Федерално видение ( в един лесен урок)

От Дъглас Уилсън

Нека започнем с името и фактите за него. „Федерално видение“ беше заглавието на пасторската конференция през Януари 2002г. в Auburn Avenue Презвитерианска Църква  в Монроу, Лузиана. Поради тази причина и този спор се свързва често с името Auburn Avenue. Това стана, защото конференциите трябва да имат имена, а не просто  защото е имало желание в някои от участниците да създадат още една фракция в църквата. Когато следващото лято възникна дискусия върху това какво точно се е говорило на тази конференция, заглавието й изплува като етикет за изразените гледни точки.

В такъв случай какво означава фразата „Федерално Видение“? Думата федерално идва от латинската дума foedus, която значи завет. Видение очевидно означава да виждаш и при това да виждаш голямата картина, за това федералното видение иска да подтикне вярващите да видят света през очите на завета. Федералното Видение изразява желание за по-строго последователна заветна теология. В това отношение федералното видение е отговор на молитва, Божието милостиво изпълнение на обещанието Му към тези, които се боят от Него. „Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, И ще им покаже завета Си. “ Псалм 25:14. Има едно важно нещо, което трябва да запомним от този пасаж и то е, че завета трябва да ни бъде открит от Бог. Той не е нещо, което ние постигаме с наши собствени сили, всичко е поради истинската Божия милост.

И така, какво твърдим, че виждаме в нашето „видение“ за завета? Защо то предизвиква толкова вълнение? Може би ще е по-добре да покажем какво не виждаме там. Това, което не виждаме в Божия завет е идеята за заслугите. Едно традиционно виждане в Реформирания свят гледа на Адам като на неуспял да заслужи благословено положение след края на пробния му период. Ние вярваме, че благословената среда беше дадена на Адам даром и ако той беше продължил в това благословено положение, това също щеше да е поради продължаващата Божия благодат. Ние вярваме, че поради непокорството си Адам се лиши от това, което Бог му беше обещал и бъдещите му взаимоотношения с Бог определено зависеха от неговото продължаващо покорство. Но ние не вярваме, че беше възложено на Адам да заслужи каквото и да е.

Благодатта има продължение както и условия, които са свързани с нея. Тя не спира да бъде благодат просто защото ние сме длъжни да не я презираме. Виждаме справедливостта и закона на Бог като съдържащи се в Неговия благодатен характер и в пълно съгласие с него. Неговата святост е сбор от всички Негови атрибути, така че когато Адам презря даровете, които Бог му беше дал определено беше подходящ случай недоволството и гневът на Бог да се проявят в историята на света. Но не справедливостта е контекстът на Божията благодат, напротив – благодатта и благоразположението са контекстът на Неговата справедливост.

Ако Адам се беше подчинил на Бог в градината, самото това покорство би било дар от Бог – всички неща са от Неговата ръка. Ако той беше преминал успешно този изпитателен период, единственото подходящо действие от негова страна би било да благодари на Бог за Неговото избавление. В такъв случай Адам не би могъл да действа като автономна единица и да издигне искане за справедливост пред Бог. Адам не би могъл да каже „Боже, аз не ти дължа никаква благодарност за това постижение. Аз сам постигнах всичко, но ти благодаря за възможността, която ми даде да покажа какво мога да направя без Твоя помощ.“ На кратко ние отхвърляме идеята, че Адам би могъл да функционира автономно и покорно. Всякакви опити за автономност от страна на създанията са свързани с грях. Адам би могъл да изяде плода автономно, но не би могъл да се въздържи покорно от изяждането му и това отново да е автономно негово действие.

И това е всичко? Това ли е препъни-камъка между Федералното видение и критиците му? Да, това е. Има и други неща, но те всички произлизат по един или друг начин от това. Ако вярваш, че Адам сам се опита да изпълни трудната задача да стои настрана от дървото в средата на градината, то ти си от критиците на Федералното видение. Ако вярваш, че Адам трябваше да се подчини на Бог като продължи да Му вярва и да се осланя на Него и неговото собствено действие е това, което ни докара цялата тази бъркотия, то по принцип ти симпатизираш на Федералното видение.

Споменах, че другите теми следват от тази. Нека чрез няколко примера ви покажа това. Ако предположим, че благодатта е основното отношение, което има Бог към нас, то ние като имитатори на Бог, ще правим същото. Когато в заветните ни домове се родят деца, ние ще вярваме, че те са приети и обичани без да има нужда да заслужат нещо, без да има нужда да го „докажат“. Наблюдавах вчера деветмесечния ми син Сиймъс как стои тихо в предния ни двор, бидейки заветно верен до предела на силите си. Той нямаше нужда да спечели позицията си там или да се бори за нея. Нямаше никакво изкачване до там. Нямаше нужда да работи за нея – тя беше просто дар. Ние го кръстихме без неговото разрешение и той ще бъде отгледан с храната и съвета на Господ. Сега той ще трябва да продължи в тази благодат и постоянно ще бъде задължаван да не се бунтува срещу нея по пътя в живота си. Но той вече е приет. Той се роди приет, точно както Адам беше създаден приет. Това е причината да няма заветна преграда между Сиймъс и Господната трапеза. Така че тези, които допускат децата до Господната трапеза повтарят в домовете и църквите си същото отношение, което те вярват, че Бог е имал към първите ни родители в Градината. Абсолютен подарък, и цялата слава е на Бог. Не можем да отхвърлим подаръка, но да се придържаш към подаръка чрез вяра не е същото като да го заслужиш.

А тези, които не вярват, че децата трябва да бъдат допускани до Господната трапеза изискват от тях да повторят в живота си примера, които те вярват, че е бил в Градината. Божията благодат дава възможност да Го следваш, но ти не си в групата на последователите докато не преминеш теста.

Нека разгледаме друг пример – обвинението, че Федералното видение обръща прекалено голямо внимание на тайнствата. Как това основно различие във вижданията за падението на прародителите ни в Градината влияе на разбирането ни за тайнствата? Същото нещо, което видяхме при примера с допускането на децата от Господната трапеза се наблюдава и тук. Нашето разбиране е, че тайствата са знаци и печати на Божията благодат, признаци на Неговата неизменна благосклонност. В такъв случай ние трябва да идваме до тях с радост и да го правим често. Бог е добър към нас в тайнствата. Поради тази причина например, ние сме за ежеседмичните събирания.

Ние сме наясно, че хората могат да злоупотребяват с благодатта, която Бог предлага в тайнствата и те го правят. Не вярваме, че тайнствата автоматично спасяват някой, ако ги няма евангелското покаяние и вярата. Разбира се, че не. Но това не ни отдалечава от основното ни разбиране за фундаменталната благодат. Злоупотребата с благодатта е ужасно събитие, но не трябва да забравяме, че падението беше отпадане от благодатта. Отправната точка е винаги благодатта.

Позицията, на която Федералното видение се противопоставя е основното разбиране, че ние винаги сме в беда. Трябва да идваме при Господната трапеза във вяра, уверени, че сме приети във Възлюбения. Не бива да идваме при трапезата с очакване да ни „се накарат“. Ако дойдем при тайнствата все едно сме запалена пръчка динамит, то имаме грешна представа за Бог. Всъщност имаме погрешна представа за Неговата святост. Разбира се както споменах преди, благодатта е строга. Човек, който прелюбодейства трябва да изпитва страх, когато идва до Трапезата. Този, който смело злоупотребява с благодатта на Бог, не бива да бърка тази благодат със старческа слабост. Нашият Бог е пояждащ огън. Но Той не е такъв огън за тези, които пристъпват смело до трона на благодатта.

Заслужено идва въпроса, който би помогнал за изясняване на дебатите и дискусите около sola fide. Ако сме оправдани единствено чрез вяра, а ние сме, то каква е ролята на добрите дела? Както се вижда от други подобни дискусии има разминаване и в позициите на самите поддръжници на Федералното видение. Но който и да се окаже прав, си струва да се отбележи, че във Федералното видение има обща неприязън към добрите дела, които се правят с цел заслуги. Ако основно отхвърлим идеята, че непадналият Адам можеше да заслужи наградата си, как бихме могли да вярваме, че простените грешници биха могли да спечелят каквото и да е?

Едно последно възражение. Федералното видение наистина представя различен подход към някои основни теологични проблеми в съвременната Реформистка традиция. В същото време това не са някакви фундаментални новости – тези позиции представляват поток във Реформистката река, който е съществувал от Калвин до днес. Някои думи са различни от тези, с които са свикнали калвинистите в 21-ви век и както вече показах, един от основните принципи, които имаме се сблъсква с друга реформистка традиция. Но идеята, че това представлява мисловно течение, което е изцяло извън Реформистката вяра е смешна. Всички представители на Федералното видение, които познавам са заклети калвинисти по петте точки, вярващи в абсолютното предопределение на Бог и в това, че ние сме оправдани чрез вяра от началото до края.

Превод: Петя Емилова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s