Объркани ценности или за какво иде реч?

Явор Русинов

19.01.2010

В две от моите публикации „Криза или възможност” и „Защо да купим сега или не яж пастата си … все още” аз показах две неща: даден факт никога не съществува самостоятелно. Той винаги бива тълкуван. И тълкуването му винаги е на основата на ценности. Ето затова едно и също обстоятелство за едни е криза, а за други възможност. Показах и че един от основните фактори за успеха е способността да се въздържиш за настоящите удоволствия, заради бъдещите придобивки.

Сега си мисля, че е добре да разгледам други два фактора в покупката на имот, а именно: ценностите и защо имот, а не сливи, например? Но всичко по реда си.

Ценности

Добре е преди да се занимаем с тях да ги дефинираме. Ценностите са критериите за добро и зло с които човек оценява социалният свят около себе си. Всеки път, когато човек взима (или не взима) дадено решение, то винаги се осланя на тези критерии и приоритетите, които произтичат от тях. Добре е да помним, че външните, видими обстоятелва в живота ни са отражение на нашите ценности. Ето защо, когато има конфликт на гледни точни в социалният ни свят, като да купим или не купим имот, трябва да знаем, че истинският конфликт е конфликта между ценностите. И когато се предлагат определени “факти” за подкрепа на гледната ни точка, то тези факти неизбежно се опитват да оправдаят прикритите ни ценностите, били те добри или лоши.

Всеизвестна истина е, че властта и богатсвото отиват при хора упражняващи отговорност. За съжаление тази истина е доста изкривена в нашето общество, защото от малки децата биват учени, че властта и богатството отиват при тези, които упражняват насилие над другите. Но често “загрижените им родители” пропускат да ги научат, че хората са отговорни за своите действия и, рано или късно, възмездието винаги идва, но често веднъж за винаги – някои го наричат – куршуми. Затова и много често в България продължителността на животът е обратно пропорционален на размера на богатството. Но това е друга тема. Ние ще се върнем на онази ценност, която променя съотношението живот – богатство в нейното права пропорционалност, а именно – отговорността.

Безотговорните и извратени хора, колко и да се тупат в гърдите със своето “либерално” мислене, неизбежно трябва да крадат идеи и ресурси от отговорните хора, за да съществуват. Хомосексуалните не създават цивилизация. Те трябва да си осиновят деца от хетеросексуалните. Социалистите трябва да вземат имуществото на отговорните и производителните, за да го дадат на мързеливите. Дори днешните “либерално” мислещи млади хора трябва да прибягват до “стари и закостенели” методи при избора си на житейски партньор. Толкова млади и необвързани млади хора и всички с един същ проблем – няма го подходящият. Под подходящ разбирай – отговорен. Този който да поеме отговорността за моето семейство и моите деца. Този който ще ни осигури дом и образование. Едно от скритите изисквания и тайни надежди на младите девойки е бъдещият й любим да има дом или поне възможността да осигури такъв.

Пазара на труда много прилича на „любовният пазар” – също страда от липса на отговорни кадри. Попитайте който и да е работодател и ще получите един и също отговор – няма хора, а в същото време бюрата по труда са пълни. Работодателите искат да кажат, че няма отговорни хора. Повечето са или невежи и мързеливи, или кадърни, но крадливи. Нямат лоялни, отговорни хора, на които могат да поверят задължения и отговорност. И не ми казвайте, че работодателя мислел само за себе си. Ами, ако не мислише за себе си, щеше да направи благотворителна фондация, а не фирма. Но и това е друга тема.

Отговорността като ценност е в основата на решението за покупката на имот. Не познавам съпруга, която да обичаномадството и зависимостта. Както казах и по-горе външните, видими обстоятелства са отражение на нашите ценности, или с други думи, те са отражение на нашата отговорност или липсата на такава. Нещо повече, липсата на отговорност води до зависимост и поставя безотговорния в позицията да разчита на милостта и състраданието на отговорните.

Безотговорността да не купиш дом не се отъждествява със спестяването на пари. Или изплащаш ипотека, или обогатяваш предвидливия си хазаин. Така че въпроса, не е да дадеш или да не дадеш пари. Въпроса винаги е, на кого ще дадеш тези пари? Даването е неизбежно. Неоснователен аргумент е и съжителството с родители. Първо, не е морално на 30 и кусур години с булка и чавета да живееш при мама и татко, и да ти плащат сметките за ток. Второ, добре е, че е милостта на мама и татко, бивайки предвидливи за времето си и осигурили дом за безотговорният си наследник.

Семейството и подготовката за семейство винаги се характеризира с притежаването на дом. Няма да срещнете цивилизации оставени от номади. Най-пресният пример е бившият Социалистически блок – там цялата социална система беше основана на декапитализираното на индивида. Страните въвели тази система, или трябваше да я оставят след години, или да се обрекат на самоунищожение.

Защо имот?

Защо имот, а не сливи, например? Защо да инвестираме в недвижимост? Защото недвижимия имот е единствена придобивка, която надживява собственика си поколения напред и възпитава отговорност в бъдещето поколение. Най-умната личност (да не говорим, че е Евреин, а Евреите са много чувствителни на тема пари) съществувала някога на тази земя и която историята помни, Соломон казва следното: „Праведният оставя наследство на внуците си.” Забележете две неща. Първо, обекта за наследство и второ, времевата рамка на мислене.

С осигуряването на имот Евреите не само подсигуряваха бъдещето на децата и внуците си, но и им преподаваха един от най-важните уроци по отговорност. Всеки наследник трябваше не само да наследи състоянието (имот и богатство), но и да го умножи (знания) за следващите поколения. Тук виждаме и оборването на един аргумент, който социално импотентните често представят, за да защитят безотговорността си: противопоставянето на имот срещу знания. С опита да се противопостави една ценност срещу друга, само се открива интелектуалната импотентност на неуспелите. Имота и знанието не само не си противоречат, но и са неделима част от едно цяло нарече успех. Евреите знаеха как да възпитават в отговорност в своите деца. Точно това е правилната дума: възпитаване. Децата на практика трябваше да следват и подражават на своите родите и предци. С други думи, Еврейските деца учеха чрезпример. Тук наблюдаваме и обратното на учението на Социализма – вместо декапитализиране, във времето имаше капитализиране, имаше умножаване и делегиране на отговорност и власт. Според Старозаветният Еврейски закон родителя имаше правото да обезнаследи сина си, ако той беше хаймана. Децата имаха стимул да учат и да упражняват отговорност, в противен случай ги чакаше мизерия. Затова и Евреите надживяха и Социалистическият съюз, и Националистическа Германия.

Друг важен урок, който можем да извлечем от напътствието на Соломон е източника на имота. Там изрично се казва, че този който оставя наследство на внуците си е родителя или прародителя. Там цялата вина се хвърля върху провала на родителското тяло, а не върху каквато и да е друга институция. Любимият аргумент на безотговорните е лошата държава. „В България съм неудачник, но когато отида в Америка ще стана Рокфелер.”  Презумпцията тук е, че държавата е източник на нашите блага. Естествено под държава разбирай отговорните и производителни хора, които насила трябва да спонсорират мързела на останалите. Проблема, обаче, не е държавата, а робското мислене. Реалността показва, че хората разчитащи на помощи в България отивайки в чужбина не сменят своето статукво, но продължават да разчитат на социалната милост на другата държава. Тоест географското положение на индивида не променя робският му манталитет.

Заключение

Всяко решение, което правим се основа на ценности. Отговорността е една от най-големите. Единствено върху тази ценност се крепи богатството и успеха. На тази основа стоят, здравото семейство, образованието на децата, умножаване на богатството и придобиването на имот. Имота и знанието са две недели части на успеха. Всички свободни нации се характеризират с правото на лична собственост и нейната недосегаемост.

Образованието трябва да води към материален успех. Ереста на Платонизма: материален срещу нематериален свят или имот и богатство срещу образование е дуалистичен и трябва да бъде изкоренен от умовете на нашите деца.

Оставяйки имот на децата си ние ги възпитаваме във власт и отговорност. Поставяйки времевата рамка пред тях – техните внуци и задачата да умножат имота – ще доведе до растеж и истинска зрялост.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s