Случаят срещу западната цивилизация – част 3a


Към част 2

Джеймс Джордан

Част 3: Философия

Когато се обърнем от изкуствата към религията откриваме същото нещо, само контраста е по-голям. Ако можем и трябва да научим някои от техниките от изкуството и науката от нечестивите, то това не трябва да са религия и философия. Бог не осъди израилтяните, заради това, че са се учили как да свирят на музикални инструменти, как да строят градове или кораби от нечестивите, но винаги ги осъждаше, когато търсеха да се научат как да се покланят от нечестивите. Големият контраст беше, и е, че нечестивите се покланят чрез работата на собствените си ръце: образи и икони.

Философията, икона на ума, е много по-фина от (идолопоклонството) поклонението чрез образи. В древният свят е дошло време, в което нечестивите узряват в злото до степен, където те вече не се покланят физически на какъвто и да е бог въобще, а само изучават „божественото”. Това е развитието на „философията”, която се е появила в земите на езичниците приблизително по същото време, по което и пророческото движение е било въздигнато от Бога сред Неговият народ. Сидхарта Гуатама (Буда), Кунг Фу-Тци (Конфуций), Лао-Тзе, Платон и Аристотел са грубо казано съвременници. Всеки е търсел да замени поклонението със съзерцаване и размисъл, още една стъпка напред към отстъпничеството от Бог.

Всеки един от тези тримата е бил Каин. Буквално от самото начало, философията е била политическа философия, предназначена да подкрепя града на човека. Философията е била религия на държавата, новата форма на „държавния пророк”.  Донкихотовските пре – Сократовски философи са отхвърлили личните богове и поклонение, и са дебатирали върху това, какво е било „крайното съществуване”. Квалифицираната философия идва със Сократ и Платон, които са търсели да установят това ужасно мислене в града, и са убеждавали хората да спрат да се покланят на личностни духове, и да преоткрият  градовете си върху празната утеха на философията. Хората са имали достатъчно разум, за да отхвърлят Сократовото дяволско изкушение, подлагайки го на смърт. Платон решава да изразява подобни идеи под формата на криптирани диалози. Накрая Аристотел успява да примири града и политическите управници с фундаменталните идеи на Сократ и Платон, и като учител на Александър Велики, поставя идеите в ход.

Разликите между Конфуций, Платон и Буда не трябва да ни заслепяват в своята фундаментална еднаквост. Лао-Тзе, китайския Платон, проповядва вътрешното съзерцание. Платон проповядва един нов и по-радикален анти – божий политически ред, който е съзерцателна абстракция като Доброто, което ще замени поклонението към живите богове. Буда заема още по-голяма анти-политическа позиция, оставяйки града да върши работата си, докато проповядва вид бягство от обществото. Но тази позиция е все още в цялостния контекст на правене на философия (религия) в политически условия. Аристотел, наследникът на Платон, успява да примири Платоновите радикални идеи с практическите политически идеи, както Конфуций, наследник на Лао-Тзе, прави в Китай.

В едно отвратително неправилно тълкуване на реалността, мнозина християнски мислители решават, че философията на Платон и неговите колеги е подобрение на идолопоклонството. В действителност, е било нещо много по-ужасно. Езическият идолопоклонник признава, че личности управляват живота му и той се покланя на тези личности. Макар и изкривена, тази представа за реалността е много по-близка до истината, отколкото философията, която отрича личностните богове и отхвърля покорството и поклонението. Платон не представя по-усъвършенствано идолопоклонство, а го задълбочава.

Нечестивите пристигат там първи. Езичниците бяха първите, които развиха пълноценна политическа философия. Библията засяга предимно дълбоки въпроси. Въпроси формиращи основата на истинската политическа философия. Християните, обаче, са очаровани от философията на езичниците, и вместо да развиват философия от библията, те я заемат от нечестивите. Те бяха впечатлени от града на Енох без да се съмняват в него.

В края на краищата, заключават те, ако можем да се учим от Ювал как да правим флейти, защо да не можем да се учим от езичниците как се управлява? Не ли това също въпрос на техника? Отговорът трябва да бъде твърдо „Не!” Поради три причини.

Първо, да се учим на политическа философия от градът е да се учим от Каин, не от Ювал или Явал. Всеки град, който не е основан на Христос е град на Каин, Енох и Вавилон. Юваловите музикални техники са на две стъпки отдалечени от Каиновата политическа философия: (1) Ювал е различна личност от Каин, в различен талант; (2) Ние единствено се учим на техника от Ювал.

Второ, и по-важно, политическата философия (закон, държавническо изкуство и т.н.) оперира в различна сфера от музиката, земеделието и  металургията. Последното оперира в сферата на господството, света под човека. Политиката оперира в сферата на самия човек, образа на Бога, социалната арена. А религията оперира в сферата над човека. Тези три зони на живота имат различни качества, различни езици, различна психология. Можем да се учим на държавническо изкуство от Гърците и Римляните само ако започнем с презумпцията, че хората са просто неща като музикалните инструменти.

 

Превод: Явор Русинов

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s