Великият махмурлук, част 1

Джеймс Б. Джордан

Юни 1995

Когато Бог създаде света, Той създаде две земи: царската земя на Едем (влизайки в нея през градината светилище, Едемската градина), и отдалечените земи като Евилатската и Хуската земя. Този основен биполярен свят е светът на старото създание и той продължи да съществува до 70 годни след Христа.

След потопа, Бог го установи отново. Ноевият завет установява пътя на спасение за всички хора, който е чрез вяра в Бога. След Вавилонската кула, Бог призова специфичен народ да Му служат като свещеници за всички други нации. Този народ произлезе от Авраам Евреина, и по него първоначално, те са се нарекли Евреи. По-късно бяха наречени Израелтяни, а още по-късно Юдеи.

Богобоязливите езичници никога не липсваха в Старият Завет, въпреки, че за съжаление, рядко се споменават. Йотор, например, потомък на Авраам, въпреки че е от несвещеническата линия на Мидиамите, беше богобоязлив. Халев Кениеца беше един от двамата, на които им се позволи да живеят по време на скитанията в пустинята и да влязат в обещаната земя. Халев стана Израелтянин чрез обрязване, но първоначално, разбира се, беше езичник (Бит. 15:19; Ис. Навин 14:6).

Йотор всъщност се явява в качеството си на поръчител на Синайският завет с Израел. Като богобоязлив езичник той искаше Израелтяните да заемат уникалната си роля като свещеници на другите нации. Преди него, Мехиседек се появи като Ноев поръчител на Авраам. По времето на Давид Хирам от Тир се появи като поръчител на Храма, а по време на Възстановяването, Кир и Дарий се явяват като езически поръчители на Юдеите.

Чрез Данаил, Бог предупреди Своя народ за специфичната форма, която този биполярен свят щеше да приеме през периода на Възстановяването. Щеше да има редуване на четири езически световни империи. Щеше да има огромен метален човек, направен от металите на Скинията и Храма, които щяха да приютят Юдеите (Данаил 2). Щеше да има четири могъщи херувимски звяра, които щяха да насочат зъбите и ноктите си срещу враговете на Юдеите. Когато съгрешаваха и се обръщаха против Бога и народа Му, Той щеше да ги замени със следващата империя по ред. Това щеше да продължи до идването на Месия (Данаил 7).

Великото изкушение по време на Възстановителният период беше Елинизмът, Древногръцката култура. Захария каза, че Божият народ ще бъде във вражда с Гърците (9:13). Данаил 11 показва курса на Гръцкото господство над Юдеите, и пророкува вероотстъпничеството на Юдеите към Гърците.

Този биполярен свят е поставен под осъждение в книгата на Откровение. Тук ангелите, които установяват, поучават и управляват в старото създание, сега го довеждат до неговият край. „Земята” символизира Израел, а „морето” езичниците. И двата вида са отстъпили от вярата, и двата са осъдени и отстранени от сцената.

Преди да се случи това, обаче, новата църква е сформирана. Нейният център не е нито Рим, нито Йерусалим, а Антиохия. С други думи, тя не е ситуирана в нито един от двата центъра на старото създание. В новата църква, Юдеите и езичниците са едно. И двата са свещеници на нациите. Няма повече два вида вярващи, обрязани и необрязани.

В Антиохия, вярващите първи се нарекоха Християни, явно под влиянието на Павел (Д.А. 11:20-26). От Антиохия идваха дарения за Йерусалимската църква (Д.А. 11:27-30). От Антиохия Павел тръгна на своето първо мисионерско пътуване (Д.А. 13:1). От Антиохия Павел възлезе при Йерусалимският съвет (Д.А. 14:26). От Антиохия Павел тръгна на второ и трето мисионерско пътуване (Д.А. 15:35; 18:22).

Истина е че Деянията на Апостолите се движи от Йерусалим към Рим, но нищо в книгата не намеква, че Рим ще стане новия център на Християнството. Новият Завет, напротив, в Откровение както Йерусалим, така и Рим са разрушени, първият буквално, а втория официално. След 70те години, Рим вече не държи отреденото му място от Бога в Данаил 7. Сега той просто е една нация сред много други.

Да обобщим: След 70те след Христа историята на Юдеите и Рим като специален народ и империя в Божият план свършиха. Всичко което остава е църквата, която винаги е център на мястото, където има Божие поклонение.

Неверието

Но църквата не вярва напълно в това. В края на краищата, все още има Юдеи в света, твърдящи, че те продължават да бъдат избраният Божи народ. И Рим все още съществува, и накратко църквата в Рим настоява, че Петър я е основал, и че била посочена от Бога да бъде първа измежду църквите. Няма никаква причина да смятаме, че Петър е основал първата църква в Рим, но дори и да го е направил, това няма значение. Петър е основал и други църкви. И ако това имаше въобще значение, то Новият Завет щеше да ни привлече вниманието върху това. Мълчанието в НЗ относно това, е красноречиво. (Когато Петър пише от Вавилон, забележката е към Ерусалим, 1 Петър 5:13).

Скоро тълкувателите загубиха значението на Римляни 11, виждайки го в бъдещето обръщение на Юдеите. Всъщност, обръщението на Юдеите вече се е случило в годините предшестващи 70те след Христа. Те са били бъдеще за Павел, но вече минало за ранната църква.

По подобен начин тълкувателите загубиха значението на Откровение. Те игнорираха ясната и безпогрешна дата и време на книгата. Старото създание беше управлявано от ангели. Факта, че ангели съдят в Откровение доказва, че Откровение е написана преди 70те след Христа и основно засяга онези събития. Сегашната епоха е управлявана от църквата и ще бъде съдена от църквата.

Как се зародило това невежество? Отговорът е много прост: ранната църква е била в състояние на силна реакция срещу Юдеите. В резултат, тя загубва връзката със Старият Завет и неговите пътища. (Юдеите също загубиха връзката със СЗ тълкувайки го чрез замъглените лещи на Мишна.) Скоро църквата изпада в „мистериологичното благочестие” на елинистичния свят. Тя решава, че празниците и угощенията са опасни, започва да възхвалява девствеността, настоявайки, че Мария никога не е правила секс с Йосиф, че свещениците наистина не трябва да се женят, и че Песента на Соломон не може да се отнася за човешка любов. Тя решава, че ентусиазираната и инструментална музика е опасна и я отхвърля. Всички тези идеи и много други идват изключително от Елинизма, а не от Библията.

Теолозите и апологетите на ранната църква са били интелектуално преобърнати от Елинизма. Те са донесли много от интелектуалния си багаж си с тях, за съжаление. Нещо повече, те са продължавали да вярват, че добре образованият човек трябва да бъде потопен в „Гръцката и Римската класика,” по този начин увековечавайки това зло влияние. Отнело е на Августин целият му живот, за да изкорени поне част от него.

Настройвайки се срещу символизма на Библията, представен основно чрез текстовете на Старият Завет, те са тълкували Новият Завет повече и повече в рамката на Елинизма, алегоризирайки го дотолкова, че да съвпадне с него. Те са гледали на СЗ като прост сборник от бележки под линията към НЗ, а не като основа за него.

Много скоро и други зли идеи навлизат в църквата от Елинизма. Езическото освещаване към техните богове е такова, че много скоро църквата започва да гледа на елементите на причастието като на свещени (вместо просто да ги използват), и оттам да ги обожествяват. По-късно образите на светиите и Исус получават същото отношение.

След това в историята на църквата, хората започват да мислят, че земята на Палестина е свята. Те „преоткриват” светите места, местата където Исус предполагаемо е бил роден и разпнат, например. Всъщност, тези места са много далеч от мястото, където Исус наистина е бил роден и разпнат, но в своята глупост и суеверие, тези хора са били твърдо решени да открият местата, които да третират като свети, и така те ги „откриват”. Други митове също се въздигат като този, че планината на Преображението е планината Табор, нещо което Библията не казва, и по този начин и тя става свята.

Имало е, разбира се, винаги такива, които са изучавали Библията и са се възпротивявали на тези тенденции. Движението на иконоборците е твърдяло, че Бог е забранил поклонението към образи, но те са били изцяло заглушени от поклонниците на иконите. На запад, обърнатите във вярата езичници са били много по заинтересовани от Библията, отколкото тези в Елинизма първоначално, и така Френската църква в дните на Карл Велики е имала мъже, които сериозно са предизвикали Елинизкото мислене на църквата (като са били по приятелско настроени към Юдеите). Но през Средновековието махмурлукът продължава. Хората са мислели, че земята на Палестина е била „святата земя.” Изпращали са кръстоносци, за да я освободят от мюсюлманите. Всъщност, святата земя е самата църква, а земята на Палестина не е нищо друго освен кал. Междувременно, Рим е бил светият град.

По този начин, те не са вярвали на Новия Завет. Не са вярвали и на старото създание. Те са постоянствали върху двата главни елемента на старото създание, Юдеите и Империята, въпреки становището на Библията, че те вече са изиграли своята роля.

Събуждането

Не можете да се отървете от махмурлука в рамките на десет минути. Реформацията е билиа велико съвземане. Протестантите са разрушили нацяло Римския мит. Калвин тълкува Библията претеристично, като ясно вижда, че няма нищо специално по отношение на Юдеите повече. Той няма никакъв интерес в Гръцките философи. (Лутер отива твърде далеч отхвърляйки Евреите, но това е била пресилена реакция, типична за Лутер, към една по ранна грешка.)

Реформаторите са сядали около масите за Господна трапеза, търсейки възстановяването й като празник. Поставили са псалмите с радостна, ентусиазирана музика като са композирали и подобни химни. Лутераните, най-малкото, са открили употребата на музикални инструменти в поклонението. Потвърдили са женитбата и сексуалността. Каза ли са, че Мария е имала синове от Йосиф. Отхвърлили са монашеството. Техният подход към Библията е направил възможно четенето на Песента на Соломон по-правилно.

С една дума, Калвин преоткрива Старият Завет. Той произвежда една систематична теология, но само като книга за начинаещи, за да постави основите на Християнството (Институти на Християнската Религия). Оттам, Калвин отива към същността: последователно излагане на текстовите от Божието слово. Калвин осъзнава, че Новият Завет е завършека на Старият, и, че СЗ определя езика и категориите, в които НЗ е написан. За съжаление, неговото прозрение твърде скоро е било загубено и още веднъж СЗ става място за „бележки под линията” от НЗ.

И митовете се връщат обратно. Близките на Калвин, за разлика от самият него, тълкуват Откровение като че ли се отнася за наши дни. Те виждат бъдещото обръщение на Юдеите в Римляни 11. По този начин, те не виждат новото в новото създание. Съвсем скоро, християнската „глава” се надува от махмурлука отново.

Четирите елемента на махмурлука

Без да влагам какъвто и да е ред, нека да разгледаме четирите главни аспекта на махмурлука. Първо, Рим. Мистичността на Римокатолическата църква ни връща обратно към старото създание и към неговата последна фаза, когато Рим наистина е бил назначеният от Бога защитник на Юдеите. Римската църква твърди, че Рим продължава да бъде част от Божият специален план, и не само част от него, но централна част. Петър отишъл в Рим и основал църквата там. После Павел приключва със своите пътувания в Рим, поне в книгата Деяния на Апостолите. По този начин, Бог е избрал Рим да бъде земния, географски център на църквата, с главният старейшина на Римската църква в качеството си на „Отец” (Папа) над всички.

Митът с Рим не свършва с Рим. На запад, е имало свети римски императори в Германия и Австрия. На изток, Константинопол мисли себе си за втори Рим, а гордите Руснаци, за да не останат на последно място, обявяват Москва за Трети (и разбира се, Последен) Рим. Добре е, че този вид идиотщина, изглежда замираща засега. Никой във Вашингтон, Пекин, или Сеул не изглежда да изявява претенции за следващият Рим. Най-накрая парцаливите останки на старото създание изглежда, че отминават.

В края на краищата, всичко това е глупост. С края на старото създание, цялата идея за географската централност радикално се промени. Вече няма централна Едемска градина на повърхността на земята. Където Бог положи Своето име, там е и центърът, а в новото създание името Му е положено там, където църквата съществува. Вашата църква и моята са център на света. Това не елиминира желанието за една по-голяма църква, но това означава, че по-голямата църква е координирана и кооперативна, а не централизирана.

Отхвърлянето на Юдеите от ранната църква имаше и друг ефект, от който Римският закон, а не Библейския, е станал стандарт за законодателството. Християнските управители са извличали специфични идеи от библейският закон, но общата концепция на закона е била римска. Това все още е с нас. Съединените щати са били основани като реплика на римската република, както можете да видите от архитектурата на Вашингтон, окръг Колумбия. Факта че основателите са взели римски имена и модели за себе си (Вашингтон като Cincinnatus; Федералистите като Publius) и техните възхитителни римски автори (особено Цицерон). Но преди това Калвинистките писатели също са се наричали с римски имена. Авторът на хугенотският тракт върху гражданската съпротива, Vindiciae Contra Tyrannos, не се е наричал Ехуд, а Lucius Junius Brutus. Дори днес, Бансианските теономисти* продължават да имат схващане за библейския закон в рамките на римското разбиране, като съвкупност от закони, дадени от Бога, вместо като Тора (което много по-дълбоко и широко нещо).

Трябва да се събудим, да се погледнем в огледалото, да пием чаша кафе и три аспирина, и да се отървем от махмурлука, ако искаме да дадем на децата си нещо по-добро. Единствените хора, които трябва да изучават Латински са историците.

Продължава…

* от Грег Бансен. Бел. на прев.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s