Случаят срещу западната цивилизация – част 3б

Към част 3а

 

Джеймс Джордан

 

Част 3: Философия (продължение)

Ако осъзнаем, че човешките същества са образи на Бога, и че човек мрази Бога, тогава осъзнаваме, че цялата нехристиянска политическа философия е основана върху фундаментална омраза срещу другите човешки същества, един омразен манифест на презрението. Рим, като Енох, беше основан върху кръвта на един убит брат (Рем заклан от Ромул).  Дали това събитие се е случило или не, тази история е основният мит за Рим. Друга част от този основен мит е историята, че Ромул и Рем са били отгледани от дива вълчица, и по този начин римляните не са създадени по образа на Бог, но по образа на вълчица. (Няма значение, че не всички вълци са свирепи; те са предназначени да бъдат такива и това е важното.) Цялата нехристиянска политическа философия обхваща идеята, че повечето хора трябва да бъдат роби на елита. Нехристиянската политическа философия не мисли, че отивайки на война избива хиляди, дори милиони образи на Бога, за да осъществи дадена схема. Помислете за хилядите иракски войници на тийнейджърска възраст избити от американците във войната на г-н Буш, който воювал, както той сам настоява, просто да задържи цената на петрола! Те са ни неудобни, затова ги изклахме!

Поради това че, човешките същества са образи на Бога, и поради това, че човешкото общество отразява общението на благословената Троица, библията съдържа доста (ако не и много) поучение относно социалните въпроси (човек към човек) както и относно религиозните въпроси (човек към Бога). Наистина, библията казва, че това как човек се отнася към Бог, се отразява от това как хората се отнасят един към друг (например, Матея 25:31-46). От друга страна библията не казва почти нищо относно господството над по-нисшото създание. Как да правим музикални инструменти, как да впрягаме животни, как да обработваме металите и т.н. – всичко това можем да научим от градът на Енох.

Трето, някой трябва да попита, какво е действителното съдържание на политическата философия, която ни карат да вземем от гърците и римляните. Отговорът на този въпрос показва, колко противно за Бог е тяхното мислене, защото за класическата (гръцко – римска, будистка и конфуцианстка) гледна точка, добродетелта на себеконтрола, ни прави способни да управляваме и да се покоряваме на закона. Чрез образованието и себе дисциплината побеждаваме естествената си тенденция към робство. Сега, какво е неправилното в това? Отговорът е, че това е тотално сатанинско. То превръща човек в Бог.

Библейската картина, е, че не контрола към себе си, а покорството ни към Бог и Неговото слово е това, което ни прави способни да управляваме и да бъдем управлявани. Колкото и важно и полезно да е образованието, то не е средството за победа над греха. По-скоро, средството е покорство чрез вяра. Бог ни казва, какво да правим, ние Му вярваме и го правим, и това е което ни променя. Истинското общество не е формирано от група себе притежавани мини богове управляващи всеки друг, но от всички хора покоряващи се на Божията обществено налична Книга.

Старият езичник все още познавал част от истината. Имал е богове, които са били лични духове, до известна степен. Тези богове понякога са говорели чрез оракули. Той се е покланял на тези богове и им се покорявал. До известна степен. С философите и политическите мислители на Гърция и Рим, обаче, идва задълбочаването на грехът. Старите лични богове са отхвърлени като неадекватни (такива са и били), но това което ги замества е по-лошо, защото сега човекът е бог. Сега няма поклонение към нищо. Нямапокорство към никаква по-висша сила. Вместо това, човекът предполагаемо следва нещо като „правилна причина”, каквото и да е това.

Себеконтрола, а не контрола от Бога, се превръща в идеал. Можем да поставим библейската религия и древните езичници от една страна, и гръцо – римската философия и доста от християнския свят от друга. Човека контролиран от Бог е активен, вършейки това което Бог му казва. Човекът на себеконтрола е пасивен, съзерцавайки идеали или търсейки личен мистичен съюз с „бог”. Човекът контролиран от Бога е ентусиазиран и радостен, пеещ и танцуващ, блъскащ лудо кимвали, къркащ вино умерено, празнуващ 80 дни в годината (както е в библията), наслаждаващ се на съпружеското удоволствие (както е в Песента на Соломон). Човекът на себеконтрола е трезвен, никога не се отпуска, никога не пляска с ръце, отхвърля музикалните инструменти, умножава дните на пост, празнува безбрачието и девствеността, и т.н.

Нещо повече, на дъното на това узряло зло е била идеята, че човек е в търсене на Бога, в търсене на знание за основните неща. Това е точно противоположното на библейското поучение. Първо, библията поучава, че Бог ясно се е открил и ясно говори в библията, така че няма нужда от никакво търсене. Второ, грешникът мрази Бог и въобще не търси истинския Бог, а по-скоро е в търсене на всичко, което ще блокира вроденото му знание за истинският Бог.

Сега, за какво въобще става дума във всичката тази „велика класическа литература”? Омир говори за греха на човек опитващ се да направи себе си твърде голям в очите на боговете, които в последствие го смиряват. Има истина тук, но не по-различна от истината, която ще чуете от който и да е езически туземец, където и да е в света. Нещо повече, Омировите богове всъщност завиждат на Ахил и Одисей, и нищо друго не е така изпъкващо при тези богове. Така че, защо християните трябва да обучават децата си с Омир? Или, защо Омир, а не епопеята за Гилгамеш или Калевала? Единствената причина изглежда е тази, че Oмир е част от „Западната цивилизация.” Но ние имаме право да попитаме: Кой го е грижа? Кой държи целия този умствен багаж? Нека студенти изучаващи древността да четат Омир от любопитство, но не и да го използвате в опит да формирате основния ум на християнското бъдеще.

Великите драми на късните гърци отразяват напредъка в ума на греха и бунта. Сега боговете са подложени на съмнение от „философският” ум. Съдбата, която определя живота на човек, е жестока и изцяло непознаваема, и най-доброто на което можем да се надяваме е някакъв вид търсене на отговор – такова е фундаменталното послание на цикълът на Едип от Софокъл. Останалите от тези „велики драматурзи” по-добри ли са? Схващането на Гръцките драматурзи буквално няма нищо общо с реалността и истината.  Комиксите Приключенията на Супермен имат повече връзка с реалността.

(Древните гърци не са били сами в развиването на драма, както и съвременният театър не е произлязъл от гръцката драма, а от литургията и чудните пиеси на църквата.)

Може да се твърди, че това което прави велики тези писатели е гръцкият поетически стил. И така да е. Явно е, че не това ги прави квалифицирани да бъдат използвани в християнското образование и формиране на характера. Студентите учещи в либералните колежи по изкуства и чиито главен предмет е гръцкият, могат да изучават поетическата дикция хилус.

Koгато се обърнем към римските писатели като Ливи и Плутарх, ситуацията само изглежда по-добра. Човекът, модел за тези писатели, е обсебеният от себе си, стоически мъж. Той е всичко друго, освен Давид на Псалмите. А колкото до Бога, или боговете, Той или те просто липсват. Четейки тази литература се насаждат две фалшиви неща: че Бог не е главно лице в историческата ситуация, и че добродетелния човек е стоическия мъж. Такава опасна езическа литература може да бъде оценена от зрелите умове, но за младите умове тя е интелектуална порнография подсилвайки идеята, че човек е единствения бог – което ни води обратно към езическата политическа философия.

Древният теолог Тертулиан попитал, „Какво общо има Ерусалим с Атина?” и отговорил, „Нищо!” Бил е прав.

Великото зло на „западната цивилизация” лежи точно в компромиса на християнският свят с политическите философи на Гърция и Рим. Отхвърлянето на поклонението е позволило място за така нареченото „естество”, където се е считало, че политическата активност съществува в областта на съзерцанието, докато поклонението, често изопачено като реигиозно съзерцание, е било поставено в отделна област наречена “благодат.” Политическото мислене на Гърция и Рим, което произлиза от града, вместо от градината; от Енох, вместо от Едем, е повлияло много на християнския свят. Библията също е повлияла до известна степен, но не в обхвата и властта, която Бог изисква. Римския закон, или “общия закон на нациите”, е поставен на едно ниво с библейските стандарти и социални поучения.

Трудна и дълга е била борбата за освобождение на църквата от управлението на града и държавата. Борбата е продължила през средните векове в Запада и Изтока. Папството се е окопало в запада, само защото е станало държава само по себе си, докато на изток църквата се е превърнала в отдел на държавата. Протестанството е водило същата борба в Германия и Англия, и християните които са отказвали да се покорят на управляваната от държавата „църква” са били преследвани от време на време. Междувременно, подобните на будисти анабаптистски групи изпадат от обществото отхвърляйки управлението на държавата, като в същото време отхвърлят и всеки призив за формиране на християнска цивилизация на базата на Библията. Само на няколко места църквата е напълно свободна от града и започва да действа като основа на цивилизацията, вместо като нейно изражение. Дори в Съединените Щати повечето от църквите се разцепват по време на гражданската война на южни и северни деноминации. Църквата все още има дълъг път да извърви в разбирането, че тя е основата на цивилизацията, а не някакъв отдел на културата.

Междувременно, църквата напоена с гръцката философия, продължава да се обръща към съзерцанието, вместо към поклонението. Почитта към иконите и образите е нищо, ако не е съзерцанието; със сигурност няма разговор с безмълвна картинка. Първоначалните велики „светии” са били пустинни монаси отхвърлили Божията заповед да живеят в общността на народа Му и мистици, които ефективно са правили това. (Библейската религия не е мистична, а покорна.) Господната трапеза се превръща в нещо, върху което да размишляваш, а не нещо върху което да действаш, като това е било валидно дори за протестанството. На сексуалността, музиката и храната (включително алкохола) се е гледало като на опасни, точно както гръцките философи са гледали на тях и по-рано стоическите римляни. Това рязко контрастира на библейското празнично отношение към тях.

Ако погледнем от институционалната църква към християнският свят като цяло, ситуацията е далеч по-лоша. Езическите забележки за святост драстично се различават от библейските, водейки пост константиновите църкви към усвояване на магическа гледна точка за кръста, тайнствата, образите и иконите, реликвите, святите мъже и земята на Палестина. Последните са причина за жестокостта на кръстоносците, които са били оправдани на базата на злите и демонични забележки за предполагаемата „святост” на Палестинската земя.

Пренебрегвайки поучението на Библията, християнският свят твърде често е държал земеделските земи и други работни места основно поробени като крепостничество към лордове, принцове и градове. Земята е била притежавана от малцина богаташи. Желанието да се притежава земя се превръща в такъв идол, че много европейци са дошли в Америка решени да вземат земя на всяка цена, като цената е била понесена от кръвта на американските индианци поколение след поколение. Идеала за свободно притежаване на земя е бил отхвърлен за черните африканци доведени в Америка. И откъде идва всичко това? От гръцките и римските философи.

Също от гърците и римляните идва забележката, че търговията е въпрос, който се определя от града или държавата, отричайки свободната търговия на работника, фермера и занаятчията. Конституцията на САЩ нечестиво е оторизирала федералното правителство да поставя митнически тарифи анулирайки по този начин правото на гражданите да купуват и продават свободно. Тук отново виждаме принципа на Енох, при който обществото произлиза от града и неговите управители, вместо от хората и живота им. В края на краищата, откъде е дошла идеята, която твърди, че правителството трябва да има изключителните права да печата пари или да регулира търговията? Тази зла идея сега се защитава от псевдо християнски политици като Пат Бучанан. Нито един християнин не може праведно да защитава, че силата на меча (държавата) трябва да се използва да отмени правото на бедните хора от други земи, да продават изделията си свободно на хората в Америка. Протекционизмът е жесток, порочен и безбожен. Същото може да се каже за търговските ембаргота, които не отслабват силата на управителите на нациите, но осакатяват беззащитните и бедните.

Междувременно, политическите наставници в протестантските земи четат своя Плутарх и Цицерон религиозно, пишат под псевдоними взети от rимската история, като Публий и Брут, и строят паметниците си и държавните учреждения по класически модели. Естественият резултат от цялото това четене на езически (стоически) източници е проникващо философско или стоическо отношение в обществото като цяло. „Истинските мъже не плачат.” „Не трябва да имаме истински инструменти и ентусиазъм в поклонението.” „Когато детето му беше убито, той го прие философски” – тоест не е показал никакви емоции. Колко далеч е всичко това от библейската картина за човека и поклонението!

Можем да се радваме, че тази гротеска смесица наречена „западна цивилизация” сега идва до своя край. Вероятно бъдещите поколения ще строят от библията, вместо от очевидния сатанизъм на Гърция и Рим. Можем да се надяваме да е така. Най-вероятно, бъдещето на християнския свят ще се въздигне в земи не повлияни от Гърция и Рим, земи извън чудовищната компромисност на западната цивилизация.

Следва…

Превод: Явор Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s