотаят около двора на Саул, вместо да отидат в пустинята с Давид. Доста опасно е да бъдеш християнин в езическа цивилизация с високо ниво на артистичната култура.

Едно нещо е да живееш в такава цивилизация, и дори да служиш както Авдия направи (3 Царе 18: 1-16), и както Йосиф, Данаил и Неемия направиха (въпреки че техните езически царе бяха обърнати във вярата); но е съвсем друго нещо да се опитваш да запазиш такава цивилизация от нейното разрушаване. Християните трябва сериозно да се запитат, дали да подпомагат консерваторите, които искат да запазят полуезическата култура на западната цивилизация. Моето вярване трябва да е очевидно до сега: ние не трябва да го правим.

Защо тази смесена цивилизация е устояла толкова дълго и е така внушителна? Поради християнството вляло се в нея. Смесената женитба на християнството и гръцко – римското езичество наистина е произвела „силни и прочути мъже подобни на Бога”, но мнозина от тях са били истински чудовища. Порочния фарисей Андрю Джаксън все още краси 20 доларовата банкнота.

Със сигурност е имало няколко Богоугодни „силни мъже” в нашата история, но много малко. Със съгласието на източната и римокатолическа църква, и твърде често със съгласието на протестантската църква, злите монарси и бруталните войници са опресирали бедните за векове.

Това което ме изумява е каква сила християнството отдава на тази цивилизация, когато самото то е било толкова отслабено и размито. Трябва да прочетете почти всеки библейски коментар преди реформацията, за да видите, колко малко е била разбирана библията. Хората рядко са ходили на църква за векове, и когато са го правили, не са участвали в Господната трапеза. Когато са участвали, са взимали само тялото, но не и кръвта на Христос (какъвто е случая с евангелизма днес, където вино нарочно не се сервира). Езическите практики като поклонение към образи се увеличават. Извратените гледни точки за храната и секса са били всекидневни. Учението на верният фанатик на библията Мартин Лутер (Ура!), който преоткрива удоволствието от библейската религия (храна, вино, музика, женитба, семеен живот), скоро бива компрометирано от мистицизма, от една страна, и интелектуализма от друга. И въпреки всичко това, християнството е имало забележително влияние в „западната цивилизация.”

Важните части от христянската история, особено много ранната църква, ранните средни векове в Европа, и най-доброто от протестанството, трябва да бъдат запазени. Но Нефелимовата култура на западната цивилизация, не. Тя пропада днес и ние трябва да й кажем, “Прави ти път!”

 

Превод: Явор Русинов

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s