Евангелското кокаиново лоби

От Джеймс Б. Джордан

Август, 1990

Преди около година моята съпруга и аз бяхме поканени в едно Християнско училище, за да гледаме предпремиерата на един филм посветен на наркозависмостта, който щеше да бъде прожектиран на нашите деца. Едно от децата в този филм, разбира се, се оказа наркозависим. Майката на това дете беше показана като пие Мартини. По време на сесията посветена на въпроси и отговори ни попитаха, дали родители, които пият докарват децата си до употреба на наркотици. Групата веднага се съгласи, че отговора е да. Имайки благоразумие аз замълчах.

Току що пристигна Септемврийския брой от 1990 година на „Поддържай връзка,“ бюлетин за родители от редакторите на списанието „Студентски живот.“ Водещата статия е „Реална злоупотреба: не просто тийнейджърски проблем.“ Статията започваше като акцентираше на това, на което акцентираше и филма: родители, които пият докарват децата си до употреба на наркотици. Статията цитираше изследване, което по общо мнение доказваше това. Третият параграф обобщаваше гледната точка на редакторите на „Студентски живот“ по този начин: „Въпреки че 47% от възрастните са настоящи потребители на алкохол и 20% на цигари, само 3% изразяват интерес да се научат, как да контролират своята собствена наркозависимост.“

Уоу! Простото потребление на алкохол и цигари е същото като потреблението на наркотици? Авторите продължаваха да бръщолевят: „Какво е това, на което Исус ни учи, когато говореше  за треската в твоето око? Ясно е, че ако ние като родители трябва да се занимаем с злоупотребата при младите хора, то трябва да се занимаем с нашата собствена злоупотреба, първо.“

С други думи, алкохола и тютюна са наркотици точно толкова, колкото кокаина и марихуаната.

Идеята, че алкохола и тютюна са наркотици в същия смисъл както ЛСД, крака, опиума и хероина произтича от кокаиновото лоби. Онези, които искат наркотиците да бъдат легализирани имат всякаква причина да ги асоциират с такива законови субстанции като виното, цигарите и кетчупа. Веднъж след като разликата между тях е заличена, кокаиновото лоби може да претендира за легализиране на основата на това, че ако алкохола и тютюна са разрешими, то и „другите наркотици“ са такива.

Както може да се очаква, евангелистите се повлякоха след либералите. През 19 век либералите (унитаристи) атакуваха алкохола като нещо зло, след което евангелистите последвайки ги, дори изхвърлиха виното от Господната трапеза. В „научната“ област, едно поколение след  като либералите изобретиха „хипотетичната рамка,“ за да избягат от шестдневното сътворение в Битие 1, тази идея се вкопа в евангелските кръгове. Сега виждаме евангелистите като папагали да повтарят неща, които надрусаните глави на кокаиновото лоби измислиха.

Истина е, че родители, които са снобари и материалисти имат склонността да създадат деца, които ще бъдат такива. Родители, които са крадци имат склонността да създадат крадци. Родители, които са бунтовници, имат склонността да създадат деца, които се бунтуват срещу властта. Родители, които са пияници имат склонността да създадат деца, които са пияници.

(В същото време, обаче, много хора с родители алкохолици стават въздържатели. Всъщност, главната причина за въздържанието са родители или близки роднини алкохолици.)

Какво казва Библията? Най-напред, тя казва, че виното весели както Бог така и човек (Съдии 9:13). Бог се наслаждава на виното. Това предполагам прави Бога зависим?

Второ, Библията казва, че на празниците на Господа народа трябваше да похарчи десятъка си за „вино или спиртно питие“ и тогава да „се развеселиш пред Господа“ (Вт. 14:26). Това предполагам, превръща Бога в подтикващ хората да станат наркомани, тъй като Бог насърчава Израилтяните да пият, а ние всички знаем, че родители, които пият имат склонността да създадат деца наркомани.

Трето, Исус превърна водата във вино на сватбеното тържество в Кана. Той напълни шест огромни (в човешки ръст) кани. Хората вече бяха пили, а Исус им даде още много повече. Предполагам, че Исус насърчаваше пиянството, а тъй като алкохола е наркотик, Исус насърчаваше наркоманията!

Четвърто, и тук ще спрем, Исус използва вино в Господната трапеза. Исус даде вино на своите хора и това го превърна в най-големият подстрекател на наркомания на всички времена. Всички знаем, че живота на алкохолика започва с онази първа глътка (от виното използвано при Господната трапеза), а родители, които пият имат склонността да създадат деца, които смъркат кока.

Трябва да е станало пределно ясно, че тази линия на аргументиране е безусловно богохулна. Библията не осъжда правилната употреба на алкохола, която включва и неговата медицинска употреба (напивали са хората преди операция; При 31:6), употреба при празнуване (която включва повече количество, но не и да се напиеш), употреба при социални връзки (Мат. 11:19), и употреба при религиозно поклонение (Господната трапеза).

Забраната за умерена употреба на алкохол е безусловно демонична, както 1 Тимотея 4:1-3 ни казва: „А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бясовски учения, ………..които запрещават жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от ония, които вярват и разбират истината.“ Тъй като Библията ясно поучава, че виното и спиртните питиета са подходящи за Християните в умерени количества, то онези, които ги забраняват, или търсят някаква асоциация с пристрастяването към наркотиците са паднали (надявам се, без да знаят) в проповядване на демонични идеи.

Не е лошо да се въздържаш, но е лошо да проповядваш въздържание. Ако изберем да се въздържим, поради каквато и да е причина, нека да ни е ясно следното: Ние се въздържаме (постим) от нещо, което е добро, а не от нещо, което е лошо.

Какво да кажем за децата? Понякога чуваме някой да казва, че няма да гледат филм или да прочетат книга или няма да направят, каквото и да е, което не искат техните деца да направят. Това е много глупав начин на мислене. Има много неща, които са подходящи за възрастни, но не искаме нашите деца да се сблъскват с тях. Ще откажете ли да отидете на война, или на работа, или да посетите някого в затвора, само защото не искате вашите деца да направят това?

Подобно, родителите Християни трябва ясно да покажат на децата си, че има демаркационна линия между деца и възрастни. Някои неща, които са добри за боравене от възрастните като нормалната употреба на тютюн и алкохол могат да са неподходящи за деца. Най-малкото от родителите зависи кога и колко от тези неща могат да бъдат дадени на децата (като виното в Господната трапеза). Библейската възраст за пълнолетие не е 18, а 20 години (Числа 1:3). До тогава децата не са свободни да правят цялостни независими преценки.

Библейски говорейки, трябва да е ясно, че поставяйки пример за умерено пиене е здравословно за децата. Не се впечатлявам от статистиката, която твърди, че родители езичници, които пият имат склонността да създадат деца наркомани. Аз съм уверен, че внимателно изследване ще покаже, че ако едно дете израства в сериозна Християнска църква с вино на Господната трапеза и родители, които употребяват умерено и подходящо вино и спиртни напитки, то няма да се ориентира към „злоупотреба.“ Историята на Християнството показва, че това е така.

Още повече да вземем под внимание влиянието върху един млад човек, когато му е казано, че алкохола е наркотик и пиенето на алкохол е същото като взимането на наркотици. Детето тогава осъзнава, че ако е добре за родителите да пият, значи е добре за него да взима наркотици. Християните учители и младежките ръководители твърдят, че както наркотиците така и алкохола е лош. Детето заключава, че ако е нормално за родителите му да бъдат „лоши“ с алкохола, не би било твърде опасно за него да бъде „лошо“ с наркотиците. В края на краищата не изглежда социалното пиене да има някакви лоши последици. Така детето заключава, че наркотиците също нямат лоши последици. Всъщност, алкохолът в малки количества е полезен докато наркотика е опасен във всякакви количества.

Този вид поучение от тези Евангелски вярващи се а) противопоставя на поучението на Библията, (б) подронва авторитета на родителите, (в) насърчава децата да употребяват наркотици.

Християнските деца имат ли проблеми с наркотиците? Не мисля, че децата отгледани в силни Християнски домове и църкви често имат проблеми с наркотиците, но мога да повярвам, че децата на ‘евангелските вярващи’ са привлечени от тях. Евангелизма се фокусира върху емоциите вместо върху доктрината и покорството. Поклонението е „прави това, което чувстваш за добре“ (безсмислени „хвалебствени тимове“). Ако децата на евангелските вярващи имат проблем с наркотиците, добре е вярващите да обърнат внимание на църквите си. Дали поучават Божият закон в качеството на закон, като нещо на което трябва да се покориш безрезервно? Пеят ли (или по-добре чантят) псалмите, всички от тях по време на поклонението? Дисциплинират ли (отлъчват, когато е необходимо) хора, които са в явен грях? Поучават ли децата си, че Християнството е сериозно нещо и, че Бог е огън пояждащ?

Не е изненада, че една ‘сладникава и приятна“ религия, като съвременният Евангелизъм създава деца, които се люшкат между секса и наркотиците. Истинското, автентично, здраво Библейско Християнство, обаче, е нещо друго.

Накрая, хвалебните думи към виното в Библията показва, че това е поприще, което удоволства Бога. Производството, дистрибуцията и продажбата на алкохолни напитки трябва да бъде в ръцете на Християни, защото тогава можем да ги контролираме. Израел беше голям народ произвеждащ вино в древният свят.

Препоръчвам за четене две кратки, но мощни и добре балансирани книги: Кенет Л. Джентри „Християнството и алкохолните напитки: една Библейска гледна точка“ (Grand Rapids: Baker, 1986); и Г. И. Уйлямсън „Виното, Библията и Църквата“ (Phillipsburg, NJ: Presbyterian & Reformed Pub. Co., 1976). И двете книги са много ценни и ги препоръчвам на всички онези, които искат да изучат подробно тези важни въпроси.

Advertisements

4 thoughts on “Евангелското кокаиново лоби”

  1. Светльо, да те питам, каква е „средностатистическата“ православна гледна точка за тютюна и алкохола? Дали е като „средностатистическата“ протестанска, че Джордан трябва да пише подобни статии?

    По-миналата година присъствах на едно Пуританско парти в Тексас. Всички мъже бяха с бради, освен моя милост и някой друг Европеец; всеки с пура или лула; облечени в джинси, ризи и каубойски ботуши, освен моя милост в официален панталон и лачени обувки; уискито беше в големи стъклени шишета, които по някаква непонятна за мен причина наричаха галони, след като имаме такава звучна дума „дамаджана“. На всичкото отогоре партито беше в ранчо навътре в гората и на джипиеса му свърши картата, та преди да стигна се озовах с насочена срещу гърдите ми пушка с любезното „Get out of here, Sir! It’s a private property“.

    Да му се навиди значи. Пуританска му работа. Та оставаше след всичко това или да пием, или да се бием. Избрахме първото.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s