История с два автобуса

от Гари Норт

Представете си следното: Вие шофирате по магистралата със своя 9-годишен син. В средната лента сте. В дясно от вас, един след друг карат два автобуса. Този отпред е боядисан в бяло, а следващият – в жълто. Първият автобус има боядисани прозорци, а този след него е с нормални.

Твоят син задава въпрос: „Татко, какви са тези два автобуса?“ Ти му отговаряш, че това са два много различни автобуса. „В какво е разликата“, пита той. Ти обясняваш, че първият кара затворници в затвора. На вторият автобус се возят ученици, които отиват на училище.  „Но все пак защо са различни“ пита сина ти. Това питам и аз.

Ти казваш на сина си, че хората от първият автобус са задължени да бъдат в него. Тогава той пита дали учениците в жълтият автобус могат да си изберат дали да са в него. Ти се замисляш. Всъщност нито една от двете групи няма избор относно това. Някой казва на членовете и на двете групи, че те тряба да бъдат в съответния автобус и да останат в него, докато той достигне своята дестинация.

Твоят син казва, че не разбира, така че ти се опитваш да му го изясниш. Казваш му, че хората от белия автобус са извършили престъпления. Те са лоши хора и за това са водени в затвора. Хората от жълтият автобус са добри. Те са водени на училище. Синът ти пита: „Защо карат и добрите хора да се качват на автобуса?“ Това питам и аз.

Помни, че ти говориш на 9 годишен, те са доста наивни. Нуждаят се от ясни отговори, така че по-добре бъди подготвен да даваш такива.

Казваш на твоя син, че добрите хора от жълтият автобус се водят на училище за тяхно собствено добро. Синът ти пита дали хората от белия автобус са водени в затвора, но не за тяхно добро. „Не“, му казваш ти. И те се водят в затвора за тяхно собствено добро. А синът ти пита „Ами каква е разликата тогава“?

Разликата, обясняваш на сина си, е че хората в белия автобус са много лоши и обществото възнамерява да ги направи по-добри. Тогава синът ти пита „А обществото води хората в жълтия автобус на училище за да ги направи по-лоши, така ли?“ „Не“ отговаряш му, „Обществото ги води на училище за да направи и тях по-добри“. „Каква е разликата тогава?“

Обясняваш му, че разликата е в това, че хората в белия автобус са опасни. За да имаме по-безопасно общество, то ги праща в затвора. Хората в жълтия автобус не са опасни. „Тогава защо са принуждавани да отиват на място където не искат да ходят?“, пита синът ти. „Защото е добре за тях“ отговаряш. „Но не е ли така и при хората в белия автобус, които отиват в затвора?“ пита той.

Започваш да се объркваш. Казваш на сина си, че учениците са принудени да се качат на автобуса понеже когато са млади, не осъзнават, че за тях е добре да ходят на училище. И не искат да ходят там. Но се очаква да го правят. Синът ти отговаря, че това звучи точно както  при хората в белия автобус. Но те трябва да отидат в затвора, му казваш. За тяхно добро е. Ще станат по-добри хора ако отидат в затвора.

Не е ли така? Нали идеята престъпници да отиват в затвора е за да се превъзпитат? Не се ли очаква да станат по-добри хора в затвора? Имам предвид, че ако те няма да станат по-добри, не е ли по-добре да ги продадем в робство и да използваме парите като компенсация за жертвите им. Защо да строим затвори? Защо да боядисваме автобусите бели?

Казваш на сина си, че лошите хора трябва да са в затвора за да се отстранят от улиците. Проблемът е, че това е една от причините, поради които обществото иска и учениците да ходят на училище. Хората искат да държат децата далече от улиците. Искат да знаят, че има някой с власт, който да казва на децата какво да правят. Те не вярват на децата, че могат да вземат собствени решения. По същия начин не вярват и на криминално проявените лица, че могат да бъдат отговорни.

Това е по-сложно отколкото си очаквал. Но продължаваш да опитваш. Обясняваш на сина си, че лошите хора трябва да се възпират от това да вършат още лоши неща. А синът ти пита „Кои са лошите неща, които децата правят?“ Леко просветлява. Казваш му, че децата са опасни за самите себе си, но затворниците са опасни и за другите. Децата могат да наранят себе си, а затворниците – другите. Но синът ти иска да знае защо е нужно децата да ходят на училище за да не се нараняват когато могат да стоят в къщи и пак да не се нараняват.

Казваш на сина си, че това е така понеже възрастните не могат да са у дома с децата си. А синът ти иска да знае защо не могат. Обясняваш, че и двамата родителя трябва да работят за да изкарват достатъчно пари за един добър живот. А това означава, че някой трябва да се грижи за децата им. Синът ти пита защо родителите не наемат някой, който да се грижи за децата в дома им. Защо не наемат учител, който да ги учи? Обясняваш, че е по-евтино да се наеме един учител, който да се грижи за повече ученици. Синът ти настоява да разбере как така е по-евтино да се пращат децата на училище когато струва пари да се строят училища, да се купуват автобуси, да се наемат водачи и да се плаща горивото.

Умно дете.

Обясняваш, че хората, които имат деца принуждават тези, които нямат, да плащат за училищата. Синът ти пита дали това не е кражба. „Не е ли същото като това, което хората в белия автобус са направили?“ „Не“ казваш, „не е кражба“. Синът ти пита „Каква е разликата?“ Сега вече имаш проблем. Трябва да обясниш разликата между това да вземеш пари от някой за да се облагодетелстваш като частно лице (което е това, което правят престъпниците) и да вземеш пари от някой за да се облагодетелстваш като гласоподавател. Това не е лесно за обяснение.

Обясняваш на сина си, че да гласуваш за вземане на пари от някой за да обучаваш детето си е различно от случая, в който опираш пистолет в стомаха на човек и му казваш да ти даде всичките си пари. Тогава синът ти пита дали би било добре ако опреш пистолет в някой с намерението да използваш парите за обучението на детето си. Не, обясняваш, не е същото. Когато кажеш на някой, че той трябва да обучава твоето дете в държавното училище, това е законно. Когато кажеш на някой, че той трябва да обучава детето ти в частно училище, в което родителите директно плащат на учителите, това е незаконно.

Синът ти тогава пита дали е добре да вземеш пари от другите хора, стига да ги дадеш на правителството за да върши нещата, които ти искаш то да върши. Казваш му, че това е добре. „Но какво става ако други хора не мислят, че правителството трябва да върши точно тези неща?“ Обясняваш му, че такива хора нямат право да кажат на правителството какво да прави освен ако не съберат повече от половината гласоподаватели на своя страна. Синът ти вижда логика в това. И те пита „Значи хората в белия автобус ги водят в затвора само защото не са били достатъчно много за да спечелят изборите?“ Знаеш, че това не може да бъде вярно, но ти е трудно да обясниш защо е грешно.

Ето докъде си стигнал засега. Обществото води затворниците в затвора. То вижда затворниците като опасни. Иска да ги научи да се подчиняват. Обществото кара децата да ходят на училище. Вижда ги като опасни за себе си. Иска да ги научи да се подчиняват. Ако може да научи и двете групи как да се подчиняват, обществото мисли, че ще направи света по-добър. Затова обществото използва данъчни приходи за да плаща съществуването на затвори и училища. Включително и плащане за автобуси. С една разлика. Затворническите автобуси са бели. Училищните автобуси са жълти.

Трябва да има нещо повече от това.

Така че продължаваш да се опитваш. Училищата се управляват от правителството за да научат децата как да живеят добре. Затворите се управляват от правителството за да научи хората да не крадат. Това е основна разлика. „А учат ли затворниците как да живеят добре?“ пита синът ти. „Не“, му отговаряш ти. Затворът ги учи да се подчиняват. А той пита „Тогава как те ще спрат да крадат когато излязат от затвора ако не знаят как да живеят по по-добър начин?“ Казваш му, че ще спрат понеже ще се страхуват да правят лоши неща. Синът ти пита дали затворниците се учат на лоши неща в затвора. Признаваш, че това е така. „Значи“, ти казва той „пращаме хората в затвора и в училище за да се научат как да имат по-добър живот? Разликата е в това, че правителството плаща за място където лоши хора учат други лоши хора как да крадат без да бъдат залавяни, докато в училището правителството плаща на добри хора да учат децата как да имат добър живот и да гласуват. Така че лошите хора се учат как да крадат от добрите хора без да има нужда от гласуване, а добрите хора се учат как да крадат едни от други чрез гласуване. Такъв ли е механизма?“

Да, така стават нещата. И двете системи ползват автобуси за да водят обучаващите се на училище. Само цветовете се различават. В затвора затворници продават незаконни наркотици. Учениците правят същото в училище. В затворите храната е ужасна. В училищата не е много по-добра, като е твърде възможно да е приготвена от същата компания. В затворите има постоянни проверки. Охраната прави редовни обиколки за да е сигурна, че всички са на лице. Учителите правят същото в училище. В затворите не е позволено да излизаш без разрешение. В училищата – също. В затворите силните водят парада. Както и в училищата. С една разлика. Затворническите автобуси са бели. Училищните – жълти.

Това е твърде крайна картина. Системите са различни. Престъпниците са осъдени в съдилища преди да бъдат пратени в затвора. Учениците напротив – те са невинни. Някои затворници могат да получат помилване. Средният срок за убийство е под 10 години. Учениците са държани в училище 12 години. Без право на помилване.

Бъдете благодарни, че не сте в никой от тези автобуси. Без значение какъв е цвета му.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s