Революция или Реконструкция (за силата на Светата Евхаристия)

Светослав Ангелов

28.01.2010

И каза Мойсей на Аарона: какво ти е сторил тоя народ, та го вкара в голям грях? Аарон отговори (на Моисея): да се не разпалва гневът на господаря ми; ти знаеш тоя народ, че е буен. Те ми казаха: направи ни бог, който да върви пред нас; защото с Моисея, с тоя човек, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво стана. (Изход 32:21-23)

Тихо, че започвам.

И започвам с Божия суверенитет.

Господ, дайте от самото начало добре да се разберем, за да не стават излишни недоразумения, прави всякога само това, което поиска. Иска го, при това, напълно свободно… Не!… Това звучи твърде помоему. Толкова помоему, та чак сам се плаша. Да го изречем по-елегантно. Бог снизхожда (слиза между народа си) във време, което смята за най-подходящо (Галатяни 4:4) и по начин, какъвто на Него му се нрави (Йоан 1:51) Върху заблуждението, че Бога можеш да манипулираш вегитира езическата примитивна религиозност, магизма. Върху същото заблуждение обаче расте и модерната постхристиянска църковност – модернизирания протестантизъм.

Глупости ли говоря? Вие сте християни, нали?? Магии правят ходжите и черните циганки в подлезите из софийския квартал „Обеля“…  Вие не магьосничествате, ами „връзвате духове“. По-слабите във вярата връзват „духа на сенната хрема“ в домашни условия, а тези с по-мащабните видения връзват „духа на религиозната нетолерантност“ на национално ниво (ха, сетете се за кого говоря). Ами каква е причината тогава да са толкова разпространени в някои петдесятни общности така наречените заклинателни молитви? И каква е разликата ви с някои източно-православни, абонирани ежемесечно за Киприянови молитви (също заклинателни, прогонващи регулярно дявола)? И при вас, и при нас на доста места магизмът се е превърнал в цял религиозен бизнес.

Отделно вкусът към духовния екшън обуславя тези навици и прояви, храни жреците (тези, които и при нас, и при вас са забравили, че са преди всичко презвитери-служители и са започнали да се изживяват като жреческа каста). Но това не е нещо сериозно, по-сериозното е в съблазънта на мнозина сред нас и сред вас, в която изпадат – изкушават се да си мислят, че Бог подлежи на манипулация. Облеченият в християнска изразност магизъм е първичен, никой „с всичкия си“ не вярва в него дълго, има обаче по-финни методи за манипулация на Божия Дух. Тим-билдинг, фемили-групи, квази християнски вечери агапе, използване на психо-драмата даже в самото богослужение (имах „удоволствието“ да видя последното преди няколко месеца, посещавайки протестантска общност в столицата). В тези случаи Бог не се манипулира чрез магически формули, за да ти облекчи лумбагото или ишиаса (това е тъпо), Той се призовава със специални социални техники да удвои растежа на местната църква (това се смята за модерно, печеливше и твърде умно).

И пак да се разберем. През ум дори не ми минава, казвайки тези неща, да отрека изцяло и екзорсцизма, имал и продължаващ да има своето място в Църквата, както и социалната и социологизираща роля на християнските общини. Повече говоря за акцентите, за приоритетите, за по-добрия път. Апостолите и техните приемници, мъчениците и изповедниците на Светата вяра успели да покръстят 300 милионна Империя не, занимавайки се с „връзване на духове“, нито раздавайки на хората хляб и риба, нито сватосвайки младите християни. Те проповядвали Христовото Господство и Закона, търсейки неговите приложения във всяка сфера на човешкия социален и личен живот.

Обратното на това, четем в Новия Завет за хора, занимаващи се основно с „връзване на духове“ – синовете /ученици/ на юдейския първосвещеник Скева (Деяния на апостолите 18:13-15). Четем в историята още, че римските императори са постигали повече власт и популярност чрез организиране на социални събития – гладиаторски борби, на които същевременно са хранили и поили народа. Знаем какво се е случило с Древния Рим – паднал е под ударите на варварите, защото последните са имали обща и сериозна цел, която ги е консолидирала и правила настоятелни. Знаем какво става по-късно и с юдаизма, поради постоянното си занимание с бесовете, той се обесовява – кабала, ционизмът, венецът на юдейската лудост – масонството.

Да обобщим – Днес християните много приличат на ония евреи, стоящи в подножието на Планината Синай. Питат се – „А с Моисей /и Закона му/ какво стана? Какво се случи с нашите християнски общества, та станахме като измет за този свят? Какво е решението, защо Евангелието спря да побеждава?“ И се обръщат към лидерите си. Но те, за съжаление, предпочитат да се занимават с тимбилдинг или с атракции, вместо да потърсят корена на проблема. А коренът на проблема има две стъбла – първото е отстъплението от Божия закон, отказът да се види като предназначен и приложим в създаването и конституирането на разширяваща се Заветна общност, в концентрични и преливащи се кръгове; второто е неразбирането, че с Христос се общува пълноценно единствено в Евхаристията на Църквата, Господнята трапеза, на която вкусваме Него и благодатта Му.

…Пиша този текст по покана на г-н Явор Русинов.

Явор изрази притеснение. Той сподели, че мнозина днес предпочитали да „търсят Бога самостоятелно“, смятали че, Събранието в Църква няма толкова сериозна роля в духовния живот. Влизайки в същинската част на моето изложение, си позволявам да заявя:  така е, защото в българските протестантски общности е доста сбъркана самата представа за това какво се случва (или трябва да се случи) в църквата.

Тя е сбъркана, нека бъда честен, и сред мнозина православни, но нашите авторитети поне са единогласни по въпроса защо влизаме в Църква и литургичния чин (текстът и последователността на молитвите в Светата Литургия) който с хилядолетия ревниво пазим, не ни оставя с други впечатления, относно целта на нашето пребиваване в Събранието – именно съединяването с Христос в Светото Причастие. Затова, ако се подаваме на други „визии“, то е защото не четем, не изследваме собственото си Предание.

Докато в морето от протестантска литература българския протестант е в състояние съвсем необратимо да се удави. Каква е целта, естеството и задачата на Църквата? Защо трябва да „живеем в Църква“. Кенет Хегин казва едно, Александър Щраух друго. За Евхаристията като създаваща Църквата и правеща от християнина наистина Христов (Христоносец и Духоносец) обаче малцина пишат и говорят – Чарлз Спърджън. И гласът им се губи сред виковете на разни пастори-атракционисти, експериментатори и шоумени. В резултат на това общините опустяват. Ако завъртиш една трънка, както казва народа, ще закачиш в „молитвения дом“ един психочно-болен, една застаряваща леля и две девойки с мустаци. Другаде пък, където посещаемостта е шарена и голяма, е голямо и текучеството.

И пак да обобщим – християнските общиности пустеят, защото събиращия фактор не е Христос и Неговата Трапеза и проповедта: Бог и Неговия Закон, а други неща… Но нека, все пак, влезем в темата.

Ако Господ говори индивидуално и лично, всекиму поотделно, това значи ли, че Той няма нужда да говори в Събранието? Ако гласът на нашата молитва се чува в Небесата отвсякъде, то не значи ли това, че няма качествена разлика от къде отправяме просбите и своите благодарности – дали от кревата си, или докато се трудим на работното място, или в Събора на верните – Църквата на Живия Бог? Да обобщим сега в едно тези два въпроса. Значи ли всичко това, че постоянството в Събранието Църква е въпрос неважен, съвсем второстепенен.

Да, точно това означава, но ние ще направим друга нужна уговорка – нещата така стоят, само когато възприемаме Събирането в Църква като начин да се създаде говорилня. Но Църквата Божия в Христос Иисус не е говорилня. Тя не е и място, на което някой разговаря с Бога вместо нас, а ние сме неми наблюдатели на такова едно „религиозно шоу“ и нашия дял е да кажем просто: „Ах, колко добре комуникира Господ с пастора ни Георги!“ (примерно Георги, а може и да е Петър, и Николай може да бъде, не се хващайте за конкретното име). Съборът в Църква не е и място, където Бог се разкрива събирателно. Вярвайки в обратното, някои много държат да се събират в домашни групички, където се задава определена тема за размисъл и всеки изказва някакво мнение. Колкото повече мнения се чуят, според такива, толкова по пълно им се е разкрила волята Божия. Накрая един синтезира твърденията и хората си излизат с усещането, че като плод на тяхното умуване заедно са чули Божия глас „за днес“. И двата подхода са резултат от модернистично и не споделяно нито от Светите Апостоли, нито от древните отци на Църквата разбиране за лидерство. В първия случай това лидерстване е авторитарно, във втория – демократично или либерално. Но и в двата случая човекоцентрично (или производното от него общностноцентрично) а не Бого/и/Христоцентрично.

Но християните се събират в Църква около и заради Христос (повече от това – в Христос). Не, за да следват някой човек, пък бил той и най-благочестивия.

Отново да обобщим. Ако в първия случай имаме моноспектакъл – един говори пред мнозина, то при втория е налице какафония. Дали е проговорил все пак Господ е съвсем отделен въпрос. Разбира се, чул се е и Неговия глас, дори само по силата на факта, че човекът е сътворен по Божий образ и подобие, така че, колкото и глупости да наговори, все ще има нещо, според Божия Дух.

В първият случай е  консуматорската психология. Някой се вълнува и жестикулира, а ти съпреживяваш. Нездраво се идентифицираш с него. Така се поражда своеобразен гуруизъм (протестантската разновидност на клерикализма – клерикализъм, осъществен не във фанатичната почит и преклонение пред съсловието на свещениците, а пред конкретния пастор). Този нов клерикализъм също познава своите фанатични изстъпления, както и предхождащия го институционален. Чели сме и сме слушали не само за римокатолическата Инквизиция, но и за такива като Дейвид Кориш, основател на Клонка Давидова, довел до самоубийство мнозина, за Джоузеф Смит – първосъздателя на мормонската секта и за мормонските наказателни отряди „Ангели на смъртта“, вършали в Северноамериканския запад преди не много повече от сто години. Това са двете лица на клерикализма – „ортодоксален“ и сектантски…

Да спрем дотук. Но и да оставим въпрос за размисъл – Колцина потенциални Дейвидкорешевци и Джоузефсмитовци дремят нереализирани, очакващи своето благовремие, за да се осъществят в своя пълен блясък и потенциал, сред съвременните пастори? Достатъчно е някой от тях просто да полудее, да спре да се задоволява с материалния просперитет, трупан върху гърба на вярващите, да реши, че е натоварен с месиански задачи и да го последват поне четиридесет верни, зомбирани от него, „религиозни разбойници“. Но и да направим още една уговорка – Ние не обвиняваме протестантизма като цяло за тези тенденции. Смятаме, че те се дължат именно на първата „визия“ за църковен живот, наложила се в българските протестантски общности – християнството, разбирано като методично посещаване на нечие „религиозно шоу“. Логично на това идва и отливът. Защото, честна дума, виждал съм много нормални хора в протестантските общности и въобще не бива пасторите да ги винят, че в един момент просто им омръзва да наблюдават ежеседмично и да легитимират с присъствието си нечий „набожен цирк“. Логично на това обаче, идва и друго – радикализирането, вследствие самоизолацията, на оставащите около своя пасторстващ гуру.

…Сложна работа, скъпи мои протестантски духовни братовчеди и братовчедки (простете, че не ви наричам братя и сестри, но просто съм искрен – смятам ви за еретици)… Сложна и мътна… Обществото ни няма приемливи, от съвременна политическа гледна точка, механизми за борба с подобни тенденции. Всеки, който се опита да посочи опасността и да предложи някакви решения (не винаги най-добрите) бива обвиняван от някои в азиатщина и тоталитаризъм. Така че, на вашите плещи лежи отговорността да редуцирате нездравата религиозност, която по една или друга причина се е насложила помежду ви… Побързайте, защото остане ли на такива като мене, смятайте се за сериозно рестриктирани, че даже направо забранени. И не, защото сте еретици, а защото нанасяте сериозни травми и на обществото, и на личностите, които обсебвате…

Втората посока пък акумулира една съвсем осезателна раздяла и отчуждаване от християнската традиция. Тук са общностите, превърнали се в таргет-групи, в затворени и самозадоволяващи се системи. От тях няма как да се очаква да се превърнат в разширяваща се Заветна общност, защото са създадени, така че, да удовлетворяват специфичните нужди на целевата група. Групата, както знаем, създава своя визия, свои вътрешни закони (никога не й е достатъчен Божия закон), има свои специфични цели. Постепенно тя се обособява в религиозно сепаре, което става, с течение на времето, все по-консервативно и неразбиращо въпросите и проблемите на външния за него свят. Нека дадем пример с адвентистите, които наблюдаваме, че са все по-склонни да се присъединят към тази точно визия за „църковен живот“, ставаща  много популярна в либералното протестантство. Те имат своята диета, своята система от табута, свързани с това какво може и какво не може да се прави в съботен ден. Това е една система от забрани (правила), импонираща на хора с определена нагласа и манталитет. Постепенно те се учат да живеят заедно и да индоктринират под разни форми и по разни начини новоприсъединените към групата. Ритуалите и идеологията на такива общности преимуществено служат, както вече казахме, за вътрешна консумация, за да се чувстват членовете й единни и различни от останалия свят.

На всичко това, което изброихме, ортодоксалната традиция противопоставя по-горе споменатите две неща – Законът Божий, като приложим във всяка сфера на човешкия личен и социален живот и повече от това – регулиращ отношенията в цели общества, които гледат на себе си като на Заветна общност, в заветни отношения с Бога на Писанието; и Евхаристията, сърцето на Завета, създаваща общността, разбирана в нейните вселенски и универсални измерения – богослужението като време и място, където въздигаме към Бога себе си и всички свои неща, с молитва да ги благослови и освети Той, да ни приеме в Себе Си съвсем реално, допускайки ни до Причастие и така да ни охристови. В Девети член от Никео-Цариградския Символ на вярата се казва: „Вярвам в една, света, съборна/вселенска/ и апостолска Църква“. Църквата е Съборна /вселенска/ не по-силата на това, че има свои „поделения“ във всяка държава  и общество (ако това беше достатъчно, тогава значи Съборна църква са и Свидетелите на Йехова, и папистите-еретици), а поради всеобхватността на служената Евхаристия (Господня трапеза). В Църква се събират тези, които жадуват Христос и искат да Му предоставят в Евхаристия всички свои неща, довеждащи волево и последователно целия досегаем свят в покорство на Божия Закон, съединявайки го така с Тялото на Богочовека.

В Евхаристията на Църквата е онази сила и благодат, която прави от нас победоносни и успешни християни. Пребъдваме в Христос, участвайки в Евхаристия. Евхаристията на Светата Църква сбъдва света (възкресява и обновява). Ако искаме пълни църкви и побеждаващи (покоряващи) света християни, трябва да преоткрием Евхаристията.

Но за последното ще говорим повече следващия път…

Следва

Advertisements

2 thoughts on “Революция или Реконструкция (за силата на Светата Евхаристия)”

  1. Само да преведа за повечето протестанти, че „Евхаристия“ означава „Господна трапеза“ (ГТ). От протестанска позиция мога само да добавя, че процесът по време на официалната Неделна служба при която задължително участваме в Господната трапеза, се нарича „Обновяване на Завета“. Макар и да звучи твърде „юридически“ (и правилно) за ума на съвременните християни, ГТ води до реални благословения и проклятия (1 Кор. 11) – смърт и живот.

    Голям проблем е разбирането, че цървата е „допълнение“ към християнският живот. Тук ще пейстна един цитат от Питър Лайтхарт от книгата „Против християнството“:

    „Попитайте средно статистически Християнин за връзката между „църквата” и „спасението” и вероятно ще получите един от двата отговора: или (ако Християнина е консервативен Римокатолик), че църквата е резервоар на спасението, към който някой трябва да се поправи, за да получи благодат; или (ако Християнина е общо познат евангелски вярващ), че спасението се случва отделно от църквата, въпреки, че тя е в помощ.

    Въпреки очевидните различия между тези две гледни точки, те фундаментално си приличат. И двете виждат „спасението” като нещо (почти като субстанция), което може да се складира в резервоар или да се налее в грешниците директно от Бог. И двете вярват, че целият смисъл е спасението на индивиди: за Католиците, църквата е основният тръбопровод на благодат, но спасението е това, която се случва на личността; за Евангелският вярващ, църквата е несъществена помощ за личното спасение. И в двата случая, Християнството мъждее на фона.

    Библейски, обаче, спасението не е нещо, което някой може да вземе било, чрез църквата или чрез някакви други средства. То не лети във въздуха, нито е „нещо”, нито е някакъв вид „субстанция”. „Спасението” описва падналото създание примерено с Бога, възстановено към своята първоначална цел и поставено на траектория водеща към неговото есахтологично изпълнение. Следователно, „спасението” би описвало създанието като цяло, веднъж възстановено към Бога и прославено (Рим. 8:18-25). Граматически, „спасението” е съществително; теологически, то винаги е прилагателно.

    Спасението не се използва като прилагателно само за индивиди. Ако спасението е претворяване на човека чрез Христос и Духа (което е така), тогава спасението трябва да бъде възстановени отношения и общности, точно толкова, колкото и индивиди. Ако Христос не е възстановил човешката общност, ако обществото не е „спасено” точно толкова, колкото индивида, тогава Христос не е възстановил човека, както наистина го е направил. Спасението трябва да приеме социална форма, а църквата е тази социална форма на спасение; обществото, което вече (макар несъвършено) е станало човешката раса, както Бог го е създал да бъде; човешката раса, която се превръща в това, в която Бог я е предвидил да бъде.

    Църквата не е нито резервоар на благодат, нито външна подкрепа за Християнския живот. Църквата е спасението.“

    Светльо, благодаря за статията! Харесва ми!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s