Антибиблейски дуализъм ІI

Антибиблейски дуализъм ІI:

Закон и благодат


От Божидар Маринов

08.01.2010

След като в предишната статия видяхме, че няма противоречие между Закона и любовта в Библията, и че библейското определение за “любов” се основава върху Божия Закон, сега е ред да обърнем внимание на друга форма на антибиблейски дуализъм, която е много популярна в църквите днес: противоречието между Закона и благодатта.

Аргументът в тази форма на дуализъм е следният: “Тъй като Павел казва, че сме под благодат, а не под закон, следователно християните не трябва да спазват Закона, защото ако спазваме Закона, не сме под благодат. Законът е за предишна диспенсация, преди идването на Христос. Сега живеем в диспенсация на благодат, когато спасението не се дава за дела по Закона, Божият Закон вече не е от никаква полза за нас като християни.”

В тази статия ще видим, че това противопоставяне между Закон и благодат не е библейско. Библията не противопоставя Закона на благодатта. Единственият стих в Библията, който се използва от дуалистите за да подкрепя тази позиция, е тълкуван неправилно и противно на контекста си. И Божият Закон, и Божията благодат са неразделна част от завета между Бога и Неговите избрани, и отхвърлянето на едното от тях неизбежно води до отхвърляне и на другото, и на целия Божий завет.

Но нека да започнем от началото: Като дадем някои основни дефиниции.

Някои основни дефиниции

Нека първо да видим какво се разбира под “закон” и “благодат” в библейските значения на тези думи.

Закон е обобщаващото название на начина, по който Бог управлява Своето създание. Този закон може да се раздели на две според предназначението. Природният закон е начинът, по който Бог управлява неодушевените създания; създанието не съдържа само в себе си принципите на своето действие, законите в природата са обобщение на Божието действие в природата. Исус Христос държи всичко със Своята воля и нищо не става без Той да го е направил. Моралният Закон са принципите и правилата, изразяващи Божия морален характер. Те съставляват модела за поведение задължителен за всички хора като направени по Божия образ. Като създадени от Бога, хората са собственост на Бога, и следователно са длъжни да спазват определени морални правила на поведение спрямо Бога и спрямо другите хора. Накратко, когато говорим за Закон, ние говорим за взаимоотношения – завет – между Бога и създанието, и Бога и хората. И във взаимоотношенията между Бога и хората Законът определя границите на човешкото поведение – кое е добро и кое е зло. Моралният Закон е вечен, той изразява Божия характер, и следователно завинаги остава модел на поведение за хората.

Благодат в своя етимологичен смисъл означава просто “безплатен дар.” С тази дума означаваме всички добри неща, които Бог е решил да даде на хората – или на определени хора – без значение какви са техните дела или заслуги. Разбира се, най-голямата благодат, която Бог дава на хората – или на определени хора – е вечното спасение. Но като благодат в Библията са определени и много други неща, свързани с конкретното земно съществувание на хората – дарби и таланти, богатства, умения, обществени и природни условия, и т.н. Всичко това са дарове, които Бог дава без да се съобразява с условия. Никой от нас не избира в какво семейство да се роди, и никой не избира в какви условия да се роди. Нито можем с грижи да добавим и лакът към ръста си. Благодатта е Божието безусловно действие, и човекът няма никакво участие в него, освен като пасивен приемник.

И тъй, двете понятия – благодатта и законът – действат в напълно различни области. Законът е стандарт за взаимоотношения между Бога и човека, който определя границите на законното поведение на човека и задълженията на човека като Божие създание. Благодатта е едностранното действие на Бога по отношение на Неговите създания, безусловно и независимо от техните действия. Логически не може да се твърди, че има някакво противоречие между двете, или че едното замества другото. И благодатта, и законът са били част от действието на Бога към човечеството, и двете имат своята функция в Божия завет.

Благодатта като среда на действието

Бог от самото начало е действал чрез благодат. Всичко, което виждаме около нас, всичко, което ни е дадено, е безплатен дар. Въздухът, водата и храната, които поемаме, са от Него. Природните закони, които държат телата ни заедно и ги правят да функционират, са направени от Него и поддържани от Него. Историята и времето са Неговият дар към Неговите изкупени хора. Още при сътворението Адам и Ева получиха живот не на основата на някакво изпитание, или на спазване на някакъв закон; те нямаха никакви заслуги за всичко, което им беше подарено. Бог никога не е искал, нито иска, нито има нужда от спазване на правила или закони за да даде благодат. Както Павел казва на атиняните относно Бога: “. . . нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко . . . защото в Него живеем, движим се и съществуваме” (Деян. 17:25-28).

И така, благодатта е средата, в която живеем. Тя не се съревновава със Закона по никакъв начин, тъй като самият Закон – природният и моралният – действа в тази същата среда на благодат. Да кажем, че има противоречие между благодатта и закона е като да кажем, че има противоречие между рибата и водата в аквариума. Водата съществува и може да съществува и без рибата. Но самата риба не може да съществува без своята среда – тоест водата. По същия начин, Законът не е в противоречие с благодатта, той действа и има сила и смисъл единствено в свят на благодат, създаден и управляван от Бога.

Ако светът преди грехопадението на Адам и Ева е бил създаден напълно по благодат и никакъв закон или покорство по закон биха могли да се считат за заслуга, колко повече светът е потопен в Божията благодат след грехопадението. Безгрешните и непорочни Адам и Ева са имали нужда от Божията благодат за да дишат и живеят, макар и да не бяха извършили никакъв грях. След като съгрешиха, те заслужаваха смърт, но Бог ги остави да живеят, и тази Негова щедрост не беше по закон, а по благодат. В свят на грешни хора, единствената възможност да има хора, общество, закон, взаимоотношения, е чрез Божията благодат; благодарение на тази благодат ние все още имаме всякакви благословения.

Законът като средство

Очевидно е, че не може да има противоречие между Закона и благодатта, тъй като Законът никога не е бил предназначен да е среда на действието. Вярно е, Законът отразява Божия характер, Законът е стандарт за праведност, но той е само относителен стандарт за праведност. С думата “относителен” нямаме предвид, че Законът се променя според ситуацията; това би било противно на библейското послание. “Относителен” в този случай означава, че е отнесен – или пригоден може би е добра дума – към ограниченото естество на човека. Човекът е задължен да подражава на Бога, да бъде съвършен като Бога (Мат. 5:48), но ние знаем, че това човешко съвършенство е относително, то е съвършенството на ограниченото създание, а не съвършенството на неограничения Бог. Така Законът, който ни е даден за да ни научи какво е съвършенството и да ни изяви съвършения характер на Бога, ни изявява само относителен стандарт. Ние като създания не бихме могли да схванем и приложим на практика какво да е познание за абсолютния характер на Бога.

Идването на Бог в плът, в личността на Исус Христос, постави Сина под Закона, и Той съвършено спази Закона в тялото Си. Исус, бивайки сам източник на благодатта от Бога (Рим. 16:24; 1 Кор. 16:23; 2 Кор. 13:14; Гал. 6:18), постави Себе Си под Закона. И в това нямаше никакво противоречие! Благодатта, която Той дава на света, Той я дава като Бог Създател към Своите създания; Законът, на който подчини Себе Си, е правилото за живот в човешко тяло. Очевидно, за самия Исус Христос благодатта е среда на действие, а Законът е средство, чрез което бива изявяван Божия характер. Противоречие няма и никога е нямало.

Законът е даден по благодат

Тъй като Законът действа в средата на благодат от Бога Създател, самият Закон е даден по благодат, той е безплатен дар за човечеството, израз на Божията милост и благоволение. Този факт е често пропускан от мнозина християни и дори теолози днес. В своето отхвърляне на Божия Закон в името на някаква измислена от тях самите “благодат,” те пропускат да видят, че самият Закон е благодат от Бога, Неговото откровение за Него самия, за да можем ние да повярваме и да се спасим.

Това добре се вижда в Новия Завет, където Павел говори за Закона като за дар от Бога, като предимство за народа, който го е получил. В Римляни 3:1, 2 Павел отговаря на въпроса какво е предимството на юдеите пред другите народи:

Тогава, какво предимство има юдеинът? Или каква полза има от обрязването? Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.

Кои са тези “Божествени Писания,” за които говори Павел? Те са същите “свещени писания,” които правят човек “мъдър за спасение чрез вяра в Исус Христос” (2 Тим. 3:15). Старият Завет, включващ Закона и Пророците, които Исус изяви като основа на Своето служение. Тези Писания дават предимство на юдеите, защото са дадени на тях.

Но защо са дадени точно на юдеите? Дали юдеите са направили нещо велико, за да заслужат да им бъдат поверени тези Писания? Имат ли някаква заслуга за своето привилегировано положение на пазители на Божието откровение в продължение на повече от 1000 години; имат ли някаква заслуга да бъдат царско свещенство и избран народ?

Библията казва следното по този въпрос:

Понеже вие сте люде свети на Господа вашия Бог; вас избра Господ вашият Бог да бъдете Нему собствен народ измежду всичките племена, които са по лицето на земята. Господ не ви предпочете нито ви избра, за гдето сте по-многочислени от всичките други племена; защото вие сте най-малочислени от всичките племена (Вт. 7:6, 7).

Никакви заслуги. Евреите получиха положението си на избран народ по благодат. И заедно с това, няколко стиха по-късно, те получиха по благодат и най-съвършения Закон измежду всички народи:

За това, пази заповедите, повеленията и съдбите, които днес ти заповядвам, за да ги вършиш (Вт. 7:11).

Противно на твърденията на толкова теолози и проповедници днес, Законът не само не противоречи на благодатта, той е част от благодатта, която Бог дава на Своите избрани. Евреите получиха благодат по-голяма от тази на всичките народи. Тази благодат включваше техния статут на избран народ и царско свещенство; включваше военни победи и обещаната земя; храма и Божието присъствие в храма; родословието на Спасителя; и Божия Закон. Законът беше привилегия, която ги отличаваше от всички други народи (Вт. 4:5-8). Те трябваше да спазват Закона именно защото той беше даден по благодат, защото беше скъпоценен дар, с който малко други народи можеха да се похвалят.

Нещо повече, когато говорят за превъзходната благодат на Новия Завет, старозаветните пророци я изобразяват като дори още по-щедро даване на Закона:

Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде (Ерем. 31:33; Евр. 8:10; 10:16).

Старозаветната благодат беше даването на Закона на една нация. Многократно по-голямата благодат на Новия Завет е в даването на Закона на всеки отделен човек, в записването на Закона в умовете и сърцата на хората, във въплъщаването му във всеки човек! Законът е Божият дар за Божиите хора, защото той им дава познание как да се покоряват на Бога, как да живеят в Божия свят, и как да употребяват законно многообразната Божия благодат. За никакво противоречие между Закона и благодатта не може да става дума.

Привидното противоречие

Дуализмът между благодатта и закона намира подкрепа в един-единствен стих в Новия Завет, който редовно се цитира от теолози и проповедници изваден от контекста:

…понеже не сте под закон, а под благодат (Рим. 6:14).

И следователно, християните не трябва да се покоряват на Божия Закон, защото те предполагаемо са “ръководени от благодатта.”

Разбира се, такова тълкуване е прибързано, ограничено, и то пропуска да зададе важния въпрос: В какъв смисъл сме под благодат, а не под закон? Дали смисълът е, че не трябва да се покоряваме на Закона? Това ли ни казва контекстът? Дали следствието от този стих е, че сме освободени от задължението да се покоряваме на Божия Закон?

Ето какво казва Павел веднага в следващия стих:

Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде! (Рим. 6:15).

Павел напълно отрича такъв извод. Благодатта не може да е оправдание за грях, а грехът е беззаконие (1 Йоан 3:4), и Законът ни помага да разберем кое е грях (Рим. 7:7). Следователно всяка идея, че християните са свободни от изискванията на Закона, е изключена. Тогава какво има предвид Павел с думите, “не сме под закон”?

Отговорът трябва да се намери в контекста, тоест в цялостното послание съдържащо се в 6, 7 и 8 глава на Римляни. Трябва да намерим каква точно е функцията на Закона, за да разберем значението на думите. Без да направим такъв анализ, най-вероятно ще достигнем до прибързани и погрешни изводи, както са направили толкова много хора. Разбира се, други коментатори са правили подробен теологичен анализ на тези три глави, затова тук аз само ще обобщя главните точки.

И така, каква е ролята на Закона в живота на вярващия? Първо, Павел ни казва, че Законът е свят, праведен и добър (Рим. 7:12). Той има функцията да ни показва кое е добро и кое е зло (7:7); точно това казахме по-горе, че Законът установява рамките за праведно поведение на човека по отношение на Бога. Законът е даден като благодат на човека, за да показва на човека как да живее в дадената му от Бога благодат.

Второ, този праведен Закон, обаче, довежда проклятие върху човека. Защо Законът довежда това проклятие? Възможно ли е Павел да греши, и всъщност Законът да е лош? Не, пояснява Павел. Във взаимоотношението между нас и Закона има две страни – нашето естество и Законът – и причината за проклятието не е в Закона, а е в нашето естество. Законът произвежда проклятие не защото той сам по себе си е лош, а защото нашето естество е покварено.

Трето, благодатта се намесва отново за да ни възстанови в нашето състояние на чистота пред Бога. Тя трябва да отмахне проклятието, за да бъде възстановено взаимоотношението между нас и Бога. Как става отмахването на това проклятие? Дали е чрез отмахване на Закона? В никакъв случай – ние вече видяхме, че Законът не е причината за проклятието; нашето грешно естество е причината за проклятието. Затова Павел не възкликва, “Кой ще ме избави от Закона?” Той съвсем ясно определя кое трябва да бъде премахнато, за да бъде той свободен от проклятието:

Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? (Рим. 7:24).

Следователно, четвърто, чрез Божията благодат (7:25) ние сме избавени от плътското естество, за да изпълняваме Божия Закон. Остава един въпрос: Какво да правим с греховете, които вече сме извършили? Те все още висят над нас като заплаха и ни носят проклятие. Проклятието на Закона продължава да ни притиска. И именно в този ограничен смисъл благодатта ни освобождава от Закона: Ние сме свободни от проклятието на Закона, за да можем да живее нов живот на правда. И затова в стиховете в 6 глава, предхождащи твърдението на Павел, че “не сме под Закон,” той обсъжда подробно нашата смърт с Христос. Ние не сме под Закон в ограничения смисъл, че Законът вече не е заплаха за нас, защото предишните ни грехове вече са отнети чрез заместителската жертва на Христос на кръста, и следователно трябва да насочим вниманието си към новия живот, в който Законът действа в своето истинско предназначение за нас.

Накратко, когато разгледаме контекста в Римляни 6, 7 и 8 глава, нищо не показва, че Законът е отменен в полза на благодатта. Законът не е този, който ни е донесъл проклятие, той просто е извършил своята праведна функция. Благодатта идва, за да възстанови първоначалното състояние на нещата, и в това първоначално състояние на нещата Законът ни показва как да живеем като хора под Божията благодат. Така средата, в която действаме, не е вече проклятието, а е благодатта, и Законът отново бива възстановен до положение на средство и познание, както е бил в началото.

Заключение

Учението, че има някакво противоречие между благодатта и Закона, не е библейско. То е антибиблейски дуализъм, който отрича посланието на Библията и поставя разделителни линии там, където Библията не ги поставя.

И Законът, и благодатта са били част от Божието действие от самото начало. Бог е действал чрез благодат във всичко, което прави, тъй като нищо от онова, което ни е дал, не е заслужено от нас чрез дела по Закона. Благодатта е средата, в която ние всички живеем, движим се и съществуваме.

Законът, от своя страна, е правилото за живот в тази дадена ни от Бога благодат. Тя трябва да се употребява законно, и Законът ни е даден, за да познаваме кое е законно и кое е незаконно използване на Божията благодат.

Самият Закон е привилегия, дадена ни по благодат. Евреите получиха тази благодат като избран народ, и това ги издигна над другите народи в древността, като ги направи царско свещенство и свят народ. В Новия Завет Бог умножава благодатта си като дава Закона на всеки един човек, независимо дали е евреин или не.

Стиховете в Римляни 6 глава, които привидно създават противоречие между благодатта и Закона, са тълкувани неправилно от теолози и проповедници. Такова противоречие няма. Смисълът, в който Павел казва, че “не сме под закон,” е проклятието на закона, тоест действието на святия праведен закон върху нашето грешно естество. И тъй като нашето естество е виновно за проклятието, именно то бива отмахнато в благодатта, а не самият Закон.

В това обновяване на благодатта Законът остава като правило за живот и праведни дела, каквато е била неговата първоначална функция в Божията благодат. Тъй като сме освободени от вината за извършените грехове, Законът вече не е заплаха, и той може да бъде възстановен като източник на познание за Божия характер, ръководство за човека да изгражда своя характер и своето общество в покорство под Бога.

Advertisements

18 thoughts on “Антибиблейски дуализъм ІI”

  1. Здравейте, г-н Маринов!

    Поздравявам Ви за тази статия! В нея обаче има нещо, с което не мога да се съглася. Вашата гледна точка за отношението между закона, любовта и благодатта почти напълно се припокрива с тази на адвентистите. Но по такъв начин няма да можете да отговорите на въпроса, които те резонно поставят: „защо християните не спазват съботата, след като тя е дадена в Декалога (който е най-важната част от моралния закон) и никъде в НЗ не е указано, че тя отпада?”.

    Във втората глава на книгата си „Кратък исторически и библейски анализ на адвентизма” съм се опитал да разреша тази дилема по близък, но, все пак, малко по-различен начин от Вас. Аз смятам, че любовта включва в себе си закона, но тя го превъзхожда, т.е. не може да бъде сведена само до етичните норми. Например в притчата за добрия самарянин свещеникът и левитът не са извършили нищо лошо като са заобиколили наранения човек и не са му оказали помощ, защото не са нарушили никоя от десетте заповеди (Лука 10:30-35). Самарянинът обаче върши нещо, което е НАД закона като се погрижва за него с ЛЮБОВ.

    Ако някой се интересува как съм разрешил този проблем (и в частност спазването на съботата според НЗ) нека ми пише на адрес: apologetika13@abv.bg и ще му изпратя материала.

    (На сайта, който съм посочил, книгата за адвентизма е качена в раздел «Богословие», но за съжаление там не могат да се проследят добре забележките. В тях се съдържа обширна допълнителна информация по разглеждания въпрос, без която той не може да бъде добре изяснен.)

  2. Да се чете: „Например, в притчата за добрия самарянин излиза, че свещеникът и левитът не са извършили нищо лошо като са заобиколили наранения човек и не са му оказали помощ, защото не са нарушили никоя от десетте заповеди (Лука 10:30-35).“

  3. Г-н Велчев, искам да Ви се извиня, че чак днес публикувам коментарите Ви, защото системата не ме е известила, че чакат одобрение. Ще уведомя г-н Маринов за вашата гледна точка.

    Явор Русинов

  4. Промених настройките за коментарите. Публикациите на коментарите ще стават в реално време и няма да имат нужда от одобрение.

    Явор Русинов

  5. Аз разбирам добре какво казваш Вальо, но не съм сигурен, че съпоставката е много коректна. Съботянското законничество стои във връзка с перфекционизма. Т.е. в чисто индивидуалистичен план – търси се морално съвършенство, за да се почувства съботянина „одобрен за небето“, източник впрочем на доста неврози.

    Докато тук Закона се разглежда в доста по-градивна светлина – като път, като посока, с практическо приложение, като закон за обществено устройство, приложим и в семейните, и в професионалните взаимоотношения. Именно като начин да се основат междуличностните отношения и да се изгради християнско общество в реалния смисъл на думата. Общувал съм доста с г-н Маринов и не съм останал с впечатление да е изкушен от перфекционизмът, характерен за пиетистката религиозност, на която съботянското „богословие“ плаща огромен данък. Мисля че, с този опасен наклон (пиетистки) се конфронтира в текста си Божидар Маринов, а не с традиционното общохристиянско разбиране за любов, което никак не противоречи на закона… Всяка християнска държавност има репресивни органи – полиция и армия. Това значи ли, че християните, когато са организирани в държавност, са вече по-малко християни? Именно това е дуализъм, ако така смятаме. На него плащат скъпо и прескъпо пиетистите (дуалисти) за които, като познавач на протестантизма, трябва да знаеш, че проповядват често пацифизъм.

  6. Не, Валентине, моята гледна точка не се припокрива с тази на адвентистите. Причината на теб да ти изглежда, че се припокрива, е че никога не си познавал реформисткото учение за спасението и Закона, твърде си далеч от него, и всичко в протестантския свят ти изглежда почти едно и също, само защото на повърхността терминологията изглежда една и съща.

    Това е същото ако аз кажа, че тъй като има близка терминология между източното православие и зороастрианството или източните религии, следователно твоята гледна точка „напълно се припокрива“ с будизма, хиндуизма, и зороастрианството. Ако не познавах източното православие, бих могъл да кажа, че виждам същия дуализъм и същия мистицизъм.

    Прочети статията отново внимателно. Ще видиш, че в статията конкретно казвам, че Бог действа чрез благодат от самото начало; че благодатта е средата от самото начало. Какво означава това, ако погледнеш от гледна точка на заветната теология? Означава, че дори преди грехопадението човекът е живеел по благодат, а не по закон. В същото време законът съществува още преди Мойсей, и още преди грехопадението. Аз виждам пълнотата на двете още в Градината. Благодатта и законът са били част от Божия Завет още преди да е имало грях.

    Бих искал да видя къде точно адвентистите твърдят подобно нещо. По-точно, бих искал да ми покажеш къде в съботянските точки на вярата въобще се споменава думата „завет“ относно първоначалното състояние в Градината. Няма я в 28-те точки, няма я и в изповедта от 1957. Защо е така?

    Защото за адвентистите процесът на усъвършенстване е нормативен, а не действието на оправдание. Което обяснява наблягането на Закона и пропускането на думата „завет.“ Което, да ти кажа правичката, е много по-близо до източното православие отколкото до доктрината за върховната благодат на калвинизма. В известен смисъл можем да кажем, че адвентистите са нещо като източноправославен монашески орден облякъл протестантски одежди и използващ протестантска терминология. Аскетизмът, неяденето на определени храни, въздържанието от определени дейности, буквалните законнически норми са по-скоро източно-православни, а не протестантски. С изключение на женитбата, разбира се, но нека не забравяме, че първите манастири са имали членове, които са били женени и са продължавали да бъдат женени и под обет.

    Недей да гледаш на външното, опитай се да разбереш скритото.

  7. Към г-н Русинов

    Благодаря Ви, че сте публикували коментарите ми, независимо от закъснението. С новата настройка за незабавна публикация, значително ще улесните общуването помежду ни. Поздрави за чудесния сайт!

  8. Гледай го сега г-н Маринов как ме дразни… хронично.

    Почти нищо общо няма съботянската диета с православния аскетизъм.

    Даже поради самия факт, че тя е 24-часова и целогодишна, а православните постим в определено време. През другото време също умеем да „Пием като немци и ядем като бохемци“ (Лутер). За мирските християни поста е евхаристиен – изповядваме глад и жажда за Христос, отричайки се от материалната храна, очаквайки Пришествието Му, чрез Светия Дух в Литургията (това е нашето пък разбиране за върховенството на Божията благодат, пневматологията ни – Дух Свети актуализира Христос и Го прави нам причастен. С пост ние подготвяйки се за това пришествие, изповядвайки нуждата си от „храна за живот вечен“, получавана пак в Литургията. За монашестващите поста е, освен това, И вид аскеза, трениране на духовните сетива.

    За съботяните свинското е табу, алкохола е табу. За по-модерните (мислещи, доколкото може да се каже, че мислят) е диета и здравословен начин на живот, превърнат в религия. Ние не ядем за определено време плътски засищащото, за да се удостоим да ядем духовното благо Христос. Пак нищо общо, защото съботяните не ядат, защото не знаят колко е вкусна маринованата пържола (шегичка) – не ядат просто, за да не ядат… Значи общо – нищо общо нямаме с примитивната им религиозност.

    P.S. И не ядем заедно, за да ядем заедно. Постът е по едно и също време, както и Причастието е за „всички заедно на едно място“ (епи то автон)

    Честь имею!

  9. Преди писах за предишния ти коментар, Светльо. Колкото до адвентните диети и противоречието им с Библията, аз съм изяснил въпроса в първата глава от книгата, но това е дълга тема. (Не съм правил сравнения с православието, защото тогава още не бях обърнат в него.)

  10. Към г-н Маринов

    Аз не казах, че гледната точка на реформисткото учение е идентична с тази на адвентизма, а само, че са много близки (без да се припокриват, разбира се). За да не изпаднем в безкрайна полемика, без да успеем да разрешим изобщо нещо, Ви предлагам едно практическо упражнение, което ще ни помогне по-добре да осмислим гледните си точки. В началото на материала за адвентизма, аз съм определил отношението между закона, благодатта и любовта и на тази основа съм извел учението за съботата. Опитайте се да направите същото и Вие, за да направим сравнение между двата крайни резултата.

  11. Т.е. достатъчно е само да изведете учението за съботата, защото чрез двете си статии, вече ни запознахте с вашата гледна точка за отношението между закона, благодатта и любовта.

  12. Виж сега, Валентине, ако ще говорим сериозно, ще трябва да четем сериозно. Например, трябва всеки да чете какво другият е написал, толкова внимателно и сериозно, че да не се налага да повтаряме едно и също нещо.

    Нека да повторя: Не, гледните точки на адвентизма и на реформисткото учение не са много близки. ТЕРМИНОЛОГИИТЕ СА МНОГО БЛИЗКИ. Което е нормално, защото съботяните заемат терминология от калвинизма. Естествено е, нали, след като съботяните са се появили в калвинистко общество. Никой не може да избяга от терминологията на своето общество.

    Но ние знаем, че една и съща терминология може да се използва да описва противоположни възгледи. Вие православните би трябвало добре да го знаете, ако си познавате историята, която май не познавате толкова добре. Защото ако я познавахте, щяхте да знаете, че цялата гръцка терминология, която използвате, е заета е езическите гръцки философии. Означава ли това, че гледните точки на православието и гръцкото езичество са „много близки, макар и да не се припокриват“? Не, разбира се! Една и съща терминология не означава една и съща гледна точка; толкова е просто, та чак и Светльо го разбира.

    И така, да повторя, гледните точки не са близки, дори не се припокриват, тъй като учението за върховната заветна благодат като предшестваща освещението не е част от съботянското учение. Съботяните дори не разглеждат въпроса за връзката между благодатта и освещението. Онези, които се захващат да го правят, не остават съботяни. Обратно, калвинизмът започва с благодатта в оправданието, и гледа на оправданието като на завършен процес още преди създанието на света, докато съботяните намират оправданието в историята, като съпътстващо освещението – което, за да ядосам Светльо, е същото като източноправославното учение.

    Огромна разлика, да го кажа накратко.

    Прочетох преди една година твоята книга за адвентизма, но засега не виждам причина да влизам в разширена дискусия в тази област. Твърдението, че моята позиция била близка до тази на адвентизма, е само твое, и то е основано на незнание; не виждам причина да влизам в дискусия за нещо, което може да се реши просто като попрочетеш малко повече, вместо да ти организирам специална сесия с дебати.

    Колкото за моята позиция по съботата, няма нужда да преповтарям тук нещо, което вече съм превел. Чети Ръшдуни, Институти на библейския закон, в главата за Четвъртата Заповед. Нямам основания да не се съгласявам с Ръшдуни поне в общата рамка, макар и да имам съмнения в някои подробности.

  13. …Нищо не разбрах… Последно четирите декрета по Жан Калвин ли ги приемаме или по Теодор Беза???

    Отделно от това, Божидаре, ти споделям, че за мен предопределението е философска рамка, която обяснява доста неща, обаче нещо определено ми пречи да го възприема „на сериозно“. Чуждо ми е просто. В смисъл не, че съм смутен от него, съвсем не, но стои далече от интересите ми. Не го чувствам като първа необходимост, нали се сещаш… С него или без него, на този етап, ми е все тая. Допускам, че повредата е „в моя телевизор“ – не съм от тия, дето ангажират Христос да мисли като тях. И все пак, все пет ми е….

    Доколкото знам и Лутер е избягвал да се занимава твърде с него, занимавал се е колкото да изведе нуждата от увереност в спасението. Но пък това е, може би, заради сблъсъка му с една усъвършенствана със столетия „религия на страха“ – римокатолицизма. Докато източните мистици много говорят за Божията любов и опитностите си с нея (св. Максим, св. Симеон Нови Богослов). Може да звучи тъпо и спекулативно, но не съм сигурен, че Мартин Лутер толкова би настоявал върху предопределението, ако беше се родил на изток… Вероятно би се конфронтирал с инертността и склонността да се предоставя всичко на Божия промисъл, които ти наричаш понякога източен дуализъм, а те не са, но са просто една особена нагласа, прилична на ленивост, повече съзерцателност, отколкото деятелност.

  14. Преди бях много зает с последната редакция на една книга, която се надявам да излезе скоро, затова не продължих темата. Сега съм малко по-свободен, понеже я приключих, и ще се върна в играта. Ето какво мисля за отношението между Закона и любовта (респ. благодатта), отразено в НЗ. Любовта включва в себе си Закона, но тя не се ограничава с него, а е нещо много повече.
    Една много добра аналогия е отношението между класическата механика, основана от Нютон (нека условно я оприличим със Закона) и теорията на относителността на Айнщайн ( – с любовта). Макар че Айнщайн коренно преобразява представите на класическата физика, той не я отрича напълно. Теорията на относителността става обща теория за всички макроскопични области от света, а законите на класическата физика остават като частен (граничен) случай в нея. Последните се изпълняват с голяма точност, когато телата се движат в слаби гравитационни полета със скорости много по-малки от скоростта на светлината. Но при силни гравитационни полета и скорости съизмерими с тази на светлината, класическата механика е неприложима, защото се получават съвсем погрешни резултати, а трябва да използваме теорията на относителността.
    Бог е дал Закона, поради нашето коравосърдечие, за да бъде един вид спирачка за злото, което произхожда от „каменните” ни сърца. След смъртта на Христос, ние отново можем да бъдем едно с Бога и Неговият живот да протича в нас. А плодовете на Св. Дух са любов, радост, мир . . . (няма да пиша откъде са цитатите, защото не ми се рови сега, а съм сигурен, че ги знаете много добре).
    Ще дам няколко примера, за да стане по-ясно какво имам предвид:
    Според Закона Бог казва „душата, която е съгрешила пред Мен, тя ще умре”.
    Според любовта – Иисус умира вместо нас.
    Според закона прелюбодейката трябваше да бъде убита с камъни.
    Според любовта – Иисус я спаси и й прости греховете, но я посъветва да не продължава да греши и т.н. (Може да се дадат още много примери, но цялата тема ще я развия в дипломната си работа, защото е доста дълга). Тоест, ако следваме любовта, се получават съвсем други резултати.
    Най-парадоксалното е, че любовта хем ни прави свободни, хем ни дава един по-съвършен духовен закон, който е много по-всеобхватен от Мойсеевия закон. Във втората глава на книгата си за адвентизма съм дал обширни разяснения по този въпрос. Тук съвсем накратко ще кажа само, че например съботната заповед в НЗ не отпада, но трябва да пазим всички дни за Господа като едно вечно съботство и пр. (виж http://apologetika.hit.bg/bge/3_2glava.htm )
    Накрая като обобщение:
    1.) Ако Законът и любовта (респ. благодатта) се противопоставят, това е езически дуализъм.
    2.) Ако се постави знак за равенство между Закона и любовта (благодатта), това, според мен, е скрит легализъм. Тоест макар че формално се говори за оправдание чрез вяра, на практика излиза, че християнският ни живот (оттам и спасението ни) се свежда само до изпълняването на Закона. Нещо повече, както казах по-горе, ако действаме от позицията на Закона много често ще вземаме съвсем различни (и то погрешни) решения от тези, които „следват” от гледна точка на любовта.
    3.) Правилното отношение, пак според мен, е, че любовта, включва в себе си Закона като частен (граничен) случай, но любовта е много повече от Закона. Тоест Законът е бил даден както за разграничаване на доброто от злото, когато сме били отделени от Бога, така и за да разберем, че със собствени сили не можем да направим нищо добро. Сега чрез кръста на Христа сме едно с Бога и всички прекрасни неща в християнския ни живот произтичат именно от тази синергия на нашата воля и Божието действие в нас, като по такъв начин дори изпълняваме много по-съвършено Закона.
    С други думи движете се според НЗ, а не оставайте при Закона, както Светльо свидетелствува на едно място за вас.
    Поздрави!
    P. S. Както казах, ще докажа надлежно всичките си тези с библейски цитати и още много аргументи в дипломната си работа. Сега само нахвърлях няколко основни положения – надявам се да съм бил поне отчасти разбран.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s