Да си намерим слаб пример за подражание

1Тим 3:5  …. (защото човек ако не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?)

 Да предположим, че сте част от църква, в която пасторът ви е не е назначен от ‘горе’ и имате свободата да си го изберете. Когато дойде време за избор на епископи Словото ни дава и критериите, по които да ги изберем. Забележете, че диплома от Библейско училище не се споменава като изискване. Казва ни се да внимаваме на управлението на дома му. С други думи, основата на нашите критерии е дома, а не дипломата от училище.

Ако човек се проваля в дома, той се проваля и в църквата. Това, което човек постига в дома е критерий за развитието на църквата.

Писанието не спира до тук, давайки ни единствено критериите за избор на ръководители. Критериите са само основата, на която да стъпим. Следват указания, които наставляват истинските взаимоотношенията между презвитери и членове на църква.

1Пет. 5:1-3  Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз който тоже съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви:  (2)  Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие;  (3)  нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.

 Евр. 13:7  Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.

Веднъж след като сте обърнали внимание на тяхното управление в дома идва момента, в който да последвате техният пример за живота. Забележете, никъде не се казва да гледаме на тяхната диплома или да си останем със слушането на прекрасни проповеди от амвона. С други думи, дипломата и говоренето не са белезите на истинските лидери на църква. Истинският белег за лидерство е живот за пример, който останалите да следват! Ще го повторя отново:

Истинският белег за лидерство е живот за пример, който останалите да следват!

Точно по този начин Писанието увещава лидерите на църкви – показвайте пример на стадото (1Пет.5:3), и респективно членовете на църквите – подражавайте на вярата им (Евр.13:7). С други думи следвайте модела на поведение на техният живот.  

Много родители се провалят като такива само, защото делата им не съответстват на наставлението им. Децата следват примери, не думи.

Преди години, когато пред мен и семейството ми стоеше въпроса, към коя църква да се присъединим, получихме покана от наш познат пастир. В разговор споделих за намеренията си с мой приятел, който ми зададе следният въпрос: „Какво ще правиш при него? Той собственият си живот не е оправил!“  Не говореше за някакъв съществуваш морален проблем вътре в семейството на пастора. Той говореше за слабият живот на пастора, за слабият пример на подражание. Хората следват примери, не проповеди!

Трагедия е, че днес мнозина не следват примера на своите лидери в църквите. Те не го следват, не защото са бунтовни, а защото примера на църковните лидери е слаб! Запомнете въпроса по-горе: „Какво да правя при него? Та, той собственият си живот не е оправил!“   

Има обаче, една друга по-лоша трагедия. Тя се среща тогава, когато Християните искат църковни лидери със слаб живот за подражание – това им помага да оправдаят своя собствен слаб живот.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s