Капанът на господството

От Джеймс Б. Джордан

В Битие едно, Бог каза на Адам и Ева „Плодете се и размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята“ (Бит. 1:28). В Християнската световна литература с този стих се определя „културният мандат“ или „мандата за господство“, тъй като инструктира човечеството да господства над създанието.

Има обаче едно предварително условие за това господство: Благочестие. Когато Адам се разбунтува срещу Бог той беше изхвърлен от Градината и загуби много от привилегиите си за господство. Хора които не се покаят, рано или късно ще загубят цялото господство бивайки предадени на ада.

Благочестието в смисъла, който влагам тук не е нещо, което се случва на мига. Не е въпрос да кажеш „Ами, сега си Християнин. Отиди и упражнявай господство!“ Такава опростена формула е изпълнена с духовна опасност и историята на Християнските социални движения го илюстрират добре. Нашата цел в това есе е да разсъждаваме върху това, което можем да наречем „капанът на господството.“

Това което в действителност Библията поучава е следното: духовната зрялост или мъдрост са в резултат от процес на растеж и той е предпоставка за господството. Това е сравнително ясно, ако помислим за децата. Ние очакваме децата ни да растат и станат зрели, и мъдри преди да ги натоварим със задачи за господство за възрастни. Да поставим такъв товар на дете означава да го съсипем. За едно дете да поеме такива отговорности за възрастен ще бъде арогантно и разрушително. В края на краищата не искаме да бъдем управлявани от деца.

Библията разглежда това поучение в Битие 2 и 3 използвайки някои много мощни образи и метафори. Ако можем да разберем тези образи и тяхното приложение ще избегнем някои от разрушителните грешки, които Християните са правели в миналото.

Търпение и  даване на власт

Като начало, нека започнем с двете известни дървета в Едемската градина. Казано ни е в Битие 2:9 „И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред (в центъра на) градината и дървото на познаване доброто и злото.“ Какви бяха тези две дървета? В известен смисъл плодът им даваше отличителни качества на човека. Те бяха посредници на благословения за човека. Благословенията идваха от Бога, по-специално от Святия Дух, но по някакъв начин яденето на плода беше обвързано с предаването на тези благословения.

Теолозите имат трудности да обяснят, как точно това посредничество се е осъществявало, но можем да използваме един общ пример, за да разберем същината. Не можем да живеем без храна и вода. Ако не ядем огладняваме. Ако не пием умираме от жажда. Все пак като Християни знаем, че целият живот идва от Бога; както Никейският символ на вярата казва, че Святия Дух е „Господ що дава живот.“ В създаденият от Бога свят, обаче, този живот се предава от части чрез храната.

Какво, тогава, беше Дървото на живота? В един специален смисъл, Дървото на живота служеше като посредник на живота към човека. След като Адам съгреши, Бог го изгони от Градината за негова безопасност, „за да не простре ръката си да вземе от дървото на живота, да яде и да живее вечно“ в състояние на грях (Бит. 3:22).

По подобен начин Дървото за познаване на доброто и злото също посредничеше за нещо на човека. Змията каза на Адам и Ева, че „в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.“ (Бит. 3:5). Със сигурност, когато те ядоха „отвориха се очите и на двамата“ (Бит. 3:7) и Бог каза, „Ето човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото“ (Бит. 3:22). Дървото на знанието, следователно, даваше три духовни качества: отваряне на очи, да станеш като Бога и знание за добро и зло. Както ще видим, тези три неща се отнасят за съдебната власт. Дървото на знанието посредничеше за въвеждането на човека във такава власт.

Бог каза на Адам и Ева, как да ядат от тези дървета. Най-напред им каза „Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна“ (Бит. 1:29). Всяко дърво, без изключение, беше направено за човека. В същото време, обаче, Бог каза „От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото на познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“ (Бит. 2:16-17). Дървото на знанието, следователно, беше забранено. Адам и Ева знаеха, че тази забрана беше временна. Не можеше да бъде постоянна, защото Бог каза, че рано или късно ще ядат от всяко плодоносно дърво в създанието.

Какво да кажем за Дървото на живота? Нямаше забрана върху него. Всъщност, един благочестив човек щеше да утъпче най-краткият път към Дървото на живота осъзнавайки, че това важно дърво има специални благословения. Благочестивият човек би осъзнал, че човек няма живот в себе си, но трябва да получава живот ден след ден от Господа що дава живот. По този начин благочестивият човек би изповядал своята зависимост от Бога и с радост би ял от Дървото на живота. Яденето от Дървото на живота, следователно, е акт на изповед и поклонение.

Можем да видим фокуса. Бог изиска от Адам и Ева да се ангажират с изповед (не на грях, а на зависимост) и поклонение преди Той да им разреши да бъдат натоварени с власт за управление. Поклонението – поклон пред Царя на царете – е предварителното условие за господство.

Не това, обаче, е начинът по който Адам избра да разсъждава. Адам реши, че той не се нуждае от Божият живот. Той реши, че има живот в себе си. Уверен, че няма да умре той избра да избегне Дървото на живота. По този начин влезе в курса на фалшиво господство. Нека разгледаме това по-детайлно сега.

Описанието на падението на човечеството всъщност започна с последният стих на Битие 2: „А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.“ Това твърдение някак си внушава мисълта, че безгрешният човек не се нуждае от облекло и няма да го поиска в бъдеще. Това, обаче, не е смисъла. Адам и Ева бяха голи, защото бяха новородени бебета. Бог е облечен в дреха от светлина, една обстановка наречена „слава“ в Библията. „Облакът слава“ се вижда като палат, като храм, като общество на хора и ангели около Него както и в други форми. Облакът слава е Божията одежда на царският и свещенически сан. Човека като Божий образ също трябва да има такива одежди. Одеждата на власт, обаче, не е нещо с което човек е роден, но нещо в което трябва да узрее като придобива мъдрост основана на праведност. Одеждата на власт е за стареи, не за деца. Нещо повече, тя никога не се завзема, но винаги се връчва.

Темата за одеждата е важна в Писанието. Когато Хам се опита да открадне одеждата на власт от Ной, Сим и Яфет подкрепиха своя баща като държаха одеждата му (Бит. 9:22-23). В кулминационната точка на Битие виждаме три пъти връчена на благочестивия Йосиф одежда на власт, веднъж от баща му, веднъж от Потифар и веднъж от Фараон (Бит. 37:3; 39:12-18; 41:41-43). Изключително внимание е обърнато на одеждата на Араон, първосвещеника, защото той беше представител за целият Израел (Изх. 28, 39). Когато Йосифовата одежда беше разкъсана от съпругата на Потифар това символизираше неговата загуба на позиция и власт, и същото е вярно, когато беше раздрана дрехата на нашият Господ при Неговото разпъване. Хвърлянето на жребий от войниците за Христовата одежда символизира силите на света борещи се господство над Божието създание (Йоан 19: 23-24). Славните бели одежди на светиите символизират не само тяхното очистване, но и тяхната привилегия да следват Христос в съда над света (Отк. 19:8, 14). Ето защо Адам и Ева нямаше да останат голи завинаги. Даването на одежди на власт щеше да дойде във времето и във връзка с Дървото на живота.

Лукавата змия доближи жената, докато Адам стоеше отстрани и слушаше (Бит. 3:6). Тя им каза, че техните очи ще бъдат отворени и ще станат като Бога, познавайки доброто и злото. Какво означава това? Адам и Ева слепи ли бяха? Явно е, че не бяха, защото жената видя, че дървото беше добро за храна (правилно, 2:9) и красиво на глед (правилно, 2:9), и желателно, за да дава мъдрост (правилно, но мъдростта щеше да дойде от търпеливо чакане, а не от завземане). Също така, какво означава да бъдеш като Бога? Не бяха ли създадени по Негов образ и подобие (Бит. 1:26)? Как тогава това беше изкушение да станеш като Бога, ако човек вече беше като Бога? И отново, какво да кажем за познаването на доброто и злото? Адам и Ева в този момент в неутрално морално състояние ли бяха? Явно е, че не бяха, защото бяха в завет с Бога. Те бяха морално добри и различаваха правилното от неправилното. Особено за Адам ни се казва, че не беше заблуден относно случващото се (1 Тим. 2:14).

Случаят става още по-любопитен, когато четем, че в резултат техните очи се отвориха и те станаха като Бога познавайки доброто и злото. Ясно е, че в определен смисъл изкусителят казваше истината, въпреки, че излъга казвайки им, че няма да умрат.

На всички тези въпроси може да отговорим, когато осъзнаем, че отварянето на очите, узряването в Божият образ и подобие и знанието за добро и зло се свързват с даването на одежда на съдебна власт. Относно очите в Битие едно забелязваме, че Божието виждане е част от Неговото осъждение: „И Бог видя, че беше добро.“ В Йеремия 32:18-19 откриваме, че Божиите „очи са отворени над всичките пътища на човешките чада, за да въздадеш всекиму според пътищата му и според плода на делата му.“ В Псалм 11:4 очите на Господ „гледат, клепачите Му изпитват човешките чада.“ Фалшивите богове са свидетели, казва Исая 44:9, че „нито виждат, нито знаят, за да се засрамят“ – език напомнящ Битие 3. Мередит М. Клайн обобщава казвайки, че „картината описва очите на Бога действащи в законовата област, за да даде окончателно осъждение върху живота на човека, който е наблюдаван от Бога.“ Ето защо, Божите очи или пощадяват, или не човека в Неговият съд (Ез. 5:11; 7:4; 20:17). [Меридит М. Клайн, „Святият Дух като заветен свидетел“ (Th. M. Thesis, Westminster Theological Seminary, 1972) стр. 72. Задължен съм на дискусията на Клайн за стиховете цитирани в тази част на това есе. ]

Относно фразата да ‘станеш като Бог’ забелязваме, че в самия текст човек беше вече като Бог в моралният смисъл и от това можем да заключим, че временната забрана върху Дървото на знанието беше да насърчи човешката зрялост в Божието подобие. Това се потвърждава от Писанието, когато човеците имащи специална служба като съдии са наречени богове; „Бог стои в Божия събор, Седи всред боговете. До кога ще съдите несправедливо, И ще лицеприятствувате към нечестивите? … Те не знаят нито разбират (знание за добро и зло), Ходят насам натам в тъмнина (очите не са отворени); Всичките основи на земята се разклащат. Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния. А при все това вие ще умрете като човеци“ (Псалом 82:1-2, 5-7; Исус цитира този пасаж в Йоан 10:34). Този език може да ни притесни, защото сме свикнали да мислим, че е грешно, ако човек търси да стане бог – и така е правилно. Само Бог е този, който може да даде на човека одеждата на съдия подобен на Бога и точно това е същината на първоначалния грях, защото човека се опита да завземе тази одежда и да направи себе си бог (съдия).

[Въпреки че е странен днес, езика на „обожествяване“ е бил обичаен между Отците на Църквата. Отците ясно са разбирали разделението между създател и създание и никога не са си мислили, че човек може да стане Бог. По-скоро те са имали предвид, че спасението възстановява и завършва образа и подобието на Бога в човека, така че човек става напълно като Бог чрез „обожествяване.“ Виж дискусията Духовността на Новият Завет и Отците от Луис Боуер (New York: Seabury, [1960] 1982), pp. 416ff.]

Какво да кажем за фразата „познавайки доброто и злото“? Отново, в контекста, виждаме Бога да преценя нещата за добри в Битие едно. Ето защо, за човек да придобие знание за добро и зло означава, че човек има привилегията да прави юридически преценки като Бог. И наистина Писанието потвърждава това. Соломон, първото изпълнение на завета на Давидовият син и най-блестящата типология на Христос, се моли да му се даде „разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой труден народ? (3 Царе 3:9). Забележете, че Соломон не мисли, че той вече може да различава. Бог отговори на молитвата му, и веднага виждаме Соломон да упражнява съд подобно на Бог, в историята за двете блудници (ст. 28).

Можем също да видим, какво каза мъдрата жена на Давид в 2 Царе 14:17:“ защото господарят ми царят е като Божий ангел за да разсъждава за доброто и злото.“ С други думи, човешката съдебна власт е копие и образ на Божията. Ангела на Бог има мъдрост „да познава всичко, що има на света“ (ст. 20) и това знание изисква виждане: „господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, каквото ти се вижда добро“ (2 Цар. 19:27). Децата нямат мъдрост да разпознават доброто и злото в този юридически смисъл (Вт. 1:39) и често възрастните губят тази способност поради старостта (2 Цар. 19:35). Ето защо, не става дума за морално знание, а за юридическа проницателност.

Подчертах думата „труден“ в цитата от 3 Царе по-горе. Товара на съда е тежко бреме и който го практикува го знае. Библията използва този език, за да опише съдебната отговорност. Одеждата на Ной беше толкова „тежка“, че трябваше двама от синовете му да я носят. Действие чрез което изповядваха, че те не са готови да я поемат (Бит. 9:23). Йотор каза на Мойсей, че бремето да съди целият народ беше твърде тежко за него, за да го носи сам (Из. 18:18) и Мойсей се оплака от същото в Числа 11:14. Товарът на управлението беше изобразен в това, че дванадесетте племена бяха символично носени на раменете на Араон (Из. 28:6-12). Еврейският термин за тежък или бреме се отнася към термина за „слава.“ Славата, в частност, е тежест на присъствието. Ето защо, славната одежда на властта е тежка и човека трябва да бъде силен, за да я носи. (Одеждите на Араон, описани е Изход 28, бяха много тежки.) Такава личност трябва да бъде изцяло пораснала и зряла в мъдрост. Соломон се страхуваше от това тежко бреме и затова поиска мъдрост и духовна сила. В това отново виждаме, че поклонението и вътрешното благочестие са предварителни условия за господство.

Това което може да заключим от цялата тази информация е, че Адам и Ева трябваше да бъдат търпеливи. Трябваше да се хранят от Дървото на живота и постепенно да изградят мъдрост и разбиране. И тогава, когато бъдат достатъчно силни и мъдри, Бог щеше да им позволи да ядат от Дървото на знанието и да им даде власт.

Адам, обаче, падна в „капана на господството.“ Тъй като беше дете на Бога той предположи, че е готов да поеме отговорности за зрели хора. Той не желаеше да чака за прерогативите на възрастта. Той не искаше да остане пасивен и да чака Господ, и вместо това превзе трона.

Бог избра да зачете решението на човека. Веднага Адам и Ева разбраха, че дявола е излъгал за мъдростта. Те имаха положението и властта, но им липсваше мъдрост, психологична тежест, за да я носят. Те бяха объркани и смутени. Това което очакваха да бъде одежди на власт – дрехите, които направиха за себе си – сега те станаха средство да скрият своята неспособност. Изведнъж осъзнаха, че се натресоха на позиция с която не могат да се справят. Те нямаха мъдрост, но сега трябваше да съдят.

Незабавно, Бог ги извика да изпита техните нови задължения като оцени собствените им действия. „Отсъдете праведно,“ каза Бог. Така ли направиха? Не, те нарекоха злото добро и доброто зло (Ис. 5:20).  Те не обвиниха всеки себе си, но се опитаха да прехвърлят вината на другия, та дори и на Бог.

Бог ги облече в животински кожи, показвайки им отчасти, че трябваше да чакат той да им даде власт, а не да я завземат сами. Вероятно животинските кожи бяха символ на техният нов животински статут; търсейки да станат богове, те станаха по-нищожни от човек. Злите управители често биват уподобени на зверове в Писанието. Помислете за зверовете в Данаил и Откровение. Но в животинските дрехи можем да видими друго значение, а именно, че Бог възнамеряваше да установи Своя завет и да доведе човечеството до място на истинска власт, но сега единствено на основата на кръвна жертва.

Адам и Ева, а по-късно Хам и много други бяха нетърпеливи. Те паднаха в капана като игнорираха първостепенното значение на мъдростта, която мъдрост се развива бавно. Подходящият модел за господство е Авраам. Казано ни е да му подражаваме. Евреи 6 ни казва, да „подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения (господство)“ (ст.12), а за Авраам ни е казано, че „като търпеливо устоя, получи обещаното“ (ст. 15).

Опасността от световния активизъм

Кризата в Американското общество провокира написването на голямо количество Християнска социална активистка литература. Имам страх, основан на почти двадесет години през, които бях въвлечен Християнски социални каузи, че тази литература и тези движения могат понякога да имат непредвидим ефект като насочат техните последователи към Дървото на знанието, а не към дървото на живота. Моята ерудиция и въвличане ме направиха внимателен да разбера, че част от литературата появила се от Християнските активистки кръгове открито омаловажава традиционното Християнско благочестие. Някоя от тази литература просто редефинира „благочестие“ като „активност към господство.“ Друга част от литературата може и да не критикува благочестието, но фокусирайки се силно върху нуждата от Християнско действие, може да ориентира читателя надалеч от първостепенната важност на Дървото на живота.

Християнската активистка литература твърде често ограничава или дори извращава Християнството в идеология, набор от идеи. Християнството, обаче, не е идеология, която да се осъществи чрез активизъм подобен на кръстоносен поход. По-точно, Християнството е ново творение. То расте холистично и органично от живот на вяра и молитва. То е като хора приближени близко до Бога и придобили мъдрост и зрялост от Писанието, с което са подготвени за отговорности свързани с господството, а Бог ще им даде тези отговорности на подходящото време.

Исус каза, „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това“ – господство в света – „ще ви се прибави“ (Мат. 6:33). Чрез тази заповед нашият Господ ни насочва към Дървото на живота. Ние се молим Божието Царство да дойде на земята както е на небесата, но царството не идва чрез директни действия. По-точно, то се дава, като подарък (Лк. 12:32). То идва индиректно в резултат на благочестието. Господството не се дава на онези, които го търсят директно, но на тези, които търсят Живот изповядвайки, че те не го притежават в себе си. Ето защо, Църквата – институцията на благочестието – съществува с цел да изгради хората така, че да могат да занесат Живота в света и да го трансформират.

Давид изразява това становище, когато пише „Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене. Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, Така душата ми е при мене като отбито дете“ (Пс. 131:1-2). Давид потвърждава, че сърцето и изворът на Християнската вяра не е активността, но почивката в Бога. Той потвърждава първостепенната важност на дейното благочестие.

Ако трябва да видим реформацията в наши дни, нашият пръв приоритет трябва да бъде възстановяване на молитвата и пълното Библейско поучение в нашите църкви. Нашите хора трябва да се хранят с Христос при Господната трапеза всяка седмица. Трябва да възстановим Божиите химни и пеенето на Псалмите на централно място в поклонението. Тези са истинските ключове за господство, защото те изграждат и поставят Божиите хора в досег с Дървото на живота.

Когато казваме, че Библията има отговор, трябва да бъдем внимателни да не третираме Библията най-напред от всичко като „подробен план за господство“ и като „наръчник за активизъм,“ или „конституция за обществото.“ Докато Библията функционира в качеството си на Дърво на живота водейки ни в упражнение на истинско господство, най-напред от всичко тя трябва да функционира като такава. Всеки пасаж от Писанието, включително всяка частица от Мойсеевият закон, е най-напред указател към Христос. Ние трябва да се храним с Христос в Писанието преди да можем да използваме Писанието като наръчник за господство.

Ето защо, Християнската активистка литература може да накара човека да падне в „капана на господството.“  Това е резултата, когато авторите се провалят в това да държат Дървото на живота централно като потвърждават първостепенната важност на мъдростта и молитвата. Резултата е, че читателите са насочени преждевременно към Дървото на знанието. Богоугодните читатели са изкушени да се заемат с неща твърде големи за тях.

Активистките църкви и организации поставят опасността от привличане на голям брой хора, които не се молят, правещи проблеми, сприхави и фанатици в най-лошият смисъл. Резултата често е свят на чудовища. Като човек „врял и кипял“ двадесет години в тези неща аз съм виждал това постоянно във формата на бунт срещу данъците, разцепване на църкви и нагла арогантност.

Ние живеем в ера на невероятно Библейско невежество. Трябва да преодолеем това невежество и да подходим към Библията като Дърво на живота, придобивайки проницателност, мъдрост и разбиране. Трябва да изградим себе си, семействата си и нашите местни църковни общества. Само когато имаме такова поколение ние ще бъдем готови за Бог да ни възложи по обширни отговорности.

В заключение, моята цел не е да омаловажа Християнските активисти или Християнската активистка литература. Голяма част от нея е много ценна и нужна. Постоянно съм виждал, обаче, че насищането с такава литература отклонява читателя от първостепенните и най-важни неща. Колкото и важно да е господството, то не е същото нещо като благочестието, нито основното. Благочестието – поклонението в отговор на истината – е основното и трябва да остане основно на всеки етап от живота. Възможно е социалния активизъм да изпревари духовната мъдрост и сила и това, което се получава тогава са наранени хора и Христос опозорен.

Вярвам, че има два ключа за поддържане на правилният баланс. Първият е да се поддържа поклонението и благочестието централни. Божият дом и царство най-напред от всичко е дом на молитва. Вторият е Християнските добри дела да се развиват в контекста на благотворителността. Делата на милосърдие трябва да имат приоритет пред политическата активност. Хората обичат тези, които се грижат за тях, но се страхуват от кръстоносците. Когато църквата е трансформирала обществата в миналото, тя го е правила чрез делата на милосърдие. „Не чрез мечове високо издигнати, нито чрез ударите на барабана, но чрез дела на любов и милост, небесното царство идва.“ [Ernest W. Shurtleff, „Lead on, O King eternal.“]

Най-накрая, не искам да бъда разбран погрешно като осъждащ активността срещу абортите. Написах тази статия като възражение или предупреждение по принцип. Не се опитвам да кажа, че всички политически и директни действия са неправилни, или, че всеки Християнин, който чувства, че трябва да седне на входа на клиниките за аборт, работи неправилно за Царството. По никакъв начин. Аз нямам проблем да вярвам, че Святият Дух призовава някои от братята да се ангажират с ненасилствени протести. Казвам, обаче, че такава активност сама по себе си е нищо повече от малка тактическа маневра в една голяма операция и, че фундаменталните стратегии за социална промяна трябва да произтичат от благочестие, благотворителност и църковен живот, а не от политически или директни действия.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s