Тайната стратегия за оцеляването на Швейцария

Питър Хамънд

Ако искаш мир, приготви се за война.
Мирът се постига чрез превъзхождащо въоръжение.

Тези цитати обобщават швейцарското отношение към мира и свободата. Една изключително важна книга: Целта е Швейцария: Швейцарският въоръжен неутралитет във Втората световна война от Стивън Холбрук (Stephen Halbrook, Target Switzerland: Swiss Armed Neutrality in World War II), ни дава невероятната, неразказвана досега история как Швейцария, единствена сред всички страни в Централна Европа, успешно се противопоставя на нацистката военна машина през Втората световна война. Швейцария е единствената нация на европейския континент, от Иберийския полуостров до река Волга, която никога не се поддава на нацистките заплахи, нито допуска нацистка военна окупация. Трябва да си припомним как тази малка република успява да запази своята независимост, докато е напълно обсадена от враждебни тоталитарни режими.

Непобедимата армия

Съседна Австрия се поддава на нацистките интриги и заплахи и през 1938 се предава без нито един изстрел. По същия начин Чехословакия бива изнудвана и заплашвана да се предаде без бой. Албания бива окупирана от фашистка Италия. Полша пада след само 20 дни тежки боеве през септември 1939. Дания се предава четири часа след като получава ултиматума. Датският крал и неговото правителство капитулират и забраняват всяка съпротива срещу нацистката окупация. Норвежците оказват разгорещена съпротива, подпомогнати от британски и френския войски, но биват бързо надхитрени от немските парашутисти и планински дивизии. Швеция позволява на нацистите да превозват войски по нейна територия до Норвегия. По-късно тя ще позволи прехвърлянето на цели немски дивизии през своята „неутрална” територия за да бъдат използвани за атаката срещу Съветския съюз през 1941.

Холандия пада под германския блицкриг само за 5 дни. Белгия устоява почти 17 дни преди да се предаде пред настъпващата немска армия. Франция бива покорена за по-малко от 6 седмици. Париж пада без нито един изстрел.

Но въпреки честите заплахи да нахлуе, „ликвидира” и присъедини Швейцария към своята Grossdeutschland (в деня на Аншлуса на Австрия дори са били отпечатани карти показващи Швейцария включена в Третия Райх), Швейцария успява там, където всички други неутрални страни се провалят. Швейцария остава героичен остров на свободата в морето на нацистката тирания по цяла Европа. Тази невероятно навременна книга, Target Switzerland, е написана именно за да отговори на този въпрос: Как Швейцария така успешно се съпротивява на тиранията тогава, когато никоя друга страна не успява.

Изкусни стрелци върху ски

Духовната и военна сила и решителност на малкия швейцарски народ да се съпротиви на смазващата тоталитарна заплаха трябва да продължи на вдъхновява всички хора, които обичат свободата. Тази велика страна на Реформацията, със своята дълга традиция на децентрализирана, конституционна република, от дълго време е известна като страна на изкусни стрелци на ски. Всеки мъж в Швейцария има поне една пушка в дома си. Швейцария е единствената европейска нация, която официално обявява, че в случай на война всяко обявяване на капитулация трябва да бъде смятано за вражеска пропаганда, и че всеки войник трябва да се бие до последния патрон, а след това и с щика. Тяхната разпространена и официално обявена военна стратегия е да принудят всеки нашественик да плати сурова цена за нарушаването на техния неутралитет. Заповедта е: Продължавай да се биеш. Никаква капитулация. Никакво отстъпление. Бий се до последния куршум и щик.

Наследството на свободата

При големия брой тоталитарни диктатури, ожесточени войни и ограбване на свободата в големи части от света днес, уроците и примерът на Швейцария трябва да бъдат внимателно изследвани и изучавани. Швейцария е най-старата демокрация в света. Тя също се отличава с най-високата степен на притежаване на лично оръжие на глава от населението в света. Обратно на останалата част от Европа, която има силно централизирано управление, Швейцария има много слабо централно правителство. Основната единица на властта в Швейцария са индивидът и семейството. След това идват селото или градът, след това кантонът и едва накрая федералното правителство. Като пряка демокрация, властта е децентрализирана. Властта се упражнява отдолу нагоре, не обратното. Затова, докато Хитлер успява да покори голяма част от Европа като изнудва и манипулира централната власт на различните страни да капитулират, в Швейцария няма централна власт, която би могла да предаде нацията или да капитулира. Швейцарският отговор на тоталната война на Хитлер е бил тотална съпротива от цялото население.

Много хора ще се изненадат да научат, че Швейцария постига най-високата степен на военна мобилизация сред всички страни през Втората световна война. Цели 20% от швейцарското население са били мобилизирани да посрещнат нацистката заплаха. Някои швейцарски градове биват бомбардирани. Швейцарски летци свалят най-малко 11 самолети на Луфтвафе във въздушни боеве, като губят само 3 от своите самолети. Многократно през Втората световна война нацистка Германия и фашистка Италия мобилизират стотици хиляди войници, включително моторизирани дивизии, на границата с Швейцария, в подготовка за нахлуване; пускат усилена журналистическа антишвейцарска пропаганда в подготовка за окупация. Но биват посрещнати от стотици хиляди невероятно решителни и добре обучени швейцарски стрелци, готови да отблъснат всеки нашественик.

Хитлер напада всяка свръхсила по онова време, Франция, Великобритания, Съветския съюз и САЩ, и всяка съседна неутрална страна, Дания, Холандия, Белгия, Чехословакия и Австрия; Швейцария остава единствената страна, която успешно възпира нашествието на нацистката военна машина.

Швейцария като убежище

Извънредно смелите действия на швейцарската армия за предотвратяване на нашествието и осигуряване на безопасно място, в което индивидуалният живот е защитен, позволява на много бежанци и избягали военнопленници да намерят убежище в Швейцария, всред цялото варварство на Втората световна война. Швейцария дава закрила на 50,000 евреи и над 100,000 избягали военнопленници по време на войната. Повечето от тях са войници на съюзниците, 1,700 са американски пилоти, улучени над Европа и достигнали до Швейцария.

Под обсада

На 25 юли 1940 генерал Анри Гисан, командващ швейцарската армия, събира 600 от своите висши офицери в една скалиста планинска местност в централна Швейцария, при езерото Люцерн. В предишните седмици пред силите на нацистка Германия са се предали Дания, Норвегия, Холандия, Белгия и Франция. Британската армия се е евакуирала от континента, оставяйки след себе си цялото си тежко въоръжение. В предишните две години са паднали Полша, Австрия, Чехословакия и Албания. Стотици хиляди немски войски са събрани на северната граница на Швейцария, а фашистка Италия застрашава южната граница. Обсадена от тоталитарни агресори и окупирани страни, Швейцария остава сама.

Застанал в местността Рютли, с надвисналите над нея върхове на Алпите, генерал Гисан се обръща към своите офицери: „Реших да ви събера на това историческо място, символичната основа на нашата независимост, за да ви обясня тежестта на положението и да ви говоря като войник към войници. Ние сме в преломен момент в нашата история. На опасност е изложено самото оцеляване на Швейцария.” Неговата заповед е война до последния човек – никаква капитулация.

Съпротива срещу тиранията

Именно в местността Рютли на 1 август 1291 е била създадена Швейцарската конфедерация. В продължение на 650 години швейцарските бойци си спечелват репутацията на най-свирепите в Европа. Техният решителен отказ да живеят под властта на чужди владетели е бил легендарен. Повечето хора знаят историята за Вилхелм Тел, героят, който отказва да коленичи пред австрийския управител Геслер. Бил е осъден да улучи ябълка на главата на своя син от 120 крачки. Ако откаже, и бащата, и синът са щели да бъдат екзекутирани. В забележителна проява на майсторство с лъка, Вилхелм Тел успява да улучи ябълката без да улучи сина си. Поздравявайки Тел, Геслер пита защо е имал и друга стрела в колчана си. Тел отговаря, че ако случайно улучи момчето, е щял да изпрати втората стрела в сърцето на самия управител. За своята дързост Тел бива осъден на доживотен затвор, но успява да избяга докато бива превозван през езерото Люцерн.

По-късно той издебва от засада управителя и изпраща втората стрела в сърцето му. Това дава началото на въстанието, в което швейцарците успяват да изгонят управляващите австрийци, и именно в местността Рютли швейцарските кантони се заклеват във вярност един на друг.

През 1315 в битката при Моргартен 1,400 швейцарски селяни организират засада на 20,000 австрийски рицари и пехота в тесен алпийски проход, като хвърлят камъни по тях и ги изтласкват в едно езеро, където много от тях се издавят. В тази битка швейцарците убиват 2,000 нашественици, като изгубват само 12 от своите хора.

През 1339 6,500 швейцарски пехотинци побеждават 12,000 немски нашественици в битката при Лаупен. Това е първата битка на европейския континент, в която пехота побеждава бронирана кавалерия на открито поле. През 1386 в битката при Земпах 4,000 австрийски рицари биват победени от 1,300 швейцарски селяни. През 1388 в Алпите 650 швейцарци побеждават нахлулата австрийска войска от 15,000 души. Австрийците губят 1,700 души срещу 55 швейцарци. През 1476 в Швейцария нахлува френска армия от 20,000 души. 412 бернски войници в замъка Грансон биват убедени да се предадат. Но след това всички 412 швейцарци биват обесени или издавени от французите. Швейцария незабавно се мобилизира и в последващата битка при Грансон обръща в бягство французите, като им нанася тежки загуби. В битката при Мора друга френска армия от 23,000 души бива унищожена при изненадваща атака, като швейцарците убиват 10,000 френски нашественици, изгубвайки само 410 швейцарци. След битката при Мора швейцарската пехота е най-прочутата в Европа, и е силно ценена като наемна войска. (Всъщност, през вековете повече от един милион швейцарци служат като наемници.)

През 1495 Свещената Римска империя се опитва да наложи данък на швейцарците, и това води до разгрома на самата Свещена Римска империя в битката при Дорнах през 1501.

Дори циничният и зловещ Николо Макиавели, автор на Владетелят, отбелязва, че швейцарците са „майстори на съвременната война” и „швейцарците са добре въоръжени и притежават голяма свобода.”

Швейцарският пример на децентрализирана федерална република и добре въоръжена гражданска армия привлича вниманието на английските и американските политически наблюдатели през 18 век, включително на много от основателите на Американската република. Бащите-Основатели на Америка намират голямо вдъхновение в швейцарския пример и вграждат много от швейцарските принципи в Конституцията на САЩ.

Подривна дейност и предателство

Но историята на Швейцария на независимост и непобедимост пред външни нашественици от 1291 не остава неизменна. През 1797 Наполеон успява да покори Швейцария като съчетава заплахи, пропагандна война и убеждаване на френскоговорящите кантони да не се противят на Новия Френски Ред. Женева и Лозана се предават пред настъпващите французи без съпротива. Когато немскоговорящите швейцарци оказват ожесточена съпротива при Фраубрунен, те са зле въоръжени, много от тях само с вили. Те биват избити от френската артилерия и кавалерия. Скоро се създава съпротивително движение, което включва хиляди швейцарски граждани в партизанска война в Алпите против френските окупатори. Хиляди швейцарци биват избити по време на жестоката френска окупация.

Уроците от поражението

След бедствените години под френската окупация швейцарците са решени вече никога да не позволят нашествие, и през следващия век се заемат с изграждане на силна гражданска армия, готова за новите заплахи. Те полагат големи усилия и разходи за подобряване на въоръжението и военната тактика, за да са сигурни, че ще запазят мира чрез превъзхождащо въоръжение.

Швейцарците също осъзнават, че врагът е успял да ги победи само защото те не са останали единни срещу революционната идея за обединена Европа. След френската окупация швейцарците са решени никога повече да не позволяват чужденците да сеят разединение сред тях чрез стратегията на „разделяй и владей.” Като следствие от това, макар че 72% от населението на Швейцария е немскоговорящо, през 30-те години те успешно се съпротивяват на всяка нацистка пропаганда и на подривната дейност вътре в страната. Според Конституцията от 1815 бива въведена военна служба за всички мъже. През 1824 е създадена Швейцарската федерация по стрелба (ШФС) „за насърчаване и усъвършенствуване на изкуството на точната стрелба, изкуство, което само по себе си е изящно, а също е от най-голяма важност за защитата на Конфедерацията.” Празниците със стрелба стават едно от най-важните обединителни мероприятия в швейцарските общности.

Мир чрез превъзхождащо въоръжение

През 1847 протестантските кантони потушават сепаратистко въстание на католически революционери. През 1857 пруският кайзер мобилизира над 150,000 войници за нахлуване в Швейцария по повод на граничен спор. Швейцарците в отговор мобилизират 30,000 свои войници. Един немски наблюдател отбелязва, че швейцарското опълчение струва колкото половин дузина професионални армии в Европа. През 1866 Бисмарк предлага Швейцария да бъде разделена между Италия, Франция и Прусия. През 1867 швейцарците изобретяват революционна винтова карабина с цилиндричен затвор, с пълнител с 12 патрона. През 1874 Федералната конституция за първи път дава право на правителството да въоръжи всеки пълнолетен гражданин от мъжки пол със съвременна пушка, униформа и боеприпаси. Те трябва да се съхраняват в дома на войника. (Дотогава от швейцарските войници се е очаквало сами да си набавят оръжието.) През 1889 швейцарците изобретяват нова карабина с надлъжен затвор, използваща швейцарския стандартен калибър от 7.5 мм.

В пълна противоположност на нарастващата централизация на властта в другите страни в континентална Европа, в Швейцария федералното правителство става все по-чувствително към желанията на индивидуалните граждани, и през 1874 въвежда референдума като средство за прокарване на новите закони.

През 1912 немският кайзер Вилхелм ІІ посещава Швейцария. Наблюдавайки маневрите на швейцарското опълчение, кайзер Вилхелм пита какво биха могли да направят 250,000 швейцарски войници, ако в страната нахлуят половин милион германски войници. Известният швейцарски отговор бил: „Ще трябва да стреляме два пъти!”

През 1911 швейцарците изобретяват пехотната карабина Шмидт-Рубин модел 1911, която има отделящ се пълнител с шест патрона и бързодействащ надлъжен затвор. Над 300,000 от тези карабини модел 1911 са произведени и са раздадени на населението. Срещу силно превъзхождащия брой на противника швейцарците поставят голямо ударение върху превъзходната стрелба и въоръжение. През 1911 американският полковник Бел отбелязва, че швейцарците имат ненадмината любов към своята страна, спартански патриотизъм и храброст. „Макар че швейцарецът вярва в мира и го желае над всичко друго, неговият здрав разум му казва, че той се постига най-добре чрез постоянна бойна готовност.”

Голямата война

Когато на 1 август 1914 избухва Голямата война, с воюващи страни по всички граници, Федералният съвет мобилизира цялата армия, 450,000 души. Армията е добре въоръжена с картечници „Максим” и модерна артилерия. По това време биват въведени на въоръжение самолети и противовъздушна отбрана.

Един доклад на сената на САЩ от 1916, „Военната повинност и ефективността на гражданската армия на Швейцария,” отбелязва, че докато френските войници се обучават на стрелба на разстояние само 40 метра, и са забележително неумели дори в това, а немските войници са по-добри от френските и се обучават на 100 метра, цялата швейцарска армия трябва да бъде определена като „все изкусни стрелци,” обучаващи се на средно разстояние от 300 метра. Нямало е абсолютно никакъв спор, че швейцарците имат най-високият стандарт за добра стрелба в Европа, ако не и в целия свят.

Нацистката заплаха

От деня, в който Адолф Хитлер бива определен за канцлер на 30 януари 1933, в Германия започва царство на терора. Всички права на сдружаване и на свободно слово биват премахнати. Нацистите започват обиски по домовете, като навсякъде конфискуват личното оръжие на гражданите. Дават се права на властите за произволни обиски и конфискации. През март Хитлер става абсолютен диктатор и регионалните германски правителства са претопени в централната власт.

От самото начало печатът в съседна Швейцария е най-постоянен и открит в излагането на опасните тенденции и заплахи на нацисткия режим. Нацисткият професор по военни науки Евалд Банзе открито публикува своето твърдение, че в една война против Франция Германия трябва да нахлуе през Швейцария, за да заобиколи по фланга френската укрепена линия Мажино, нахлувайки по долината на Женева. Въпреки немскоговорящото мнозинство в Швейцария, Банзе използва нацистките расистки теории за да опише швейцарците като „нисши.”

Докато останалият свят не обръща голямо внимание на смущаващото развитие на националсоциализма в Германия, швейцарците биват отвратени от самото начало. На 12 май 1933 швейцарският Федерален съвет забранява носенето на хитлеристки униформи и отличителни знаци, и осъжда нарушителите на затвор или депортиране.

Военен наръчник, раздаден на всеки швейцарски гражданин през 1933, заявява: „Дълг на всеки мъж е да поддържа постоянно своето оръжие в добро състояние, и постоянно да се упражнява на местното стрелбище в стрелба от легнало положение и от колене. За да стреляте точно, не трябва да стреляте бързо, а да дърпате спусъка бавно с разум и добра преценка, като помните, че победител е онзи, на когото му остава поне още един патрон в пълнителя. Спусъкът се дърпа само тогава, когато целта ще бъде улучена. Трябва да стреляте по-точно от врага и по-умело да използвате местността.”

В своите публикации ШФС силно се противопоставя на тоталитаризма и от ляво, и от дясно. Разстоянията на състезанията по стрелба биват увеличени на 400 метра. Като се има предвид, че немската армия се обучава едва на 100 метра, швейцарските стрелци биха имали сериозно предимство пред всеки нашественик.

През септември 1933 бива публикуван „План за нахлуване в Швейцария.” Темата е: Женева е входът към Франция и е особено важна за завземането на Лион и заобикалящите го фабрики за оръжие и боеприпаси. Тъй като нарушаването на швейцарския неутралитет вече бива публично обсъждан, швейцарците рязко увеличават отпуснатите парични суми за въоръжаване.

На първата страница на Моята борба Адолф Хитлер заявява, че „общата кръв принадлежи на един общ Райх.” Той ясно казва, че една от неговите главни цели е да обедини Австрия и Германия в един Райх, а също намеква и за присъединяването на Швейцария в своята Grossdeutschland. През Средновековието Швейцария е част от Свещената Римска империя, Първия Райх според нацистката терминология. Сега нацистите прогласяват, че възнамеряват да разширят границите на Германия „до най-далечните граници на старата Свещена Римска империя, и дори нататък.” Проф. Банзе пише: „Ние смятаме вас, швейцарците, за издънка на германската нация; . . . един ден ще се обединим под един флаг и ще унищожим всеки, който се опитва да ни разединява!”

Обединени в съпротивата

Забележително е, че за разлика от Наполеоновите войни и Първата световна война, когато много швейцарци са били разединени по етнически признак, като френско- и италианскоговорящите симпатизират на Франция и Италия, а немскоговорящите на Прусия и Германия, след 1933 швейцарците са единни в своето противопоставяне на националсоциализма. Швейцария доказва, че френско-, немско- и френскоговорящите граждани могат да живеят заедно в съгласие. Единствена сред европейските народи, Швейцария остава незасегната от заразния вирус на Новия световен ред, прогласяван от нацистите. Всъщност, немскоговорящите швейцарци стават най-яростно антинацистката група в света. Между швейцарски и германски вестници започва словесна война. Нараства рязко чувството на швейцарците на омраза към тиранията и ревност за справедливост и свобода. Хората започват все повече да се събират на стрелбищата.

Биват заловени експлозиви, вкарвани тайно по езерото Констанс от Германия. Четирима швейцарски нацисти биват изправени пред съд в Берн за насърчаване на расова омраза. Швейцарците започват да изграждат укрепления по своите граници. След 1935, когато нарастват нарушенията на швейцарското въздушно пространство, Швейцария започва редовни военновъздушни учения. Един опит за въвеждане на силно централизирано управление бива категорично отхвърлен от всенароден референдум!

Увеличават се рязко основните програми за превъоръжаване. Учредена е федерална полиция за борба с дейностите на пронацистката и проиталианската пета колона. Биват разкрити множество шпионски заговори на комунисти и нацисти. На 18 февруари 1936 Федералният съвет заповядва пълна забрана на всички нацистки организации в Швейцария. През 1937 биват забранени комунистическата партия и всички други партии свързани с чуждестранни организации. Появява се доклад, според който в Швейцария действуват като шпиони около 500 агенти на Гестапо.

През 1935 на въоръжение н швейцарската армия бива въведена новата карабина К31. Швейцарската конструкция превъзхожда неизмеримо всички съществуващи по онова време карабини в света по точност, тегло, лекота на боравене и на зареждане. До 1945 са произведени почти 350,000 карабини К31.

През 1938, когато съседна Австрия бива погълната от нацистка Германия без нито един изстрел, всички вярват, че следващата е Швейцария. През това време Швейцария бива наводнена с нацистка пропаганда и атакувана с журналистически кампании. За да се противопостави на шпионажа на Гестапо, швейцарската армия организира контраразузнаването SPAB (Spionage Abwehr).

Изолирани, но непокорни

Когато Австрия престава да съществува като независима страна, швейцарският парламент публикува следната декларация: „Мисията на Швейцария в Европа е да пази проходите през Алпите в интерес на всички народи. Единодушната и неразрушима воля на швейцарския народ е да осигури зачитането на своята независимост с цената на своята кръв. Швейцарският народ е единен в решителността да защитава на всяка цена, до последния дъх и против всички несравнимата страна, която е негова по Божията воля.”

Декларацията също отбелязва, че макар „швейцарският народ да е готов да приеме жертвите, необходими за защитата на страната, цялото военно въоръжение на страната ще бъде безполезно, ако не се опира на духовната и морална сила на целия народ.”

Военната служба бива удължена. Закупени са изтребители и танкове, по границите с Италия, Австрия, Франция и Германия са построени бункери. Една статия в Ню Йорк Таймс от 1938 отбелязва: „Швейцария е най-старата република в света, най-чистата демокрация в света, остров на свободата в море на диктатура . . . цитадела на мира в един бурен век, мрачно чакаща по своя си спокоен, недраматичен начин със заредени пушки и поставени щикове.”

В този момент Хитлер и Мусолини управляват общо над 120 милиона души. Швейцарците са едва 4 милиона. Най-големият град, Цюрих, е само 300,000.

Обезоръжена и разкъсана

Но вместо очакваната атака срещу Швейцария, нацистите се обръщат към Чехословакия. Чехословакия прилича на Швейцария по това, че народът представлява етническа и езикова смес, и е неутрална. Обаче, Чехословакия има силно централизирано управление и народът е почти обезоръжен. Тя е била съвсем уязвима на атаките на Хитлер. Чрез изнудване, манипулации и заплахи Чехословакия бива разкъсана на парчета и се предава без нито един изстрел. Страната престава да съществува и бива погълната в нацистка Германия.

Швейцарците добре знаят, че от първия ден на нацистката окупация на
Чехословакия във всеки град биват разлепени афиши, заповядващи на жителите да предадат всички огнестрелни оръжия. Наказанието за неспазване е смърт! За швейцарците връзката между огнестрелното оръжие и свободата е очевидна.

Тираните предпочитат обезоръжени жертви. Хората, които искат свобода, трябва да са готови да воюват за нея.

Въоръжени и решителни

Докато Гестапо усилено разоръжава жителите в цяла Централна Европа, швейцарското правителство следи всеки дом да бъде добре зареден с оръжие и боеприпаси. Швейцарците също снижават възрастта за военна служба и продължават военната повинност в швейцарската армия до 60-годишна възраст.

В своята книга, Нашият народ и неговата армия, генерал Гисан твърди, че отбраната има две съществени съставки: морална сила и материална сила. Гисан набляга на някои от особените швейцарски обичаи: „При своето пълнолетие младежът получава сабя и не може да се ожени, ако не притежава Библия и пушка.” В местните събрания (Landsgemeine) всеки законодател носи сабя като символ на свободата, когато се събират за решаване на законите. Дните на постъпване в армията са празници с паради, знамена и музика. „Годността за военна служба е удостоверение за физическо здраве; нашите момичета добре знаят това!” Бойният дух се изразява в изкуствата, литературата и архитектурата. Армията е въплъщение на федералната република. „Народът е армията, армията е народът!”

Армията дава обучение за гражданство. Силата на Швейцария е основана върху многообразието. „Опитът да уеднаквите Швейцария би бил също толкова напразен, колкото и да изравните нейните планини!” Ние трябва да бъдем „единни, силни и бдителни.”

С провала на Обществото на народите единствено швейцарската армия може да запази неутралитета и суверенитета на Швейцария. „Да, армията ни е малка, но тя е силна чрез нашите традиции.” „Нацията ни ще продължи да съществува само ако е достатъчно силна, за да се защитава.” Гисан настоява, че „най-старата армия в Европа не трябва да познава нито пораженчество, нито страх; нашето достойнство забранява такива неща!”

ШФС публикува този призив: „Дължим на нашите предци, които винаги са ценили свободата и независимостта, но дължим също и на онези, които ще живеят след нас, да уповаваме на всевишния Бог и никога да не се страхуваме от човешката сила. По-добре да умрем, отколкото да живеем в робство!”

Подготовка за война

Швейцарците поставят противовъздушни батареи във всички големи градове. Повечето семейства биват снабдени с противогази. Още през 1938 са минирани всички пътища и мостове водещи към вътрешността на Швейцария, и всички тези пътища и мостове са под 24-часово наблюдение. При един случай на обявена бойна тревога цялата швейцарска армия била мобилизирана за 2 часа. Населението е инструктирано да складира храни. Огромни количества хранителни продукти и боеприпаси биват натрупани в укрепени гнезда в Алпите. Много женски групи също започват да се въоръжават и да се упражняват в стрелба.

Блицкриг

Нацистите правят много опити да принудят чрез заплахи Швейцария да забрани на своите свободни медии да критикуват Третия Райх. Шпионите и саботьорите са били постоянна заплаха. На 1 септември 1939 Втората световна война започва с нападението на Хитлер срещу Полша. За първи път в историята светът е свидетел на тактиката на блицкрига – светкавична война, в която танковете се врязват и обкръжават фронта на врага, а и множества самолети навлизат в територията на врага като подвижна артилерия. Голяма част от полските ВВС са изненадани и унищожени още на земята. Когато Варшава пада, нацистите провеждат обиски във всяка къща за конфискуване на всяко огнестрелно оръжие. Хората, в чиито домове е намерено огнестрелно оръжие, са екзекутирани на място.

Когато Великобритания и Франция обявяват война на Германия, над Швейцария надвисва нова заплаха. Французите се подготвят за немско нашествие по долината на Женева в Швейцария. Швейцарците се мобилизират за да посрещнат и френска, и немска атака. От 22 септември швейцарските противовъздушни батареи започват да обстрелват немските самолети, нарушаващи швейцарското въздушно пространство. Близо до Базел стрелят и по френски самолети.

На 30 ноември 1939 Съветският съюз напада Финландия. Швейцарците са насърчени от силната отбрана на финландците, които също са народ от изкусни стрелци върху ски. През зимната война финландците показват на света, че едно малко население наистина може успешно да се съпротивява на силен нашественик.

Падането на неутралните страни

Нацисткият печат започва систематична журналистическа кампания, която винаги предшествува нацистките атаки. Швейцарското разузнаване научава за плановете на Германия да нахлуе в Дания и Норвегия през април, и предава тази информация на началник-щабовете на съюзниците, които не й обръщат внимание. Когато немското нападение срещу Дания Норвегия започва, те са зле подготвени. За първи път в историята въздушният транспорт играе важна роля при нападението, поставяйки немски войски на ключови позиции зад и сред норвежката отбрана. Дори когато германците нямат числено превъзходство, те печелят лесни победи. Алпийските стрелци на генерал Дитл при Нарвик, макар и само 4,500 срещу 25,000 съюзнически войници, обръщат в бягство британските, френските и норвежките войски. Швейцарците отбелязват, че една немска атака срещу швейцарските Алпи неизбежно ще включва парашутисти, планери и специално обучени алпийски дивизии. Те осъзнават, че са изправени пред най-голямата заплаха в своята история.

Тотална съпротива

Обратно на високоцентрализираните структури в другите страни, характерната швейцарска заповед е всеки отделен войник да действува по своя инициатива: „Където няма офицери или сержанти, всеки войник действува напълно самостоятелно по своя собствена инициатива.” Цялата нация е била мобилизирана за нападението, и Widerstangeist (духът на съпротива) е бил най-решителен и повсеместен в цяла Европа.

Когато Берлин се оплаква от непрекъснатия антинацизъм на швейцарския печат, швейцарското правителство отговаря, че „дълг на нашата преса е да излага на показ ясно и отчетливо вътрешната и външна политика на националсоциалистите.”

Въздушни боеве

Когато на 10 май 1940 се отваря западният фронт с германското нападение срещу Холандия, Белгия и Франция, Луфтвафе пуска 27 бомби върху Северна Швейцария, а швейцарските противовъздушни оръдия прогонват немските бомбардировачи и изтребители. Швейцарска изтребителна ескадрила влиза в бой с Луфтвафе и швейцарски Me-109 сваля Heinkel-111, двумоторен бомбардировач. Това е първият от многото случаи, в които швейцарците използват самолети първоначално закупени от Германия, за да свалят самолети на Луфтвафе.

Германски разузнавателни самолети, оборудвани с камери и летящи над укрепената северна граница на Швейцария, биват прогонени с противовъздушен огън. На 1 юни 36 немски бомбардировача навлизат в швейцарското въздушно пространство и биват атакувани от швейцарски самолети Me-109. Два бомбардировача HE-111 са свалени. На следващия ден още един HE-111 е свален от швейцарски изтребител. На 4 юни, докато британската армия се евакуира от Дюнкерк и Уинстън Чърчил произнася своята известна реч, „ще се бием на брега, ще се бием на летищата, ще се бием на полето и на улиците, ще се бием по хълмовете; никога няма да се предадем,” швейцарските ВВС водят ожесточен въздушен бой с 29 германски самолета. Биват свалени и самолети на Луфтвафе, и швейцарски самолет. На борда на един немски самолет е намерена заповед: „Подмамете швейцарските изтребители да се бият и свалете възможно най-много от тях.” На 8 юни отново в битка на Давид срещу Голиат 15 швейцарски самолета влизат в бой с 28 самолета на Луфтвафе, и са свалени 2 швейцарски и 3 немски самолета.

„Нападението е неизбежно”

По целия свят въпросът не е бил дали Вермахтът ще атакува алпийската република, а кога. До 13 май са мобилизирани над 700,000 швейцарски войници – почти 20% от населението на Швейцария, най-висок процент от всички страни по време на войната. Когато на южната граница започват да се събират италиански войски, повече дивизии биват пратени на юг. Обществото на народите, Международният Червен кръст и американските консулства напускат Женева, Цюрих и Базел в очакване на неизбежното нападение. Все по-често има въздушни боеве между германски и швейцарски самолети. САЩ изискват от всички американски граждани незабавно да напуснат Швейцария. Холандия и Белгия са капитулирали, а британските и френските армии са в отстъпление.

За война срещу диверсантите, на Ortswehren или местните отряди за защита са раздадени над 70,000 стари пушки. В отговор германското правителство се оплаква, че швейцарската армия раздава боеприпаси и организира гражданите за партизанска война в случай на нападение!

Военнонаказателният кодекс бива променен да включва смъртно наказание за издаване на военни тайни и за измяна. Това важи и за военни, и за цивилни. Швейцарците се подготвят за унищожаване на тунели, мостове и железопътни линии в случай на нападение.

На 16 юни са заловени нацистки диверсанти с големи количества експлозиви, предназначени за швейцарски въздушни бази. Няколко швейцарци биват убити, когато на 12 юни британските ВВС по погрешка бомбардират Женева и Ренан. На 14 юни Париж пада без нито един изстрел. Същият ден биват заловени шпиони на Гестапо със списъци на швейцарски граждани, които при окупацията трябва да бъдат арестувани, затворени или екзекутирани. На 18 юни Хитлер и Мусолини обсъждат завладяването на Швейцария и поделянето й между Германия и Италия. След капитулацията на Франция на 22 юни 1940 Щвейцария бива напълно обсадена.

Германските вестници заявяват: „Швейцария трябва да бъде набързо погълната. . . . На Швейцария не трябва да се позволява да остане извън реорганизацията на Европа.” По време на войната биват подготвени няколко военни плана за нападение над Швейцария. След като Франция е покорена и Италия влиза във войната, Швейцария се оказва най-прекият път за транспорт на хора и товари между Германия и Италия. След като съюзниците дебаркират в Италия през 1943, нуждата на Германия бързо да прехвърля войски и оръжие в Италия става още по-належаща. А при настъплението на съюзниците през 1944-45 нацисткото ръководство планира да установи своята последна крепост именно в Алпите.

Но във всеки от тези случаи перспективата да се захващат с упоритата и непокорна съпротива на една цяла нация от изкусни стрелци върху ски кара германското върховно командване многократно да отлага неприятната задача.

Политиката на въоръжен неутралитет на алпийската република се оказва пълен успех. Единствено Швейцария сред всички европейски народи успешно се съпротивява на 12 години нацистки пропагандни атаки, шпионаж и подривна дейност, и непоколебимо посреща многократните заплахи за нападение със спокойна решителност и цялостна подготовка. Страната на Вилхелм Тел, Улрих Цвингли, Гийом Фарел и Жан Калвин, със своята дълбока неприязън към всякаква централна власт, със своята непреклонна любов към Божието Слово, живота и свободата, остава бастион на свободата на един континент обхванат от тиранията.

Когато Европа се превръща в океан от тирания и войни, Швейцария остава твърда като остров на свободата. Хората, които желаят мир и благоденствие, трябва да се поучат от нейния вдъхновяващ пример.

Източник: http://www.bojidarmarinov.com/bgrecon/BCIL.htm

Advertisements

2 thoughts on “Тайната стратегия за оцеляването на Швейцария”

  1. интересното в тази статия са няколко неща:
    1. това че Швейцария е силно децентрализирана държава
    2. трудолюбието и желанието за подготовка на швейцарския народ
    3. Упованието в Бога ( не на последно място)
    ВСИЧКО ТОВА ДОВЕЖДА ДО УСПЕХА НА ШВЕЙЦАРИЯ КАТО ЦЯЛО НЕ САМО ПРЕЗ СВЕТОВНИТЕ ВОЙНИ НИ И В ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ

  2. Швейцария открай време, още от продължилият 10 години грабеж и геноцид над французите, станал известен и като „френската революция“, е сейфът на световните крадци. Там никой не смее да пипа, защото останалите бият през ръцете. Иначе да – природата е злобно непристъпна, населението е съставено от враждебни овчари, добро място да скриеш имане. Най – доброто в Европа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s