Трите крайъгълни камъка: 20, 30 и 40- годишна възраст

от Гари Норт

Ако не си поумнял до 20, не си се оженел до 30 или не си забогатял до 40 години, няма и да бъдеш.

Дейвид Грейвс ми каза този девиз преди много години и колкото повече мисля за него, толкова повече смятам, че е истина.

Имаме нужда от крайъгълни камъни докато минаваме през живота си. Добре е да знаем дали управляваме правилно времето и капитала си. Знаем, че сме ограничени от възрастта. Халев ни показва статистическата картина: на 85 години той все още беше силен мъж, което не беше нормално (Ис. Навин 14:10-11). Мойсей потвърди тази граница на възрастта: човечеството, което спазва завета разполага средно с около 70 години живот и според статистиката, всичко над тая възраст е подарък (Пс. 90:10). Това не е неизменна биологична граница както се вижда от думите на Исая, който говори за доста дълги години живот по време на Милениума (Ис. 65:17-20). Но за момента, ние се срещаме с тези ограничения.

В Израел по времето на Мойсей, човек ставал пълнолетен и пълноправен гражданин на 20-годишна възраст. На тази възраст той ставал годен да служи в Божията свята армия. Когато били призовавани в свещена война, военните лидери на нацията преброявали и извиквали всички мъже на възраст от 20 години или по-възрастни (Изх. 30:14). Това определено било скъсване с детството. Този, който не е бил годен за военна служба поради умствено изоставане, оставал негоден и за живота.

Умен до 20

Нивото на интелигентност на човек се определя главно от гените. Той не може да надскочи тези граници. Може да научи повече за нови неща, но междувременно забравя това, което е знаел преди. Мъдростта идва с годините, но интелигентността – не. Бавноразвиващ се човек едва ли би станал много по-умен чрез обучение или някакви други способи. Значително неинтелигентен индивид не може изведнъж да стане гений, макар че определени лица с отклонения понякога проявяват изключителни математически или музикални способности.

Интелигентните хора не се очаква да бъдат мъдри до 20 години, а да познават в голяма степен способността си да овладяват нова информация или определен вид информация. На 20-годишна възраст човек е готов да планира бъдещето си понеже знае умствените си възможности. Този, който планира да бъде медицински работник е добре да има оценки, които да му позволят да влезе в медицинско училище. Ако няма такива, то е време да планира друга кариера.

Ако някое умение не ти се удава лесно до 20-годишна възраст, то най-вероятно никога няма да ти се удава. В някои области 20-те години са гранична зона. Математиката и теоретичната физика са такива примери. Ако човек няма значителни математически постижения до 20-годишната си възраст, то най-вероятно няма да направи такива. 35 години е пределната възраст за растежа в работата на теоретичния физик. След това не се очаква той да направи някакъв особен пробив.

След 2 десетилетия живот, повечето хора знаят къде се намират интелектуално спрямо останалите. Някои могат да се осъзнаят по-късно, но в повечето случаи ако успехът не дойде в младежките години в средното училище, той едва ли ще се прояви в университетските среди. Човек, който не е бил изложен на влиянието на някаква сфера, например бизнес, може и да не знае своя капацитет до 20-годишната си възраст, но който е ходил на училище в продължение на 15 години знае колко добър ученик е. Годините на изпитване и оценки са оставили своя отпечатък върху него, както и върху околните. Човек може да измами на един изпит, но не може да мами цял живот. Може да увеличи оценката си по някой предмет, но рискува да намали тази по друг.

Това не означава, че личната мотивация не може да влияе на представянето в определени области. Когато американските войници се завърнали от Втората световна война, правителството на САЩ им предложило пари за да се запишат в колежи. Милиони се възползвали от възможността да получат нещо, което никога преди не е било достъпно до широк кръг от хора – средно образование. Тези по-късно пристигнали ученици често се представяли по-добре академично в сравнение с тези, които посещавали училище преди войната. Отчасти причина била мотивацията – тези хора били вече преживели битките и ужасът на военните действия. Освен това много интелигентни хора, които по друг начин не са имали възможност да посещават училище, са го направили. През 1945 година е имало много повече студенти от когато и да е преди. Причина била по-големият брой интелигентни хора, от които да се избира. Но академичните постижения на студентите не се подобрили особено след 1950 години, макар и броят на самите студенти да е нараснал значително.

Когато работодател наеме ученик, току-що завършил средното си образование, той не бива да допуска, че служителят ще става все по-умен с минаване на годините. Най-много служителят да стане по-добър специалист в определена тясна сфера. Може да се окаже и изключително надарен в определена бизнес област, но никой работодател не бива да разчита на това. Няма начин да се предвиди такава свръх – надареност в отделните случаи. Каквато и система за подбор и оценка да е възприел работодателят, тези, които в тестовете се представят на едно ниво с останалите, ще продължат да го правят. Има изключения, но броят на по-добре представилите се обикновено съвпада с този на по-зле представилите се.

Семеен до 30

Човек, особено жена, който не е семеен до 30-годишната си възраст, най-вероятно никога няма да стане семеен. Основните години за износване на дете са преди 30-те. Биологията слага граници, както индивидуално, така и на обществата. Това означава, че човек, който е сериозен в намерението си да създаде семейство, трябва да посвети време, пари, усилия и молитва на това да намери сродната си душа преди 30-те си години.

За мъжът това означава да намери служба, която финансово ще му позволи да се ожени. Това решение ще определи и типа жена, която той да търси. Мъж, който планира да стане международен мисионер не бива да търси жена, чиято цел е да управлява рекламен бизнес в Ню Йорк.

Жената трябва да гледа какво работи мъжът за да живее и старателно да го разпита какво смята да прави след 10 години. Неговото настояще и плановете му имат значение. Ще се вмести ли тя в тях? Също така е важно какво е призванието на мъжа, ако то не съвпада с работата му. Дефинирам призванието като най-важното нещо, което можете да правите и в което сте най-трудно заменим. За жената това е положението и като съпруга и майка. Погледнато библейски – нужна е смъртта й – физическа или заветна, за да бъде заменена законно.

За мъжа призвание може да бъде работата му. Пример за това би бил успешен военен стратег по време на война. Съпругата и децата му са оставени назад. Дългът зове. Но парите не трябва да зоват толкова силно, че мъжът постоянно да пренебрегва другите си задължения. Ако това е така, то по-добре бъдещата съпруга си изясни това предварително. Тя трябва да се огледа за някакви издайнически признаци – много време, прекарано в пътуване докато продава или прави сделки, много време с приятели бизнесмени, малък интерес към обсъждане на семейни планове. Най-лошо се представят в това отношение японските мъже – японското общество слага на преден план парите и успехът в бизнеса, а от това страдат съпругите и децата им.

Ако мъжът не избере мъдро съпругата си, то призванието му може да пострада. Както и работата му. Възможно е и да се впусне в работохолизъм, за да прикрие грешката си при избора на съпруга, но тогава призванието му като съпруг и баща ще пострада. Поради това бракът трябва да се разглежда от мъжа като продължение на работата му и да е в съгласие с нея. Адам даде имена на животните преди Бог да му даде Ева. Той свърши задача, свързана с поста и службата му в живота преди да му беше позволено да се ожени.

Богат до 40

Първите две десетилетия подготвят човек за работата му в живота. Следващите две са стартовата му площадка. Той трябва да демонстрира на пазара, че притежава специални умения в някаква област. Ако не успее да намери област със силен клиентски интерес, най-вероятно няма да стане никога богат. Той не притежава специфични умения, които да му позволят да има успех като предприемач. За да получи през вторите две десетилетия възвращаемост на инвестицията си над средната, той трябва да притежава такива умения или да намери някой, който да го обучи на тях. Малко са хората, които получават такива умения след 40-те си години.

Способността да предвиждаш пазара на акции, да създадеш продукт, който много хора ще купуват или да предоставиш услуга, за която малко на брой богати хора ще платят много, така че да я получат са редки умения. Ако бяха по-често срещани, те щяха да доведат до средна норма на възвращаемост, а такава норма няма да направи никой богат.

Причината, че не могат всички да са богати е в това, че измерваме богатството по отношение на това, което имат останалите. Способността да създаваш богатство е като да си висок в спортно състезание. Ако човекът, който седи пред теб е толкова висок, че ти пречи да виждаш, можеш да се изправиш. Ако и той се изправи, ще сте в същото положение както преди с тази разлика, че твоите крака ще се уморят. Преследването на богатството е доста подобно. Ти можеш да работиш дълги часове, но ако всички почнат да те имитират, благосъстоянието ти ще стане такова като на другите.

Успехът идва когато работиш половин ден, шест дни в седмицата. Няма значение коя от двете половини на деня ще си избереш – първата или втората. Но повечето хора са мързеливи – последица от първородния грях. Те няма да работят усърдно освен ако не са заплашени от негативни санкции (Пр. 6:9-11). Поради това позитивната награда от по-голямото богатство е примамлива за относително малко хора. Нежеланието на потенциалните им конкуренти да се състезават дава на тези малцина уникално предимство.

Процесът на натрупване е друг голям източник на богатство. Ако човек спестява достатъчно голяма част от дохода си дори при относително ниско ниво на възвращаемост, когато остарее той може да стане богат, стига доходът му да е бил около средния за страната. Тогава защо е необходимо да сте богати на 40 години, след като е възможно да станете и след това? Защото самодисциплината на спестяването е рядко срещано качество. Това се отнася и за осигуряването на постоянна възвращаемост във времето. Натрупването не е лесно постижимо. В икономика, която расте с 2% годишно не е нормално да постигаш 2 пъти по-голяма доходност, да не говорим за 4 или 5 пъти. Обещанието за богатство – „Инвестирайте в пазара на акции и спечелете 10% годишно, дългосрочно!“ е илюзия за повечето инвеститори. Икономика, която расте с 2% няма да осигури възможност за 10% годишна доходност на много инвеститори. Обикновеният човек не може да „инвестира“ своя път към богатството. Пазарът ще се обърне и повечето хора ще са купили близо до върха. Това е законът на „големите цифри“. Ако всеки се изправи по време на спортно състезание, относителната височина на тълпата си остава същата.

Въпреки това самодисциплината на методичния живот е толкова рядко срещана, че малко хора биха могли да станат богати на 40 само като се придържат религиозно силно месец по месец към спестовен план, разработен когато са били на 20 години. Понеже повечето хора няма да си поставят собствени цели, било то средно- или дългосрочни, самият факт, че някой си поставя цели и следва план за постигането им, може да даде на такъв човек страхотен старт в живота. Отговорите на три въпроса, ако са дадени в контекста на умствените способности на 20 години и помощта от съпругата, могат да доведат до богатство чрез строго и систематично планиране:

  1. Какво искам да постигна?
  2. Колко скоро искам да го постигна?
  3. Какво съм готов да платя?

Разпределението на време и пари, ден по ден, седмица по седмица, по отношение на отговорите на горните въпроси е единственият начин към богатство за обикновения човек – обикновен, с изключение на уникалната самодисциплина. Ако всеки почне да го прави, то всеки ще се справи доста по-добре в живота, но няма да достигне до голямо богатство, тъй като то винаги се изчислява в сравнение с това на другите хора.

Поради това Христос ни е казал да преценяваме разходите: „Защото кой от вас когато иска да построи кула, не пресмята разходите за да види дали има достатъчно средства за да я завърши? Да не би когато сложи основата и не може да я завърши, тези които гледат, да му се подиграват като казват „Този започна да гради, но не успя да завърши“ (Лука 14:28-30). Опасността от негативната санкция на присмехулното отношение на тълпата е основен мотивиращ фактор. Не голямото богатство, а големите постижения трябва да са нашата цел – построяването на кула. Да преследваме голямо богатство не си струва рискът от присмех. Този, който преследва богатство по този начин заблуждава себе си. Повечето хора толкова ги е страх да не се изложат публично, че няма да преследват самото голямо богатство. Рискът е твърде голям. Те са достатъчно разумни за да избегнат такова преследване. Но ако откажат да преследват и големите постижения поради същата причина, то те са прекалено обхванати от своя страх. Някои неща си струва да се преследват, но единствено след като преценим разходите.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s