Не позволявайте на свободата да си замине

Няма друго място освен Америка

Америка е наистина най-великата страна на света.

Не позволявайте на свободата да си замине.

Кити Уортман

Това което искам ще ви кажа е нещо, което най-вероятно никога на сте чували или чели в книгите по история.

Аз съм директен свидетел на това, което се случи. Не мога да ви кажа, че Хитлер превзе Австрия с танкове и оръжие, това би било изопачаване на историята. Ние го избрахме с голяма изборна победа, 98% от гласовете. Никога не съм чела това в никоя американска публикация. Всеки си мисли , че Хитлер встъпва във власт със своите танкове и завзема Австрия чрез сила.

През 1938 в Австрия имаше дълбока депресия. Близо една трета от способните за работа бяха безработни. Ние имахме 25% инфлация и 25% лихвен процент при банковите заеми. Фермерите и тези имащи бизнес обявяваха банкрути всеки ден. Младите хора ходеха от къща на къща просейки храна. Не защото не искаха да работят, а просто защото нямаше никаква работа. Майка ми беше християнка и вярваше в помагането на хората в нужда. Всеки ден ние готвехме голям казан супа и хляб за да храним тези бедни и гладни хора, по около 30 на ден.

Комунистическата пария и Национал-социалистическата партия се бореха по между си. Много градове като Виена, Линц и Грац бяха разрушени. Хората бяха отчаяни и направиха петиция до правителството да ги оставят да изберат какво управление биха желали.

Виждахме какво се случва в нашата северна съседка Германия, където Хитлер бе вече на власт от 1933. Беше ни казано че там нямат безработица и престъпност и имат висок стандарт на живот. Нищо не бе споменавано за преследване на каквито и да било групи хора – евреи или други. Бяха ни оставили да повярваме, че всеки беше щастлив. Ние искахме същия начин на живот в Австрия. Беше ни обещано, че гласувайки за Хитлер, това би означавало край на безработицата и помощ за семейството. Хитлер също казваше, че бизнеса ще бъде подпомаган и фермерите ще получат фермите си отново. В резултат 98% от населението гласува за присъединяването на Австрия към Германия и Хитлер да бъде нашият вожд.

Ние бяхме повече от щастливи, три дни танцувахме по улиците и правехме шествия със свещи. Новото правителство отвори големи обществени кухни и всеки беше нахранен.

След изборите немските власти бяха назначени и като по чудо изведнъж имахме закон и ред. Три или четири седмици по-късно всеки беше на работа. Правителството се погрижи за създаването на много работни места чрез Държавното бюро по труда.

Хитлер реши, че трябва да имаме равни права за жените. Преди това обичая беше всяка омъжена австрийка да не работи извън дома. На работоспособен мъж се гледаше презрително, ако той не можеше да се грижи за семейството си. Много жени с учителска професия бяха въодушевени, че могат да останат на работното си место, което иначе трябваше да напуснат в случай на брак.

Хитлер целеше образованието да елиминира религиозното обучение на децата.

Нашето образование беше национализирано. Започнах да ходя в едно много добро държавно училище. Населението беше предимно католическо и се преподаваше религия в училищата ни. Денят, в който избрахме Хитлер (13 март 1938г.), аз влязох в училищната стая и открих че разпятието беше заменено с ликът на Хитлер закачен до нацисткото знаме. Учителката ни, много посветена жена, се изправи и каза, че вече няма да се молим или да имаме религия вече. Вместо това пеехме „Deutschland, Deutschland, Uber Alles” (Германия, Германия над всичко) и имахме физическо обучение.

Неделята стана национален ден на младежта със задължително присъствие. Родителите не бяха доволни от внезапната промяна в учебната програма. Беше им казано, че ако не ни пратят, ще получат първо предупредително писмо. Следващият път ще бъдат глобени със сума еквивалентна на 300 долара и третия път ще бъдат пратени в затвора.

Първите два часа се състояха в политическо индоктриниране. Остатъка от деня имахме спортни занимания. С времето започнахме да харесваме това. О, ние се забавлявахме толкова много и имахме спортните си екипировки безплатно. Прибирахме се в къщи и с възторг разказвахме на родителите си за чудесното време, което прекарвахме.

Майка ми беше много недоволна. Когато започна вторият срок тя ме изтегли от държавното училище и ме записа в манастир. Казах й, че не може да направи това, но тя ми каза, че един ден когато порасна ще съм й благодарна. Там имаше много добра учебна програма, но почти никакви забавления, спорт и политическа пропаганда. В началото много мразех това, но чувствах, че мога да се примиря. От време на време по празниците аз се прибирах в къщи. Отивах при старите си приятели и ги питах как са, как я карат. Техния разпуснат начин на живот беше много обезпокоителен за мен. Те живееха без религия. По това време самотните майки бяха възхвалявани че имат бебе за Хитлер. Изглеждаше ми странно, че нашето общество се промени толкова внезапно. Времето минаваше, аз осъзнах какво чудесно нещо е направила майка ми, така че аз не бях изложена на този вид хуманистична философия.

Равните права атакуват дома

През 1939 войната започна и купонната система за храна влезе в сила. Цялата храна беше разпределена и можеше да се купи единствени с купони. По същото време беше приет закон за пълната заетост, който означаваше, че ако не работиш не можеш да получаваш купони, а ако нямаш такива, гладуваш да смърт. Жените, които си стояха в къщи, грижейки се за семействата си и нямаха никакви пазарни способности, често трябваше да започват работа подхождаща повече за мъже.

Скоро след това военната повинност беше приета. За младите мъже и жени беше задължително да бъдат една година в трудови лагери. През деня момичетата работеха във фермите, а през нощта се връщаха в бараките си за военно обучение, също както момчетата. Бяха обучавани да бъдат противо-самолетни стрелци и свързочнички. След трудовите лагери те не бяха освобождавани, но бяха използвани на фронтовата линя. Когато се връщам да посетя Австрия, да се видя с моето семейство и приятели, повечето то тези жени са емоционални инвалиди, понеже те не са били подготвени да понесат ужасите на бойното поле. Три месеца преди да навърша 18 бях сериозно ранена при една въздушна атака. За малко да загубя единия си крак, така че бях пощадена и не отидох в тези трудови лагери и военна служба.

Хитлер реструктурира семейството чрез детската градина

Когато майките трябваше да отидат на полето на труда, правителство веднага организира детски градини. Можеше да вземеш децата си от 4 месечни до училищна възраст и да го оставиш 24 час в денонощието, 7 дни в седмицата под тоталната грижа на правителството. Държавата възпита цяло поколение от деца. Нямаше майки, които да се грижат за децата си, само професионално обучени детски психолози. До това време никой не говореше за равни права. We knew we had been had.

Здравеопазването и малкия бизнес страдаше под правителствения контрол

Преди Хитлер имахме много добро здравна система. Много американски лекари бяха обучени във Виенския университет. След Хитлер, здравеопазването беше социализирано, безплатно за всички. Докторите получаваха заплата от правителството. Проблема беше, че понеже беше безплатно, хората отиваха на лекар за всякакви неща. Когато добрият лекар пристигнеше в офиса сив 8 часа, 40 човека вече чакаха и в същото време болниците бяха пълни. Ако ти се налага специална операция, ще трябва да почакаш една или две години за да дойде реда ти. Нямаше пари за проучвания, понеже парите отиваха за социализирана медицина. Проучванията в медицинските училища буквално спряха, така че най-добрите доктори напуснаха Австрия и имигрираха в други страни.

Със здравеопазването данъците ни нараснаха с 80% от нашия доход. Младоженците веднага получаваха $1000 заем от правителството за започването на дом. Имахме големи програми за семействата. Целодневните детски градини и образованието беше безплатно. Гимназиите минаха в ръцете на държавата и таксите в колежите бяха субсидирани. Всеки имаше право на милостиня, като купони, дрехи и дом.

Имахме агенция, която се грижеше за бизнеса. Зет ми притежаваше ресторант, където имаше квадратни маси. Правителствените власти му казаха да ги замени с кръгли, понеже хората могат де се наранят в ръбовете им. После му казаха, че трябва да има допълнителни санитарни възли. Това беше просто един малък млечен бизнес със сладкарница. Той не можа да посрещне всичките нови изисквания. Скоро той спря бизнеса си. Ако правителството притежава големия бизнес и няма много малък бизнес, то би било в контрол.

Имахме защита на потребителя. Беше ни казано как да пазаруваме и какво да купуваме. Свободното предприемачество беше унищожено. Имахме планови агенции специализирани във фермерство. Агентите отиваха във фермите, брояха добитъка, след това казваха на фермерите какво и как да произвеждат.

Милостивото убийство“ редефинирано

През 1944 бях учителка в едно малко селце в Алпите. Селцето беше обградено от планини и през зимата бяхме изолирани. Така че хората се женеха по между си и често децата им бяха бавно развиващи се. Когато пристигнах там, беше ми казано че има 15 умствено увредени възрастни, но всички те бяха полезни и вършеха доба физическа работа. Познавах един от тях много добре, казваше се Винсент. Той беше портиер в училището. Един ден погледнах през прозореца и видях Винсент и още други в един малък автобус. Попитах моя началник къде отиват. Тя ми отговори, че отиват в едно заведение, където Здравното министерство ще ги обучи на занаят, да пишат и четат. Семействата им трябваше да подпишат разни документи с една малка клауза, че не могат да го посещават за 6 месеца. Беше им казано, че посещението ще попречи на програмата и на тях може да им домъчнее за вкъщи.

Времето минаваше, писма започваха да пристигат, съобщавайки че тези хора са починали от естествена и спокойна смърт. Местното население не беше глупаво. Ние подозирахме какво се бе случило. Тези хора заминаха в чудесно физическо здраве и всичките починаха за 6 месеца. Това беше евтаназия.

Последни стъпки – контрол на оръжията

Следващата стъпка беше регистрация на оръжията. Хората се нараняваха чрез тях. Хитлер заяви, че истинския начин за залавяне на престъпниците (все още бяха останали някои) беше чрез проверка на серийните номера на оръжията. Повечето хора бяха изпълнителни и покорно се отправиха към полицейските участъци за да регистрират огнестрелните си оръжия. Не след дълго полицията заяви, че било най- добре за всеки да върне оръжията, които има. Властите вече знаеха кой ги притежаваше, така, че беше безсмислено да не се подчиниш доброволно.

Нямаше вече свобода на словото. Всеки, който кажеше нещо срещу правителството беше отвеждан. Познавахме много хора, които бяха арестувани, не само евреи, но също така свещеници и служители, които издигаха глас.

Тоталитаризма не дойде бързо, изминаха пет години от 1938 до 1943, за да бъде осъзната пълната диктатура в Австрия. Ако беше се случило за една нощ, моите сънародници биха се били до последен дъх. Сега единствените ни оръжия бяха дръжките на метлите. Цялата идея звучеше почти невероятно, как държавата малко по малко разруши свободата ни.

След Втората Световна Война, руски войски окупираха Австрия. Жени бяха изнасилвани, от млади момичета до възрастни. За това нещо пресата никога не писа. Когато руснаците си заминаха през 1955, те взеха всичко, което можаха, изпразвайки цели фабрики по пътя си. Изсичаха цели овощни градини, а което не можеха да разрушат- изгаряха. Наричахме я „ Изпепелената Земя“. Повечето от хората се барикадираха в къщите си. Жени се укриваха в мазите си по 6 седмици докато войските мобилизираха. За тези от тях, които не искаха да платят цената, днес има паметник във Виена посветен на жените, които бяха избити от руснаците. Това е разказ на очевидец.

Истина е… тези от нас, които доплуваха до Статуята на Свободата дойдоха в страна с невероятна свобода и възможности. Америка е наистина най- великата страна на света. Не позволявайте на свободата да си изплъзне.

Освен Америка, няма друго място, където да избягаш.

Превод Венцислав Данев

Advertisements

One thought on “Не позволявайте на свободата да си замине”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s