10 причини, защо пасторите избягват културната война

От Дъг Джилс

Доколкото съм заинтересуван, един мълчащ или бръщолевещ глупости пастор в днешният паранормален климат е излишен. Не ме интересува, колко много служителят харесва малки котенца, сладки бонбонки, и дали плачи на концертите на Селин Дион. Безгласни Пасторе, ако не си в центъра на тази съдбоносна културна битка, посочващ моралното разложение и радващ се на правилните неща, тогава ти си д-р Злобил в моята книга.

При положение, че проблемите, които разделят културата, благодарение на Обама, са по-явни от последните имплантанти в устните на Джоан Ривър, аз съм изумен, че много служители мълчат или подкрепят партии, политики и принципи противопоставящи се на Юдео – Християнският светоглед. Не знам, дали си спомняте бележките в семинариите, но пасторите трябва не само да спасяват души, но в същото време и да изграждат добро общество.

В един възходящ ред, изглежда, че има 10 причини, защо пасторите и свещениците избягват политическите и напрегнати културни проблеми и по този начин подкрепят и подстрекават злото:

1. Страх от хора: Ако имаш претенциите, че си човек на Бога, тогава почитта ти към Бог и Неговото мнение трябва да оформи трепета на създанието, което Бог е създал от плюнка и кал. Хайде, Божий мъж, не се страхувай от тълпата … ние сме ратаи с мобилни телефони вливащи невротоксин в главите ни. Ние сме чудати и променливи ветропоказатели ориентиращи се по модата. Ти трябва да ни водиш. Затова се постави на мястото на Мойсей и ни заповядай да бъдем и да правим това, което е свято, праведно и добро. Хилещият, благ, изтънчен подход на Опра Уинфри няма да възпре настоящият потоп от културна мръсотия.

2. Невежество: Повечето хора не са смели в областите, в които са невежи … винаги с изключение на Жанин Гарофало, разбира се. Зная че да бъдеш в течение на всички угнетяващи политически проблеми е влудяващо, но това е живота, братко, и ако искаш да бъдеш глас в обществото, а не просто ехо, ти трябва задължително да знаеш. Да бъдеш осведомен е нормалното състояние на този, който иска да промени света.

3. Разделение: Знаеш ли, мразя настоящите дребнави разделения в църквата, толко много, колкото следващият саркастичен християнски журналист. Разправии за цвета на килима, кой ще свири на пианото следващата Неделя или кой е звярът в Откровение е малоумно. Или иначе казано, има време и място за свята хватка и църковно разделение от политика и партии. За един служител да търси единство със светските хора, които тъпчат и пренаписват Писанието с безнаказаност, е равностойно да подкрепя покварата и да разреши на тъмнината да успее.

4. Лудостта на последните дни: Мнозина служители не се въвличат в политически проблеми, защото вярват, че „те просто нямат никакво значение”, тъй като „краят е дошъл.” Тези пораженци вярват, че всяка промяна на въздушното течение, война, земетресения, затоплящо се земно кълбо, успеха на корумпиран политик, или, дори новият видеоклип на Шакира са „доказателство,” че Бог е в безизходица и единственото Му средство да се измъкне е физически да върне Христос, за да нарита нечии задници. Опитът да се поправи културата в очите на пораженците е еквивалентен на лъскането на медните части на потъващ кораб; затова те се задоволяват просто да раздават евангелизационни брошурки, ходещи от християнски рок концерт на християнски рок концерт, ядящи мазни храни втренчени в християнски предавания.

5. Мързел: Класически определян, мързелът е летаргия извиращ от чувството на безнадеждност. Виждането на нашата нация и света като неизбежна катастрофа, където нашите проповеди, молитви, гласове и труд няма да произведат никакъв преходен плод, оставя човек със такава страст, каквато има нормален човек, който е принуден да се целува със сестра си език в език. Ако се питаш, Пастирю, защо стадото ти е апатично, запитай себе си, дали не си им откраднал земната надежда, с която техните доблестни усилия биха възтържествували във времето, а не само във вечността.

6. Те не искат да загубят статута си на освободени от данъци:Много пастори, свещеници и енориаши са били обуздани в бездействие чрез заплахата от загуба на данъчните си привилегии, ако кажат нещо смътно политическо. Това може да направи пасторите, които не получават добър юридически съвет, толкова политически активни, колкото Хауард Хугис е бил активен по време на грип.

7. Къпят се в низък пиетизъм: Пасторите избягват политиката, защото такава загриженост е „недуховна,” а техният фокус е върху „духовният свят.” Да, за такива не уравновесени служители, политическите работи са като „временни и плътски,” а тъй като те търгуват с „вечното и духовното,” такива „светски” проблеми не са от значение.

Тази банда е изпаднала основно в небесни емоции и лично изучаване на Библията, стояща на безопасно разстояние от обществото и неговите сложни проблеми. Колко мило. Забравили са, че им е заповядано сериозно да се въвлекат в нашата култура или ще се превърнат в средство за наторяване, за което бяха предупредени от Христос (Мат. 5:13). Неочаквано.

8. Изпаднали са в Талибанско сравнение: Пасторите са притъпили своите политически / културни гласове, защото се страхуват да не бъдат сравнени с Исляма от полицията на политическо – корективната мисъл. Направената връзка между християнските не насилствени опити за политическо убеждение и талибанските ще-те-убия-докато-спиш кампании е нищо повече от чиста, неподправена помия.

9. Не могат да кажат „не” на дребни незначителни неща: Някои служители не могат да се въвлекат в изучаване или говорене относно притискащите ни проблеми, просто поради десетки тонове боклук, с който трябва да се справят в своите събрания. Да прекарват време в кърмене на 30 годишни дангалаци без смисъл в живота и затънали в срещи на духовният съвет, обсъждайки, чии оттенък на розовите гащи трябва да се използва за женските събирания на църквата. Служителите са щастливци, ако имат време за изучаване на Библията в наши дни – много по-малко от каквото и друго да е.

10. Обичат парите: Отвратителното нещо относно много служители е тяхното нежелание да нападнат политически или културно, когато нападението е нужно, просто защото заемайки Библейска позиция относно политически проблем, може да им коства техните мега църкви, което означава техните седем апартамента, тяхното бентли и частният им самолет. А, вие какво очаквахте? Христос имаше своя Юда и евангелизма има своите търсещи пари проститутки.

Ако служителите в добрата стара Америка биха разпнали страха си от човека; бяха солидно осведомени за главните политически проблеми; не се потяха върху ненужни разделения; не се увличаха по лудостта на последните дни, поддържащи надеждата си за утре, разбирайки своята свобода под Бога и Конституцията; без да стават толкова небесно ориентирани, така че да не стават за нищо на земята; да се фокусират върху главното и да не покланят пред парите, тогава може би … просто може би … ние ще видим тяхното праведно влияние принуждаващо нацията ни да направи остър завой и да избяга светската прогресивно приближаваща, морално разложена яма.

Превод: Явор Русинов

Advertisements

4 thoughts on “10 причини, защо пасторите избягват културната война”

  1. Макар авторът да е Американец пишещ за американските пастори, е улучил право в целта слабостта на българските им колеги. Отворете който и да е форум и ще видите, че лидерите на църквите просто липсват. Или ако от време на време пишат, то го правят скрити зад някой ник, поради простата причина, че интелектуално нивото им е отчайващо. Ако те липсват в християнските форуми, то какво да кажем за светските и обществени такива.

    Моят собствен опит в харизматичните среди потвърждава едно към едно всяка точка по-горе. Спомням си един интересен случай във връзка с номер 7 по-горе. Веднъж казах на един от бившите ми пастори, че е добре от време на време да говори и по теми като политика, икономика и т.н. Отговорът му беше, „Аз съм призован да проповядвам духовните неща“. На следващата среща с младите хора в църквата трябваше да обяснявам, че всички неща са духовни, дори ходенето по голяма нужда е духовно!

  2. „…дори ходенето по голяма нужда е духовно!“

    Нали… Обземате едно такова особено чувство на неувереност… Ще цопне ли или няма да цопне? И ако цопне дали ще те опръска… До момента на цопването се чудиш – бях ли добър с хората вчера или не бях, какво ли си мислят за мене в Камбоджа, пресягаш се, взимаш вестник „Атака“ и си казваш: „Ако бях излязал и там, дали сега щях да си обърша с броя задника“. А на вратата чука жена ти: „Хайде излизай! Пак с лап-топа си се настанил вътре! Филм ли гледаш или що?“, а ти: „Ей сегичка, само да дочета“… Ето как голямата нужда провокира самопреценка и възпитава непосредствено общуване. Прав си, Яворе, даже това е „духовен въпрос“…. И по-сериозно, ако беше беззначителен, нямаше в Закона да се упоменава изрично къде и как да акаш (извън стана), че даже лопатка да си носиш, за да го заровиш.

  3. Светльо, нека да направя някои малки доуточнения. „Вие“ четете „Атака“, „ние“ четем „Последното време.“ При вас човек първо трябва да е напълнил гушата и тогава да го посветят в свещеннически сан като архонт, например. При нас първо те посвещават в сан и после пълниш гушата.

    И да не забравя, при директора се влиза само по голяма нужда.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s