Джеймс Джордан
Част 2: Факторът Енох
В Open Book 21 ние дискутирахме „Факторът Енох.” Поради това, че беше преди няколко години (Май 1994) и мнозина са го чели, ще се върнем на предмета тук, като го доразвием.
След като Каин уби Авел и беше изгонен от земята на Едем, четем, че е имал син на име Енох, и че е основал град със същото име (Бит 4:17). Казва ни се, че е наименувал града по името на сина си.
Това беше първият построен град, но не и последния. Последния е Новият Ерусалим, построен от Бог Отец на основата на кръвта на Бог Син чрез силата на Бог Светия Дух, и „наименуван” не по името на Сина, но на дъщерята: Невястата, дъщерята Ерусалим. Както Енох беше принц на град Енох, така и Христос е Принцът на светия град.
Град наименуван по син няма бъдеще, защото женствеността е есхатологична. Мъжът идва първи – после жената. Мъж след мъж след мъж няма бъдеще. Идеята града и сина да имат едно и също име е нарцистична, което в края на краищата е хомосексуално, защото сина е женен за себе си, за мъж. Истинският град на Бога е Невястата, омъжена за Сина Цар.
Първия град беше построен върху кръвта на един убит брат. Последния град също е построен върху кръвта на убития по-млад брат, безусловният млад Брат, Исус Христос. В библията виждаме по-младите братя да заменят по-големите, заради неверието на по-големите: Сет замени Каин, Исак замени Исмаил, Яков замени Исав, Йосиф замени братята си, Давид замени своите, и т.н. Исус е последният Адам, последният по-млад брат, а смъртта Му е основата на Божият Град.
Енох не насади градина и после да й позволи да се развие в град. По този начин, той установи курс различен от Божият. Ако следваме схващането за историята на градината в библията, ще открием, че Авраам и патриарсите се покланяха в светилища – оазиси, охарактеризирани чрез олтари, дървета и кладенци. По-късно, тези елементи бяха организирани в едно официално светилище – скиния. Още по-късно, скинията израстна в храм, а храмът е установен в града Ерусалим. По този начин, Бог прави града да произрасте от градината.
Бог прави цивилизацията Му да произрасте от истинското поклонение в градината на Църквата. От градината, тази истинска цивилизация, произрастява в общество на свободни земеделци. Забележете сега Левит 25 и защитата на собствеността на земята. Чак накрая истинската цивилизация строи градове. След като призова Авраам да установи истинско поклонение, Бог даде на Евреите 430 години преди да ги установи като култура от свободни земеделци. Други 443 години минаха преди Давид да установи Ерусалим като столица на Израел.
За нечестивите прогресията е обърната. Градът идва първо, и той доминира земята, превръщайки земеделците и другите работници в роби на града, както беше случая в древния, средновековен, ранния съвременен свят, в съвременния социализъм и комунизъм. Управителя на града прави себе си първосвещеник и религиозен лидер на общността. (Въпреки че не означава нищо днес, един остатък от това езическо схващане може да се види при управителя на Англия, който е и глава на църквата на Англия.) Религията не стои пророчески над града, за да предизвика града, но вместо това е като бюро за града. Градината – църква не води града към нова праведност, а вместо това обосновава действията на града и управителите, действаща като „кралски пророк.”
Енох започна с град. Това означава, че започна с тирания. Града става място, което завоюва и поробва „селяните” земеделци от провинцията. Поради това, че града – тиранин няма корен, то той не може да устои, но докато е трае, той е брутален, започвайки и завършвайки с убийство (Бит. 4:8, 23).
Грехът на Енох беше като на Адам. Бог каза на Адам и Ева, че всяко дърво беше добро за храна (Бит. 1:29). По този начин, те можеха да разберат, че забраненото дърво беше временно. Грехът им беше, че не изчакаха Божието позволение. По подобен начин, Енох не желаеше да работи търпеливо и града да произрасте от градината. Той скочи и обра плодовете на поколения труд: славата на града.
Поради различни причини, езичниците често правят по-бързи първоначални културни придобивки, отколкото праведните. Езичниците обичат да поробват други, да им работят. Езичниците не отделят един ден от седем за почивка. Езичниците не отделят никаква психологическа енергия в покаяние и борба срещу греха. По-този начин, нечестивите отиват там първи. Това е, което аз наричам, „Факторът Енох.”
Градската култура е развита. Дотогава, докато хората са пръснати в малки селца и градчета, по напредничавите аспекти на търговията, музиката, изкуството и управлението не се развиват. Няма достатъчно музиканти на едно място, за да формират хор или оркестър. Няма достатъчно разделение на труда за големи архитектурни проекти. Няма голямо пристанище за международна търговия. Цивилизацията не е достатъчно комплексна за разширени политически структури – „стареите при портите” могат да се справят и сами. Само когато големите градове се формират, чак тогава тези неща се появяват.
Тъй като нечестивите избягват по-ранните стадии и основи на истинското поклонение и свободни работници, те могат да създадат завидно напредничава градска култура преди праведните.
Виждаме фактора Енох в Битие 4. Каин не само построи първия град, но потомците му станаха „бащи” (експерти, учители) в науката за селското стопанство, музиката и металургията.
Факторът Енох означава, че много често големия прогрес в техниката (не във философията) идва от езически източници. Обикновено езичниците отиват там първи, а едва след това, идват и вярващите. Практически, какво означава това?
Първо, това означава, че по много начини нечестивите поставят наследство за праведните (Притчи 13:22). Те отиват там първи, но ние сме тези, които ги наследяваме. Бог изпрати стършели пред израилтяните, за да изгонят Ханаанците от домовете и градовете им, така израилтяните наследиха укрепени градове, къщи, кладенци, лозя, маслинови насаждения и т.н. (Изход 23:27-28; Вт. 6:10-11). Това означава, че християните могат да участват във всяка цивилизация от която са част, и да си плащат данъците, знаейки, че нашите деца ще наследят всички добри произведени неща.
Второ, това означава, че християните не трябва да бъдат смазани от технологичната и артистична гордост на езичниците. В обществото ни днес, все още най-добрите артисти и техници много рядко са вярващи. От библията, обаче, знаем, че нямат корен и ще изгорят. Нашият град се строи по-бавно, но ще трае завинаги. С напредването и узряването на историята, християните ще бъдат повече и повече културно доминиращи, и повече и повече ще виждаме християните да „пристигат първи” в областите на изкуствата и науките.
Трето, това означава, че християните, често трябва да се учат на техники от езичниците. Колко глупаво би било, за Израелските овчари, да откажат да управляват стадата си добре, само защото Явал езичника изобрети много от основните техники! И колко тъжно би било, ако Давид беше отказал да учи музика, защото Ювал беше там пръв!
Сега помислете, какво може да означава това. Често пиетистичните християни са критични към своите братя в изкуствата, защото артистичните християни трият рамене с изродените езичници. Ще узреем ли достатъчно да подкрепим нашите братя християни в това?
Изкуствата са много мощни, защото изкуството подсилва вярата чрез емоцията (слава). По този начин, християните които учат с Ювал трябва много да внимават да държат разделени техниките от философската рамка. И все пак, по-велик е този в нас, отколкото този в света, а християните са призвани да упражняват господство във всички области на живота. Можем да се учим от света и трябва да сме смели да го правим.
Подходящия контекст за изучаването на техниките на Енох е църквата. Имаме нужда от поучението и святото събрание на местната църква като поддържаща база, и градина, през цялото време докато учим в света. Извън този контекст, има опасност да бъдем всмукани във философията на Енох.
Следва…
Превод: Явор Русинов
Свобода и бъдеще 