Революция или Реконструкция – Епиклеза

Светослав Ангелов

13.02.2010


И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри деяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат?“ (Лука 11:13)

Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки.“ (Римляни 8:26)

Когато ние говорим за молитвата, а още повече пък, ако ще говорим за литургичната молитва (каквато е по същината си молитвата „Отче наш“) няма как да не започнем с някои аспекти от православната пневматология. Пневматология е учението за Бог – Дух Свети. Защото всичко, което се случва по времето на Светата Литургия, ние го преживяваме именно чрез Него и в Него. Светият Дух не е просто средството, чрез което благодатта идва. Той е цялостната среда на нашия по Бога и в Бога живот.

Първо нека кажем защо наричаме молитвата „Отче наш“ литургична. Наричаме я така, понеже литургия от ст. гр. eз. означава общо/народно дело. В Евангелието четем, че апостолите са получили от Господ Иисус Христос думите на тази молитва, за да ги изричат заедно, съвместно – „И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си“ (Лука 11:1). Затова и тя започва така „Отче наш…“, а не да речем „Отче мой“. Христос не дава на апостолите думите на молитва, които Сам Е изричал, когато ученикът Му е дошъл да поиска молитва. Синовството на Богочовекът Христос е различно, от това, с което ние се удостояваме, различно, но не по качество. Защото св. ап. Петър казва в 1 Петрово 1:4, че чрез благодатта Божия ставаме участници в божественото естество, а св. Павел пък в Послание до Евреите говори затова, че Христос ни нарича Свои братя (Евреи 2:11) и че сме станали Негови съименници – в същата глава. На това основание, впрочем, в древните светоотечески наставления се среща определение за християните не просто като Христоносци, а като за Христосовци.

Каква обаче е разликата в синовството? Иисусовото Богосиновство е  по произход, по същност и от вечността (без прекъсване) докато нашето е по благодат получено – възкресяващото ни за духовен живот, чрез осиновение, свръхестествено действие на Бог Свети Дух.

В своята лична молитва Господ възхожда на небесата, от които първо е снизходил (слязъл) – „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.“ (Йоан 3:13). Нещо повече от това – по Самия него „ангелите слизат и възлизат“ – „И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески. (Йоан 1:51) за Него е именно и пророческото сравнение със стълбата от съня на Патриарха Иаков, по която, както казахме, слизат и възлизат ангели

Разликата става явна още с първите думи на молитвата – „Отче наш, Който си на небесата“. С тази молитва християните призовават някой, който явно не присъства съвсем тук, според думите на самата молитва, защото тя продължава така – „да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята“ (Лука 11:2). За всеобща изненада в края на молитвата ще се окаже, че „царството силата и славата“ винаги са били тук (Негови са), но да не избързваме, защото с това смятам да се занимаваме по-следващия път.

Да се върнем стъпка назад обаче. Как така призоваваме Пришествието на Някой, който според основно учение на Библията и хилядолетен традиционен християнски догмат е всякога и навсякъде тук? Сега става наистина сложно, затова ми следете, моля ви, мисълта. Наум дори не ни идва да кажем, че Бог не присъства в Творението си навсякъде и едновременно. Това, че Той е и иманентен (постоянно и повсеместно присъстващ) и трансцедентен (отделен от Творението си в Своята Неизказана Същност) е не само азбучна догматическа истина, но намираме и двете тези твърдения в Словото Божие – „Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.“ (Псалом 118:8), „Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име)“ (3 Царе 8:27). Ако искам сега да ви учудя, да се ококорите, да зашумите и да се заослушвате, ще ви кажа, че Господ присъства в творението чрез божествените Си действия  (нетварни енергии), а Същността Му остава непознаваема, но причастна нам, чрез именно тези енергии, които са от същия източник (Същността). Затова не казваме, че Той присъства в творението си опосредено, а казваме, че присъства Самия Той…

А?! Какво стана сега?? Май източното богословие не е замряло, след като сте си тръгнали (в около 1054 г.), вярвайки че „гасите лампата“ и че „с вас е свършила мъдростта“? Познавате ли св. Григорий Палама? Отгде и да го познавате – той не прави евнгелизационни круизи като папата или като Джон Остийн… Но, не се стресирайте, след малко ще ви запозная.

Казахме дотук няколко неща. Първо казахме, че за литургична (обща) молитва се събират Божиите синове и дъщери, осиновени от Бога по благодатта и действието на Светия Дух. После намекнахме, че общението с Бога в Светия Дух става чрез Господ Иисус Христос, понеже Той ни учи как да се молим (в Бог-Свети Дух), Той е и Първородния между много братя (Римляни 8:29) и както ще разберем след няколко пасажа Божият Дух ни подтиква (и с нас съмолитства) да търсим и молим за Христос… Последното си го подчертайте и после бързо го забравете, защото е краят на нашата тема, а аз още не съм приключил. Нека да преминем към следващата теза, която ми е нужна, за да ви обясня какво, според мен, се казва всъщност в молитвата „Отче наш“ и какво се случва в Литургията на Светата Църква. Тезата е, че благодатта има свръхестествен произход, понеже е действие (енергия на Бог Дух-Свети) тя е несътворена.

Употребявам тука думата несътворена, за да ме разберете, но ние православните тая дума я изговаряме като нетварна. В думата нетварна има малко повече смисъл. Нетварна е, защото не само не е сътворена, а и защото е безподобна, на което и да се сетите осезаемо нещо в настоящото творение. Светите апостоли Петър, Яков и Йоан я видяха на Тавор, на Планината на преображението, където Христос се обля в нея. (Марк 9:1,2). Тя е светлината, която е огрявала Творението в първите няколко дена от Сътворението, преди да направи Господ Слънцето и Луната (Битие 1:3). Ще я видим и ние, да даде Господ, в Новото творение. (Апокалипсис 22:5). И тя пак няма да е от един и същи порядък с Творението, макар и то да бъде ново. Тази светлина, виждаме с духовните си очи и я приветстваме по време на Възкресната утринна молитва, преди Светата Литургия –  „Яко у Тебе източник живота во свете Твоем узрим свет – Защото у Тебе е изворът на живота и в Твоята светлина, видяхме /още/ светлина.“

Казваме несътворена и вие на това ще отговорите „Добре, разбира се, ако благодатта ще има своя първоизточник у Бога, то естествено, че ще да е несътворена“… Избързах ли да отговоря вместо вас? Объркани ли се чувствате? Вие сте свикнали да не мислите много-много върху естеството на благодатта, нали? За вас това е просто санкция – Взимаме един човек, който е неправеден и го поставяме на пътя непосредствено пред Бога. Бог му казва: „Виж сега, ти си много неправеден. Ако Аз взема и се ядосам от този факт, молекула върху молекула от тебе няма да остане. Обаче Аз не се ядосвам, защото Съм една много зряла личност – стиска Господ зъби в гримаса, която трябва да изглежда като приветлива усмивка – затова, вземи да си облечеш ето тази дреха, която се нарича Христова праведност, и заповядай вкъщи на купон, там ще те запозная с още Двама, които със сигурност ще ти допаднат…“ Да кажем обаче, че оня се колебае или въобще не ще. Тогава на помощ на протестантските теолози (скеч-режисьори) се притичват уговорките за няколкото вида благодат (Бог да поживи Джон Уесли, лека му пръст, който пръв започнал да се упражнява по тема „различни благодати“). Една общопромислителна благодат, която като въже го е дърпала или като вятър го е побутвала, за да го доведе до срещата, една „по-специална“ във вид на ангел, който му е нашепвал „Иди бе, иди бе“ (продължете списъка сами). А ако протестантите са калвинисти, тогава идва екстра/поразяващата-благодат, която изключва необходимостта от първите две-три, а Господ направо го мята на рамо, подсвирквайки си „Няма не искам, няма недей!“ – тук не отваряме въпросът за предопределението, просто шаржираме с вариации на тема „представям си непредставимото – благодатта“.

Така ли изглежда срещата с Божията благодат? Ако направим скеч, както е модерно сега да се проповядва в някои евангелистки събрания, може да изглежда и така. Само че, мили мои, благодатта не е стар модел български потник с фабрични дупки за проветрение, през които да ти стърчат космите, пък ти да ги побутваш навътре с върха на джобното си ножче. Благодатта не е и бяла ленена покривка, която ти постилаш върху мазна кухненска мушама, когато те изненадат гости неподготвен. Благодатта не е шлиферът на ексцибионист, с който той пътува безпроблемно из града, за да го разгърне рязко изведнъж пред смаяния поглед на студентки… Спрете ме, преди да съм прекалил!…  Ако си позволявам тези пикантни сравнения, то е с една единствена цел, да се откажете погнусени въобще от идеята, че благодатта може да представлява подобно нещо. Както и от това, че Господ Бог се държи покровителствено или неврастенично като на средностатистическия пастор съпругата… Но понеже, вие разбирате благодатта основно като санкция, като юридическо оправдание, като амнистия (не, че отричам изцяло тези представи), затова и ви убягва (на мнозина сред вас) основното действие на Божията благодат, което е в същината си Личностно действие на Бог Дух – Свети – осъществяването на Христос в Евхаристията, превръщането на хляба и виното в „хляб наш насъщен“ и „истинско питие“, в плът и кръв, в Личност, в самия Христос. А съединявайки се с Него, сами ние се ипостазираме (ставаме личности) в Бога.

Защото следващите думи на Христос, с които Той ни учи да се молим, са: „хлябът наш насъщен/същностен давай ни го всеки ден“. Кой е тоя хляб? Дали това е хлябът, за който Господ рече на сатаната в Пустинята на изкушението: „не само с хляб ще живее човек“? Едва ли. Защото в такъв случай нямаше да го нарече същностен. Канейки ни да се молим всекидневно за насъщния хляб (сиреч за Него Самия като за „храна и питие“) който получаваме чрез благодатта и действието на Бог Свети Дух, Иисус Христос ни посочва истинската цел на молитвата, посочва ни също и същинската цел на човешкия живот – съединяването с Бога в Христос, чрез Светия Дух, което се случва тогава, когато се съберем в църква, за да го измолим заедно.

С това как става или по-скоро какви са условията да стане чудото на епиклезата – претворяването на обикновените хляб и вино в тяло и кръв Господни, чрез снизхождането/съшествие на Божия Дух, а заедно с тях и на нас от разлъчени и отчуждени индивиди в личности; и защо няма как да стане в друга среда, различна от тази на Светия Дух и по друг начин, различен от свръхестественото Му действие, ще се занимаем следващия път…

Следва

Advertisements

7 thoughts on “Революция или Реконструкция – Епиклеза”

  1. Светльо, имам чувството, че това което си написал, не е по учението на източното православие (ИП). Поне не всичко от написаното. Виждам неща, които никога не съм чувал от устата на ИП свещеник. Е, същото може да се каже и за нас. Нещата които говорим никога няма да ги чуеш от устата на повечето протестантски проповедници.

    Прави ми също впечатление, че в интернет форумите като цяло липсват проповедниците. Или са много святи за подобни неща или ги страх, че някой простосмъртен може да им натрие носа. Като гледам обаче и при ИП не е много по различно. О. Павел, например, се държи точно като харизматичен петдесятен пастор – влиза набързо, пльосва една недомислица, и изчезва още по-бързо.

  2. Баш по него си е – по учението на Източното Православие. Няма Източно и Западно Православие. Или има ортодоксия или няма. Просто спри да говориш по въпросите, с който поп ти падне насред пътя. Ние (доста сред нас) сме се превърнали в окултисти-насионалсоциалисти – затова пиша в момента нова статия в блога си и поръсваме тази гнусна смес с подправено „православие“. Това не е православие. Не забравяй, че нашата традиция е изключително богата, затова и не се предоверявай на способността си да я обобщиш леко, както и на някои наши малоумници, които боравят с нея като бакали (режат по свой вкус и форма, на парче). Ние сме харизматична църква.

  3. … харизматична в смисъл на това, че православната еклесиология (учение за църквата, Христология (за Богочовека) и сотериология (за спасението) са пневматологични – с акцент върху действието на Светия Дух, но не пиетистки и емотивно разбирано, а Светотайнствено (в контекста на Евхаристията).

  4. Да де, и аз това имам предвид. Нарочно използвам източно православие, защото под православна вяра разбирам …. моята реформистка вяра:). Но така или инъче проблемите при вас май са със същото естество като при протестанските църкви. Много четене трябва, ей. Ама и здравата някои са се имунизирали срещу това.

  5. A-a-a… Ще имаш да вземаш. Ние имаме страшно богато Литургично предание, стига човек да влезе е духа и ритъма му, лесно си идват нещата на мястото. Даже понякога само и едно леко движение на сърцето е достатъчно, за да си каже: „Верно, че така било“…. Вие четете и се губете в многотомни трудове и теологични дебри… Един ден ще дойдете на нашата (в смисъл ще кажете – „О, ама то си го имало през цялото време“. :))

    А о. Павел е свестен, просто подозирам, че ви смята за поредните „надрусани религиозно“ евангелисти, затова и „пуска бомби“… Говорете си, ако се появи пак. За мен остава да се забавлявам 🙂

  6. Ама ти наистина не знаш нищо за нас. Като дойдеш ще ти подложа един стол да не паднеш, защото наистина ще се изненадаш. Освен това и ти май обичаш да изпадаш в ‘древновизъмът’ на о. Павел. Ама някой друг път ще поспорим върху това животно, че ще се налага да спорим за неща дето накрая ще излезе, че сме на едно мнение.

    Наистина трябва да ми покажеш къде ИП проповядва Христос като Цар и задължението държавата да се подчини на Бога.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s