Десет стълба на икономическата мъдрост

  1. 1. Нищо в нашият материален свят не може да идва от никъде, нито да бъде безплатно; всичко в нашият икономически живот има източник, предназначение и цена, която задължително трябва да бъде платена – от някого.
  2. 2. Правителството никога не е било източник на стоки. Всичко произведено е произведено от хора, и всичко което правителството дава на хората, трябва първо да бъде взето от хората.
  3. Единствените  пари, които правителството има за харчене са парите взети като данъци или заети от доходите на хората. Когато правителството решава да похарчи повече пари отколкото е получило, то тези пари са създадени от нищото чрез банките и / или печатната преса, и когато ги харчи им прибавя стойност единствено като отнема от стойността на всички останали пари, спестявания и застраховки.
  4. В нашата модерна икономика на размяна всички плащания и наемане на работа идват от потребителите и единствената работа предлагаща сигурност е тази, която предлага сигурност на потребителите. Ако няма потребители, няма плащания и работа.
  5. Сигурността на потребителят може да бъде постигната от работника само когато той или тя се кооперира с управлението в правене на нещата, които носят печалба и задържат потребителите. Ето защо сигурната работа е партньорски проблем, който може да бъде разрешен единствено в дух на разбирателство и коопериране.
  6. Тъй като възнагражденията са първо причинният разход за всичко, то силно увеличеното възнаграждение без съответното увеличение в производството просто увеличава разходите за живот на всеки един.
  7. Най-голямото добро за повечето хора означава, в своят материален смисъл, повече стоки за всеки, което означава по-голяма производителност на работник.
  8. Цялата производителност се базира на три фактора: (а) естествени източници, чиято форма, място и условие се променят от изразходването на (б) човешка енергия (мускулна и ментална), с прибавянето на (с) на инструменти.
  9. Инструментите са единственият от трите фактора, който човек може да увеличава без ограничение, а инструментите се появяват в едно свободно общество само когато има възнаграждение за онази част от техните печалби, която хората трябва да канализират в нови инструменти за производство като противопоставяне на покупки даващи незабавен комфорт и удоволствие. Подходящото заплащане за употребата на инструмент е основно за тяхното създаване.
  10. Производителността от инструментите -(която представлява човешката енергия приложена към тяхната употреба) – винаги е била най-висока в общество на конкуренция в което икономическите решения са правени свободно от милиони търсещи прогреса личности, вместо планирано от държавата общество в което същите тези решения са взимани от шепа всемогъщи хора, без значение, колко доброжелателни, откровени и интелигентни могат да бъдат.

Източник: The American Economics Foundation

Превод: Явор Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s