Случаят срещу западната цивилизация – част 1

Джеймс Джордан

Част 1: Въведение

Колапсът на западната традиция в Съединените Щати, срещан във враждебността към Християнството в управлението и образованието, и отстраняването на „традиционното” и „канонично” учение от нашите институции в средното и висшето образование, води към криза и възможност за сериозните вярващи в началото на третия милениум. Тези статии са покана да помислим откровено и прямо за това, каква да бъде християнската програма. Моята отправна точка са две мои статии публикувани преди това. Първата е брошурата Криза, възможност и Християнско бъдеще, публикувана от Transfiguration Press и на разположение от Biblical Horizonsза $3.50. Втората статия „Великият Махмурлук,” публикувана в Biblical Horizons No. 74 & 75, и на разположение от Biblical Horizons за $2.00.

До голяма степен приемам, че Библейско вярващите християни са позволили на Римокатолиците и светските консерватори да мислят заради тях. И двете групи защитават завръщането на синтетичната култура наречена „Западна цивилизация,” една несвята (и нестабилна) смесица от Гръцко – Римско езичество и библейска религия. Много автори в тези две групи са брилянти и понякога имат истински проникновения, но това не променя факта, че това, което те защитават, основно е смесица от Ваал и Христос. Така нареченият „канон” на западната литература, е такава смесица често включваща много повече нехристиянска работа, отколкото християнска. Ситуацията по отношение на политическата философия в западната цивилизация е още по-лоша.

Поради това, че библейските християни често, не са високо образовани, и често са доста уплашени, те откриват себе си привлечени към консервативните писатели и мислители. Преди няколко години, например, работата на светският консерватор Алан Блум Краят на американският разсъдък (The Closing of the American Mind) беше одобрена в християнския свят. Буквално нямаше никаква критика към тази книга.

Липсата на силно интелектуално присъствие сред библейските християни в Америка означава, че топката е при римокатолическите мислители и техните приятели по презумпция: Уйлям Бъкли, Джон Нюхаус, и Ръсел Кърк, например; и такива публикации като Първите нещахроники иСъвременният век. Тези мъже и много други като тях имат да кажат много добри неща, но основно искат да върнат обратно часовника в ситуация, където езическото и християнското мислене се сливат в „западен” синтезис. Те имат склонността да четат езическите Гърци и Римляни през християнски очи, създавайки въображаеми платоновци и цицероновци, които никога в действителност не са съществували. Но също така, те нямат високо мнение за Писанието, особено за социалните директиви, които Бог изговори към Израел на планината Синай, и по този начин са много повече повлияни от пътищата на езичниците, често без да го осъзнават.

Както споменах по-горе, Западната цивилизация свърши. Така да се каже, традицията на тази цивилизация е разрушена от две поколения на невежество и отстъпничество от вярата, тръгвайки от шейсетте до днес. Ето защо, въпроса пред нас като библейски християни е този: Правим ли усилия да възстановим тази традиция или трябва да погледнем към Библията и да направим усилие да създадем нещо по-добро?

Предполагам че повечето библейски християни ще отговорят, че трябва да създадем нещо по-добро. И все пак, когато аз погледна църквата, християнското образователно движение, света на християнските коментари днес, идвам до заключението, че има нужда от по-дълбоко размишление по въпроса. Много християнски училища, например, сега рекламират, че предлагат „класическо християнско образование.” Това означава ли, „старовременно християнско образование”? (което може да бъде проблем само по себе си). Или означава „една комбинация от най-доброто от Библията с най-доброто от класическите Гърци и Римляни,” което е още по-голям проблем. Тези училища преподават ли Латински и Еврейски като основни инструменти за живота? Училищният ден организиран ли е литургично около Псалтиря и набляга ли се музиката толкова, колкото на езика и литературата?

Не знам отговорите на тези въпроси и в известен смисъл не мога да ги знам. Едно е сигурно, всички тези училища са различни с различни хора въвлечени в тях. В друго, обаче, такива лидери като тези в движението на  „класическото християнско образование” със сигурност се учат в движение, така че това, което са защитавали преди пет години, може да бъде преразгледано днес. Моята цел в повдигането на въпроса, не е да критикувам тези искрени християнски учители; далеч от това. Те вероятно са свършили най-добрата работа в християнското образование. По-скоро ги давам за пример, за да илюстрирам цялостната загриженост в тези статии. Може би някои от тези въвлечени в усилията за християнско образование, ще прочетат тези статии и ще бъдат стимулирани от тях, като всички ние се борим да положим една по-солидна основа за бъдещите поколения.

Нещо повече, не вярвам, че можем да възстановим традицията наречена „западна цивилизация.” Опитите да го направим са загуба на време и усилия, борейки се в вятърни мелници. Както посочих в През нови очи (Through New Eyes), глава 3, културите са символични структури свързани от светоглед (символизиращ света по определен начин) опериращ в дадена традиция. Веднъж разруши ли се традицията, културата не може да се въздигне отново. Културите не са като камъни в стена, които ако се разрушат, да могат да се вдигнат отново. По скоро културите са като яйце. Когато яйцето се счупи всички сили на света не могат да го съберат отново. Когато една култура си отиде – а нашата си отива – единствената възможност за бъдещето, е да положим основите на нова култура. В рамките на историята на културата, един Йосия може да я възстанови; но когато една култура си отиде, нужни са нови Авраамовци. В противен случай злият звяр ще победи Витлеем.

И така, какво е „западната цивилизация”? Терминът е бил създаден първоначално от Г. К. Честертън, самият той доста проницателен римокатолически мислител, преди около век. Когато културата започва да запада, той й дава име за себе си, като я вижда вече „в миналото” и по този начин с въплътен смисъл. Не знам със сигурност, какво е имал предвид Честърн под този термин, но общо казано, западната цивилизация е култура, която е израснала от класическия свят на Гърция и Рим под влиянието на Библията. Главно смесица от тези два източника. В различно време, единият или другият е взимал надмощие.

Сега, това което написах е много обща характеристика. Едно много кратко обобщение на историята на тази цивилизация ще покаже някои от нейните детайли. Нека да започнем със самата Апостолска ера, времето когато Новият Завет е бил написан. Има хора опитващи се да спорят, че мисленето на Апостолите е било божествено наложена синтеза от Старият Завет и най-доброто от езическото мислене. Това откровено е явна глупост, но от време на време изплува на повърхността, така че можем да я използваме тук. Да предположим, че има една нова, „по-вътрешна” и повече „от друг свят” етика и духовност в Новозаветните писания, срещу едно „по-външно” и „от настоящия свят” мислене намиращо се в СЗ. Сега, никой запознат с Псалтиря и с Еклисиаст не би си представил подобно нещо. СЗ в най-малкият детайл е толкова „по-вътрешен” и „от друг свят” колкото и НЗ. И ако обърнем внимание на това, което Павел, Исус и други казаха, ще видим, че тяхното послание в най-малкият детайл беше толкова „външно” и „от настоящия свят”, както това на Мойсей и пророците.

Или да предположим, че новозаветната гръцка дума за „църква”, ekklesia, намеква за гръцкия град – държава от преди 500 години. Стига глупости. Новозаветната употреба на думата ekklesia е изцяло основана на старозаветните думи за организирано събрание на Бог, основано на схващания в настоящият Израел от началото и активно представени в юдейската култура по времето на написването на Новият Завет. Няма нищо общо с това, как гърците са използвали думата в друга цивилизация пет века по-рано, освен в качеството си на термин съдържаш в себе си доста от същото схващане (събрание на хора организирани като управление). По отношение на ekklesia, единственото нещо изтекло от гръцката цивилизация към Юдеите е бил звукът на словото и неговата обща приложимост; съдържанието идва от Библията и Израелските традиции. (За пълна дискусия, вижте моята книга Социология на църквата, фотокопие можете да закупите от Biblical Horizons за $10.00.)

Някои могат да твърдят, че определени философи и религиозни традиции в Гърция са подготвили пътя за Гърците да получат библейското откровение, ето защо, има такива подобни схващания между тях. Да твърдиш подобно нещо, обаче, означава да не разбираш Гърците и библията както ще видим.

Ранната църква след апостолска църква е била въвлечена в духовна война с Гръцко – Римската цивилизация, и не е била заинтересувана от какъвто и да е вид синтезис с тях. Дори и по това време, обаче, мнозина от водещите мислители на Християнството са били обърнати от философията и са донесли със себе си много езически багаж. С покръстването на Константин и приемането на християнството като истинската религия, нещата се променят. Много посредствени хора идват в орбитата на църквата, а заедно с тях и езическите схващания и практики.

Междувременно, когато християнството се е придвижвало в племенните култури на Северна Европа, то е било библейското такова, а не неговия Гръцко библейски синтезис. Ранно европейското християнство, по време на проблемните времена наречени, „тъмни векове”, е търсило да установи своето социално и политическо мислене директно върху Библията, без да се „облагодетелства” от Римския закон и Гръцката философия. Резултата е бил огромен социален прогрес (особено като се вземе предвид варварщината на племената преди да бъдат покръстени).

Във времето, обаче, църквата става „скована, корумпирана и невъзприемчива,” цитирайки Педж Смит. В 1400те, откриваме съживление на интереса в гръцката цивилизация, резултат от новото общение между Рим и Константинопол. Смит пише, „по отношение на най-новата интелектуална мания – гръцката мисъл и култура. Резултатът е това, което се нарича, християнски хуманизъм, движение търсещо да възвеличае човека, най-благородното творение на Всемогъщия. Едно от последствията е било неизбежното избледняване на Бога. Безумната пристрастеност към гръцките неща скоро става оръжие срещу задушаващия се авторитет на църквата. Ако някой погледне нещата обективно, ще види най-куриозното развитие … Моментът на възвишаване на Гърция, или, по-точно Атинянската култура. Този момент е бил толкова кратък, колкото и брилянтен. Траел е грубо петдесет години. Не е променил нищо в държанието на хората. Мисля че е безопасно да кажем, че до колкото е повишил артистичния и интелектуалния живот на расата (нещо в което аз се съмнявам – ДБД), светът би бил същия и без него. Действителният живот на Гърците е бил толкова далеч от идеалният образ, да кажем на, Платоновата Република (която всъщност е било сурово диктаторство), колкото човек може да си представи. Историята на гръцките град – държави е история, главно на продължителни външни войни и вътрешен хаос.

„Нещо повече, Гърците са били невероятно горди и особени хора, презрителни към варварските (както те се изразяват) култури около тях. Това което е манията по Класическото и особено Гръцкото е (използвайки Св. Августиновата система) града на човека като религия срещу града на Бога. Тази философия представя истинското неразбиране на Гръцката мисъл. Чрез процеса на преобразяване, често нерационалните Гърци са били представяни като примери на рационалността, науката и разума.”

(Пейдж Смит, Преоткриване на християнството: история на съвременната демокрация и християнската етика (New York: St. Martin’s Press, 1994), стр. 32-34. Мнозина считат Смит като светило на Американските историци.” Тази негова книга е любопитна смесица от добри християнски идеи и изключително лоша икономика.)

Въпреки че Гърците и техните идеи са представяни като опоненти на християнството през Ренесанса, гръцките и римските идеи са повлияли западния християнски свят по-рано. Всички европейски племена са почитали Рим, и въпреки, че са използвали библията като техен основен закон, те също са искали да бъдат „Римляни”, като по този начин наричат себе си „Святата Римска Империя.” В късните „средни векове” философът Аристотел оказва влияние на западния християнски свят в резултат от контакта му с Арабската цивилизация, където Аристотел е преживял по-ранно съживление. И за съжаление, мнозина западни теолози са увековечили Платоновите идеи открити в писанията на ранната църковна мистика като псевдо – дионисианството.

Преоткриването на Гърция и Рим и въздигането на съвременното езичество, резултира в растежа на държавния абсолютизъм в Европа, който за кратко е бил контриран от Реформацията. Реформацията, обаче, не къса изцяло с класицизма, както е трябвало да направи. Римските стоически идеи за добродетелта и закона намират своето място почти във всяко писание на Реформаторите и пост-реформаторите (с изключение на Лутер, който бурно се е възпротивявал на всичко езическо). По-късно, Пуританите, които по много начини са търсили да бъдат последователни с Библията, продължават да образоват децата си в Латински, Гръцки и Римски автори. Техните внуци стават Унитарианци. Никаква изненада.

(Вижте двете статии от Питър Лайтхарт в Biblical Horizons : “Stoic Elements in Calvin’s Doctrine of the Christian Life,” and “That Eminent Pagan: Calvin’s Use of Cicero in Institutes 1.1-5.” Вижте също, ако можете да я намерите, Rousas J. Rushdoony, The Flight From Humanity.)

През цялото време, разбира се, библията има своето влияние, но не и на върха. Хора образовани в библията като деца често стават либерали след като прочетат „класиците”. Образованието и управлението са останали тежко засегнати от влиянието на езичеството.

(Ако можете да ги откриете, две изключителни книги за историята на християнството в западната цивилизация от Rousas J. Rushdoony: The One and the Many and World History Notes. Всяка от тези е публикувана многократно. Не зная как да се сдобиете с тях.)

С това кратко описание на миналото, нека сега да вземем под внимание някои фактори в културата и цивилизацията, като се опитаме да се справим по-добре от нашите предци.

Към част 2

Превод; Явор Русинов

Advertisements

One thought on “Случаят срещу западната цивилизация – част 1”

  1. „The One and the Many“ скоро трябва да я имам, но е на английски и е философска. Другата не я знам, но може да питаш Божидар, дали я няма в библотеката му в БГ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s